Изкуственият интелект и безусловният базов доход: бъдеще или утопия?
Цената на свободата е „ единствено “ 3 трилиона $ годишно.
През 2021 година Сам Алтман, основен изпълнителен шеф на OpenAI, разгласява провокативното есе „ Законът на Мур за всичко “. В него той предвижда революционните промени, които изкуственият разсъдък (ИИ) ще внесе в живота ни. Алтман очерта картината на бъдещето, в което ИИ ще поеме множеството индустриални задания, освобождавайки времето на хората за творчество, връзка и саморазвитие. Според него обаче сходен сюжет ще изисква коренно преразглеждане на обществената политика на Съединени американски щати.
Същността на предлагането му е въвеждането на система за категоричен базов приход (ББД), която ще може да обезпечи финансова поддръжка на популацията в изискванията на всеобща автоматизация и загубата на работни места. Алтман оферираше да се сътвори нова система за обществено подкрепяне, която да компенсира икономическите „ шокове “, породени от новите форми на автоматизация, и да поддържа огромни групи от популацията, които са останали без работа. Такива стратегии към този момент бяха тествани в Съединени американски щати за понижаване на икономическата неустойчивост и възстановяване на виталния стандарт. Ако бъдат сполучливо разгърнати, те биха могли да се трансфорат в национална стратегия.
От 2017 година насам в Съединени американски щати са осъществени към 120 пилотни плана за категоричен базов приход, множеството от които са осъществени от локалните управляващи. Като цяло тези стратегии са сполучливи за понижаване на икономическата тревога и възстановяване на виталния стандарт на получателите. Поддръжниците на тези стратегии виждат бъдеще, в което те могат да бъдат разширени до национално ниво. Много софтуерни водачи и футуристи настояват, че това е належащо, с цел да се смекчат последствията от идната вълна на тотална роботизация и автоматизация.
Възниква обаче въпросът: може ли националната система за ББД да действа съгласно упованията на нейните поддръжници? И по какъв начин една такава система може да се трансформира от локално равнище, финансирано с непотребни бюджетни средства, в огромна национална стратегия, изискваща съществени и непрекъснати източници на доходи? Основният въпрос, който постоянно се повдига по отношение на ББД, е нейната цена.
Според другите оценки, с цел да се изплащат на всеки американец по 10 000 $ годишно, ще са нужни повече от 3 трилиона $ годишно. Някои специалисти считат, че тези оценки са пресилени, като показват нуждата да се намерения за една данъчна система, която да преразпределя приходите, а не да основава нови. Така да вземем за пример икономистът Карл Уидърквист от университета в Джорджтаун твърди, че действителните разноски за ББД ще бъдат доста по-ниски от посочените, защото забележителна част от средствата ще бъдат преразпределени посредством данъчната система.
Едно от предложенията за финансиране на ББД е да се вкарат нови налози, в това число налози върху имуществото, огромните активи на фирмите и наследствата. Значителна част от средствата биха могли да дойдат от най-богатите фамилии в Съединени американски щати. По този метод по-голямата част от данъчната тежест ще се трансферира върху най-богатия 1% от жителите, до момента в който по-голямата част от популацията или ще се облагодетелства доста, или няма да усети никаква смяна.
От друга страна, критиците настояват, че ББД няма да размени работното място, а единствено ще добави приходите, което надали ще промени фрапантно финансовото състояние на хората. Проучванията демонстрират, че месечните заплащания от 1000 $ оказват помощ за покриване на главните разноски, само че не усъвършенстват качеството на работата или достъпа до качествено опазване на здравето.
Политическото използване на ББД също е под въпрос. В мощно поляризирания Конгрес на Съединени американски щати приемането на подобен огромен план е малко евентуално. Някои специалисти смятат, че вместо да се основават нови стратегии, вниманието би трябвало да се насочи към отбрана и разширение на съществуващите обществени придобивки като общественото обезпечаване и Medicare.
Идеята за ББД се харесва както на прогресивните, по този начин и на консервативните политици, само че по разнообразни аргументи. Прогресивните виждат в нея метод за разширение на обществената сигурност, до момента в който консерваторите – опция за понижаване на съществуващите държавни разноски за обществени стратегии.
Някои специалисти оферират опция под формата на универсални съществени услуги, които биха създали жилищата, образованието и опазването на здравето налични за сметка на държавната интервенция. Подобна система би могла да бъде по-ефективна в битката с бедността и неравенството, в сравнение с елементарното даване на парични суми.
Следователно използването на безусловния базов приход остава противоречив и комплициран въпрос, изискващ съществени финансови и политически старания. В изискванията на възходящо неравноправие и автоматизация е належащо да се откри уравновесен метод, който да обезпечи заслужен стандарт на живот за всички жители.
Има и още по-радикални хрумвания. Водещи икономисти, аналитици и финансисти още през 2019 година изрекоха мнението, че ББД в действителност прекалено много наподобява на социализъм. Авторите на това проучване се съмняват, че ежемесечните заплащания са най-хубавият метод да се помогне на хората, които остават без работа поради роботизацията на труда. Те акцентират, че парите, изхарчени за ББД, не могат да бъдат вложени. Колкото повече хора стартират да получават ББД, толкоз по-малко средства ще остават за построяването на структурите и системите, нужни за прогресивните цели на ББД.
Темата е в действителност комплицирана, само че и належаща, и точно по тази причина горещо се разисква съвсем всеки ден. Но е ясно, че тази толкоз бързо настъпваща роботизация и автоматизация ще промени целия свят. Дали това ще бъде химера или нещо друго следва сами да се убедим.
