Разходите по Олимпийските игри в Токио удариха 25 милиарда долара
Цената на Олимпиадата в Токио през 2020 година продължава да пораства, въпреки локалните уредници и Международният олимпийски комитет (МОК) да настояват, че разноските са орязани, съобщи Българска телеграфна агенция.
Неотдавнашен отчет на държавния одитен съвет демонстрира, че Япония евентуално ще похарчи 25 милиарда $ за подготовка на игрите, а окончателната цифра може да е още по-голяма.
Това е съвсем четири над плануваните средства при кандидатстването на Токио през 2013 година, когато плануваните разноски бяха 829 милиарда йени или 7,3 милиарда $ при настоящия обменен курс 113 йени за $.
Проследяването на разноските за Олимпиадата става все по-трудно с ускоряването на работата, приближаването на крайните периоди и разногласията за това кое са и кое не са разноски за Олимпиадата. Сложното счетоводство също затруднява преценката кой защо заплаща и кой печели.
Най-учудващото нещо е, че олимпийските игри са единственият тип мегапроект, който постоянно надвишава бюджета си, сподели престижът по олимпийското бюджетиране Бент Флайвбърг, разяснявайки изследването си " Оксфордско проучване на олимпиадите 2016 ".
Флайвбърг означи, че проучването не е съумяло да открие нито една олимпиада, която е осъществена съгласно планувания бюджет или под него.
Токио е христоматиен образец.
През декември организационният комитет на Токио разгласи, че бюджетът за Олимпиадата е 1,35 трилиона йени или към 12 милиарда $.
Сумата се събира под формата на равни вноски от 600 милиарда йени (5,3 милиарда долара) от организационния комитет и локалните токийски управляващи, плюс още 150 милиарда йени (1,3 милиарда долара) от националното държавно управление.
Месец по-късно губернаторът на Токио Юрико Коике сподели, че градът би трябвало да влага още 810 милиарда йени (7,2 милиарда долара) " за планове директно и непряко свързани с игрите ". Това включва по думите й построяването на безбариерни уреди за параолимпийските спортисти, обучителни стратегии за доброволците и за проектите за реклама и туризъм.
Така общите разноски се покачват до 2,16 трилиона йени или 19,1 милиарда $.
МОК и локалните уредници не са съгласни, че това са разноски, свързани с Олимпиадата, като ги дефинираха като " постоянни административни разноски ", които са отвън общия бюджет на игрите.
Флайвбърг похвали уредниците на последните олимпийски игри за опитите да управляват разноските, само че късите олимпийски периоди затрудняват тази задача. Други огромни строителни планове могат да бъдат отлагани с няколко месеца. Не и олимпийските игри.
Той сподели също по този начин, че е неефективно за другите градове да не престават да провеждат игрите.
Всичко, което можеш да направиш, когато стартират проблемите, а проблемите постоянно стартират при планове от подобен мащаб, е да хвърлящ още пари в плана, сподели Флайвбърг.
Още едно нарастване на разноските за Олимпиадата в Токио изскочи преди няколко дни.
В отчет от 178 страници съветът по одита показва, че делът на разноските на националното държавно управление се е нараснал до 801 милиарда йени (7,1 милиарда долара) от 1,3 милиарда $ по оценки през декември.
Така общо разноските доближават 2,81 трилиона йени или малко под 25 милиарда $, като има догатки, че могат да доближат 3 трилиона йени, когато игрите бъдат открити след по-малко от две години.
В отчета се показва, че се чака огромните разноски да продължат и след 2018 година до събитието.
Документът приканва уредниците, градската администрация на Токио, централното държавно управление и локалните организации да усилят прозрачността.
В изказване до Асошиейтед прес във вторник локалните уредници още веднъж оспориха това, което може да бъде наречено разноски за Олимпиадата.
Говорителят Маса Такая сподели, че разноски като " вътрешен туризъм, създаване на пътища, дотация за основаване на водородно общество и даже по-точното прогнозиране на времето с по-добри спътници не би трябвало да се считат за олимпийски разноски.
Одитът също по този начин вини уредниците на токийската Олимпиада за изключването на други разноски от бюджета. Според отчета става дума за 650 милиарда йени (5,6 милиарда долара) и се включват неща като ремонт на съществуващи здания, разноски за защита и разноски за действието на оборудванията за допинг.
Документът отбелязва, че декемврийския бюджет на организацията не отразява всички разноски, свързани със събитието.
Около 80 % от 25-е милиарда $ ще бъдат пари на данъкоплатци. Останалата част - към 5,3 милиарда $ - идва от частно финансирания действен бюджет.
Бюджетът получава 1,7 милиарда $ от МОК, а останалата част е от спонсори, мърчандайз и продажба на билети.
Организаторите от Токио споделят, че са икономисали милиарди през последните няколко години, употребявайки съществуващите уреди, провеждайки по-къси тестови събития и правейки други понижения на разноските в строителството.
Президентът на МОК Томас Бах сподели през вчерашния ден, че олимпийският орган няма въздействие върху това, което инспекторите в Япония дефинират като разноски за игрите.
Трябва да приемем разликата, че един счетоводител може да включи нещо в олимпийските игри, а пък съгласно нас да няма нищо общо с олимпийските игри, сподели Бах на конференция в Аржентина на Младежките олимпийски игри.
МОК също се пробва да предизвиква пестеливостта, като изцяло осъзнава, че скритите и високи разноски са отказали доста възможни претенденти за олимпиади, изключително за зимни олимпийски игри.
Трима претенденти останаха за Зимните олимпийски игри 2026 - Калгари, Канада; Стокхолм, Швеция; Милано-Кортина, Италия.
Няколко се отхвърлиха.
Организаторите на последната Зимна олимпиада в Пьончан, Южна Корея, регистрираха бюджетен остатък от 55 милиона $ тази седмица. Същевременно локалните управляващи се оплакват, че заплащат милиони за поддръжката на празните уреди, като националното държавно управление не желае да поеме разноските.
Споменава се и за събарянето на неизползваните уреди.
Въпреки че хората се пробват да понижат разноските, това е доста мъчно, сподели Флайвбърг.
Има обаче прогрес, само че не толкоз, колкото при други типове мегапроекти, добави той.
Флайвбърг отбелязва, че с цел да реши един град и страна да провежда олимпийски игри би трябвало да се поемат едни от най-скъпите и финансово най-рисковани видове мегапроекти, които съществуват, а това доста градове и държавни научават на личен тил.
Неотдавнашен отчет на държавния одитен съвет демонстрира, че Япония евентуално ще похарчи 25 милиарда $ за подготовка на игрите, а окончателната цифра може да е още по-голяма.
Това е съвсем четири над плануваните средства при кандидатстването на Токио през 2013 година, когато плануваните разноски бяха 829 милиарда йени или 7,3 милиарда $ при настоящия обменен курс 113 йени за $.
Проследяването на разноските за Олимпиадата става все по-трудно с ускоряването на работата, приближаването на крайните периоди и разногласията за това кое са и кое не са разноски за Олимпиадата. Сложното счетоводство също затруднява преценката кой защо заплаща и кой печели.
Най-учудващото нещо е, че олимпийските игри са единственият тип мегапроект, който постоянно надвишава бюджета си, сподели престижът по олимпийското бюджетиране Бент Флайвбърг, разяснявайки изследването си " Оксфордско проучване на олимпиадите 2016 ".
Флайвбърг означи, че проучването не е съумяло да открие нито една олимпиада, която е осъществена съгласно планувания бюджет или под него.
Токио е христоматиен образец.
През декември организационният комитет на Токио разгласи, че бюджетът за Олимпиадата е 1,35 трилиона йени или към 12 милиарда $.
Сумата се събира под формата на равни вноски от 600 милиарда йени (5,3 милиарда долара) от организационния комитет и локалните токийски управляващи, плюс още 150 милиарда йени (1,3 милиарда долара) от националното държавно управление.
Месец по-късно губернаторът на Токио Юрико Коике сподели, че градът би трябвало да влага още 810 милиарда йени (7,2 милиарда долара) " за планове директно и непряко свързани с игрите ". Това включва по думите й построяването на безбариерни уреди за параолимпийските спортисти, обучителни стратегии за доброволците и за проектите за реклама и туризъм.
Така общите разноски се покачват до 2,16 трилиона йени или 19,1 милиарда $.
МОК и локалните уредници не са съгласни, че това са разноски, свързани с Олимпиадата, като ги дефинираха като " постоянни административни разноски ", които са отвън общия бюджет на игрите.
Флайвбърг похвали уредниците на последните олимпийски игри за опитите да управляват разноските, само че късите олимпийски периоди затрудняват тази задача. Други огромни строителни планове могат да бъдат отлагани с няколко месеца. Не и олимпийските игри.
Той сподели също по този начин, че е неефективно за другите градове да не престават да провеждат игрите.
Всичко, което можеш да направиш, когато стартират проблемите, а проблемите постоянно стартират при планове от подобен мащаб, е да хвърлящ още пари в плана, сподели Флайвбърг.
Още едно нарастване на разноските за Олимпиадата в Токио изскочи преди няколко дни.
В отчет от 178 страници съветът по одита показва, че делът на разноските на националното държавно управление се е нараснал до 801 милиарда йени (7,1 милиарда долара) от 1,3 милиарда $ по оценки през декември.
Така общо разноските доближават 2,81 трилиона йени или малко под 25 милиарда $, като има догатки, че могат да доближат 3 трилиона йени, когато игрите бъдат открити след по-малко от две години.
В отчета се показва, че се чака огромните разноски да продължат и след 2018 година до събитието.
Документът приканва уредниците, градската администрация на Токио, централното държавно управление и локалните организации да усилят прозрачността.
В изказване до Асошиейтед прес във вторник локалните уредници още веднъж оспориха това, което може да бъде наречено разноски за Олимпиадата.
Говорителят Маса Такая сподели, че разноски като " вътрешен туризъм, създаване на пътища, дотация за основаване на водородно общество и даже по-точното прогнозиране на времето с по-добри спътници не би трябвало да се считат за олимпийски разноски.
Одитът също по този начин вини уредниците на токийската Олимпиада за изключването на други разноски от бюджета. Според отчета става дума за 650 милиарда йени (5,6 милиарда долара) и се включват неща като ремонт на съществуващи здания, разноски за защита и разноски за действието на оборудванията за допинг.
Документът отбелязва, че декемврийския бюджет на организацията не отразява всички разноски, свързани със събитието.
Около 80 % от 25-е милиарда $ ще бъдат пари на данъкоплатци. Останалата част - към 5,3 милиарда $ - идва от частно финансирания действен бюджет.
Бюджетът получава 1,7 милиарда $ от МОК, а останалата част е от спонсори, мърчандайз и продажба на билети.
Организаторите от Токио споделят, че са икономисали милиарди през последните няколко години, употребявайки съществуващите уреди, провеждайки по-къси тестови събития и правейки други понижения на разноските в строителството.
Президентът на МОК Томас Бах сподели през вчерашния ден, че олимпийският орган няма въздействие върху това, което инспекторите в Япония дефинират като разноски за игрите.
Трябва да приемем разликата, че един счетоводител може да включи нещо в олимпийските игри, а пък съгласно нас да няма нищо общо с олимпийските игри, сподели Бах на конференция в Аржентина на Младежките олимпийски игри.
МОК също се пробва да предизвиква пестеливостта, като изцяло осъзнава, че скритите и високи разноски са отказали доста възможни претенденти за олимпиади, изключително за зимни олимпийски игри.
Трима претенденти останаха за Зимните олимпийски игри 2026 - Калгари, Канада; Стокхолм, Швеция; Милано-Кортина, Италия.
Няколко се отхвърлиха.
Организаторите на последната Зимна олимпиада в Пьончан, Южна Корея, регистрираха бюджетен остатък от 55 милиона $ тази седмица. Същевременно локалните управляващи се оплакват, че заплащат милиони за поддръжката на празните уреди, като националното държавно управление не желае да поеме разноските.
Споменава се и за събарянето на неизползваните уреди.
Въпреки че хората се пробват да понижат разноските, това е доста мъчно, сподели Флайвбърг.
Има обаче прогрес, само че не толкоз, колкото при други типове мегапроекти, добави той.
Флайвбърг отбелязва, че с цел да реши един град и страна да провежда олимпийски игри би трябвало да се поемат едни от най-скъпите и финансово най-рисковани видове мегапроекти, които съществуват, а това доста градове и държавни научават на личен тил.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




