Целта ни за членство в Еврозоната остава 1 януари 2024

" Целта ни за участие в Еврозоната остава 1 януари 2024 година. Очакваме Народното събрание да одобри три основни законопроекта, които са импортирани от служебното държавно управление и по които към този момент са поети задължения към Валутния механизъм 2. Това съобщи министърът на финансите Росица Велкова, представена от Българска телеграфна агенция.

Съгласно процедурата страната ни би трябвало да изиска така наречен конвергентен отчет, който изследва осъществяването на критериите за конвергенция и правната съгласуемост, и по думите на министъра настояването за подаването му би трябвало да бъде направено най-късно при започване на пролетта. Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 година е, че дефицитът на начислена основа е 2,9 на 100 от брутния вътрешен артикул, на касова основа ще бъде индикативно под 1 на 100.

" За конвергентния отчет ще ни е значим дефицитът на начислена основа, който е в границите на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга “, коментира министър Велкова. " Единственото ни съществено предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството подхваща дейности, доколкото може с фискална политика, да я понижи ", добавя тя.

" Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която извънредно огромно влияние оказва войната в Украйна. Това главно ще е тезата, която ще пазиме, само че се опитваме да поставим и спомагателни старания, с цел да може отклонението да е по-малко, в сравнение с е сега “, отбелязва финансовият министър.

Министърът на финансите отбелязва, че с изключение на предплатената свръхпечалба, която " Лукойл " внесе в бюджета в края на 2022 година и която ще бъде ориентирана към скица за горива, са планувани още 100 млн. лева за антиинфлационни ограничения, с които ще бъдат създадени ограничения за подкрепяне на уязвимите групи жители, употребяващи автобусен превоз.

Във връзка с вътрешнополитическата конюнктура и така наречен удължителен закон за бюджета и по какъв начин това въздейства на процедурата за банкет в еврозоната, Росица Велкова показва, че според Европейския учебен срок България би трябвало да има направена тригодишна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година и надлежно базов вид на бюджет, който да дава отговор на критериите за недостига на начислена основа. Това значи, че на касова основа дефицитът би трябвало да е по-нисък от 3 на 100 и би трябвало да се обезпечи средносрочна фискална резистентност при съблюдаване на фискалните правила. По думите ѝ – този базов бюджет следва най-малкото да бъде признат от държавното управление и импортиран в новосформираното Народното събрание, в случай че се стигне до избори.

" Ние сме получили 2,7 милиарда лева за към този момент изпълнени критерии по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Тези средства са безусловно безспорни, те са във фискалния запас, от тях разходът, който се извърши през 2022 година е не повече от 100 млн. лева Тоест ние имаме запас, с който да изпълняваме тези вложения, които са безспорни и които няма да се предоговарят, само че вероятно неполучаване на второ и трето заплащане през 2023 година доста ще повлияе на недостига в отрицателна посока, защото разноските ще се правят за сметка на получени средства за предишна година ", предизвестява министърът. Тя изрази опасения, че заради политическата обстановка е напълно реалистично да има закъснение с второто и третото заплащане по ПВУ поради справедлива неспособност да бъдат признати в точния момент нужните законопроекти при положение на парламентарни избори.