Това трябва да знаят младите хора
Целта на този текст е информативна,а не пропагандна – т.е. – не хвалим и не охулваме нито персони, нито политики. Гледаме обстоятелствата, а не пропагандата.
Ако през днешния ден имаме вяра на написаното в демократичните медии, през социализма сме мрели от апетит и Държавна сигурност е разстрелвала хора по улиците. Това е чиста и нескопосана агитация, на която за жалост доста от по-младите българи имат вяра сляпо.
Никой строй не е идеален. Ние сме хора, а не ангели. И соца не беше идеален, само че спрямо днешната народна власт се оказа доста по-подходящ за нашето общество.
Ето и обстоятелствата - след II международна война България е „ разпределена ” в руската сфера на въздействие – всички знаят за прословутата " салфетка от Ялта ", а които не знаят - да четат.
За 10 години – от 1944 до 1954 капитализмът и частната благосъстоятелност у нас са изцяло унищожени и е натрапен така наречен руски модел.
Донякъде не напълно вярно, това време се отъждествява с управлението на Тодор Живков, при все и той публично да оглавява страната едвам от 1963 год.
Мисля, че историята, когато рано или късно се отърси от днешните пропагандни внушения, ще сложи този човек на фундамент.
Живков може да бъде упрекван в каквото и да било, само че по негово време България беше втора по витален стандарт в източна Европа - страна със мощна войска (156 000 души, 2300 танка, 700 бойни самолета, 5000 оръдия и минохвъргачки, 52 пускови ракетни установки), с едни от най-мощните разследващи служби, с нуклеарна енергетика, с 530 научни института, страна, изнасяща електроника за Западна Германия и Нидерландия…
По време на това ръководство Българското население се усили от 7 на 9 000 000 души, а сред 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред спрямо редица страни.
През 1987 година, когато за първи път Организация на обединените нации мери така наречен показател на човешко развиване страната ни е сложена на 27-о място сред 130 страни в света, като преди всичко е била Япония, на 19-о – Съединени американски щати. Това значи, че развиването ни е било във висока степен сполучливо. От Балканските страни единствено Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от някогашните социалистически страни единствено Германска демократична република (21-во място) и Чехословакия (25-о място). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-то, Полша е на 33-о, Румъния на 41-во.
По БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на 25-то място в света. За съпоставяне през днешния ден сме се сринали до 78-мо място.
През интервала 1954-1988 де факто беше издигната съвсем цялата шосейна мрежа, която използваме и сега, страната беше изцяло електрифицирана и водоснабдена. Същото се отнася и за жилищното строителство- и през днешния ден 70 % от българите живеят в жилища, строени по това време.
Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива новаторски за времето си браншове като електроника, електротехника, производствво на съоръжение за нуклеарни електроцентрали, камиони, рейсове. България беше измежду трите най-големи производители на електро и мотокари и измежду първите в развиването на химическата промишленост. Бяха положени основите на мощния ни туризъм, от който и през днешния ден се обезпечава забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа.
Напълно беше изкоренена неграмотността. Процентът на българите със приблизително и висше обучение нарастна над 10 пъти.
Културата, изкуството и спорта също доближиха непознати небеса. Пример – през интервала 1954 – 1988 са създадени към 700 игрални кино лентата, някои от които са на международно равнище.
Изобщо не можем да вършим аналогии с нашето съвремие. В последните години се създават по 10-ина кино лентата годишно, като множеството са безусловно трудногледаеми. Същата разлика е в музиката – напряко е тъжно да съпоставяме времената на Емил Димитров, Лили Иванова, Диана Експрес, с днешните времена на Аазис, Глория или Фики.
За спорта разликите са още по-големи. Докато преди време нямаше олимпиада от която нашите тимове да се върнат без златни медали, то през днешния ден се радваме на бронз в спортове като женска битка или повдигане на тежести от дами.
В националната ни литература блестяха имена като Емилиан Станев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Дамян Дамянов…
Всичко това не може да се отхвърли. В същото време, колкото и да се усили в пъти брутния артикул, той се разпределяше напълно от страната. Доходите на хората се поддържаха на относително невисоко равнище, което, от една страна не беше добре, само че от друга създаваше едно чувство за тъждество. Самата същина на социалистическото ръководство беше ориентирана към мощната страна и хомогенното общество, а не към личността и самостоятелния триумф както през днешния ден ни е наложила глобалистката матрица.
За 33 години след рухването на комунизма, популацията спадна от 9 000 000 на към 6 000 000 души. Според упоменатия нагоре Индекс на човешкото развиване към 2021 год. страната ни към този момент е на 68 място. Ужасният срив е явен, като пред нас към този момент са такива страни като Турция, Сърбия, Румъния Грузия, Барбадос, Казахстан…
Това са в резюме обстоятелствата. А ето и изводите:
Българската народопсихология е учредена на мощния субект. Той е образуван 25 генерации по време на турското иго, когато всеки е бил заставен да оцелява поединично. Затова ние и през днешния ден мъчно сътворяваме колективи и по тази причина мъчно можем да реализираме групов триумф.
Днес е видно, че сложени в неолибералната скица нашите предприемачи се не помнят в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят. Изпаднахме до невъобразими равнища на обществено неравноправие, коефициентът на Джини, определящ този индикатор, у нас е най-лош в Европа и повече прилича Африка или Азия.
Затова е и нужна мощната страна и нова национална идеология. Не е наложително тя да е социализъм. Има и други сходни публични устройства.
Ако през днешния ден имаме вяра на написаното в демократичните медии, през социализма сме мрели от апетит и Държавна сигурност е разстрелвала хора по улиците. Това е чиста и нескопосана агитация, на която за жалост доста от по-младите българи имат вяра сляпо.
Никой строй не е идеален. Ние сме хора, а не ангели. И соца не беше идеален, само че спрямо днешната народна власт се оказа доста по-подходящ за нашето общество.
Ето и обстоятелствата - след II международна война България е „ разпределена ” в руската сфера на въздействие – всички знаят за прословутата " салфетка от Ялта ", а които не знаят - да четат.
За 10 години – от 1944 до 1954 капитализмът и частната благосъстоятелност у нас са изцяло унищожени и е натрапен така наречен руски модел.
Донякъде не напълно вярно, това време се отъждествява с управлението на Тодор Живков, при все и той публично да оглавява страната едвам от 1963 год.
Мисля, че историята, когато рано или късно се отърси от днешните пропагандни внушения, ще сложи този човек на фундамент.
Живков може да бъде упрекван в каквото и да било, само че по негово време България беше втора по витален стандарт в източна Европа - страна със мощна войска (156 000 души, 2300 танка, 700 бойни самолета, 5000 оръдия и минохвъргачки, 52 пускови ракетни установки), с едни от най-мощните разследващи служби, с нуклеарна енергетика, с 530 научни института, страна, изнасяща електроника за Западна Германия и Нидерландия…
По време на това ръководство Българското население се усили от 7 на 9 000 000 души, а сред 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред спрямо редица страни.
През 1987 година, когато за първи път Организация на обединените нации мери така наречен показател на човешко развиване страната ни е сложена на 27-о място сред 130 страни в света, като преди всичко е била Япония, на 19-о – Съединени американски щати. Това значи, че развиването ни е било във висока степен сполучливо. От Балканските страни единствено Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от някогашните социалистически страни единствено Германска демократична република (21-во място) и Чехословакия (25-о място). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-то, Полша е на 33-о, Румъния на 41-во.
По БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на 25-то място в света. За съпоставяне през днешния ден сме се сринали до 78-мо място.
През интервала 1954-1988 де факто беше издигната съвсем цялата шосейна мрежа, която използваме и сега, страната беше изцяло електрифицирана и водоснабдена. Същото се отнася и за жилищното строителство- и през днешния ден 70 % от българите живеят в жилища, строени по това време.
Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива новаторски за времето си браншове като електроника, електротехника, производствво на съоръжение за нуклеарни електроцентрали, камиони, рейсове. България беше измежду трите най-големи производители на електро и мотокари и измежду първите в развиването на химическата промишленост. Бяха положени основите на мощния ни туризъм, от който и през днешния ден се обезпечава забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа.
Напълно беше изкоренена неграмотността. Процентът на българите със приблизително и висше обучение нарастна над 10 пъти.
Културата, изкуството и спорта също доближиха непознати небеса. Пример – през интервала 1954 – 1988 са създадени към 700 игрални кино лентата, някои от които са на международно равнище.
Изобщо не можем да вършим аналогии с нашето съвремие. В последните години се създават по 10-ина кино лентата годишно, като множеството са безусловно трудногледаеми. Същата разлика е в музиката – напряко е тъжно да съпоставяме времената на Емил Димитров, Лили Иванова, Диана Експрес, с днешните времена на Аазис, Глория или Фики.
За спорта разликите са още по-големи. Докато преди време нямаше олимпиада от която нашите тимове да се върнат без златни медали, то през днешния ден се радваме на бронз в спортове като женска битка или повдигане на тежести от дами.
В националната ни литература блестяха имена като Емилиан Станев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Дамян Дамянов…
Всичко това не може да се отхвърли. В същото време, колкото и да се усили в пъти брутния артикул, той се разпределяше напълно от страната. Доходите на хората се поддържаха на относително невисоко равнище, което, от една страна не беше добре, само че от друга създаваше едно чувство за тъждество. Самата същина на социалистическото ръководство беше ориентирана към мощната страна и хомогенното общество, а не към личността и самостоятелния триумф както през днешния ден ни е наложила глобалистката матрица.
За 33 години след рухването на комунизма, популацията спадна от 9 000 000 на към 6 000 000 души. Според упоменатия нагоре Индекс на човешкото развиване към 2021 год. страната ни към този момент е на 68 място. Ужасният срив е явен, като пред нас към този момент са такива страни като Турция, Сърбия, Румъния Грузия, Барбадос, Казахстан…
Това са в резюме обстоятелствата. А ето и изводите:
Българската народопсихология е учредена на мощния субект. Той е образуван 25 генерации по време на турското иго, когато всеки е бил заставен да оцелява поединично. Затова ние и през днешния ден мъчно сътворяваме колективи и по тази причина мъчно можем да реализираме групов триумф.
Днес е видно, че сложени в неолибералната скица нашите предприемачи се не помнят в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят. Изпаднахме до невъобразими равнища на обществено неравноправие, коефициентът на Джини, определящ този индикатор, у нас е най-лош в Европа и повече прилича Африка или Азия.
Затова е и нужна мощната страна и нова национална идеология. Не е наложително тя да е социализъм. Има и други сходни публични устройства.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ