Целта на териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил

Целта на териториалните проекти на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник е прекосяването от промишленост на въглища към промишленост за възобновима сила, с което да се случи зеления преход към по-чиста стопанска система освен за тези райони, само че и за страната. Плановете бяха препоръчани на Европейската комисия в края на постоянния кабинет на Кирил Петков, само че към тях бяха отправени съществени рецензии изключително към завода за акумулатори в Стара Загора. Служебният кабинет по този начин и не ги изпрати в Брюксел, поради което загубихме милиони за първи транш по проектите. Нямаше информация по какъв начин ще се преработят или съществени разисквания и връзка в публичното пространство, само че евентуално се е работило по тях. Само преди няколко седмици новия кабинет показа новите разновидности на проектите, които нямат основни промени с изключение останалото под въпрос битие на дружество за акумулатори, предприятието за рекултивация и уговорката за понижаване на производството на силата от въглища. Целта е те да бъдат утвърдени от Европейската комисия, с цел да получим средства за преквалификация, за прекосяване към различен тип чисти промишлености и цифровизация. Страната ни към този момент е изгубила 200 млн. лв. и в случай че не показа проектите в Брюксел може да изгуби още средства, планувани за прехода на районите.  В момента се организират публични разисквания на проектите във въглищните райони. Извън това ние потърсихме гледната точка на Георги Стефанов, експертът по зелени политики и шеф на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в първия кабинет на Кирил Петков, който е взел участие в подготовката на проектите. Потърсихме и гледната точка на синдикатите в лицето на Александър Загоров от КТ " Подкрепа ". 60% понижаване на производството на електрическа сила от въглища до 2026 година е едно от най-съществените промени в новите териториални проекти, които сега са на стадий публично разискване във въглищните райони, а първите срещи в Перник, Кюстендил и Раднево към този момент изминаха, предстоят и в Стара Загора. В началото на годината депутатите гласоподаваха да предоговорим заложеното в проекта 40% понижаване на излъчванията до 2026 година по отношение на 2019 година. Всъщност обаче териториалните проекти плануват тази по-сериозна смяна. Въглищните централи осреднено създават годишно към 20 TWh през последните години. Рекордната 2022 година година те създават над 25 TWh, а проектите плануват производството на ел. сила от въглища да намалее до  8 TWh към 2026 година. Това действително е към 60% по-малко създадена електрическа сила от 22 година и автоматизирано значи и 60% понижение на излъчванията. Това разяснява особено за 3еNews Георги Стефанов, специалистът по зелени политики и шеф на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в първия кабинет на Кирил Петков. Това, което не се вижда ясно в проектите е, в случай че би трябвало да мислим, че произвеждаме  25 TWh с 30 млн. тона въглища, които добиваме от няколко рудника в Стара Загора, Перник и Кюстендил, какъв брой ще понижим въгледобива и къде, с цел да произвеждаме 8 TWh. Реално ще понижим въгледобива четири пъти, затова би трябвало да намерим решение за тези служащи, които няма да добиват въглища. Това са хората, които в най-голяма степен ще би трябвало да останат да работят по линия на рекултивацията и в навлизането на новите стопански действия във въглищните райони, само че е добре да е ясно авансово кои рудници до по кое време ще работят и с какъв потенциал, брой хора и впрочем, изясни още Стефанов.  Задачите на териториалните проекти беше да не нарушат общественото равновесие. Второто нещо е декарбонизацията, общата цел за Европейския съюз. Тя би трябвало да бъде задоволително добре премерена и не е наложително да се прави измерител на тази декарбонизация вътре в проекта, в противен случай това би било деструктивно, тъй като има застрашени групи. Когато опасността за тях е ясно разказана, нямат различен избор с изключение на да противостоят със всевъзможни средства и ограничения, с цел да може опасността за тях да не съществува. Това се случва в  момента с миньорите, тъй като в този проект, вместо да се съобразим с тънки моменти като вероятността на района и поминъка на семействата, ние се концентрираме върху развалянето на една подготвена енергетика, съществувала дълги години в Стара Загора, Кюстендил и Перник. Третото, което би трябвало да създадат проектите, е да има нова промишленост. Целта е да се развият нови действия, които да тласнат района от една моно индустриалност, какъвто е въгледобивът, към други сфери - да вземем за пример цифровизация, обучение, опазване на здравето, ръководство на водите, на горите и редица нови благоприятни условия, които ще подобрят живота на района, стопанската система му ще стане по-пъстра, ще има повече заети хора, евентуално по-добри работни места откъм възнаграждение и условия на труд, само че в тези проекти няма такова нещо. Не единствено това, в тях е записано, че енергетиката ни би трябвало да стане не с 40% по-малко излъчвания, а с 60% по-малка. Това е неприемливо и създава кавги. Тези кавги в този момент не са толкоз дейни, само че ще има митинги и е очевидно, че е заложен спор, който ще се случи. За страдание се прави по този начин, че да се случи към общинските избори, нещо, в което се пробват да вкарат големи маси от хора, застрашени да изгубят хляба си. Това е цинично, счита Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “. 1-2 GW базова мощ изрично не са задоволително, в случай че тръгне електротранспорта, тогава потреблението ще бъде трагично по-голяма. Кой ще обезпечи производството? Лесно ще счупим Топлоелектрическа централа, както си счупихме ПАВЕЦ-а и в случай че имаме проблеми с АЕЦ, съчетанието от проблеми с всички тези източници е еднакво на злополука. Това не са просто опасности, а действителна опция и те няма обиден единствено енергетиката, разяснява Загоров. Ако нямаме естествена електроенергетика, нашите предприятия ще загинат, разяснява Загоров. Помните какъв брой милиарди отидоха за обезщетения, тъй като имаше прелом в пазара на електрическа енергия, добави той. Марица Изток би трябвало да работи, да има рандеман на въглища и той да бъде допълнен с работа на Топлоелектрическа централа като се плануват оптимистичен и скептичен вид, значимо е да се вземе решения с какво още би трябвало да се добави за обезпечаване на нужния потенциал. Централите в Марица Изток могат да бъдат допълващи мощности, когато соларите стартират да вършат водород. Но не знаем по кое време това ще се случи, акцентира Загоров. С какво ще заместим въглищната сила? Другата смяна в интегрираните териториални проекти, а и по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), е упоритостта по главата RePowerEu. Това е желанието на Европейски Съюз да се откъсне от  зависимостта от изкопаемите горива и главно от съветските такива. По тази нова цел и финансова рамка България получава в допълнение 480 млн. евро. Те са за поддръжка за ускорено реализиране на задачите за ВЕИ до 2030 година. Годината за териториалните проекти е 2029 година, а за ПВУ е 2026 година Според тези нови цели, към този момент на непотвърдено от Европейска комисия концептуално равнище, залагаме да реализираме израждането на нови 6GW ВЕИ и повече вложения за енергийна успеваемост. На фона на българската консумация на ел. сила, това са задоволително нови мощности, а като включим и всички други видове ВЕИ, които не са част от националната тактика и обмисляне, т.е. частните начинания и решения, в България няма да имаме проблеми с обезпечаването на електрическата и топлинната сила през идните години, тъкмо противоположното, ще навлезем във времена, в които силата ще става по-евтина и главният проблем ще бъде финансов, а точно на поддържането на огромни държавни структури и мощности, като ТЕЦ-те у нас. В проектите не излиза наяве, посочените оставащи 1-2 GW въглищни мощности, дали ще бъдат в Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 или от другите частни централи и по какъв начин те ще работят под режим на леден запас, на каква цена ще е създаденият ток, и каква ще е цената, която българското общество ще би трябвало да заплаща на годишна база, с цел да поддържа един бранш, който повече от десетилетие работи на загуба. Кои Топлоелектрическа централа ще останат базови към момента е спорен въпрос? Според източници от кабинета бъдещето е доста ясно. Очаква се до края на 2026 година частните AES и Контурглобал да спрат работа - само че това са най-модерните и с най-значителни екологични вложения термични централи у нас, а и на Балканите. С Брикел се чака да се случи това, което стана с Топлоелектрическа централа в Габрово т.е. ще затвори поради неприемливото замърсяване, което предизвиква. Държавната Топлоелектрическа централа ще бъде непокътната най-вероятно за стратегически запас, тъй като 1600 MW  (1-2 GW) е забележителен потенциал, като половината е в релативно положително положение. Тази централа може да бъде консервирана, за бъде отворена за една седмица при положение на война или злополучие, показаха източници от държавното управление. След 2027-2028 година Марица изток 2 може да остане като базова мощ, която да работи на най-малко изключително през зимата. Не е обяснен и въпросът кои ТЕЦ-ве ще съумеят бързо да се възползват от смесването на въглища с биомаса, биогаз, водород или боклуци. Като не трябва да забравяме, че изгарянето на отпадъците към този момент се отхвърля и с новата европейска тактика и проект за кръгова стопанска система от 2020 г, се планува то да бъде лимитирано. Една от главните аргументи е, че при изгарянето на боклуци се отделят така наречен устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са мощно канцерогенни и за тези субстанции на процедура няма филтри, разяснява Стефанов. Единственият метод да не позволяваме излъчвания от УОЗ е да имаме високотемпературно, плазмено изгаряне над 2800 градуса, което към този момент е много скъпо наслаждение и по тази причина не се ползва от вложителите.    В актуализацията на Националния проект климат и енергетика, което се изготвя сега от Министерство на енергетиката, се чака да бъдат посочени съответните цели, т.е. мощности, произвеждащи електрическа и топлинна сила от другите типове, които са обвързани и с потенциала на електропреносната мрежа високо и ниско напрежение, както и топлопреносните мрежи. Единственото, което е изрично ясно на този стадий е, че въглищата ще стават все по-малко в енергийния микс, а ВЕИ от целият им набор ще навлизат все по-масово и ускорено. Как обаче въглищата ще бъдат обезщетени и по какъв начин мрежата ще бъде осъвременена в кратковременен проект, с цел да може да поеме тази смяна, е доста значим въпрос, за който към момента нямаме явен отговор. По данни на ЕСО България ще продължи да усилва енергийната консумация. Критици на енергийната ни конструкция сега настояват обаче, че от 15 години потреблението непрестанно понижава, а имаме доста ясни цели за намаляването на енергийната консумация, изясни Стефанов. Това е подвеждащо, тъй като това в последна сметка излиза прекомерно скъпо на българският бизнес и общество, които би трябвало да платят двойна или тройна сметка. За скъпи и неефективни въглища, за еднопосочно създаване на единствено един ВЕИ източник, вместо за микс от ВЕИ, и не на последно място за поддържане на електропреносна мрежа, която не е задоволителна гъвкава. Слабост на териториалните проекти е, че макар европейските цели за понижаване на потреблението на сила с 1.5% годишно, у нас нямаме базова година, по отношение на която приказваме за понижаване на потреблението на сила, както и нямаме проект къде ще сме 2030 и годините по-късно. Това обаче не значи, че нямаме обвързване да понижаваме излъчванията си, както и да ставаме по-ефективни и да ограничаваме загубите. Именно по тази причина главният проблем е, че ЕСО не отразява наложителните цели за понижаване на енергийната консумация в техните проекти за развиване на мрежата, разяснява още Стефанов. На последното съвещание на Комисия по енергиен преход този месец от ЕСО споделиха, че държат да имат 989 MW стратегически запас, който да стои за сериозни и пикови интервали на консумация. Най-вероятно приказваме за опазване на толкоз въглища, най-вероятно ще запазят Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 - да затворят трите остарели блока като останат трите нови за 700 MW, само че това са хипотези, които би трябвало да ни оказват помощ с обосновката към Европейската комисия, какво пазим, за какъв брой време го пазим и по какъв начин то ще работи. Това все още липсва в териториалните проекти. Каква е алтернативата за Топлоелектрическа централа, могат ли да търсят вложения, с цел да преминат към по-екологични горива газ, водород, биомаса? Още през 2014 година на политическо равнище в Европейски Съюз бе решено, че ТЕЦ-вете няма да могат да получават средства от европейските фондове, които ще подкрепят процесите на декарбонизация. Впоследствие съвсем всички финансови институции също стопираха да дават средства, в това число заемни за изкопаемите горива, само че най-основно това е годно за въглищата, защото те са главният световен, европейски, само че и народен източник на въглеродни излъчвания. Тази радикална смяна през последното десетилетие докара до това, че въглищният бранш бе оставен на доизживяване и вложенията се насочиха към други източници. България изпусна последните 10 години, не отразявайки и на процедура отричайки този развой и в този момент сме в положение на изкуствена кома на този бранш. Припомням, че единствено след 15 месеца става неразрешено и националното субсидиране и това напълно ще изостри казусът след 2025 година През последните години единствено Фондът за въглища и стомана позволяваше поддръжка за този бранш, само че и това се трансформира към този момент се залага на поддръжка на новаторски решения, само че ние в никакъв случай не сме се възползвали от тези благоприятни условия, твърди специалистът. Може ли в тъмните галерии на въгледобива да изникне ПАВЕЦ? Да, една от нововъведенията, които може да се финансира от фонда за въглища и дамаджана, е в подземните галерии на въгледобива, каквито ние имаме в Кюстендил като конструкция на подземни въглищни галерии, да се изградят съоръжения за електрическа сила по модела на ПАВЕЦ или Водноелектрическа централа, в случай че има подземни реки. Представители на Европейска комисия и Фонда оповестиха, че търсят решения, които биха финансирали сходни нововъведения, като към този момент има един пилотен план в Холандия, а на концепция Европейска комисия залага обилни очаквания. Предложиха ни да помислим го създадем и тук, само че не го възприехме съществено и това е един проблем главно обвързван с далновидното мислене и развиване на бъдещи вероятности, уточни експертът. Модернизационният фонд ще финансира вложения в топлофикационна мрежа По Модернизационния фонд има друга добра вест. Съществува опцията за финансиране на електропреносни и топлофикационни мрежи, което е част от целите, които България уточни през предходната година. Нашите топлофикационни мрежи са доста остарели с доста ниско КПД и енергийна успеваемост, с доста топлинни загуби. Не бива да забравяме обаче, че вложенията в мрежи е въпрос на цялостна преценка, кои ТЕЦ-ве и обитаеми места ще модернизираме и кои не. Когато имаме ТЕЦ-ве като тези в Сливен, Перник, Гълъбово, Габрово дали Топлоелектрическа централа ще оперира, на какво гориво, на какви цени и какви потребности ще има от него, с цел да се влага в мрежата е въпрос на една обща тактика, основана на доста разбори преди нея. Има и различен народен проблем. В България мрежите нормално са част от топлофикационните сдружения. В Полша, Румъния да вземем за пример мрежите са разграничени от топлофикациите и нормално са държавни или общински. В Полша има съвременни Топлоелектрическа централа и мрежи в неприятно положение и противоположното, става известно, че новите решения от време на време не са въпрос на финансиране, а на далновидно ръководство. Централното топлоснабдяване в мащаби, като това в София, към този момент се отхвърля като неефективно. И въпреки всичко е значимо да кажем, че гръбнакът на стопанската система в Европейски Съюз са дребните и междинни предприятия, а във въглищните региони това не е по този начин. Именно по тази причина Механизмът за обективен преход дава фокус за финансиране върху дребни и междинни предприятия. Това е по този начин, тъй като при огромните индустриални производства нормално идва миг, като затварят и тогава постоянно се получава стопански и обществен колапс без значение в кой бранш на стопанската система работят. Затова Европейски Съюз подкрепя МСП, тъй като там подобен колапс не може да се получи. Какво се крие зад концепцията за огромен цех за акумулатори? България не съумя да отбрани предходната година основаване на огромна индустриална мощ, въпросният цех за акумулатори, който е доста повече от цех за акумулатори. Той щеше да прави, да ремонтира, рециклира акумулатори и фотоволтаични панели и щеше да запълни този сегмент от тази нова промишленост обвързвана с ВЕИ технологиите, каквато мощ на Балканите няма, уточни Георги Стефанов. Тази мощ трябваше да разреши затварянето на ТЕЦ-вете и мините, и да се сътвори друго огромно икономическо звено, което щеше да задоволи и синдикалните пристрастености, че като няма такова огромно дружество, няма по какъв начин да се намерят нови места, на които да се развива синдикална активност в огромни мащаби, добави той. Но тъкмо тази концепция стана жертва на техните опити да неодобряват модернизацията и трансформацията на въгледобивните райони, която в действителност не е от през вчерашния ден.  В момента заводът остава нерешителен като осъществяване и непотвърден дружно с държавното дружество за рекултивация, което е в сходна обстановка, тъй като Европейска комисия счита това за нерегламентирана държавна помощ, а и тъй като съвсем всички държавни компании у нас имат неприятно ръководство и огромни задължения, което в действителност заплашва България, а от там района и целия Европейски Съюз, за утежняване на икономическите индикатори, в случай че най-лошото се случи.