Целта на плана за възстановяване на европейската икономика е да

Целта на проекта за възобновяване на европейската стопанска система е да обезпечи резистентен напредък, безапелационен е водачът на Европейската национална партия в Европейския парламент Манфред Вебер. В изявление за Българска национална телевизия той акцентира, че България ще получи сериозна поддръжка и предложи страната ни да влага в инфраструктура, туризъм и научно-изследователска активност.

С Манфред Вебер беседва Иво Никодимов.

Урсула фон дер Лайен и Европейска комисия оповестиха проект от 750 милиарда евро за възобновяване на европейската стопанска система. Всички оцениха този проект като упорит, съпоставят го с " Планът Маршал " даже. Какви са възможностите този проект да получи утвърждението на Европейския съвет?

Манфред Вебер, ръководител на групата на ЕНП в Европейския парламент: Основното в проекта е, че заставаме зад европейската стопанска система и изключително зад тези, които изискват повече помощ. Корона-кризата бе поразяваща, изключително в Италия и Испания, и тя изисква ограничения за възобновяване на стопанската система. Трябва стопански тласък, който проектът ще даде. Европейската взаимност също е доста значим фактор за този проект.

За какво, обаче, и по какъв начин би трябвало да се влагат тези пари, с цел да има резултат?

За нас, като Европейска национална партия, дружно с ГЕРБ, част от ЕНП - ние гледаме напред към бъдещето, а не обратно към предишното. Искаме да подсигуряваме, че тези инвестиции ще обезпечат напредък. Сега е доста значимо да представим проекта пред хората, пред обществото, с цел да се получат съответни цели. България взе участие в този развой. Нужно е да се сътвори добра инфраструктура, би трябвало да се подкрепи туристическият бранш и е извънредно значимо да се задържат надарените млади българи вътре в България. Също по този начин считам, че би трябвало да се влага в развойна и научна активност. И, убеждавам ви, Европейска комисия към този момент работи в тази тенденция с българските управляващи.

На какви условия, обаче, би трябвало да дават отговор страните? И по какъв метод върховенството на закона ще въздейства върху парите, които ще могат да се получат за възобновяване?

Основна линия е да има господство на закона. Това е главно изискване. Също по този начин климатичните промени следва до някаква степен да бъдат застъпени в плановете. Това са съществени фактори. Когато става дума за парите на данъкоплатците от цяла Европа, следва да сме изключително деликатни тези съществени условия да бъдат зачетени. Трябва да има дейности срещу корупцията. Да се съблюдава правилото за върховенството на закона по всякакъв начин. Трябва също по този начин да съблюдаваме правилата за самостоятелност на правораздаването. И тук би трябвало да подчертаем, че това не важи единствено за България, а и за Италия и за всяка една Европейска страна, без изключение.

Премиерът Борисов, с който вие имате добър разговор, непрестанно упорства Европа да обръща взор и да подкрепя и Западните Балкани. В тази обстановка с какво Европа и Европейски Съюз могат да бъдат потребни на Западните Балкани, които също пострадаха съществено от тази рецесия? Особено страните, чиито стопански системи са обвързани по този начин или другояче с европейската?

Това е част от предложенията пред Комисията сега. Наблюдаваме развиването на обстановката и рецесията в Западните Балкани. България има водеща позиция тук, в този разговор. Мария Габриел, да вземем за пример и ред други лица, виновни лица. Западните Балкани са основни за сигурността на Европа и по това няма несъгласия в Съюза. Българското председателство на Европейския съюз насочи доста вниманието към този район. И към този момент е безусловно ясно и признато в Европейския съюз освен, че вътре - нашата стопанска система ще бъде подкрепена, само че би трябвало да се подкрепят и Западните Балкани като част от този пакет. Европа, Европейският съюз е другар на Западните Балкани и е ориентирана към тях. Други страни, като Русия - да вземем за пример, не трябва да бъдат допускани да заемат един вакуум. За нас е ясно, че Западните Балкани географски са част от Европа и следва да се движат напред дружно, взаимно с Европа.

Последните дни ставаме очевидци на ново напрежение по границата сред Гърция и Турция. Напрежение, което е подбудено от нова вълна на мигрантски напън, която, тъй като аз бях по тази граница в края на февруари и началото на март, то е много по-тежко от това, на което станахме очевидци тогава. Каква би трябвало да бъде нашата обща реакция - на Европа?

Реакцията е ясна! Трябва мощ! Трябва да бъдем пределно ясни в отговора си на това давление от страна на Турция. Нелегалната миграция е огромен проблем. Ние би трябвало да предпазим нашите граници. На българо-турската граница виждаме работещи ограничения срещу подобен напън. И виждаме, че България играе сериозна роля в опазването на външната граница на Европейския съюз. Днес, с помощта на тези ограничения, които са подхванати в България, натискът е понижен. България потвърждава, че е подготвена да пази външните граници. Следва да се насочи сигнал към Турция, че е недопустимо държание, при което тя слага обособени страни от Европейския съюз под напън. И би трябвало непременно да се подхващат всички ограничения за предотвратяване на границата сред Турция и Гърция.