Преди 66 години Луна 1 става първата изкуствена планета спътник на Слънцето
Целта на задачата е конфликт с лунната повърхнина, само че вместо това апаратът попада в околослънчева орбита
На 2 януари 1959 година от космодрума Байконур Съюз на съветските социалистически републики изстрелва първата галактическа ракета към Луната - " Луна 1 ". Това е първата изкуствена планета сателит на Слънцето. Целта на задачата е конфликт с лунната повърхнина, само че вместо това апаратът попада в околослънчева орбита.
На 3 януари на разстояние 113 000 км от Земята галактическият транспортен съд изпуска огромен (1 кг) облак от натриев газ. Следата от газ свети в оранжево и е забележима над Индийския океан с яркостта на звезда от шеста големина, посредством нея астрономите наблюдават галактическия транспортен съд. Тя служи и като опит за държанието на газа в космоса.
" Луна 1 " е първият уред, изстрелян от Съюз на съветските социалистически републики, по програмата " Луна " за проучване на Луната. Програмата продължава от 1959 година до 1976 година Общо 15 от задачите по програмата са сполучливи и слагат началото на проучванията с помощта автоматизирани галактически апарати.
В бюлетин " Международна информация " на Българска телеграфна агенция наблюдаваме полета на " Луна 1 ":
Съобщение на ТАСС за стартиране на галактическа ракета по посока към Луната
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/(...) На 2 януари 1959 година в Съюз на съветските социалистически републики бе сполучливо пусната галактическа ракета по базира към Луната. Според предвижданията многостепенната галактическа ракета влезе в траектория по посока към Луната. Според предварителните данни последната степен на ракетата е достигнала нужната втора галактическа скорост. Продължавайки своето придвижване ракетата пресече източната граница на Съветския съюз, мина над Хавайските острови и лети над Тихия океан, бързо отдалечавайки се от Земята.
В 3 часа и 10 минути московско време на 3 януари галактическата ракета, движейки се към Луната ще премине над южната част на остров Суматра, намирайки се на разстояние от Земята от към 110,000 километра. (...)
Последната степен на галактическата ракета, с тегло 1472 кг без горивото е съоръжена със специфичен резервоар, в който е поместена измерителна инсталация за осъществяване на следните научни проучвания:
- Установяване на магнитното поле на Луната;
- Изучаване интензивността и вариациите на интензивността на галактическите лъчи вън от магнитното поле на Земята;
- Регистриране на фотоните в галактическите излъчвания;
- Установяване радиоактивността на Луната;
- Изучавано разпределението на тежките ядра в галактическите излъчвания;
- Изучаване на газовите съставни елементи на междупланетните вещества;
- Изучаване на корпускулярните предавания на Слънцето;
- Изучаване на метеорните частици.
За да се наблюдава полета на последната степен на галактическата ракета, в нея се намират:
- Радиопредавател, който работи на две честоти - 19 997 и 19 995 мегахерца с телеграфни сигнали с дълготрайност 0.8 и 1.6 секунди;
- Радиопредавател, който работи на периодичност 19 923 мегахерца с телеграфни сигнали с променлива дълготрайност от 0.5 - 0.9 секунди, благодарение на който се предават данните от научните наблюдения.
- Радиопредавател, който работи на периодичност 183.6 мегахерца и се употребява за премерване параметъра на придвижването й за предаване на Земята на научни сведения.
- Специална инсталация, предопределена за основаване на натриев облак - изкуствена комета.
Изкуствената комета може да се следи и фотографира е оптически апарати, снабдени със светофилтри, които отделят спектралната линия на натрия.
Изкуствената комета ще бъде формирана на 3 януари към 3 часа и 57 минути московско време и ще бъде забележима от към 2-5 минути в съзвездието " Дева " почти в центъра на триъгълника, формиран от звездите Алфа-Воловар, Алфа-Дева и Алфа-везни. (...)
Общото тегло на научните и измерителни инсталация дружно с източниците на зареждане и контейнера възлиза на 361,3 кг.
Научните измервателни станции, ситуирани в разнообразни региони на Съветския съюз, правят наблюдения за първия космичен полет. Определянето на детайлите на траекторията се прави с електронни сметачни машини по измерителни данни, които автоматически постъпват в координационно-изчислителния център.
Обработката на резултатите от измерванията ще разреши да се получат данни за придвижването на галактическата ракета и да се дефинират тези сектори от междупланетното пространство, в които се правят научните наблюдения. (...)
Великите секрети на вселената стават вся по-достъпни за индивида, който в недалечно бъдеще ще може самичък да стъпи на други планети. (...)
***
Съобщение на ТАСС
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/ Съветската галактическа ракета продължава полета си към Луната. На 3 януари в 3 часа московско време ракетата се е намирала над Индийския океан над точка на земната повърхнина с координати 3 градуса и 12 минути южна широчина и 108 градуса източна дължина, на разстояние над 100 000 километра от Земята.
Наблюдателните станции, ситуирани на територията на Съюз на съветските социалистически републики, непрестанно записват сигналите, които се получават от борда не галактическата ракета. Предаването на радиосигналите става на честоти 19.997, 19.995, 19.993 и 182.6 мегахерца.
Апаратурата на борда на галактическата ракета работи обикновено. Според данни на измеренията, вътрешната температурата и налягането в контейнера с научна инсталация се поддържа в авансово избраните лимити.
***
Първият неестествен сателит на Слънцето
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/ Сега стана дефинитивно ясно, че руската лунна ракета ще стане сателит на Слънцето - първата изкуствена планета, съобщи довечера пред сътрудник на ТАСС заместник-председателят на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Александър Топчиев. Скоростта и посоката на полета разрешават да се твърди напълно решително, че веригата на земното притегляне е раздрана и космичният транспортен съд в никакъв случай няма да падне назад на Земята.
Според данните на руските наблюдателни станции, към 21 ч. московско време лунната ракета е достигнала височина 284 000 км, движейки се със скорост към 9000 км в час. Следователно тя е минала близо 80 на 100 от дистанцията от Земята до Луната.
***
Съобщение на ТАСС
Москва, 4 януари 1959 година /ТАСС/ На 4 януари в 5 часа и 59 минути московско време руската галактическа ракета мина през най-близката до Луната точка от своята траектория. Уредите и предавателите на ракетата не престават да работят обикновено и оповестяват на приемателните станции на Земята скъпа научна информация. Научните задания, сложени преди стартирането на галактическата ракета, са напълно изпълнени.
Поради все по-голямото отдалечаване от Земята и заради изтощаването на източниците за зареждане радиовръзката с галактическата ракета последователно ще се утежнява и евентуално ще се приключи в идващите 24 часа.
Сега галактическата ракета постепенно се движи по небесния свод и както преди се намира в съзвездието Дева. В 7 часа и 1 минута московско време деклинацията на ракетата ще съставлява минус 10,8 градуса, а правото издигане - 14 часа и 14 минути.
В 9 часа сутринта, галактическата ракета ще се намира над Ангола /Южна Африка/ над точката с координати 20 градуса източна дължина и 11 градуса и 25 минути южна широчина, на разстояние 390 000 километра от Земята.
Колкото повече галактическата ракета се отдалечава от Земята и Луната, тяхното въздействие върху придвижването й ще отслабва. Движението на ракетата от ден на ден ще се дефинира единствено от притегателната мощ на Слънцето. Ракетата ще навлезе в своята дефинитивна елипсовидна орбита, към Слънцето и по подобен метод ще стане първата изкуствена планета в слънчевата система. Практически това ще стане от 7-8 януари нататък.
Резултатите от пробните наблюдения, получени благодарение на руската галактическа ракета, ще се разгласяват откакто се обработят.
***
Космическата ракета продължава своя полет
Москва, 5 януари 1959 година /ТАСС/ Съветската галактическа ракета продължава своя полет. За 62 часа от момента на стартирането ѝ, към 10 часа на 5 януари тя се отдалечи от Земята на 527,000 км. Програмата на наблюдаване на ракетата и програмата на научните проучвания са приключени.
Поради изразходвано на източниците за зареждане сигурната радиовръзка с ракетата бе прекратена на 5 януари към 10 часа московско време.
В продължение на 62 часа, според програмата, съществуваше сигурна радиовръзка сред ракетата и Земята, която даваше опция да се следи придвижването на ракетата и да се получава информация за работата на научната инсталация на ракетата.
Космическата ракета ще влезе дефинитивно в периодическата орбита на изкуствена планета на 7-8 януари. Нейната орбита се намира сред орбитите на Земята и Марс.
Движейки се в своята орбита към Слънцето с интервал на обиколката 447 земни денонощия, изкуствената планета след към 5 години още веднъж ще се приближи към Земята, обаче на разстояние от десетки милиона километри.
Съобщава се публично, че дилемите, сложени при стартирането на галактическата ракета, са изпълнени.
Пускането на руската галактическа ракета, която стана за безконечни времена първата изкуствена планета на нашата слънчева система, е величествено събитие в епохата на построяването на комунизма и открива ерата на междупланетни полети.
Българска телеграфна агенция разгласява мнения на света в " Международна информация. Служебен бюлетин ":
Лондон, 3 януари 1959 година /АП/ Западните учени признават, че са сюрпризирани от спокойната убеденост на руското известие за изпращането на ракета до Луната. Това известие провокира у тях същинско удивление. Онова, което изненада английските учени повече от самото стартиране на ракетата до Луната, е голямата ѝ големина.
Лесли Шепърд, ръководител на Британското общество за междупланетно пътешестване, съобщи, че известието за изпращането на ракетата от Съюз на съветските социалистически републики не го изненадва. Той счита, че размера ѝ усилва шанса тя да доближи Луната.
Холандските вестници също приветстват руското достижение. И те преценят, че потреблението на по-голяма ракета от американската обезпечава добър късмет за постигане на Луната. (...)
***
Париж, 3 януари 1959 година /Франс прес/ Ако сегашният опит с пусканото на руска ракета в галактическото пространство по посока на Луната успее, могат да cе получат нови сензационни открития. Ракетата е същинска летяща лаборатория и инструментите, с които е снабдена, могат да изяснят доста въпроси, към които демонстрират интерес учените. Има ли Луната магнитно поле? Каква е вероятната степен на радиоактивност? Комюникето на организация ТАСС не оповестява дали на борда на ракетата са инсталирани фотографически апарати или телевизионна камера. Дали ще бъдат излъгани очакванията на учените и на необятната общност, които желаят да видят най-накрая другата страна на Луната?
***
Ню Йорк, 4 януари 1959 година /ЮПИ/ Днес в. " Ню Йорк таймс " поздрави руските учени с стартирането на първата ракета отвън земното притегляне и изиска Съветите да разгласят имената на учените, които реализираха тази победа.
" Ние се причисляваме към аплодисментите на целия свят за последния теоретичен успех, реализиран от руските ракетни експерти, написа " Ню Йорк таймс ". Изстрелването на такова огромно тегло на хиляди благи в пространството съставлява историческа побода. Като се има поради постигнатото, не е толкоз, значимо да се интересуваме дали първичната цел на Съветите - вероятно да се удари Луната - е била фактически реализирана. Може обаче да се съжалява, че руското държавно управление още не е сметнало за желателно да заяви на света имената на учените и инженерите, чиито блестящи изследвания доведоха до това достижение ".
След като акцентира напредъка на Съветския съюз и на Съединени американски щати в региона на ракетната техника през последната година, " Ню Йорк таймс " заключава:
" Надяваме се тази зашеметяваща поредност от триумфи да бъде съпроводена от прогрес в политическата област, който да подсигурява използването на тези исторически достижения на човешкия гении единствено в интерес на човечеството и в полза на мира, а не за всеобщо заличаване на човешки същества върху нашата към този момент дребна планета ".
На 2 януари 1959 година от космодрума Байконур Съюз на съветските социалистически републики изстрелва първата галактическа ракета към Луната - " Луна 1 ". Това е първата изкуствена планета сателит на Слънцето. Целта на задачата е конфликт с лунната повърхнина, само че вместо това апаратът попада в околослънчева орбита.
На 3 януари на разстояние 113 000 км от Земята галактическият транспортен съд изпуска огромен (1 кг) облак от натриев газ. Следата от газ свети в оранжево и е забележима над Индийския океан с яркостта на звезда от шеста големина, посредством нея астрономите наблюдават галактическия транспортен съд. Тя служи и като опит за държанието на газа в космоса.
" Луна 1 " е първият уред, изстрелян от Съюз на съветските социалистически републики, по програмата " Луна " за проучване на Луната. Програмата продължава от 1959 година до 1976 година Общо 15 от задачите по програмата са сполучливи и слагат началото на проучванията с помощта автоматизирани галактически апарати.
В бюлетин " Международна информация " на Българска телеграфна агенция наблюдаваме полета на " Луна 1 ":
Съобщение на ТАСС за стартиране на галактическа ракета по посока към Луната
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/(...) На 2 януари 1959 година в Съюз на съветските социалистически републики бе сполучливо пусната галактическа ракета по базира към Луната. Според предвижданията многостепенната галактическа ракета влезе в траектория по посока към Луната. Според предварителните данни последната степен на ракетата е достигнала нужната втора галактическа скорост. Продължавайки своето придвижване ракетата пресече източната граница на Съветския съюз, мина над Хавайските острови и лети над Тихия океан, бързо отдалечавайки се от Земята.
В 3 часа и 10 минути московско време на 3 януари галактическата ракета, движейки се към Луната ще премине над южната част на остров Суматра, намирайки се на разстояние от Земята от към 110,000 километра. (...)
Последната степен на галактическата ракета, с тегло 1472 кг без горивото е съоръжена със специфичен резервоар, в който е поместена измерителна инсталация за осъществяване на следните научни проучвания:
- Установяване на магнитното поле на Луната;
- Изучаване интензивността и вариациите на интензивността на галактическите лъчи вън от магнитното поле на Земята;
- Регистриране на фотоните в галактическите излъчвания;
- Установяване радиоактивността на Луната;
- Изучавано разпределението на тежките ядра в галактическите излъчвания;
- Изучаване на газовите съставни елементи на междупланетните вещества;
- Изучаване на корпускулярните предавания на Слънцето;
- Изучаване на метеорните частици.
За да се наблюдава полета на последната степен на галактическата ракета, в нея се намират:
- Радиопредавател, който работи на две честоти - 19 997 и 19 995 мегахерца с телеграфни сигнали с дълготрайност 0.8 и 1.6 секунди;
- Радиопредавател, който работи на периодичност 19 923 мегахерца с телеграфни сигнали с променлива дълготрайност от 0.5 - 0.9 секунди, благодарение на който се предават данните от научните наблюдения.
- Радиопредавател, който работи на периодичност 183.6 мегахерца и се употребява за премерване параметъра на придвижването й за предаване на Земята на научни сведения.
- Специална инсталация, предопределена за основаване на натриев облак - изкуствена комета.
Изкуствената комета може да се следи и фотографира е оптически апарати, снабдени със светофилтри, които отделят спектралната линия на натрия.
Изкуствената комета ще бъде формирана на 3 януари към 3 часа и 57 минути московско време и ще бъде забележима от към 2-5 минути в съзвездието " Дева " почти в центъра на триъгълника, формиран от звездите Алфа-Воловар, Алфа-Дева и Алфа-везни. (...)
Общото тегло на научните и измерителни инсталация дружно с източниците на зареждане и контейнера възлиза на 361,3 кг.
Научните измервателни станции, ситуирани в разнообразни региони на Съветския съюз, правят наблюдения за първия космичен полет. Определянето на детайлите на траекторията се прави с електронни сметачни машини по измерителни данни, които автоматически постъпват в координационно-изчислителния център.
Обработката на резултатите от измерванията ще разреши да се получат данни за придвижването на галактическата ракета и да се дефинират тези сектори от междупланетното пространство, в които се правят научните наблюдения. (...)
Великите секрети на вселената стават вся по-достъпни за индивида, който в недалечно бъдеще ще може самичък да стъпи на други планети. (...)
***
Съобщение на ТАСС
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/ Съветската галактическа ракета продължава полета си към Луната. На 3 януари в 3 часа московско време ракетата се е намирала над Индийския океан над точка на земната повърхнина с координати 3 градуса и 12 минути южна широчина и 108 градуса източна дължина, на разстояние над 100 000 километра от Земята.
Наблюдателните станции, ситуирани на територията на Съюз на съветските социалистически републики, непрестанно записват сигналите, които се получават от борда не галактическата ракета. Предаването на радиосигналите става на честоти 19.997, 19.995, 19.993 и 182.6 мегахерца.
Апаратурата на борда на галактическата ракета работи обикновено. Според данни на измеренията, вътрешната температурата и налягането в контейнера с научна инсталация се поддържа в авансово избраните лимити.
***
Първият неестествен сателит на Слънцето
Москва, 3 януари 1959 година /ТАСС/ Сега стана дефинитивно ясно, че руската лунна ракета ще стане сателит на Слънцето - първата изкуствена планета, съобщи довечера пред сътрудник на ТАСС заместник-председателят на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Александър Топчиев. Скоростта и посоката на полета разрешават да се твърди напълно решително, че веригата на земното притегляне е раздрана и космичният транспортен съд в никакъв случай няма да падне назад на Земята.
Според данните на руските наблюдателни станции, към 21 ч. московско време лунната ракета е достигнала височина 284 000 км, движейки се със скорост към 9000 км в час. Следователно тя е минала близо 80 на 100 от дистанцията от Земята до Луната.
***
Съобщение на ТАСС
Москва, 4 януари 1959 година /ТАСС/ На 4 януари в 5 часа и 59 минути московско време руската галактическа ракета мина през най-близката до Луната точка от своята траектория. Уредите и предавателите на ракетата не престават да работят обикновено и оповестяват на приемателните станции на Земята скъпа научна информация. Научните задания, сложени преди стартирането на галактическата ракета, са напълно изпълнени.
Поради все по-голямото отдалечаване от Земята и заради изтощаването на източниците за зареждане радиовръзката с галактическата ракета последователно ще се утежнява и евентуално ще се приключи в идващите 24 часа.
Сега галактическата ракета постепенно се движи по небесния свод и както преди се намира в съзвездието Дева. В 7 часа и 1 минута московско време деклинацията на ракетата ще съставлява минус 10,8 градуса, а правото издигане - 14 часа и 14 минути.
В 9 часа сутринта, галактическата ракета ще се намира над Ангола /Южна Африка/ над точката с координати 20 градуса източна дължина и 11 градуса и 25 минути южна широчина, на разстояние 390 000 километра от Земята.
Колкото повече галактическата ракета се отдалечава от Земята и Луната, тяхното въздействие върху придвижването й ще отслабва. Движението на ракетата от ден на ден ще се дефинира единствено от притегателната мощ на Слънцето. Ракетата ще навлезе в своята дефинитивна елипсовидна орбита, към Слънцето и по подобен метод ще стане първата изкуствена планета в слънчевата система. Практически това ще стане от 7-8 януари нататък.
Резултатите от пробните наблюдения, получени благодарение на руската галактическа ракета, ще се разгласяват откакто се обработят.
***
Космическата ракета продължава своя полет
Москва, 5 януари 1959 година /ТАСС/ Съветската галактическа ракета продължава своя полет. За 62 часа от момента на стартирането ѝ, към 10 часа на 5 януари тя се отдалечи от Земята на 527,000 км. Програмата на наблюдаване на ракетата и програмата на научните проучвания са приключени.
Поради изразходвано на източниците за зареждане сигурната радиовръзка с ракетата бе прекратена на 5 януари към 10 часа московско време.
В продължение на 62 часа, според програмата, съществуваше сигурна радиовръзка сред ракетата и Земята, която даваше опция да се следи придвижването на ракетата и да се получава информация за работата на научната инсталация на ракетата.
Космическата ракета ще влезе дефинитивно в периодическата орбита на изкуствена планета на 7-8 януари. Нейната орбита се намира сред орбитите на Земята и Марс.
Движейки се в своята орбита към Слънцето с интервал на обиколката 447 земни денонощия, изкуствената планета след към 5 години още веднъж ще се приближи към Земята, обаче на разстояние от десетки милиона километри.
Съобщава се публично, че дилемите, сложени при стартирането на галактическата ракета, са изпълнени.
Пускането на руската галактическа ракета, която стана за безконечни времена първата изкуствена планета на нашата слънчева система, е величествено събитие в епохата на построяването на комунизма и открива ерата на междупланетни полети.
Българска телеграфна агенция разгласява мнения на света в " Международна информация. Служебен бюлетин ":
Лондон, 3 януари 1959 година /АП/ Западните учени признават, че са сюрпризирани от спокойната убеденост на руското известие за изпращането на ракета до Луната. Това известие провокира у тях същинско удивление. Онова, което изненада английските учени повече от самото стартиране на ракетата до Луната, е голямата ѝ големина.
Лесли Шепърд, ръководител на Британското общество за междупланетно пътешестване, съобщи, че известието за изпращането на ракетата от Съюз на съветските социалистически републики не го изненадва. Той счита, че размера ѝ усилва шанса тя да доближи Луната.
Холандските вестници също приветстват руското достижение. И те преценят, че потреблението на по-голяма ракета от американската обезпечава добър късмет за постигане на Луната. (...)
***
Париж, 3 януари 1959 година /Франс прес/ Ако сегашният опит с пусканото на руска ракета в галактическото пространство по посока на Луната успее, могат да cе получат нови сензационни открития. Ракетата е същинска летяща лаборатория и инструментите, с които е снабдена, могат да изяснят доста въпроси, към които демонстрират интерес учените. Има ли Луната магнитно поле? Каква е вероятната степен на радиоактивност? Комюникето на организация ТАСС не оповестява дали на борда на ракетата са инсталирани фотографически апарати или телевизионна камера. Дали ще бъдат излъгани очакванията на учените и на необятната общност, които желаят да видят най-накрая другата страна на Луната?
***
Ню Йорк, 4 януари 1959 година /ЮПИ/ Днес в. " Ню Йорк таймс " поздрави руските учени с стартирането на първата ракета отвън земното притегляне и изиска Съветите да разгласят имената на учените, които реализираха тази победа.
" Ние се причисляваме към аплодисментите на целия свят за последния теоретичен успех, реализиран от руските ракетни експерти, написа " Ню Йорк таймс ". Изстрелването на такова огромно тегло на хиляди благи в пространството съставлява историческа побода. Като се има поради постигнатото, не е толкоз, значимо да се интересуваме дали първичната цел на Съветите - вероятно да се удари Луната - е била фактически реализирана. Може обаче да се съжалява, че руското държавно управление още не е сметнало за желателно да заяви на света имената на учените и инженерите, чиито блестящи изследвания доведоха до това достижение ".
След като акцентира напредъка на Съветския съюз и на Съединени американски щати в региона на ракетната техника през последната година, " Ню Йорк таймс " заключава:
" Надяваме се тази зашеметяваща поредност от триумфи да бъде съпроводена от прогрес в политическата област, който да подсигурява използването на тези исторически достижения на човешкия гении единствено в интерес на човечеството и в полза на мира, а не за всеобщо заличаване на човешки същества върху нашата към този момент дребна планета ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ