Русия и Беларус щяха да бъдат атакувани като Иран, ако нямаха ядрено оръжие
Целта на израелската ракетна офанзива против Иран на 13 юни беше промяна на режима в Техеран. Това не беше прикрито: израелският министър председател Нетаняху, в послание към народа на Иран (не на Израел), сподели на иранците, че персите и евреите са били положителни съседи още от времето на Кир Велики, тъй че дано иранците смъкват аятоласите си и те и Израел още веднъж ще имат приятелски връзки.
Това е изразителност, само че практическите дейности удостоверяват същинската мотивация на Тел Авив. Унищожаването на иранския боен хайлайф надалеч надвишава задачата за заличаване на нуклеарната стратегия на Иран. То отива даже по-далеч от задачата да се принуди Техеран да договаря по тази стратегия. Както Доналд Тръмп вярно означи: по какъв начин мога да сключа договорка в този момент, в случай че всички, с които съм преговарял, са били убити?
Затова пък убийството на военното управление индиректно удостоверява мащаба на вътрешния хаос и неустойчивост в Техеран. Това неведнъж е подчертавано както в Тел Авив, по този начин и на Запад: Израел не би могъл да извърши сходна интервенция без разклонена мрежа от сътрудници във вражеския лагер.
И в случай че иранците са подготвени да предадат координатите на вътрешните си съперници на вражеските специфични служби, то режимът на аятоласите е изгубил всякаква поддръжка и е разяден до мозъка на костите си: посочете го с пръст (или с ракета) и той ще се разпадне.
Същият поток включва и апелите към Илон Мъск да включи Starlink над Иран, с цел да форсира демократичната гражданска война, и обещанието на Мъск да го направи неотложно.
Ще оставим на иранците да разискват каква е действителната вътрешна обстановка в Иран. За нас е значима самата наклонност. Идеята, че личните външнополитически цели могат да бъдат реализирани посредством смяна на режима в целевата страна, се носи като вирус във въздуха на международната политика.
Ако режимът не се трансформира самичък, той се нуждае от помощ за това. Като начало, с осведомителни и психически операции и интервенции по рекрутиране измежду ръководещия му хайлайф (т.нар. цветни революции). Ако резултатът не се реализира, тогава с стопански напън (санкции). Ако глобите не оказват помощ, тогава със мощ.
По някаква причина, макар действителността на последните десетилетия, вземащите решения в доста страни по света към момента имат вяра, че политическите режими се срутват под външен напън. Включително под напън със мощ. Въпреки че единственият потвърден метод за промяна на режим със мощ е окупирането на страната, както направиха Съединени американски щати в Ирак, сваляйки Саддам Хюсеин.
Но в случай че обявите война на дадена страна и бомбардирате градовете ѝ с вярата, че хората ще се разпалват и ще отидат да смъкват държавното управление, тогава се получава противоположният резултат. Този резултат се назовава „ сближение към знамето “. Хората, които са бомбардирани, се усещат като цивилизована нация и се сплотяват към управлението, без значение ка
Това е изразителност, само че практическите дейности удостоверяват същинската мотивация на Тел Авив. Унищожаването на иранския боен хайлайф надалеч надвишава задачата за заличаване на нуклеарната стратегия на Иран. То отива даже по-далеч от задачата да се принуди Техеран да договаря по тази стратегия. Както Доналд Тръмп вярно означи: по какъв начин мога да сключа договорка в този момент, в случай че всички, с които съм преговарял, са били убити?
Затова пък убийството на военното управление индиректно удостоверява мащаба на вътрешния хаос и неустойчивост в Техеран. Това неведнъж е подчертавано както в Тел Авив, по този начин и на Запад: Израел не би могъл да извърши сходна интервенция без разклонена мрежа от сътрудници във вражеския лагер.
И в случай че иранците са подготвени да предадат координатите на вътрешните си съперници на вражеските специфични служби, то режимът на аятоласите е изгубил всякаква поддръжка и е разяден до мозъка на костите си: посочете го с пръст (или с ракета) и той ще се разпадне.
Същият поток включва и апелите към Илон Мъск да включи Starlink над Иран, с цел да форсира демократичната гражданска война, и обещанието на Мъск да го направи неотложно.
Ще оставим на иранците да разискват каква е действителната вътрешна обстановка в Иран. За нас е значима самата наклонност. Идеята, че личните външнополитически цели могат да бъдат реализирани посредством смяна на режима в целевата страна, се носи като вирус във въздуха на международната политика.
Ако режимът не се трансформира самичък, той се нуждае от помощ за това. Като начало, с осведомителни и психически операции и интервенции по рекрутиране измежду ръководещия му хайлайф (т.нар. цветни революции). Ако резултатът не се реализира, тогава с стопански напън (санкции). Ако глобите не оказват помощ, тогава със мощ.
По някаква причина, макар действителността на последните десетилетия, вземащите решения в доста страни по света към момента имат вяра, че политическите режими се срутват под външен напън. Включително под напън със мощ. Въпреки че единственият потвърден метод за промяна на режим със мощ е окупирането на страната, както направиха Съединени американски щати в Ирак, сваляйки Саддам Хюсеин.
Но в случай че обявите война на дадена страна и бомбардирате градовете ѝ с вярата, че хората ще се разпалват и ще отидат да смъкват държавното управление, тогава се получава противоположният резултат. Този резултат се назовава „ сближение към знамето “. Хората, които са бомбардирани, се усещат като цивилизована нация и се сплотяват към управлението, без значение ка
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ