Чести тестове или затваряне на компанията
Целта на страната е всяка седмица да бъдат изследвани за ковид 7000 жители, или най-малко един на 1000 души, с цел да се откриват инфектираните на ранен стадий
© георги кожухаров Едно от най-големите шивашки предприятия затвори краткотрайно поради инфектирани служащи. Важна част от ограниченията това да не се случи са честите проби. Частните лаборатории са разкрили 1/3 от инфектираните с COVID-19. Едно от най-големите шивашки предприятия в България - " Мизия 96 ", тази седмица трябваше да затвори цялото си произвеждане, откакто няколко от близо 1000-та служащи в него бяха открити като инфектирани с новия ковид. Това е първата компания в България, която е принудена краткотрайно да приключи активността си поради заболели чиновници, и демонстрира образно директните опасности за бизнеса от епидемията. Заразата, по всичко проличава, няма да си отиде още месеци и това значи, че всички компании би трябвало да премислят местата и организацията на работата, тъй че да минимизират риска от цялостно затваряне. Един от методите за надзор на заболяването е всеобщото тестване и в случай че страната не може - няма потенциал и пари да го провежда, изходът е фирмите сами да провеждат инспекции за своите чиновници. Това е изключително значимо за производствата, в които повече хора са събрани на едно място, както и тези, които имат чести контакти с хора - магазини, куриери и прочие
Кой е моят тест?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според статистиката на Световната здравна организация междинният инкубационен интервал - от заразяването до проявата на първите признаци на COVID-19, e 5-6 дни. Научните публикации демонстрират, че приблизително на четвъртия ден, или 1-2 дни преди първите признаци, инфекцията може да се предава.
Т.нар. мудни проби (rtPCR) могат да откриват пациенти на втория или третия ден след заразяването, малко преди пациентът да стане инфектиран за всички в близост.
Тъй като цената на един муден тест е 100 - 120 лв. без консумативите и труда на лаборантите, през последните две седмици лабораториите започнаха да оферират на компаниите така наречен Pool PCR.
" Изследвания в Германия и Израел демонстрират, че могат сполучливо да се тестват групи от 5 до 64 души с един тест. Нашият опит демонстрира, че тестване на повече от 20 проби е релативно ненадеждно. За това предлагаме взимане на проби от един екип и събирането в обща транспортна среда. Ако компания реши да пуска по един тест два пъти на седмица, събирайки пробите от 20 чиновници, разходът за един PCR тест се разпределя върху 20 чиновници, което го прави задоволително. Така компанията ще може да тества 20 чиновници на цената на един и в това време да не прекратява работа, а инфектираните да се изолират, преди да заразят останалите си сътрудници. Неудобство е, че при приемане на позитивен резултат се постанова наново взимане на секрет от групата ", разяснява доктор Недялко Калъчев, притежател на веригата лаборатории " Цибалаб ".
Според него има опция да се взимат и самостоятелни проби на всеки и по-късно да се образува пул от проби, като този метод на работа е по-скъп.
Вирусолозите са единомислещи, че откриването на болестта на ранен стадий става единствено с rtPCR проби.
" Те би трябвало да се вършат ориентирано, когато има симптоматични пациенти ", разяснява доктор Илия Цеков, шеф на лабораторията по вирусология в " Софиямед ".
Доц. доктор Росен Михайлов, притежател на лаборатории " Рамус ", счита, че най-надеждни за тестване са групите от по пет души. " Тестването е удачно, с цел да може да стартира спрян индустриален развой. " Лошото " е, че тези проби би трябвало да се повтарят относително постоянно - най-вече след 20 дни ", споделя Михайлов.
Индивидуалните мудни проби могат да открият безсимптомното заразяване до над 35 дни откакто пациентът се е срещнал с ковид и е инфектиран. Те обаче са прекомерно скъпи за постоянно потребление. Щабът разгласи, че вероятно тестванията ще се заплащат като проучване от здравната каса. Това обаче би трябвало да стане с смяна в наредбата за главния пакет действия, които се покриват от НЗОК, а по-късно да бъде подписан анекс за работа с тези проби с лекарския съюз. До момента такава смяна няма и на мудни проби подлежат гратис в лечебните заведения пациентите със признаци, а останалите пациенти си ги заплащат сами.
Бързите проби станаха извънредно известни през последните три седмици, като частните лаборатории са направили към 31 хиляди такива теста на цена към 30 лева за проба.
" Логиката на тестванията за антитела е бърз, на ниска цена и всеобщ скрининг. Капацитетът на лабораториите е сред 5000 и 10 хиляди теста дневно с бързи проби. Само с тях може да се открият антитела при към този момент прекарано заболяване, когато пациентът е престанал да бъде инфектиран ", разяснява доктор Недялко Калъчев.
Частните лаборатории в действителност към този момент се оказват основно звено в битката против ковид освен тъй като дават и по-голяма сигурност на бизнеса за това, че чиновниците му не са инфектирани.
Слабият потенциал за тестване на държавното опазване на здравето докара до такава степен, че допреди седмица имаше доста съществени ограничавания кой да се ревизира. На процедура това се случваше единствено за хора в приблизително тежко положение. Преди няколко дни бяха получени повече проби и държавните лаборатории към този момент тестват и хора с по-умерени признаци, както и контактните им лица. Това частично изяснява и нарастването на записаните заболели през последната седмица.
Въпреки увеличени потенциал обаче сериозна част от болните в България - към една трета, са открити от частните лаборатории. Това, че те имат подобен потенциал, в действителност е добра вест, тъй като дава доста по-ясен взор върху действителното разпространяване на ковид тук.
От идната седмица резултатите на десетките лаборатории, които всеки ден тестват пациенти за заразяване с коронавирусна зараза, ще бъдат обединени в обща система на " Информационно обслужване " и тогава евентуално ще се окаже, че направените проучвания не са толкоз малко, колкото е всеобщото чувство. Според досегашната статистика държавните лаборатории са създали 27 хиляди rtPCR (бавни) теста, настрана от тях частните лаборатории са направили над 12 хиляди мудни теста и над 31 хиляди за антитела (т.нар. бързи тестове).
Резултатите сочат, че най-малко една трета от пациентите с коронавирусна зараза или антитела са открити в проучвания, които сами са си платили, а общо платените проби от частни лица са на стойност към 2.5 млн. лева
Непълната статистика
До напълно скоро Националният действен щаб отхвърляше да одобри за достоверни резултатите от бързите проби и смяташе за потвърдени единствено случаите, в които пациентите са тествани с мудни проби. В същото време в огромна част от лечебните заведения при приемане на заболели със подозрения за ковид се правят първо бързи проби, а едвам след открити антитела - и мудни. Публично обаче не са известни резултатите от тези проби.
Отделно от това първата частна лаборатория, почнала да прави rtPCR проби - " Рамус ", е направила от първите седмици на март досега общо 7083 теста, като 102 са позитивни, и настрана - 4300 бързи теста, при които има открити антитела при общо 277 пациенти.
В момента частните лаборатории са организирали два лични уеб страницата за статистика от извършените от тях проби. По-големият е covistica.com, в който са обединени резултатите на 10 лаборатории - софийската верига " Цибалаб ", лабораторията на " Аджибадем Сити клиник болница Токуда ", лаборатория " Лина " - Бургас, и други Според него от общо 18 228 теста са открити 306 случая, като бавните проби са 1960 с открити 51 заболели.
Другият уебсайт, който сплотява резултатите на осем лаборатории в страната - labtestcovid19, сочи, че от изследвани за антитела 2324 пациенти 5% от резултатите са позитивни за антитела, а настрана от това са открити трима пациенти от направени 93 мудни теста.
Встрани от статистиката към момента остават направените над 2000 мудни теста в " Софиямед ", 1100 мудни теста в " Пълмед " и към 400 бързи теста в " Доверие " в София, както и голям брой проби от частни клиники в провинцията. Отделно от това медицинските центрове на тези лечебни заведения правят и бързи проби по компаниите и домовете, чиято численост към момента не е консолидирана.
В момента стартира и всеобщо тестване на пулове от пациенти с муден тест, което частните лаборатории оферират от две седмици по концепция на проф. Радка Аргирова.
Държавата провежда тестване с нов тип бързи проби в София на 1000 служители на реда, 600 чиновници на Спешна помощ, 500 чиновници на общината, както и на повече от 200 души в ромските квартали. По думите на проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания, задачата на страната е всяка седмица да бъдат изследвани 7000 жители, или най-малко един на 1000 души, с цел да се откриват инфектираните на ранен стадий. Първата кохорта тествани ще бъдат медиците в извънболничната помощ, лечебните заведения и Спешна помощ. След това ще бъдат оценени всички пациенти с белодробни болести, а по-късно и чиновниците в държавния уред, ВиК и други жизненоважни предприятия.
Единствените обнадеждаващи резултати от бързи проби досега са на Спешна помощ - София. Те демонстрират, че една трета от работещите там са се срещнали с вируса и към този момент имат антитела, което значи, че са преболедували със признаци или без преди повече от 38 дни.
От всички извършени проучвания досега обаче това е най-сериозният % прекарали заболяването, само че даже и там процентът на преболедувалите демонстрира, че постигането на групов имунитет е доста надалеч. Засега единствената печеливша тактика против вируса остават защитните ограничения. Окончателното решение ще пристигна, откакто има надеждна ваксина (повече за това - тук).
© георги кожухаров Едно от най-големите шивашки предприятия затвори краткотрайно поради инфектирани служащи. Важна част от ограниченията това да не се случи са честите проби. Частните лаборатории са разкрили 1/3 от инфектираните с COVID-19. Едно от най-големите шивашки предприятия в България - " Мизия 96 ", тази седмица трябваше да затвори цялото си произвеждане, откакто няколко от близо 1000-та служащи в него бяха открити като инфектирани с новия ковид. Това е първата компания в България, която е принудена краткотрайно да приключи активността си поради заболели чиновници, и демонстрира образно директните опасности за бизнеса от епидемията. Заразата, по всичко проличава, няма да си отиде още месеци и това значи, че всички компании би трябвало да премислят местата и организацията на работата, тъй че да минимизират риска от цялостно затваряне. Един от методите за надзор на заболяването е всеобщото тестване и в случай че страната не може - няма потенциал и пари да го провежда, изходът е фирмите сами да провеждат инспекции за своите чиновници. Това е изключително значимо за производствата, в които повече хора са събрани на едно място, както и тези, които имат чести контакти с хора - магазини, куриери и прочие
Кой е моят тест?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според статистиката на Световната здравна организация междинният инкубационен интервал - от заразяването до проявата на първите признаци на COVID-19, e 5-6 дни. Научните публикации демонстрират, че приблизително на четвъртия ден, или 1-2 дни преди първите признаци, инфекцията може да се предава.
Т.нар. мудни проби (rtPCR) могат да откриват пациенти на втория или третия ден след заразяването, малко преди пациентът да стане инфектиран за всички в близост.
Тъй като цената на един муден тест е 100 - 120 лв. без консумативите и труда на лаборантите, през последните две седмици лабораториите започнаха да оферират на компаниите така наречен Pool PCR.
" Изследвания в Германия и Израел демонстрират, че могат сполучливо да се тестват групи от 5 до 64 души с един тест. Нашият опит демонстрира, че тестване на повече от 20 проби е релативно ненадеждно. За това предлагаме взимане на проби от един екип и събирането в обща транспортна среда. Ако компания реши да пуска по един тест два пъти на седмица, събирайки пробите от 20 чиновници, разходът за един PCR тест се разпределя върху 20 чиновници, което го прави задоволително. Така компанията ще може да тества 20 чиновници на цената на един и в това време да не прекратява работа, а инфектираните да се изолират, преди да заразят останалите си сътрудници. Неудобство е, че при приемане на позитивен резултат се постанова наново взимане на секрет от групата ", разяснява доктор Недялко Калъчев, притежател на веригата лаборатории " Цибалаб ".
Според него има опция да се взимат и самостоятелни проби на всеки и по-късно да се образува пул от проби, като този метод на работа е по-скъп.
Вирусолозите са единомислещи, че откриването на болестта на ранен стадий става единствено с rtPCR проби.
" Те би трябвало да се вършат ориентирано, когато има симптоматични пациенти ", разяснява доктор Илия Цеков, шеф на лабораторията по вирусология в " Софиямед ".
Доц. доктор Росен Михайлов, притежател на лаборатории " Рамус ", счита, че най-надеждни за тестване са групите от по пет души. " Тестването е удачно, с цел да може да стартира спрян индустриален развой. " Лошото " е, че тези проби би трябвало да се повтарят относително постоянно - най-вече след 20 дни ", споделя Михайлов.
Индивидуалните мудни проби могат да открият безсимптомното заразяване до над 35 дни откакто пациентът се е срещнал с ковид и е инфектиран. Те обаче са прекомерно скъпи за постоянно потребление. Щабът разгласи, че вероятно тестванията ще се заплащат като проучване от здравната каса. Това обаче би трябвало да стане с смяна в наредбата за главния пакет действия, които се покриват от НЗОК, а по-късно да бъде подписан анекс за работа с тези проби с лекарския съюз. До момента такава смяна няма и на мудни проби подлежат гратис в лечебните заведения пациентите със признаци, а останалите пациенти си ги заплащат сами.
Бързите проби станаха извънредно известни през последните три седмици, като частните лаборатории са направили към 31 хиляди такива теста на цена към 30 лева за проба.
" Логиката на тестванията за антитела е бърз, на ниска цена и всеобщ скрининг. Капацитетът на лабораториите е сред 5000 и 10 хиляди теста дневно с бързи проби. Само с тях може да се открият антитела при към този момент прекарано заболяване, когато пациентът е престанал да бъде инфектиран ", разяснява доктор Недялко Калъчев.
Частните лаборатории в действителност към този момент се оказват основно звено в битката против ковид освен тъй като дават и по-голяма сигурност на бизнеса за това, че чиновниците му не са инфектирани.
Слабият потенциал за тестване на държавното опазване на здравето докара до такава степен, че допреди седмица имаше доста съществени ограничавания кой да се ревизира. На процедура това се случваше единствено за хора в приблизително тежко положение. Преди няколко дни бяха получени повече проби и държавните лаборатории към този момент тестват и хора с по-умерени признаци, както и контактните им лица. Това частично изяснява и нарастването на записаните заболели през последната седмица.
Въпреки увеличени потенциал обаче сериозна част от болните в България - към една трета, са открити от частните лаборатории. Това, че те имат подобен потенциал, в действителност е добра вест, тъй като дава доста по-ясен взор върху действителното разпространяване на ковид тук.
От идната седмица резултатите на десетките лаборатории, които всеки ден тестват пациенти за заразяване с коронавирусна зараза, ще бъдат обединени в обща система на " Информационно обслужване " и тогава евентуално ще се окаже, че направените проучвания не са толкоз малко, колкото е всеобщото чувство. Според досегашната статистика държавните лаборатории са създали 27 хиляди rtPCR (бавни) теста, настрана от тях частните лаборатории са направили над 12 хиляди мудни теста и над 31 хиляди за антитела (т.нар. бързи тестове).
Резултатите сочат, че най-малко една трета от пациентите с коронавирусна зараза или антитела са открити в проучвания, които сами са си платили, а общо платените проби от частни лица са на стойност към 2.5 млн. лева
Непълната статистика
До напълно скоро Националният действен щаб отхвърляше да одобри за достоверни резултатите от бързите проби и смяташе за потвърдени единствено случаите, в които пациентите са тествани с мудни проби. В същото време в огромна част от лечебните заведения при приемане на заболели със подозрения за ковид се правят първо бързи проби, а едвам след открити антитела - и мудни. Публично обаче не са известни резултатите от тези проби.
Отделно от това първата частна лаборатория, почнала да прави rtPCR проби - " Рамус ", е направила от първите седмици на март досега общо 7083 теста, като 102 са позитивни, и настрана - 4300 бързи теста, при които има открити антитела при общо 277 пациенти.
В момента частните лаборатории са организирали два лични уеб страницата за статистика от извършените от тях проби. По-големият е covistica.com, в който са обединени резултатите на 10 лаборатории - софийската верига " Цибалаб ", лабораторията на " Аджибадем Сити клиник болница Токуда ", лаборатория " Лина " - Бургас, и други Според него от общо 18 228 теста са открити 306 случая, като бавните проби са 1960 с открити 51 заболели.
Другият уебсайт, който сплотява резултатите на осем лаборатории в страната - labtestcovid19, сочи, че от изследвани за антитела 2324 пациенти 5% от резултатите са позитивни за антитела, а настрана от това са открити трима пациенти от направени 93 мудни теста.
Встрани от статистиката към момента остават направените над 2000 мудни теста в " Софиямед ", 1100 мудни теста в " Пълмед " и към 400 бързи теста в " Доверие " в София, както и голям брой проби от частни клиники в провинцията. Отделно от това медицинските центрове на тези лечебни заведения правят и бързи проби по компаниите и домовете, чиято численост към момента не е консолидирана.
В момента стартира и всеобщо тестване на пулове от пациенти с муден тест, което частните лаборатории оферират от две седмици по концепция на проф. Радка Аргирова.
Държавата провежда тестване с нов тип бързи проби в София на 1000 служители на реда, 600 чиновници на Спешна помощ, 500 чиновници на общината, както и на повече от 200 души в ромските квартали. По думите на проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания, задачата на страната е всяка седмица да бъдат изследвани 7000 жители, или най-малко един на 1000 души, с цел да се откриват инфектираните на ранен стадий. Първата кохорта тествани ще бъдат медиците в извънболничната помощ, лечебните заведения и Спешна помощ. След това ще бъдат оценени всички пациенти с белодробни болести, а по-късно и чиновниците в държавния уред, ВиК и други жизненоважни предприятия.
Единствените обнадеждаващи резултати от бързи проби досега са на Спешна помощ - София. Те демонстрират, че една трета от работещите там са се срещнали с вируса и към този момент имат антитела, което значи, че са преболедували със признаци или без преди повече от 38 дни.
От всички извършени проучвания досега обаче това е най-сериозният % прекарали заболяването, само че даже и там процентът на преболедувалите демонстрира, че постигането на групов имунитет е доста надалеч. Засега единствената печеливша тактика против вируса остават защитните ограничения. Окончателното решение ще пристигна, откакто има надеждна ваксина (повече за това - тук).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ