Опитите за премахване на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН придобиват практически характер
Целта е да се смаже един от опорните стълбове на Организация на обединените нации
Колективният Запад направи нов опит да подкопае международноправната позиция на Русия. На съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации на 26 април беше импортиран въпросът за ограничение на потреблението на правото на несъгласие от непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. След двудневна полемика беше призната Резолюция № 262, която, първо, цели сериозна интервенция в пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и второ, подкопаване на цялата система на Организация на обединените нации.
Лихтенщайн, към който по-късно се причислиха Люксембург, Ямайка, Сан Марино и прочие Микронезии, беше публично посочен за спонсор на плана за резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации № 262. Истинските спонсори на плана обаче са западните непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Съединени американски щати, Англия и Франция. Без тяхното единодушие никакви Малдиви и Маршалови острови не биха могли по никакъв метод да бъдат спонсори на сходен план.
Какво планува Резолюция № 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации?
Първо, потреблението на най-малко един непрекъснат член на Съвета за сигурност на правото му на несъгласие автоматизирано привиква изключително съвещание на Общото заседание. Това би трябвало да стане в границите на 10 дни след упражняването на ветото.
Второ, Общото заседание изисква отчет от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на потреблението на ветото. Нека обърнем внимание: не отчета на непрекъснатия член, приложил ветото, а отчета на Съвета. В множеството (ако не във всички) случаи, когато несъгласие е упражнено от един или двама членове на Съвета за сигурност, подобен отчет и неговата посока ще се дефинират от тези членове, които са били срещу ветото. За страната наложила ветото резолюцията " разрешава " предоставяне на думата изключително, само че го прави " по изключение ".
Въпреки обстоятелството, че Русия не е посочена непосредствено в резолюцията, няма подозрение за нейната антируска ориентировка.
Спокойният разбор на практиката на потребление на ветото демонстрира, че то се употребява от всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През целия интервал на битие на Организация на обединените нации ветото е прилагано: от Англия - 29 пъти, Франция - 16, Съединени американски щати - 82, Китай - 16, Съюз на съветските социалистически републики / Русия - 120 пъти. През последните тридесет години (след разпадането на СССР) правото на несъгласие се упражняваше основно от Русия, Съединени американски щати и Китай. В огромна част от случаите, когато е употребявано ветото, то е употребявано от двама непрекъснати членове по едно и също време (Русия и Китай).
Въпреки това, има доста случаи на еднолично потребление на ветото, най-вече от Съединените щати. Например от 1997 до 2006 година ветото е употребявано от Съединени американски щати 20 пъти, от Китай 2 пъти и от Русия един път.
Увеличаването на случаите на потребление на несъгласие от Русия и Китай след 2007 година се дължи на първо място на нежеланието на западните страни да се преценяват с ползите на всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност. Във всеки случай е незаслужено да се каже, че Русия употребява ветото повече от другите. Ако погледнете статистиката за потреблението на несъгласие от западните и източните непрекъснати членове на Съвета за сигурност, съотношението е съвсем същото: 127 пъти е употребявано несъгласие против 136, надлежно.
Качественият разбор на резолюциите, върху които е наложено ветото от Русия и Китай, демонстрира, че в по-голямата си част то е било употребявано за отбрана на страни, против които Западът се е опитвал да наложи наказания или войни под флага на Организация на обединените нации. Такива са ветото на Руската федерация и Китай върху обстановката в Зимбабве (2007), Мианмар (2008), Венецуела (2019).
Повечето от ветото на Русия и Китай обаче бяха съзнателно предизвикани от Запада: в интервала от 2011 до 2020 година единадесет (!) взаимни несъгласие на Руската федерация и Китай бяха в отбрана на Сирия. Редица западни планове бяха явни и даже демонстративни провокации, с цел да принудят Руската федерация и Китай да наложат несъгласие (например внасянето на проекторезолюция, на която към този момент е наложено несъгласие - за третиране на обстановката в Сирия пред Международния углавен съд е импортирана още два пъти!).
Ако страните от Организация на обединените нации бяха почтени освен с Русия, само че и със себе си, щяха да видят, че ветото на Съюз на съветските социалистически републики и Русия в 99% от случаите е в техен интерес! Те обаче са добре наясно с това.
От изявленията на разрастващите се страни (които имат решителен групов избор в Общото заседание на ООН) излиза наяве, че те имат слаба визия за същността на правото на несъгласие. Много страни неправилно възприеха плана с възторг и даже удивление.
Разширяването на пълномощията на Общото заседание на Организация на обединените нации за сметка на Съвета за сигурност се възприема като по-голям „ достъп “ на тези страни до механизма за взимане на решения. Мнозина са употребявали този предлог, с цел да нападат ветото като такова, като споделят, че то би трябвало да бъде отстранено изцяло.
Държавите-членки на Организация на обединените нации просто не помниха, че решенията на самото Общо заседание не се извършват. И в това време биха си задали въпроса: кой блокира тези решения? Само в случай че можеха да обсъдят за какво решението на Общото заседание за преустановяване на блокадата на Куба, което се приема всяка година от няколко десетилетия, не е изпълнено.
Или решението на Общото заседание на Организация на обединените нации, изискващо да се съобрази с решението на Международния съд за Никарагуа. Или решенията на Общото заседание на Организация на обединените нации за Палестина през последните шест десетилетия. Освен това те се правят без никакви правни учредения (докато потреблението на правото на несъгласие се основава на наредбите на юридически документ!).
Това е мястото, където държавите-членки на Общото заседание на Организация на обединените нации биха могли да се извърнат, само че те в действителност станаха за смях, съществено вярвайки, че западните страни им разрешават да вземат участие в процеса на взимане на решения по отношение на пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Резултатите от гласуването на 26 април останаха незнайни. Просто болшинство гласоподава в поддръжка. От изказванията на редица страни обаче излиза наяве, че много страни са се въздържали от гласоподаване. Представители на Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и други огромни страни обърнаха внимание на неприобщаващия темперамент на самия план. Под прикритието на „ демократизация “ на Общото заседание на Организация на обединените нации беше осъществена изцяло недемократична спецоперация от безусловен темперамент (този термин беше употребен от редица делегации!).
След срещата представителят на Русия означи, че макар красивата „ опаковка “ на признатата резолюция, случилото се е опит за основаване на „ инструмент за напън върху непрекъснатите членове на Съвета за сигурност “ и съобщи, че Русия ще изхожда от чл. 12 от Устава на Организация на обединените нации, съгласно който Общото заседание на Организация на обединените нации не може да прави рекомендации по въпроси, които се преглеждат от Съвета за сигурност.
Член 12 дефинира връзката сред пълномощията на Общото заседание и Съвета за сигурност. Новата резолюция на Оценка за съвместимост към момента не анулира ветото, само че трансформира салдото на пълномощията сред Оценка за съвместимост и Съвета за сигурност. Според Устава на Организация на обединените нации Общото заседание на Организация на обединените нации не може да преглежда всъщност въпрос, който се преглежда от Съвета за сигурност.
Сега се основава опция да се заобиколи тази обстановка. Трябва да се има поради, че Хартата на Организация на обединените нации е основана, като се вземе поради отрицателният опит на Обществото на народите. Член 12 от Устава на Организация на обединените нации е директно поправяне на дефектите на системата на Обществото на народите, чийто механизъм и процедура изключват ефикасното приемане на решения и тяхното осъществяване. 262-те страни, дали своят вот в поддръжка на резолюцията, наподобява са не запомнили историята на Обществото на нациите.
Под прикритието на „ подсилване на системата на Организация на обединените нации “ (а точно по този начин се споделя точката от дневния ред, по която беше прокарана резолюцията), се възнамерява да се подкопаят основите на системата на Организация на обединените нации.
Министърът на външните работи на Русия С.В. Лавров „ отговорно удостовери “, че правото на несъгласие „ не води на никое място “. Той тъкмо го дефинира като „ един от опорните стълбове на Организация на обединените нации “, без който цялата организация „ ще се обърка “. Въпреки това, тъкмо това е задачата. Резолюция 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации е единствено първата стъпка към разрушаването на системата на Организация на обединените нации.
Резолюция 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации реши в дневния ред на идната, 77-ма сесия на Общото заседание да бъде включен въпросът „ Използване на несъгласие “. Правото на несъгласие се трансформира в главен обект на офанзива от страна на Запада. В изискванията на фашизация (откровен терор) на интернационалните връзки Западът се надява, че ще може да диктува изискванията си на целия свят.
За страдание, резултатите от гласуването на редица антируски резолюции в последно време дават съображение за сходни очаквания. В тази обстановка разрастващите се страни не би трябвало да поемат стръвта за „ демократизиране “ на Организация на обединените нации. Анализ на потреблението на правото на несъгласие от Русия демонстрира, че тя го е употребила най-често в отбрана на същите тези страни. Руският външен министър е изцяло прав, че премахването на правото на несъгласие и даже ограничението му ще разсипе като цяло активността на Организация на обединените нации. Но схващат ли това разрастващите се страни, с чито ръце стартира практическата работа по разрушаването на главните стълбове на Устава на Организация на обединените нации, че правото на несъгласие остава единствената правна гаранция за тяхната отбрана?..
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Колективният Запад направи нов опит да подкопае международноправната позиция на Русия. На съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации на 26 април беше импортиран въпросът за ограничение на потреблението на правото на несъгласие от непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. След двудневна полемика беше призната Резолюция № 262, която, първо, цели сериозна интервенция в пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и второ, подкопаване на цялата система на Организация на обединените нации.
Лихтенщайн, към който по-късно се причислиха Люксембург, Ямайка, Сан Марино и прочие Микронезии, беше публично посочен за спонсор на плана за резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации № 262. Истинските спонсори на плана обаче са западните непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Съединени американски щати, Англия и Франция. Без тяхното единодушие никакви Малдиви и Маршалови острови не биха могли по никакъв метод да бъдат спонсори на сходен план.
Какво планува Резолюция № 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации?
Първо, потреблението на най-малко един непрекъснат член на Съвета за сигурност на правото му на несъгласие автоматизирано привиква изключително съвещание на Общото заседание. Това би трябвало да стане в границите на 10 дни след упражняването на ветото.
Второ, Общото заседание изисква отчет от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на потреблението на ветото. Нека обърнем внимание: не отчета на непрекъснатия член, приложил ветото, а отчета на Съвета. В множеството (ако не във всички) случаи, когато несъгласие е упражнено от един или двама членове на Съвета за сигурност, подобен отчет и неговата посока ще се дефинират от тези членове, които са били срещу ветото. За страната наложила ветото резолюцията " разрешава " предоставяне на думата изключително, само че го прави " по изключение ".
Въпреки обстоятелството, че Русия не е посочена непосредствено в резолюцията, няма подозрение за нейната антируска ориентировка.
Спокойният разбор на практиката на потребление на ветото демонстрира, че то се употребява от всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През целия интервал на битие на Организация на обединените нации ветото е прилагано: от Англия - 29 пъти, Франция - 16, Съединени американски щати - 82, Китай - 16, Съюз на съветските социалистически републики / Русия - 120 пъти. През последните тридесет години (след разпадането на СССР) правото на несъгласие се упражняваше основно от Русия, Съединени американски щати и Китай. В огромна част от случаите, когато е употребявано ветото, то е употребявано от двама непрекъснати членове по едно и също време (Русия и Китай).
Въпреки това, има доста случаи на еднолично потребление на ветото, най-вече от Съединените щати. Например от 1997 до 2006 година ветото е употребявано от Съединени американски щати 20 пъти, от Китай 2 пъти и от Русия един път.
Увеличаването на случаите на потребление на несъгласие от Русия и Китай след 2007 година се дължи на първо място на нежеланието на западните страни да се преценяват с ползите на всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност. Във всеки случай е незаслужено да се каже, че Русия употребява ветото повече от другите. Ако погледнете статистиката за потреблението на несъгласие от западните и източните непрекъснати членове на Съвета за сигурност, съотношението е съвсем същото: 127 пъти е употребявано несъгласие против 136, надлежно.
Качественият разбор на резолюциите, върху които е наложено ветото от Русия и Китай, демонстрира, че в по-голямата си част то е било употребявано за отбрана на страни, против които Западът се е опитвал да наложи наказания или войни под флага на Организация на обединените нации. Такива са ветото на Руската федерация и Китай върху обстановката в Зимбабве (2007), Мианмар (2008), Венецуела (2019).
Повечето от ветото на Русия и Китай обаче бяха съзнателно предизвикани от Запада: в интервала от 2011 до 2020 година единадесет (!) взаимни несъгласие на Руската федерация и Китай бяха в отбрана на Сирия. Редица западни планове бяха явни и даже демонстративни провокации, с цел да принудят Руската федерация и Китай да наложат несъгласие (например внасянето на проекторезолюция, на която към този момент е наложено несъгласие - за третиране на обстановката в Сирия пред Международния углавен съд е импортирана още два пъти!).
Ако страните от Организация на обединените нации бяха почтени освен с Русия, само че и със себе си, щяха да видят, че ветото на Съюз на съветските социалистически републики и Русия в 99% от случаите е в техен интерес! Те обаче са добре наясно с това.
От изявленията на разрастващите се страни (които имат решителен групов избор в Общото заседание на ООН) излиза наяве, че те имат слаба визия за същността на правото на несъгласие. Много страни неправилно възприеха плана с възторг и даже удивление.
Разширяването на пълномощията на Общото заседание на Организация на обединените нации за сметка на Съвета за сигурност се възприема като по-голям „ достъп “ на тези страни до механизма за взимане на решения. Мнозина са употребявали този предлог, с цел да нападат ветото като такова, като споделят, че то би трябвало да бъде отстранено изцяло.
Държавите-членки на Организация на обединените нации просто не помниха, че решенията на самото Общо заседание не се извършват. И в това време биха си задали въпроса: кой блокира тези решения? Само в случай че можеха да обсъдят за какво решението на Общото заседание за преустановяване на блокадата на Куба, което се приема всяка година от няколко десетилетия, не е изпълнено.
Или решението на Общото заседание на Организация на обединените нации, изискващо да се съобрази с решението на Международния съд за Никарагуа. Или решенията на Общото заседание на Организация на обединените нации за Палестина през последните шест десетилетия. Освен това те се правят без никакви правни учредения (докато потреблението на правото на несъгласие се основава на наредбите на юридически документ!).
Това е мястото, където държавите-членки на Общото заседание на Организация на обединените нации биха могли да се извърнат, само че те в действителност станаха за смях, съществено вярвайки, че западните страни им разрешават да вземат участие в процеса на взимане на решения по отношение на пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Резултатите от гласуването на 26 април останаха незнайни. Просто болшинство гласоподава в поддръжка. От изказванията на редица страни обаче излиза наяве, че много страни са се въздържали от гласоподаване. Представители на Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и други огромни страни обърнаха внимание на неприобщаващия темперамент на самия план. Под прикритието на „ демократизация “ на Общото заседание на Организация на обединените нации беше осъществена изцяло недемократична спецоперация от безусловен темперамент (този термин беше употребен от редица делегации!).
След срещата представителят на Русия означи, че макар красивата „ опаковка “ на признатата резолюция, случилото се е опит за основаване на „ инструмент за напън върху непрекъснатите членове на Съвета за сигурност “ и съобщи, че Русия ще изхожда от чл. 12 от Устава на Организация на обединените нации, съгласно който Общото заседание на Организация на обединените нации не може да прави рекомендации по въпроси, които се преглеждат от Съвета за сигурност.
Член 12 дефинира връзката сред пълномощията на Общото заседание и Съвета за сигурност. Новата резолюция на Оценка за съвместимост към момента не анулира ветото, само че трансформира салдото на пълномощията сред Оценка за съвместимост и Съвета за сигурност. Според Устава на Организация на обединените нации Общото заседание на Организация на обединените нации не може да преглежда всъщност въпрос, който се преглежда от Съвета за сигурност.
Сега се основава опция да се заобиколи тази обстановка. Трябва да се има поради, че Хартата на Организация на обединените нации е основана, като се вземе поради отрицателният опит на Обществото на народите. Член 12 от Устава на Организация на обединените нации е директно поправяне на дефектите на системата на Обществото на народите, чийто механизъм и процедура изключват ефикасното приемане на решения и тяхното осъществяване. 262-те страни, дали своят вот в поддръжка на резолюцията, наподобява са не запомнили историята на Обществото на нациите.
Под прикритието на „ подсилване на системата на Организация на обединените нации “ (а точно по този начин се споделя точката от дневния ред, по която беше прокарана резолюцията), се възнамерява да се подкопаят основите на системата на Организация на обединените нации.
Министърът на външните работи на Русия С.В. Лавров „ отговорно удостовери “, че правото на несъгласие „ не води на никое място “. Той тъкмо го дефинира като „ един от опорните стълбове на Организация на обединените нации “, без който цялата организация „ ще се обърка “. Въпреки това, тъкмо това е задачата. Резолюция 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации е единствено първата стъпка към разрушаването на системата на Организация на обединените нации.
Резолюция 262 на Общото заседание на Организация на обединените нации реши в дневния ред на идната, 77-ма сесия на Общото заседание да бъде включен въпросът „ Използване на несъгласие “. Правото на несъгласие се трансформира в главен обект на офанзива от страна на Запада. В изискванията на фашизация (откровен терор) на интернационалните връзки Западът се надява, че ще може да диктува изискванията си на целия свят.
За страдание, резултатите от гласуването на редица антируски резолюции в последно време дават съображение за сходни очаквания. В тази обстановка разрастващите се страни не би трябвало да поемат стръвта за „ демократизиране “ на Организация на обединените нации. Анализ на потреблението на правото на несъгласие от Русия демонстрира, че тя го е употребила най-често в отбрана на същите тези страни. Руският външен министър е изцяло прав, че премахването на правото на несъгласие и даже ограничението му ще разсипе като цяло активността на Организация на обединените нации. Но схващат ли това разрастващите се страни, с чито ръце стартира практическата работа по разрушаването на главните стълбове на Устава на Организация на обединените нации, че правото на несъгласие остава единствената правна гаранция за тяхната отбрана?..
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ