Целта е 1 януари 2024 г., при курс 1,95583 лв.

Целта е 1 януари 2024 година, при курс 1,95583 лева за 1 евро

Народното събрание даде мандат на Министерския съвет и Българската национална банка за ускорение на техническата подготовка за приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 година

В подкрепеното решение, импортирано от ГЕРБ, категорично е посочено, че България приема европейската валута при опазване на формалния валутен курс на лв. към еврото - 1.95583.

В поддръжка гласоподаваха от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме Промяната ", Движение за права и свободи и " Демократична България ". От " Възраждане " бяха срещу, " Българска социалистическа партия за България " се въздържаха, а " Български напредък " гласоподаваха с " срещу " и " въздържал се ".

В документа е записано Министерския съвет и Българска народна банка да ускорят договарянията с европейските институции и страните членки, които вземат участие в Механизма за обменните курсове и да ускорят техническата подготовка, според Националния проект за въвеждане на еврото, признат от Министерски съвет на 27 май тази година. От ГЕРБ като водещи вносители подчертаха, че с това решение страната ни дава явен политически сигнал на европейските сътрудници за приемане на еврото от 1 януари 2024 година Йордан Цонев (ДПС) изясни, че 44-ото Народно събрание е взело това решение поради опасенията от срив на лв. и суматоха, и с него са успокоили българските жители. От " Българска социалистическа партия за България " желаеха до 30 ноември да има разбор на Българска народна банка за преимуществата и провокациите от присъединението на България към еврозоната. Левицата настоя също да отпадне фиксирането на 1 януари 2024 година като целева дата за приемане на еврото. Искането беше отхвърлено - " за " бяха 21 депутати, срещу - 149, 36 народни представители се въздържаха.

Според Румен Гечев страната ни не може да диктува на Европейския съвет и на ЕЦБ по какъв курс България да одобри еврото.

„ Възраждане ” изиска отсрочване – съгласно тях левът е една от най-стабилните валути. Асен Василев разяснява, че за последно българският лев е бил постоянна валута след Първата и преди края на Втората международна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен запас на България е изпратен в Москва, това е моментът, в който България престава да има мощна валута, тъй като няма поръчителство.