Турция направи своя избор
" Целият свят ненавижда Америка, а Европа е просто муле в американски ескорт. " Фактът, че сходни думи се произнасят от министър на една от страните от НАТО наподобява чудноват единствено на пръв взор, тъй като става дума за Турция и нейния вътрешен министър Сюлейман Сойлу, който приказва на среща с младежи в Истанбул. Основната цел на рецензиите на министъра беше Европа, защото за доста турци тази част от Запада остава привлекателна. Но популацията ѝ застарява, водачите ѝ са дискредитирани и тя само се пробва да „ резервира навиците си “:
" Няма такова нещо като Европа, не я възхвалявайте в главите си. Има Америка. Европа е муле в американския ескорт. Няма нищо изключително в нея. Европа не може да направи рационална преценка от свое име. Америка губи репутацията си. Целият свят ненавижда Америка. Европа е пешката на Америка в Африка. Всички африкански страни ненавиждат страните, които ги експлоатират, в това число Франция. Скъпи другари, желая да ви кажа, че играта се промени, най-голямото предизвикателство пред Турция е да реализира цялостната си самостоятелност. Турция взема решение този проблем дружно с Тайип Ердоган ”.
Сойлу не е елементарен министър. Той е много известна фигура както в ръководещата партия, по този начин и в Турция като цяло. Да сеобясняват неговите антиамерикански и антиевропейски офанзиви с обстоятелството, че преди пет години Съединени американски щати постановиха наказания против него за ареста на американски свещеник, е неправилно. Първо, глобите скоро бяха отстранени, и второ, и най-важното, Турция в действителност се разграничава от Запада. Не прекъсва връзките с него, само че твърдо се отделя от нея като независим център на мощ и държава-цивилизация. Затова всички считат за съдбоносни идните след по-малко от месец президентски и парламентарни избори. И неслучайно в предизборната изразителност на ръководещите се чуват искрено антизападни изявления. И въпросът тук не е в възходящия антиамериканизъм на турците - макар че изследванията демонстрират, че голямото болшинство счита Съединените щати за зложелател - а че самият Запад от дълго време провокира Ердоган. Не Турция се меси в американските вътрешни работи, а Щатите в турските. И даже доста съперници на настоящия президент не харесват това.
И самият той освен е убеден в успеха си на първия тур (въпреки че социологическите изследвания към момента не дават прецизен отговор, а някои даже дават преднина на опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу, съвсем няма подозрение, че Ердоган ще бъде избран отново на втори тур), само че прави и остри антизападни изказвания: „ Западът, в случай че обърнете внимание, споделя, че е срещу Ердоган. Всъщност тази позиция не е единствено против мен – тя е против целия турски народ. Народът обаче ще провали тази игра на 14 май. Денят на изборите ще бъде повратна точка. С тези избори Турция ще изпрати сигнал на Запада. Тази страна към този момент не обръща внимание какво ще каже Западът - нито в борбата против тероризма, нито при определянето на икономическата си политика. ”
Ердоган споделя, че " два разнообразни манталитета и две разнообразни визии за Турция се състезават на тези избори " и те " ще дефинират освен идващите пет години на страната и нацията, само че и идната четвърт - и даже половин век ". Той е по едно и също време прав и не. Тъй като към този момент е изработен умишлен избор в интерес на суверенното развиване и даже съперниците на Ердоган (всъщност доста разнообразни сили се сплотиха в обединението против него), в случай че в миналото дойдат на власт, към този момент няма да могат да извърнат курса на кораба “Турция ”, да я създадат дисциплиниран участник в западния съюз. Защото самият свят към този момент се трансформира - и всяка година тези промени ще бъдат все по-големи, а изгодите на Турция от самостоятелното мореплаване ще стават все по-очевидни.
Какво е общото на това с Русия? Туркофобията у нас към момента е мощна и нито антизападната изразителност на Ердоган, нито офанзивите на Запада против него убеждават тези, които са сигурни, че „ турците постоянно ще ни предадат “. Посочва се, че това са все думи, а Турция остава в НАТО и доставя „ Байрактари “ на Украйна и усилва въздействието си в постсъветското пространство (Например с успеха на Азербайджан над Армения в Карабах коства нещо). Но туркофобите се борят със личните си фантоми, тъй като в съветското управление няма нито наивници, нито такива, които си затварят очите за обективната действителност.
Да, исторически имаме доста действителни и евентуални несъгласия с Турция. Но Москва и Анкара - и по-специално Путин и Ердоган - имат доста разнообразни желания. Не да враждуват между тях за наслада на Запада, а да търсят решения на противоречивите въпроси и да си сътрудничат на всички места, където е допустимо и преференциално. А такива сфери стават от ден на ден, изключително на фона на открит спор сред Запада и Русия. Силна Турция е от изгода за мощна Русия и противоположното. И главното, което сплотява нашите страни, е разбирането, че с цел да станем по-силни, е належащо да изградим нов, многополюсен международен ред. Пост-западен свят, в който два прилежащи огромни народа-цивилизации ще могат да живеят по собствен личен метод, както си желаят. И тъкмо това изрично не устройва Щатите при руснаците и турците, при Путин и Ердоган.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Няма такова нещо като Европа, не я възхвалявайте в главите си. Има Америка. Европа е муле в американския ескорт. Няма нищо изключително в нея. Европа не може да направи рационална преценка от свое име. Америка губи репутацията си. Целият свят ненавижда Америка. Европа е пешката на Америка в Африка. Всички африкански страни ненавиждат страните, които ги експлоатират, в това число Франция. Скъпи другари, желая да ви кажа, че играта се промени, най-голямото предизвикателство пред Турция е да реализира цялостната си самостоятелност. Турция взема решение този проблем дружно с Тайип Ердоган ”.
Сойлу не е елементарен министър. Той е много известна фигура както в ръководещата партия, по този начин и в Турция като цяло. Да сеобясняват неговите антиамерикански и антиевропейски офанзиви с обстоятелството, че преди пет години Съединени американски щати постановиха наказания против него за ареста на американски свещеник, е неправилно. Първо, глобите скоро бяха отстранени, и второ, и най-важното, Турция в действителност се разграничава от Запада. Не прекъсва връзките с него, само че твърдо се отделя от нея като независим център на мощ и държава-цивилизация. Затова всички считат за съдбоносни идните след по-малко от месец президентски и парламентарни избори. И неслучайно в предизборната изразителност на ръководещите се чуват искрено антизападни изявления. И въпросът тук не е в възходящия антиамериканизъм на турците - макар че изследванията демонстрират, че голямото болшинство счита Съединените щати за зложелател - а че самият Запад от дълго време провокира Ердоган. Не Турция се меси в американските вътрешни работи, а Щатите в турските. И даже доста съперници на настоящия президент не харесват това.
И самият той освен е убеден в успеха си на първия тур (въпреки че социологическите изследвания към момента не дават прецизен отговор, а някои даже дават преднина на опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу, съвсем няма подозрение, че Ердоган ще бъде избран отново на втори тур), само че прави и остри антизападни изказвания: „ Западът, в случай че обърнете внимание, споделя, че е срещу Ердоган. Всъщност тази позиция не е единствено против мен – тя е против целия турски народ. Народът обаче ще провали тази игра на 14 май. Денят на изборите ще бъде повратна точка. С тези избори Турция ще изпрати сигнал на Запада. Тази страна към този момент не обръща внимание какво ще каже Западът - нито в борбата против тероризма, нито при определянето на икономическата си политика. ”
Ердоган споделя, че " два разнообразни манталитета и две разнообразни визии за Турция се състезават на тези избори " и те " ще дефинират освен идващите пет години на страната и нацията, само че и идната четвърт - и даже половин век ". Той е по едно и също време прав и не. Тъй като към този момент е изработен умишлен избор в интерес на суверенното развиване и даже съперниците на Ердоган (всъщност доста разнообразни сили се сплотиха в обединението против него), в случай че в миналото дойдат на власт, към този момент няма да могат да извърнат курса на кораба “Турция ”, да я създадат дисциплиниран участник в западния съюз. Защото самият свят към този момент се трансформира - и всяка година тези промени ще бъдат все по-големи, а изгодите на Турция от самостоятелното мореплаване ще стават все по-очевидни.
Какво е общото на това с Русия? Туркофобията у нас към момента е мощна и нито антизападната изразителност на Ердоган, нито офанзивите на Запада против него убеждават тези, които са сигурни, че „ турците постоянно ще ни предадат “. Посочва се, че това са все думи, а Турция остава в НАТО и доставя „ Байрактари “ на Украйна и усилва въздействието си в постсъветското пространство (Например с успеха на Азербайджан над Армения в Карабах коства нещо). Но туркофобите се борят със личните си фантоми, тъй като в съветското управление няма нито наивници, нито такива, които си затварят очите за обективната действителност.
Да, исторически имаме доста действителни и евентуални несъгласия с Турция. Но Москва и Анкара - и по-специално Путин и Ердоган - имат доста разнообразни желания. Не да враждуват между тях за наслада на Запада, а да търсят решения на противоречивите въпроси и да си сътрудничат на всички места, където е допустимо и преференциално. А такива сфери стават от ден на ден, изключително на фона на открит спор сред Запада и Русия. Силна Турция е от изгода за мощна Русия и противоположното. И главното, което сплотява нашите страни, е разбирането, че с цел да станем по-силни, е належащо да изградим нов, многополюсен международен ред. Пост-западен свят, в който два прилежащи огромни народа-цивилизации ще могат да живеят по собствен личен метод, както си желаят. И тъкмо това изрично не устройва Щатите при руснаците и турците, при Путин и Ердоган.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ