Защо светът не може да победи високата инфлация
Целият свят е изправен пред казуса с високите лихви и инфлацията. Според икономистите тази обстановка е дълготрайна. Освен това специалистите от ден на ден вършат паралели с икономическия потрес от 70-те години. Докога международната стопанска система ще бъде в това положение и по какъв начин тези проблеми засягат Русия?
Ситуацията с високите лихвени проценти и инфлация в света ще се задържи дълго време, сподели икономистът и някогашен съветски финансов министър Михаил Задорнов на Финансовия конгрес. Това сподели по време на сесията „ Високите лихви в света – това ли е новата норма? “
„ Ще подчертая три аргументи: съществуващи непрекъснати бюджетни дефицити, най-вече в развитите страни, само че също и в някои разрастващи се страни, претенции за увеличение на разноските за защита до цената на зеления преход, обслужване на дълга и цяла поредност от спомагателни много огромни бюджетни разноски. И най-после, въпросите за икономическата успеваемост към този момент избледняват на назад във времето. Всяка страна желае да сътвори избран силует на софтуерна сигурност “, изброи Задорнов.
Освен това, уточни той, бюджетните разноски играят голяма роля за инфлацията, на първо място в развитите пазари.
„ Ще ви дам няколко числа. Какво стана? Огромният фискален тласък от 2020-2021 година се изрази в бюджетна поддръжка за енергийните цени за семействата и предприятията в Европа. Съединени американски щати 2020-2021 година – поддръжката против ковид възлиза на 18% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 9% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Тоест Съединени американски щати са похарчили – в този момент изтъквам формалните данни на МВФ – 5,3 трилиона $ за дотации, от които тъкмо половината е директна поддръжка за популацията “, продължи Задорнов.
Той добави още, че в Германия коронавирусната поддръжка за две години възлиза на 15% от Брутният вътрешен продукт, а във Англия - 9% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 5% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година
„ Би било необичайно да се чака, че подобен размер на спомагателни бюджетни инжекции няма да провокира инфлация. Това, което бих отбелязал, е, че обстановката в разрастващите се пазари е друга: междинният размер на двугодишен фискален тласък е 5% от Брутният вътрешен продукт. И, естествено, това води до доста по-малко инфлационни последици “, заключи Задорнов.
„ В исторически проект интервалите на стагфлация лишават нескончаем интервал от 5-10 години. Този път високото равнище на инфлация се задържа много дълго време, даже по исторически стандарти.
Редица централни банки на развитите страни от 2008-2009 година започнаха да ползват политиката на количествено облекчение, което в действителност беше негарантиран проблем. В резултат на това наблюдавахме интензивен напредък на паричните елементи, които в интервала на пандемията започнаха интензивно да въздействат върху равнището на потребителските цени “, споделя Владимир Евстифеев, началник на аналитичния отдел на „ Зенит Банк “.
„ Наистина можем да кажем, че целият свят навлезе в епоха на инфлационен напредък и високи лихвени проценти “, съгласява се Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет „ Плеханов “. Тя счита още, че проблемите са почнали с световната финансова рецесия от 2008-2009 година, когато развитите стопански системи са траяли да живеят, заемайки от ден на ден и повече заеми и търсейки нови пазари за своите артикули и услуги.
„ Сега обстановката се утежни заради преразпределението на целия световен пазар, което се случва пред очите ни. Поради фрагментацията на международната стопанска система самата Европа загуби източници на евтини естествени запаси, а това от своя страна докара до повишение на цените на доста артикули и услуги. Освен това, заради възходящите цени, европейските компании не могат да се конкурират на международния пазар с производителите от Китай, което значи, че облагите на такива компании понижават, което води до понижаване на данъчните доходи и бюджетните дефицити в доста европейски страни “, споделя Новикова.
Увеличението на налозите е неизбежно
Много страни ще видят нарастване на налозите, Русия към този момент е подхванала тази стъпка, споделя някогашният началник на съветското министерство на финансите. „ Използвайки образеца на Англия, аз съм безусловно сигурен, че идващото държавно управление рано или късно ще увеличи налозите. И то в редица страни. Това е един от инструментите за балансиране на днешната сложна, на първо място бюджетна обстановка “, означи той.
И въпреки всичко повишението на лихвените проценти в страните от Г-7 към момента има низходящ резултат върху инфлацията, въпреки и не толкоз бързо, колкото биха желали международните централни банки, споделя Наталия Милчакова, водещ анализатор във „ Фрийдъм Финанс “. Тя има вяра, че високата инфлация може да продължи няколко години, започвайки от 2022 година, само че малко евентуално десетилетия.
„ Много сходна обстановка към този момент се разви в света през 70-те години на ХХ век, когато западният свят и редица разрастващи се страни с пазарна стопанска система претърпяха интервал на висока инфлация заради високите цени на петрола. Но икономическият потрес от 70-те години на предишния век лиши към четири години, т.е. до 1974 година казусът беше решен. Важна роля изиграха освен високите лихви, само че и, от една страна, внезапният спад в търсенето в западните страни на все по-скъпи артикули и коли, а въпреки това, продуктивните договаряния сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия: Рияд се ангажира да продава нефт в щатски долари, а ОПЕК понижи производството и надлежно докара до високи цени на петрола “, споделя Милчакова.
Но цялостното повтаряне на обстановката от началото на 70-те години на предишния век през днешния ден е съвсем невероятно. ОПЕК+ към момента оказва съществено въздействие върху цените на петрола, само че въпреки това отвън организацията има други огромни производители на нефт, които посредством увеличение на доставките на нефт могат да понижат успеваемостта на въздействието на ОПЕК+ върху цените. Такива страни включват да вземем за пример Съединени американски щати, Канада и Бразилия.
„ Но има фактори, които към момента не могат да бъдат контролирани. Например спирания във веригите за доставки, водещи до дефицит на артикули, първични материали или съставни елементи. Тези проблеми станаха настоящи през 20-те години на XXI век по време на пандемията от ковид, като актуалността на този проблем остава заради геополитически аргументи “, споделя Милчакова.
„ Без стопански разтърсвания обстановката към лихвените проценти може да се възстановява в границите на три години. Примери за „ сиви лебеди “, които могат да влошат казуса с инфлацията през идващите 5-10 години: криза в Съединените щати, петролен потрес, утежняване на геополитически проблеми, породена от индивида злополука. Но тежестта на дълга и демографията са проблеми, които сами по себе си са лимитирани “, споделя Оксана Холоденко, началник на отдела за разбори и промоция в БКС.
За Русия казусът с инфлацията също е настоящ. „ Ние сме част от световния свят и внасяме избрани артикули, които по справедливи аргументи не могат да се създават у нас. Ако цената на тези артикули се е нараснала, тогава тя ще бъде по-висока като стойност на съветския пазар. Друг е въпросът, че ние се стремим да подобрим позицията си посредством разширение на съюза БРИКС и увеличение на броя на пазарите за продажба “, споделя Новикова.
„ Високата инфлация се „ изнася “ посредством цената на вносните артикули, а Русия към момента не е преодоляла сериозната си взаимозависимост от вноса. Оттук и повишаването на годишната инфлация през юни, съгласно Министерството на икономическото развиване, с 9,2%. Първи триумфи в битката с инфлацията можем да чакаме към края на 2024 година – началото на 2025 година, когато високите лихви ще окажат въздействие върху стопанската система “, споделя Милчакова.
Има и вътрешни аргументи, които към този момент вършат невероятно намаляването на лихвите - това е повишение на потребителската интензивност, увеличение на кредитирането и увеличение на бюджетните разноски, отбелязва Евстифеев.
„ Руската стопанска система наподобява прегрята на фона на доста нарастване на бюджетните разноски. Банката на Русия обаче интензивно се бори с възходящата инфлация. Инфлацията евентуално ще стартира да понижава през есента. По-дългосрочната вероятност зависи от траекторията на фискалния подтик. Ако се възстановява, стопанската система ще се върне към равнища на уравновесен напредък от 1-2% годишно с темпове на инфлация, доближаващи целевите стойности на Централната банка на Руската федерация “, споделя Евстифеев. Целта на ЦБ е да реализира инфлация не по-висока от 4-4,5%.
„ По въпросите на паричната политика Русия като цяло работи без значение от развитите страни. Това беше улеснено от взаимни наказания. Но през идната година ЦБРФ може да премине към режим на понижаване на главния %. Може би процесът ще стартира през есента, сходно на дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати “, заключава Холоденко.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20112Веселин Киров: Партията на Макрон и левите във Франция се сплотяват против Марин Льо Пен за втори турАлтернативен Поглед49146Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦАлтернативен Поглед36516Велислава Дърева: БПЦ беше доведена до ерес! В дядо Даниил хората припознаха надеждатаАлтернативен Поглед16947Борислав Гуцанов: Шансът да се отиде на седми следващи избори е прекомерно огромен!Алтернативен Поглед23355Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед156896Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед77454Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на Украйна
Източник: pogled.info
Ситуацията с високите лихвени проценти и инфлация в света ще се задържи дълго време, сподели икономистът и някогашен съветски финансов министър Михаил Задорнов на Финансовия конгрес. Това сподели по време на сесията „ Високите лихви в света – това ли е новата норма? “
„ Ще подчертая три аргументи: съществуващи непрекъснати бюджетни дефицити, най-вече в развитите страни, само че също и в някои разрастващи се страни, претенции за увеличение на разноските за защита до цената на зеления преход, обслужване на дълга и цяла поредност от спомагателни много огромни бюджетни разноски. И най-после, въпросите за икономическата успеваемост към този момент избледняват на назад във времето. Всяка страна желае да сътвори избран силует на софтуерна сигурност “, изброи Задорнов.
Освен това, уточни той, бюджетните разноски играят голяма роля за инфлацията, на първо място в развитите пазари.
„ Ще ви дам няколко числа. Какво стана? Огромният фискален тласък от 2020-2021 година се изрази в бюджетна поддръжка за енергийните цени за семействата и предприятията в Европа. Съединени американски щати 2020-2021 година – поддръжката против ковид възлиза на 18% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 9% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Тоест Съединени американски щати са похарчили – в този момент изтъквам формалните данни на МВФ – 5,3 трилиона $ за дотации, от които тъкмо половината е директна поддръжка за популацията “, продължи Задорнов.
Той добави още, че в Германия коронавирусната поддръжка за две години възлиза на 15% от Брутният вътрешен продукт, а във Англия - 9% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 5% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година
„ Би било необичайно да се чака, че подобен размер на спомагателни бюджетни инжекции няма да провокира инфлация. Това, което бих отбелязал, е, че обстановката в разрастващите се пазари е друга: междинният размер на двугодишен фискален тласък е 5% от Брутният вътрешен продукт. И, естествено, това води до доста по-малко инфлационни последици “, заключи Задорнов.
„ В исторически проект интервалите на стагфлация лишават нескончаем интервал от 5-10 години. Този път високото равнище на инфлация се задържа много дълго време, даже по исторически стандарти.
Редица централни банки на развитите страни от 2008-2009 година започнаха да ползват политиката на количествено облекчение, което в действителност беше негарантиран проблем. В резултат на това наблюдавахме интензивен напредък на паричните елементи, които в интервала на пандемията започнаха интензивно да въздействат върху равнището на потребителските цени “, споделя Владимир Евстифеев, началник на аналитичния отдел на „ Зенит Банк “.
„ Наистина можем да кажем, че целият свят навлезе в епоха на инфлационен напредък и високи лихвени проценти “, съгласява се Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет „ Плеханов “. Тя счита още, че проблемите са почнали с световната финансова рецесия от 2008-2009 година, когато развитите стопански системи са траяли да живеят, заемайки от ден на ден и повече заеми и търсейки нови пазари за своите артикули и услуги.
„ Сега обстановката се утежни заради преразпределението на целия световен пазар, което се случва пред очите ни. Поради фрагментацията на международната стопанска система самата Европа загуби източници на евтини естествени запаси, а това от своя страна докара до повишение на цените на доста артикули и услуги. Освен това, заради възходящите цени, европейските компании не могат да се конкурират на международния пазар с производителите от Китай, което значи, че облагите на такива компании понижават, което води до понижаване на данъчните доходи и бюджетните дефицити в доста европейски страни “, споделя Новикова.
Увеличението на налозите е неизбежно
Много страни ще видят нарастване на налозите, Русия към този момент е подхванала тази стъпка, споделя някогашният началник на съветското министерство на финансите. „ Използвайки образеца на Англия, аз съм безусловно сигурен, че идващото държавно управление рано или късно ще увеличи налозите. И то в редица страни. Това е един от инструментите за балансиране на днешната сложна, на първо място бюджетна обстановка “, означи той.
И въпреки всичко повишението на лихвените проценти в страните от Г-7 към момента има низходящ резултат върху инфлацията, въпреки и не толкоз бързо, колкото биха желали международните централни банки, споделя Наталия Милчакова, водещ анализатор във „ Фрийдъм Финанс “. Тя има вяра, че високата инфлация може да продължи няколко години, започвайки от 2022 година, само че малко евентуално десетилетия.
„ Много сходна обстановка към този момент се разви в света през 70-те години на ХХ век, когато западният свят и редица разрастващи се страни с пазарна стопанска система претърпяха интервал на висока инфлация заради високите цени на петрола. Но икономическият потрес от 70-те години на предишния век лиши към четири години, т.е. до 1974 година казусът беше решен. Важна роля изиграха освен високите лихви, само че и, от една страна, внезапният спад в търсенето в западните страни на все по-скъпи артикули и коли, а въпреки това, продуктивните договаряния сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия: Рияд се ангажира да продава нефт в щатски долари, а ОПЕК понижи производството и надлежно докара до високи цени на петрола “, споделя Милчакова.
Но цялостното повтаряне на обстановката от началото на 70-те години на предишния век през днешния ден е съвсем невероятно. ОПЕК+ към момента оказва съществено въздействие върху цените на петрола, само че въпреки това отвън организацията има други огромни производители на нефт, които посредством увеличение на доставките на нефт могат да понижат успеваемостта на въздействието на ОПЕК+ върху цените. Такива страни включват да вземем за пример Съединени американски щати, Канада и Бразилия.
„ Но има фактори, които към момента не могат да бъдат контролирани. Например спирания във веригите за доставки, водещи до дефицит на артикули, първични материали или съставни елементи. Тези проблеми станаха настоящи през 20-те години на XXI век по време на пандемията от ковид, като актуалността на този проблем остава заради геополитически аргументи “, споделя Милчакова.
„ Без стопански разтърсвания обстановката към лихвените проценти може да се възстановява в границите на три години. Примери за „ сиви лебеди “, които могат да влошат казуса с инфлацията през идващите 5-10 години: криза в Съединените щати, петролен потрес, утежняване на геополитически проблеми, породена от индивида злополука. Но тежестта на дълга и демографията са проблеми, които сами по себе си са лимитирани “, споделя Оксана Холоденко, началник на отдела за разбори и промоция в БКС.
За Русия казусът с инфлацията също е настоящ. „ Ние сме част от световния свят и внасяме избрани артикули, които по справедливи аргументи не могат да се създават у нас. Ако цената на тези артикули се е нараснала, тогава тя ще бъде по-висока като стойност на съветския пазар. Друг е въпросът, че ние се стремим да подобрим позицията си посредством разширение на съюза БРИКС и увеличение на броя на пазарите за продажба “, споделя Новикова.
„ Високата инфлация се „ изнася “ посредством цената на вносните артикули, а Русия към момента не е преодоляла сериозната си взаимозависимост от вноса. Оттук и повишаването на годишната инфлация през юни, съгласно Министерството на икономическото развиване, с 9,2%. Първи триумфи в битката с инфлацията можем да чакаме към края на 2024 година – началото на 2025 година, когато високите лихви ще окажат въздействие върху стопанската система “, споделя Милчакова.
Има и вътрешни аргументи, които към този момент вършат невероятно намаляването на лихвите - това е повишение на потребителската интензивност, увеличение на кредитирането и увеличение на бюджетните разноски, отбелязва Евстифеев.
„ Руската стопанска система наподобява прегрята на фона на доста нарастване на бюджетните разноски. Банката на Русия обаче интензивно се бори с възходящата инфлация. Инфлацията евентуално ще стартира да понижава през есента. По-дългосрочната вероятност зависи от траекторията на фискалния подтик. Ако се възстановява, стопанската система ще се върне към равнища на уравновесен напредък от 1-2% годишно с темпове на инфлация, доближаващи целевите стойности на Централната банка на Руската федерация “, споделя Евстифеев. Целта на ЦБ е да реализира инфлация не по-висока от 4-4,5%.
„ По въпросите на паричната политика Русия като цяло работи без значение от развитите страни. Това беше улеснено от взаимни наказания. Но през идната година ЦБРФ може да премине към режим на понижаване на главния %. Може би процесът ще стартира през есента, сходно на дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати “, заключава Холоденко.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20112Веселин Киров: Партията на Макрон и левите във Франция се сплотяват против Марин Льо Пен за втори турАлтернативен Поглед49146Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦАлтернативен Поглед36516Велислава Дърева: БПЦ беше доведена до ерес! В дядо Даниил хората припознаха надеждатаАлтернативен Поглед16947Борислав Гуцанов: Шансът да се отиде на седми следващи избори е прекомерно огромен!Алтернативен Поглед23355Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед156896Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед77454Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на Украйна
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ