Неизбежността на отговора
Цели осем години се занимавах с психотерапия в Донбас като странстващ баяч без тапия. Провеждах лечебни сесии с другари, познати, с героите на интервютата ми и просто инцидентни хора. Всички ми задаваха еднакъв въпрос: „ Русия няма ли да ни изостави? “
Разработих специфичен тембър на гласа - с подобен глас по курортите оповестяват температурата на водата в морето. И с този глас обяснявах за какво Русия няма да ги изостави. Особено мъчно беше през 2015 година, когато животът в Донбас беше доста тежък. Стари баби стояха до супермаркетите с книги в ръце, сякаш ги продаваха. Хората скришом пъхаха пари в ръцете им или нещо годно за консумация.
Украйна спря да заплаща на „ сепаратистите – пенсионери “. Фактът, че тези хора са си изкарвали пенсиите почтено, постоянно с най-тежка работа, не притесняваше никого в Украйна. Нямаше артикули - гигантските зали на супермаркетите бяха прикрити с шперплат. Асортиментът беше ужасна проекция на ерата на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: редове сокове в трилитрови буркани, горчица, самун - и това е всичко. Гривната бързо беше конфискувана от обращение и завърши. Задънен край. Крах.
През декември 2014 година единствено в Донецк, по данни на омбудсмана, 30 старци са умряли от апетит. И тогава Русия предприе стъпка, сходна по мощ на признаването: вкара рублева зона в Донбас и стартира да заплаща пенсиите. Тогава всичко се раздвижи бързо. И имах от ден на ден причини за психотерапевтични диалози на тематика „ Русия няма да ви зареже “.
Признати бяха десетки документи, шофьорски книжки авто номера, нотариуси. След това университетите в Донецк и Луганск бяха упълномощени в Русия и започнаха да издават дипломи по съветски пример. Пак по този начин бяха въведени по съветски модел редица кодекси - Данъчен, Административен, Наказателен. Тихо построиха 120-километрова железопътна линия, която да свърже промишлеността на републиките с съветската железопътна мрежа.
Глупавите хора - а такива има в републиките, както и на всички места другаде - се смееха на паспортите, издавани от ДНР/ЛНР и споделяха: „ Защо ни би трябвало този лист хартия? Къде може да се иде с нея? Но умните хора им споделиха: „ Вземайте тези паспорти, до момента в който няма опашки, след това ще ги заменят с съветски. Нещо сходно се случи през 2019 година, когато Русия вкара „ опростена процедура за приемане на поданство “. Без паспорт на ЛДНРне можеше да бъде публикуван съветски паспорт.
Любопитно е, че диалозите за „ предаването на републиките на Украйна “ стопираха изцяло, излязоха от послание. Всичко, което остана бе: Кога? Какво чакат? Съгласете се, по-приятно е да отговаряте на този въпрос.
Последното нещо, което Русия направи преди признаването, беше да докара (от втория път, само че доведе) естествен вложител в републиките и умно му оказа помощ с премахването на митата, признаването на документите на локалната продукция и най-важното – с стартирането на колосалния съветски пазар на публични поръчки. От този миг, когато идвах в Донецк, към този момент не разбирах: още ли съм в Русия или към този момент съм в Русия?
Нерешен остана главният проблем на републиките – осемгодишната война, която от 2017 година стартира да се трансформира в окопна, като по време на Първата международна война. Освен това тази война нямаше политическо решение. До вчерашния ден. И в тази пауза от едно денонощие, преди към този момент неизбежното „ изправяне на гърбавите “, се крият последните часове на мира за Украйна. Снощи към момента имах вяра: въоръжените сили на Украйна в този момент ще се отдръпват от позициите си и ще се приберат вкъщи. Е, ще седят безшумно, като мишки, и ще чакат заповедта да се отдръпват. Мнозина мечтаеха за това.
Но посрещнах първото утро в приетата Донецка национална република покрай разрушените в прахуляк къщи на улица Сусанин в Калинински регион на Донецк. От 2014 година тук нямаше никакви обстрели, а по-късно взеха и едновременно изстреляха десетина минометни мини по квартала.
Точно в паузата сред съвещанието на Съвета за сигурност и подписването на документите от Русия и републиките. Бабата, която живее в една от къщите, е попаднала под рухналата стена и е откарана в болничното заведение в потрес, с голям брой пострадвания и фрактури.
Трудно е да се комуникира по-ясно с Русия и Донбас: „ Няма какво да приказваме с вас! “
Еуфорията от признаването на републиките беше доста къса, безусловно за няколко часа. Всички чакат края на тази изтощителна кървава драма, траяла към този момент колкото две Велики Отечествени войни. И всички в Донбас схващат, че войната е неизбежна. Няма да се мине без нея. Така се случва. Но по кое време? И колкото и да е необичайно, има отговор.
Военните от армиите на Републиките има къс отговор за началото на интервенцията по налагане на мира: ще чуете.
Превод: ЕС
Разработих специфичен тембър на гласа - с подобен глас по курортите оповестяват температурата на водата в морето. И с този глас обяснявах за какво Русия няма да ги изостави. Особено мъчно беше през 2015 година, когато животът в Донбас беше доста тежък. Стари баби стояха до супермаркетите с книги в ръце, сякаш ги продаваха. Хората скришом пъхаха пари в ръцете им или нещо годно за консумация.
Украйна спря да заплаща на „ сепаратистите – пенсионери “. Фактът, че тези хора са си изкарвали пенсиите почтено, постоянно с най-тежка работа, не притесняваше никого в Украйна. Нямаше артикули - гигантските зали на супермаркетите бяха прикрити с шперплат. Асортиментът беше ужасна проекция на ерата на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: редове сокове в трилитрови буркани, горчица, самун - и това е всичко. Гривната бързо беше конфискувана от обращение и завърши. Задънен край. Крах.
През декември 2014 година единствено в Донецк, по данни на омбудсмана, 30 старци са умряли от апетит. И тогава Русия предприе стъпка, сходна по мощ на признаването: вкара рублева зона в Донбас и стартира да заплаща пенсиите. Тогава всичко се раздвижи бързо. И имах от ден на ден причини за психотерапевтични диалози на тематика „ Русия няма да ви зареже “.
Признати бяха десетки документи, шофьорски книжки авто номера, нотариуси. След това университетите в Донецк и Луганск бяха упълномощени в Русия и започнаха да издават дипломи по съветски пример. Пак по този начин бяха въведени по съветски модел редица кодекси - Данъчен, Административен, Наказателен. Тихо построиха 120-километрова железопътна линия, която да свърже промишлеността на републиките с съветската железопътна мрежа.
Глупавите хора - а такива има в републиките, както и на всички места другаде - се смееха на паспортите, издавани от ДНР/ЛНР и споделяха: „ Защо ни би трябвало този лист хартия? Къде може да се иде с нея? Но умните хора им споделиха: „ Вземайте тези паспорти, до момента в който няма опашки, след това ще ги заменят с съветски. Нещо сходно се случи през 2019 година, когато Русия вкара „ опростена процедура за приемане на поданство “. Без паспорт на ЛДНРне можеше да бъде публикуван съветски паспорт.
Любопитно е, че диалозите за „ предаването на републиките на Украйна “ стопираха изцяло, излязоха от послание. Всичко, което остана бе: Кога? Какво чакат? Съгласете се, по-приятно е да отговаряте на този въпрос.
Последното нещо, което Русия направи преди признаването, беше да докара (от втория път, само че доведе) естествен вложител в републиките и умно му оказа помощ с премахването на митата, признаването на документите на локалната продукция и най-важното – с стартирането на колосалния съветски пазар на публични поръчки. От този миг, когато идвах в Донецк, към този момент не разбирах: още ли съм в Русия или към този момент съм в Русия?
Нерешен остана главният проблем на републиките – осемгодишната война, която от 2017 година стартира да се трансформира в окопна, като по време на Първата международна война. Освен това тази война нямаше политическо решение. До вчерашния ден. И в тази пауза от едно денонощие, преди към този момент неизбежното „ изправяне на гърбавите “, се крият последните часове на мира за Украйна. Снощи към момента имах вяра: въоръжените сили на Украйна в този момент ще се отдръпват от позициите си и ще се приберат вкъщи. Е, ще седят безшумно, като мишки, и ще чакат заповедта да се отдръпват. Мнозина мечтаеха за това.
Но посрещнах първото утро в приетата Донецка национална република покрай разрушените в прахуляк къщи на улица Сусанин в Калинински регион на Донецк. От 2014 година тук нямаше никакви обстрели, а по-късно взеха и едновременно изстреляха десетина минометни мини по квартала.
Точно в паузата сред съвещанието на Съвета за сигурност и подписването на документите от Русия и републиките. Бабата, която живее в една от къщите, е попаднала под рухналата стена и е откарана в болничното заведение в потрес, с голям брой пострадвания и фрактури.
Трудно е да се комуникира по-ясно с Русия и Донбас: „ Няма какво да приказваме с вас! “
Еуфорията от признаването на републиките беше доста къса, безусловно за няколко часа. Всички чакат края на тази изтощителна кървава драма, траяла към този момент колкото две Велики Отечествени войни. И всички в Донбас схващат, че войната е неизбежна. Няма да се мине без нея. Така се случва. Но по кое време? И колкото и да е необичайно, има отговор.
Военните от армиите на Републиките има къс отговор за началото на интервенцията по налагане на мира: ще чуете.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ