Визията на Доналд Тръмп за бъдещето на Газа: Опустошение с цел спекулативна печалба
Цели квартали в Газа са в руини. Стотици хиляди са натъпкани в палатки, търсейки храна, вода и електричество.
По време на тази покруса изтече документ от 38 страници от администрацията на Доналд Тръмп – „ Gaza Reconstitution, Economic Acceleration and Transformation (Great) Trust “. Този проект предлага „ фундаментално трансформиране на Газа “, като я включи в Икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC).
Макар че е дефиниран като проект за реорганизация, той обрисува „ огромни облаги на Съединени американски щати “, ускоряването на IMEC и консолидирането на „ Абрахамова районна архитектура “ – термин, който се отнася до споразуменията „ Абрахам “ от 2020 година, съглашения, с присъединяване на Съединени американски щати, които възстановиха връзките сред Израел, ОАЕ и Бахрейн.
В доста връзки документът прилича проекта „ Газа 2035 “, промотиран от израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Това беше предлагането от 2024 година, което предвиждаше Газа да се трансформира в логистичен център, обвързван с мегапроекта Неом на Саудитска Арабия и без съществено палестинско наличие.
Както моите съавтори и аз наблюдаваме в неотдавнашна книга „ Съпротива против заличаването: Капитал, империализъм и раса в Палестина “, това продължава модел на политики, които лишават палестинците от политическо присъединяване и свеждат Газа до капиталова опция.
IMEC беше показан на срещата на върха на Г-20 през 2023 година в Ню Делхи. Подписан от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, проекът бе показан като инфраструктурен план. Той включва верига от железопътни линии, пристанища, тръбопроводи и цифрови кабели, свързващи Южна Азия с Европа през Арабския полуостров.
Израел официално не е подписвал съглашението, само че ролята му е имплицитна. Коридорът се простира от индийските пристанища до ОАЕ, по суша през Саудитска Арабия и Йордания до пристанището Хайфа в Израел, по-късно през Средиземно море до Гърция и Европа.
Подобно на доста сходни мегапроекти, Imec се популяризира на езика на успеваемостта – по-бързи времена за търговия, по-ниски разноски, нови енергийни и осведомителни коридори. Но по-дълбокото му значение е политическо. За Вашингтон това служи като противотежест на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI), като в същото време обвързва Индия с водената от Съединени американски щати система. Европа го преглежда като защитна мярка против Суецкия канал и съветските тръбопроводи. Монархиите от Персийския залив виждат късмет да се нареждат като главен център за търговия и превоз в района. Израел промотира Хайфа като врата за евроазиатска търговия. Индия, в това време, получава по-бърз достъп до Европа, като в същото време стяга връзките си както с Вашингтон, по този начин и с Персийския залив.
Планът показва Газа по едно и също време като ирански аванпост, подкопаващ IMEC, и като исторически кръстопът на търговски пътища, свързващи Египет, Саудитска Арабия, Индия и Европа.
Като се базира на историята на Газа като търговски път, проектът показва територията като естествена логистична врата, подготвена да „ процъфтява още веднъж “ в центъра на „ проамерикански районен ред “. Планът предлага разширение на пристанището на Газа от египетския Ал-Ариш, консолидиране на неговите промишлености в районни вериги за доставки и реорганизиране на земята му в „ планувани градове “ и цифрови стопански системи.
Това, което се показва, не е възобновяване за жителите му, а превръщането на Газа в логистичен център, обслужващ IMEC. Може би най-радикалният детайл на Великия концерн е неговият модел на директно настойничество. Планът планува ръководено от Съединени американски щати настойничество, започващо с двустранно съглашение сред Съединени американски щати и Израел и вероятно разширяващо се в многостранен концерн. Този орган ще ръководи Газа, ще управлява сигурността, ще ръководи помощта и ще управлява реконструкцията. След като бъде открита „ палестинска страна “, тръстът ще резервира пълномощията си посредством Споразумение за свободно асоцииране. Дори най-злополучните американски окупационни проекти в Ирак и Афганистан не си представяха толкоз намерено територията в услуга на световния капитал.
Друга поразителна характерност на проекта е наредбата му за „ непринудено пренасяне “. Палестинците, които напущат домовете си в Газа, ще получават пакети за пренасяне, дотации за наем и хранителни помощи. Документът допуска, че една четвърт от популацията ще напусне за непрекъснато, като финансовите модели демонстрират по какъв начин схемата става по-печеливша, колкото повече хора напущат. В реалност, концепцията за непринудено овакантяване под блокада и апетит въобще не е доброволна. Блокадата на Израел докара до това, което чиновници на Организация на обединените нации разказват като изкуствено основан всеобщ апетит. Да се оформи емиграцията като избор значи да се глоби етническо пречистване.
Планът демонстрира и по какъв начин езикът на Авраамовите съглашения е вкоренен към въображаемото бъдеще на Газа. Почти всеки детайл е облечен в „ Авраамово “ брандиране: логистичен център „ Авраамова врата “ в Рафах, авраамовски инфраструктурен кулоар от железопътни линии, даже нови автомагистрали, преименувани на саудитските и емиратските водачи. Технофутуристичният искра се прибавя посредством интелигентни индустриални зони, контролирани от изкуствен интелект центрове за данни, първокласни курорти и нови градове с цифрова идентификация, планувани „ интелигентни градове “, където всекидневието, от жилищно настаняване и опазване на здравето до търговия и претовареност, ще се реализира посредством цифрови системи, основани на идентификация.
Централна упоритост на Великия концерн е да насочи капитала от Персийския залив към преустройството на Газа под негово настойничество. Планът предвижда 70–100 милиарда щатски $ (50–74 милиарда английски лири) обществени вложения и още 35–65 милиарда $ от частни вложители, като публично-частните партньорства ще финансират пристанища, железопътни линии, лечебни заведения и центрове за данни. Саудитска Арабия, въпреки и официално да не е част от споразуменията „ Абрахам “, алармира за приемането на цялостната рамка, когато поддържа IMEC. За Вашингтон възобновяване на Газа се показва като последната стъпка в убеждаването на Рияд да направи нормализацията публична – премия, която би затвърдила „ Абрахамовия ред “.
Планът на Тръмп е предопределен да изглади този път, като предлага на Саудитска Арабия попечителска роля в преустройството на Газа и доходоносни дялове в IMEC. За да направи договорката по-приемлива, тя даже повдига концепцията за палестинска „ държавна конструкция “ – лимитирано управническо образувание под настойничество. Въпреки че сходно съглашение може да бъде показано като стъпка към признание на палестинската държавност от Саудитска Арабия, тъкмо по тази причина всички бъдещи жестове на самопризнание би трябвало да се третират с нараснало внимание. Истинският въпрос е какво тъкмо се признава и в чий интерес.
„ Великият концерн “ е всъщност капиталов проспект. Документът прави оценка Газа през днешния ден на „ на практика 0 $ “ – само че предвижда, че тя може да коства 324 милиарда $ в границите на едно десетилетие. Газа е разказана не толкоз като общество, колкото като проблематичен актив, който би трябвало да бъде продаден. Това е пагубен капитализъм в най-острия му тип. Това е опустошаване, преформулирано като причина за спекулативна облага.
И въпреки всичко визиите за зони за свободна търговия и футуристични градове бързо се сблъскват с действителността. Палестинците поредно отхвърлят сходни схеми. Това, което обаче изтеклият документ ясно демонстрира, е, че бъдещето на Газа се оформя в границите на по-широките старания на Съединени американски щати за видоизменение на района. I БГНЕС
Анализът на Рафиф Зиада, учител по обществена политика и разрастващи се стопански системи в King`s College London, е оповестен в " Конвързейшън "
По БГНЕС
По време на тази покруса изтече документ от 38 страници от администрацията на Доналд Тръмп – „ Gaza Reconstitution, Economic Acceleration and Transformation (Great) Trust “. Този проект предлага „ фундаментално трансформиране на Газа “, като я включи в Икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC).
Макар че е дефиниран като проект за реорганизация, той обрисува „ огромни облаги на Съединени американски щати “, ускоряването на IMEC и консолидирането на „ Абрахамова районна архитектура “ – термин, който се отнася до споразуменията „ Абрахам “ от 2020 година, съглашения, с присъединяване на Съединени американски щати, които възстановиха връзките сред Израел, ОАЕ и Бахрейн.
В доста връзки документът прилича проекта „ Газа 2035 “, промотиран от израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Това беше предлагането от 2024 година, което предвиждаше Газа да се трансформира в логистичен център, обвързван с мегапроекта Неом на Саудитска Арабия и без съществено палестинско наличие.
Както моите съавтори и аз наблюдаваме в неотдавнашна книга „ Съпротива против заличаването: Капитал, империализъм и раса в Палестина “, това продължава модел на политики, които лишават палестинците от политическо присъединяване и свеждат Газа до капиталова опция.
IMEC беше показан на срещата на върха на Г-20 през 2023 година в Ню Делхи. Подписан от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, проекът бе показан като инфраструктурен план. Той включва верига от железопътни линии, пристанища, тръбопроводи и цифрови кабели, свързващи Южна Азия с Европа през Арабския полуостров.
Израел официално не е подписвал съглашението, само че ролята му е имплицитна. Коридорът се простира от индийските пристанища до ОАЕ, по суша през Саудитска Арабия и Йордания до пристанището Хайфа в Израел, по-късно през Средиземно море до Гърция и Европа.
Подобно на доста сходни мегапроекти, Imec се популяризира на езика на успеваемостта – по-бързи времена за търговия, по-ниски разноски, нови енергийни и осведомителни коридори. Но по-дълбокото му значение е политическо. За Вашингтон това служи като противотежест на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI), като в същото време обвързва Индия с водената от Съединени американски щати система. Европа го преглежда като защитна мярка против Суецкия канал и съветските тръбопроводи. Монархиите от Персийския залив виждат късмет да се нареждат като главен център за търговия и превоз в района. Израел промотира Хайфа като врата за евроазиатска търговия. Индия, в това време, получава по-бърз достъп до Европа, като в същото време стяга връзките си както с Вашингтон, по този начин и с Персийския залив.
Планът показва Газа по едно и също време като ирански аванпост, подкопаващ IMEC, и като исторически кръстопът на търговски пътища, свързващи Египет, Саудитска Арабия, Индия и Европа.
Като се базира на историята на Газа като търговски път, проектът показва територията като естествена логистична врата, подготвена да „ процъфтява още веднъж “ в центъра на „ проамерикански районен ред “. Планът предлага разширение на пристанището на Газа от египетския Ал-Ариш, консолидиране на неговите промишлености в районни вериги за доставки и реорганизиране на земята му в „ планувани градове “ и цифрови стопански системи.
Това, което се показва, не е възобновяване за жителите му, а превръщането на Газа в логистичен център, обслужващ IMEC. Може би най-радикалният детайл на Великия концерн е неговият модел на директно настойничество. Планът планува ръководено от Съединени американски щати настойничество, започващо с двустранно съглашение сред Съединени американски щати и Израел и вероятно разширяващо се в многостранен концерн. Този орган ще ръководи Газа, ще управлява сигурността, ще ръководи помощта и ще управлява реконструкцията. След като бъде открита „ палестинска страна “, тръстът ще резервира пълномощията си посредством Споразумение за свободно асоцииране. Дори най-злополучните американски окупационни проекти в Ирак и Афганистан не си представяха толкоз намерено територията в услуга на световния капитал.
Друга поразителна характерност на проекта е наредбата му за „ непринудено пренасяне “. Палестинците, които напущат домовете си в Газа, ще получават пакети за пренасяне, дотации за наем и хранителни помощи. Документът допуска, че една четвърт от популацията ще напусне за непрекъснато, като финансовите модели демонстрират по какъв начин схемата става по-печеливша, колкото повече хора напущат. В реалност, концепцията за непринудено овакантяване под блокада и апетит въобще не е доброволна. Блокадата на Израел докара до това, което чиновници на Организация на обединените нации разказват като изкуствено основан всеобщ апетит. Да се оформи емиграцията като избор значи да се глоби етническо пречистване.
Планът демонстрира и по какъв начин езикът на Авраамовите съглашения е вкоренен към въображаемото бъдеще на Газа. Почти всеки детайл е облечен в „ Авраамово “ брандиране: логистичен център „ Авраамова врата “ в Рафах, авраамовски инфраструктурен кулоар от железопътни линии, даже нови автомагистрали, преименувани на саудитските и емиратските водачи. Технофутуристичният искра се прибавя посредством интелигентни индустриални зони, контролирани от изкуствен интелект центрове за данни, първокласни курорти и нови градове с цифрова идентификация, планувани „ интелигентни градове “, където всекидневието, от жилищно настаняване и опазване на здравето до търговия и претовареност, ще се реализира посредством цифрови системи, основани на идентификация.
Централна упоритост на Великия концерн е да насочи капитала от Персийския залив към преустройството на Газа под негово настойничество. Планът предвижда 70–100 милиарда щатски $ (50–74 милиарда английски лири) обществени вложения и още 35–65 милиарда $ от частни вложители, като публично-частните партньорства ще финансират пристанища, железопътни линии, лечебни заведения и центрове за данни. Саудитска Арабия, въпреки и официално да не е част от споразуменията „ Абрахам “, алармира за приемането на цялостната рамка, когато поддържа IMEC. За Вашингтон възобновяване на Газа се показва като последната стъпка в убеждаването на Рияд да направи нормализацията публична – премия, която би затвърдила „ Абрахамовия ред “.
Планът на Тръмп е предопределен да изглади този път, като предлага на Саудитска Арабия попечителска роля в преустройството на Газа и доходоносни дялове в IMEC. За да направи договорката по-приемлива, тя даже повдига концепцията за палестинска „ държавна конструкция “ – лимитирано управническо образувание под настойничество. Въпреки че сходно съглашение може да бъде показано като стъпка към признание на палестинската държавност от Саудитска Арабия, тъкмо по тази причина всички бъдещи жестове на самопризнание би трябвало да се третират с нараснало внимание. Истинският въпрос е какво тъкмо се признава и в чий интерес.
„ Великият концерн “ е всъщност капиталов проспект. Документът прави оценка Газа през днешния ден на „ на практика 0 $ “ – само че предвижда, че тя може да коства 324 милиарда $ в границите на едно десетилетие. Газа е разказана не толкоз като общество, колкото като проблематичен актив, който би трябвало да бъде продаден. Това е пагубен капитализъм в най-острия му тип. Това е опустошаване, преформулирано като причина за спекулативна облага.
И въпреки всичко визиите за зони за свободна търговия и футуристични градове бързо се сблъскват с действителността. Палестинците поредно отхвърлят сходни схеми. Това, което обаче изтеклият документ ясно демонстрира, е, че бъдещето на Газа се оформя в границите на по-широките старания на Съединени американски щати за видоизменение на района. I БГНЕС
Анализът на Рафиф Зиада, учител по обществена политика и разрастващи се стопански системи в King`s College London, е оповестен в " Конвързейшън "
По БГНЕС
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ