Почти всички класически игри вече са неоткриваеми, твърди проучване
Цели 87% от игрите за компютри и конзоли, основани преди 2010 година, към този момент не могат да бъдат добити по благонадежден и законен метод - това значи, че историята на най-бурно развиващия се дял от развлекателната промишленост е под голяма опасност. Това е резултатът от на Video Game History Foundation.
Контекст: Фондацията е проследила 1500 случайно определени игри от базата данни на MobyGames, като всички те са от интервала преди всеобщото нахлуване на цифровата дистрибуция, т.е. продавали са се на дискети или дискове.
Обхванати са разнообразни системи - от Commondore 64 до PlayStation 2.
Детайли: Едва 13% от игрите, основани до 2010 година, могат да бъдат закупени легално в Съединени американски щати, откриват откривателите. Още по-лошо е ситуацията с напълно " изоставените " екосистеми към по-стари или по-неуспешни платформи. Там наличните заглавия са едноцифрен % - или дори под %, в случай че приказваме за интервала преди 1979 година
Даже и в най-хубавия случай, обаче, приказваме за опазване на под 20% от каталога. Това е за интервала 1990 година - 1994 година, в по-ново време резултатите са по-лоши.
Източник: Wikimedia Commons
От фондацията вършат паралел със непокътнатите до през днешния ден аудиозаписи от преди Втората международна война (под 10%) и американските неми филми (14%).
Защо: Платформите изчезват или еволюират. Трудно е, да вземем за пример, да чакаме доста заглавия за Sega Saturn по магазините през днешния ден - близо 30 години след дебюта на конзолата и 20 след излизането на японската компания от хардуерния пазар.
От друга страна, Windows-базираният личен компютър по принцип е измежду нас през цялото това време, само че всеки, опитал без модификации да подкара игра като GTA 2 или Driver, знае какъв брой зле се " схваща " новият хардуер със остарелия програмен продукт.
Има и правни въпроси, свързани с лицензирането на наличието, което постоянно е единствено за избран интервал, след който дадена игра просто няма метод да бъде законно продавана.
Източник: Wikimedia Commons
Има, обаче, и още един може би най-съществен миг - гейм фирмите имат интерес всеки ден да ви продават най-новото. За тях е най-добре, в случай че има по какъв начин на всеки 5 години да си купувате нова подпора и да изграждате сбирката си с игри за нея от нулата.
Още нещо: През последните години точно с навлизането на цифровата дистрибуция казусът с " изгубването " на игрите стартира да става в действителност сериозен - затварянето на " магазините " на конзоли като WiiU, PlayStation 3 или Vita автоматизирано изтрива от историята хиляди игри, които са били единствено онлайн.
От друга страна: Бизнесът има и друга теза - за в действителност положителните остарели игри има действителен пазар. Затова към модерните платформи се обръщат ретро заглавия или дори се пускат на пазара тематични мини конзоли с най-хубавото за Nintendo NES, Sega MegaDrive или PlayStation.
Това е задоволително съображение за издателите да нападат с всички сили емулаторите. Чрез тези стратегии за съвременни компютри, смарт телефони и конзоли можете да " подкарате " обичаната си игра от преди 20 години, която някой е трансферирал на файл от истинския ѝ притежател.
Създават се пречки и за използването на правилото на библиотеката при игрите - т.е. разнообразни институции да могат да дават на потребителите обещано заглавие за избран период.
" Проблемът е, че историята на видеоигрите не включва единствено бестселърите. Ако желаеме да я разберем и да ѝ се насладим, ще ни нужно освен това от лист, който съгласно някой издател има задоволително огромна пазарна стойност ", пишат създателите на проучването.
Ако обаче не желаете да пиратствате и никоя компания не е поискала да " съживи " търсената от вас игра, остава единствено един вид - да търсите истинския притежател на втора употреба и на цена, която може да е спекулативно висока.
Какво следва: Според фондацията са нужни законови промени, които да разрешат легалното опазване и шерване на остарели гейм заглавия поради историческата им стойност.
" Трябва да стане ясно на законодателя, че библиотеките и архивите се нуждаят от по-добри принадлежности, с цел да правят своята работа, защото пазарът няма да резервира нашата история - това не му е работата. Ако загубим достъпа до своето цифрово културно завещание, това не е неуспех на пазара, а е неуспех на политиките, които прилагаме ", безапелационни са създателите на проучването.
Контекст: Фондацията е проследила 1500 случайно определени игри от базата данни на MobyGames, като всички те са от интервала преди всеобщото нахлуване на цифровата дистрибуция, т.е. продавали са се на дискети или дискове.
Обхванати са разнообразни системи - от Commondore 64 до PlayStation 2.
Детайли: Едва 13% от игрите, основани до 2010 година, могат да бъдат закупени легално в Съединени американски щати, откриват откривателите. Още по-лошо е ситуацията с напълно " изоставените " екосистеми към по-стари или по-неуспешни платформи. Там наличните заглавия са едноцифрен % - или дори под %, в случай че приказваме за интервала преди 1979 година
Даже и в най-хубавия случай, обаче, приказваме за опазване на под 20% от каталога. Това е за интервала 1990 година - 1994 година, в по-ново време резултатите са по-лоши.
Източник: Wikimedia Commons
От фондацията вършат паралел със непокътнатите до през днешния ден аудиозаписи от преди Втората международна война (под 10%) и американските неми филми (14%).
Защо: Платформите изчезват или еволюират. Трудно е, да вземем за пример, да чакаме доста заглавия за Sega Saturn по магазините през днешния ден - близо 30 години след дебюта на конзолата и 20 след излизането на японската компания от хардуерния пазар.
От друга страна, Windows-базираният личен компютър по принцип е измежду нас през цялото това време, само че всеки, опитал без модификации да подкара игра като GTA 2 или Driver, знае какъв брой зле се " схваща " новият хардуер със остарелия програмен продукт.
Има и правни въпроси, свързани с лицензирането на наличието, което постоянно е единствено за избран интервал, след който дадена игра просто няма метод да бъде законно продавана.
Източник: Wikimedia Commons
Има, обаче, и още един може би най-съществен миг - гейм фирмите имат интерес всеки ден да ви продават най-новото. За тях е най-добре, в случай че има по какъв начин на всеки 5 години да си купувате нова подпора и да изграждате сбирката си с игри за нея от нулата.
Още нещо: През последните години точно с навлизането на цифровата дистрибуция казусът с " изгубването " на игрите стартира да става в действителност сериозен - затварянето на " магазините " на конзоли като WiiU, PlayStation 3 или Vita автоматизирано изтрива от историята хиляди игри, които са били единствено онлайн.
От друга страна: Бизнесът има и друга теза - за в действителност положителните остарели игри има действителен пазар. Затова към модерните платформи се обръщат ретро заглавия или дори се пускат на пазара тематични мини конзоли с най-хубавото за Nintendo NES, Sega MegaDrive или PlayStation.
Това е задоволително съображение за издателите да нападат с всички сили емулаторите. Чрез тези стратегии за съвременни компютри, смарт телефони и конзоли можете да " подкарате " обичаната си игра от преди 20 години, която някой е трансферирал на файл от истинския ѝ притежател.
Създават се пречки и за използването на правилото на библиотеката при игрите - т.е. разнообразни институции да могат да дават на потребителите обещано заглавие за избран период.
" Проблемът е, че историята на видеоигрите не включва единствено бестселърите. Ако желаеме да я разберем и да ѝ се насладим, ще ни нужно освен това от лист, който съгласно някой издател има задоволително огромна пазарна стойност ", пишат създателите на проучването.
Ако обаче не желаете да пиратствате и никоя компания не е поискала да " съживи " търсената от вас игра, остава единствено един вид - да търсите истинския притежател на втора употреба и на цена, която може да е спекулативно висока.
Какво следва: Според фондацията са нужни законови промени, които да разрешат легалното опазване и шерване на остарели гейм заглавия поради историческата им стойност.
" Трябва да стане ясно на законодателя, че библиотеките и архивите се нуждаят от по-добри принадлежности, с цел да правят своята работа, защото пазарът няма да резервира нашата история - това не му е работата. Ако загубим достъпа до своето цифрово културно завещание, това не е неуспех на пазара, а е неуспех на политиките, които прилагаме ", безапелационни са създателите на проучването.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ