76 години по-късно. Как цар Фердинанд се завръща в България
Цели 76 години след гибелта си цар Фердинанд ще бъде заровен в България. Новината обаче провокира спорни реакции. Защо?
„ Българският народ може да ми елементарни всичко, само че няма да ми елементарни, че докарах на трона Фердинанд “. Твърди се, че тези думи принадлежат на тогавашния министър председател Стефан Стамболов и са изречени по адрес на Фердинанд , първия цар на съвременна България.
Те са представени постоянно, само че в действителност няма никакво удостоверение, че са същински. Въпреки това съгласно историци като Стефан Дечев известността на цитата въпреки всичко е показателна – тъй като отразява огромните несъгласия към личността и паметта за Фердинанд.
За него се заприказва още веднъж, откакто по-рано този месец неправителствената организация Фонд „ Цар Борис и кралица Йоанна “, че тленните остатъци на Фердинанд ще бъдат върнати в България. Вече 76 години – от гибелта на царя през 1948 година до момента – те стояха непогребани в католическата черква „ Св. Августин “ в Кобург, Германия.
В понеделник там църковна работа, с която останките бяха дефинитивно изпратени. Предстои те да бъдат заровени в фамилната крипта на двореца „ Врана “ в София на гала в сряда от 15:30ч.
Още при първичното съобщаване на новината, че ковчегът на цар Фердинанд ще бъде пренесен в България, тя беше посрещната с спорни реакции. Някои като някогашния кмет на Пловдив Славчо Атанасов (ВМРО, НФСБ), възразиха против желанието. Атанасов го дефинира като „ тежка политическа нелепост “ и даже, че съгласно него „ това действие е антибългарско “ и „ накърнява паметта на всички, дали живота си за отбрана на отечеството “.
Пред Свободна Европа обаче шефът на Фонда „ Цар Борис и кралица Йоанна “ Ивайло Шалафов отбрани самодейността, като сподели, че тя е значима за България.
Това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална гордостИвайло Шалафов
„ Първо тъй като това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална горделивост “, сподели Шалафов. По думите му също така по този начин се извършва и последната воля на Фединанд, който преди гибелта си пожелава да бъде заровен в България.
Историкът Петър Стоянович , който е ръководител на Научния съвет към фонда „ Цар Борис и кралица Йоанна “, също новината, като сподели, че „ по този начин ще покажем, че можем умерено да съжителстваме с нашата история “.
Кой в действителност е цар Фердинанд и за какво името му провокира толкоз спорни реакции?
Първият монарх на Третото българско царство
Фердинанд Сакскобургготски е роден в Австрийската империя през 1861 година Избран е за княз на България през 1887 година след абдикацията на княз Александър Първи Батенберг.
През 1908 година Фердинанд афишира България за самостоятелна страна, а самият той е разгласен за „ цар на българите “ – първият подобен в Третото българско царство. До този миг Княжество България е васално на Османската империя.
Провъзгласяването на независимостта се преглежда като продължение на Освобождението от османско господство през 1878 година и Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година Затова и съгласно историците с него приключва възобновяване на българската държавност.
Историкът Стефан Дечев написа, че оповестяването на независимостта е белязано от фигурата на Фердинанд. Важно е обаче да се означи, че то е както негова заслуга, по този начин и на премиера Александър Малинов, на външния министър Стефан Паприков, на дипломатическия сътрудник в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
По време на властването на Фердинанд като монарх България влиза в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Докато в Балканската България е от страната на спечелилите, другите две войни приключват със загуби, които остават в историята като „ двете национални произшествия “.
България губи Южна Добруджа и Западните околности, принудена е да заплаща репарации, а жертвите са стотици хиляди.
Смърт в заточение
След края на Първата международна война през 1918 година Фердинанд, който като цар е и главнокомандващ на армията, абдикира от трона. Той напуща България и по този начин и в никакъв случай не е позволен назад, макар че има предпочитание да се върне.
След края на Втората международна война, когато властта в страната е взета от Комунистическата партия, завръщането му става невероятно.
Фердинанд умира през 1948 година в Германия. Тялото му е положено във краткотраен ковчег в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в град Кобург , пред саркофазите на майка му и татко му. Последното му предпочитание обаче е да бъде заровен в България.
Няколко инициативни комитета след 1989 година си слагат за цел да върнат тленните му остатъци в България, само че това по този начин и не се случва. През 2011 година има опит те да бъде пренесени в католическата катедрала в Пловдив, където е заровена брачната половинка му Мария Луиза, само че до осъществяване на концепцията не се стига.
Сега новата самодейност е на Фонда „ Цар Борис и Царица Йоанна “ към Царския замък „ Врана “ в София. Фондът е неправителствена организация, която има за цел да съхранява паметта и историческото завещание на българската царска династия. Неин патрон е Симеон Сакскобурготски.
В известието си до медиите още в средата на май от фонда споделиха, че желаят да погребат останките в София, тъй като „ по този начин ще се отдаде нужната респект към един дълготраен държавен глава и главнокомандващ, който макар редица спорни оценки за някои моменти от ръководството му е дал доста за развиването и модернизацията на страната ни “.
Кои в действителност са несъгласията към Фердинанд
Историкът и учител в Новия български университет Стефан Дечев показва, че споделя необятно публикуваното мнение измежду българските историци, че в случай че властването на Фердинанд беше завършило през 1910 година, цялостната оценка за него като монарх щеше да е по-скоро позитивна.
„ Защото в действителност прави доста за модернизацията на страната “, показва Дечев. Това включва икономически напредък, строителство на железници, заводи, пристанища, публични здания. За евентуалната цялостна оценка за Фердинанд би повлияло и оповестяването на независимостта – един от най-важните държавни актове.
„ Но оттова нататък – след 1911 година нещата стоят друго “, споделя Дечев.
По думите му цар Фердинанд носи отговорност за смяната в Конституцията, която му дава право да подписва секрети контракти. С това той на процедура носи отговорност за външната политика.
„ Подготовката на Балканската война е негова значително, а най-после имаме един неуспех. Няма по какъв начин да не носи отговорност и за 16 юни 1913 година – когато България атакува съдружниците си и това деяние провокира Междусъюзническата война. Няма по какъв начин да не носи отговорност и за изхода от Първата международна война “, добавя Дечев.
Именно поради това и съгласно него няма да е редно Фердинанд да бъде заровен с прекомерно високи почести.
„ По отношение на връщането на тленните остатъци аз не бих споделил, че имам мнение – да съм за или срещу. Едно нещо обаче съм сигурен – че не би било редно това да стане с ангажирането на прекомерно доста държавни институции и прекомерно фанфарно “, споделя той.
Причините са изброените от него несъгласия, в това число и паметта на жертвите по време на войните.
В понеделник от Фонд " Цар Борис и кралица Йоанна " оповестиха, че тленните остатъци ще бъдат пренесени от Германия до България с боен аероплан, а траурната гала ще бъде отворена за жители.
Засега от президентството, Министерския съвет и Община София не са казвали дали ще изпратят свои представители на церемонията.
Обективният диалог за историята
Сред полемиките към преместването на тленните остатъци на цар Фердинанд обаче има и още нещо, което съгласно Дечев е значимо за отбелязване. Инициативата идва на фона на едни към момента съществуващи разделения за това по какъв начин би трябвало да се гледа на България отпреди 9 септември 1944 година Те надалеч не са свързани единствено с Фердинанд, само че и с тематиката за, да вземем за пример.
В тази връзка Дечев вижда една „ трайна наклонност на безрезервно отношение към монархическата институция и това, което е било тогава “. А обективният диалог за този исторически интервал по този начин и към момента не се е състоял.
„ Има едно предпочитание за излъскване на облика на царска България, отивайки до идеализации на това, което е било тогава. Това едно зряло общество и една зряла историческа просвета не би могла да си го разреши “, споделя Дечев.
„ Българският народ може да ми елементарни всичко, само че няма да ми елементарни, че докарах на трона Фердинанд “. Твърди се, че тези думи принадлежат на тогавашния министър председател Стефан Стамболов и са изречени по адрес на Фердинанд , първия цар на съвременна България.
Те са представени постоянно, само че в действителност няма никакво удостоверение, че са същински. Въпреки това съгласно историци като Стефан Дечев известността на цитата въпреки всичко е показателна – тъй като отразява огромните несъгласия към личността и паметта за Фердинанд.
За него се заприказва още веднъж, откакто по-рано този месец неправителствената организация Фонд „ Цар Борис и кралица Йоанна “, че тленните остатъци на Фердинанд ще бъдат върнати в България. Вече 76 години – от гибелта на царя през 1948 година до момента – те стояха непогребани в католическата черква „ Св. Августин “ в Кобург, Германия.
В понеделник там църковна работа, с която останките бяха дефинитивно изпратени. Предстои те да бъдат заровени в фамилната крипта на двореца „ Врана “ в София на гала в сряда от 15:30ч.
Още при първичното съобщаване на новината, че ковчегът на цар Фердинанд ще бъде пренесен в България, тя беше посрещната с спорни реакции. Някои като някогашния кмет на Пловдив Славчо Атанасов (ВМРО, НФСБ), възразиха против желанието. Атанасов го дефинира като „ тежка политическа нелепост “ и даже, че съгласно него „ това действие е антибългарско “ и „ накърнява паметта на всички, дали живота си за отбрана на отечеството “.
Пред Свободна Европа обаче шефът на Фонда „ Цар Борис и кралица Йоанна “ Ивайло Шалафов отбрани самодейността, като сподели, че тя е значима за България.
Това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална гордостИвайло Шалафов
„ Първо тъй като това е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, това е въпрос на държавност и на национална горделивост “, сподели Шалафов. По думите му също така по този начин се извършва и последната воля на Фединанд, който преди гибелта си пожелава да бъде заровен в България.
Историкът Петър Стоянович , който е ръководител на Научния съвет към фонда „ Цар Борис и кралица Йоанна “, също новината, като сподели, че „ по този начин ще покажем, че можем умерено да съжителстваме с нашата история “.
Кой в действителност е цар Фердинанд и за какво името му провокира толкоз спорни реакции?
Първият монарх на Третото българско царство
Фердинанд Сакскобургготски е роден в Австрийската империя през 1861 година Избран е за княз на България през 1887 година след абдикацията на княз Александър Първи Батенберг.
През 1908 година Фердинанд афишира България за самостоятелна страна, а самият той е разгласен за „ цар на българите “ – първият подобен в Третото българско царство. До този миг Княжество България е васално на Османската империя.
Провъзгласяването на независимостта се преглежда като продължение на Освобождението от османско господство през 1878 година и Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година Затова и съгласно историците с него приключва възобновяване на българската държавност.
Историкът Стефан Дечев написа, че оповестяването на независимостта е белязано от фигурата на Фердинанд. Важно е обаче да се означи, че то е както негова заслуга, по този начин и на премиера Александър Малинов, на външния министър Стефан Паприков, на дипломатическия сътрудник в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
По време на властването на Фердинанд като монарх България влиза в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Докато в Балканската България е от страната на спечелилите, другите две войни приключват със загуби, които остават в историята като „ двете национални произшествия “.
България губи Южна Добруджа и Западните околности, принудена е да заплаща репарации, а жертвите са стотици хиляди.
Смърт в заточение
След края на Първата международна война през 1918 година Фердинанд, който като цар е и главнокомандващ на армията, абдикира от трона. Той напуща България и по този начин и в никакъв случай не е позволен назад, макар че има предпочитание да се върне.
След края на Втората международна война, когато властта в страната е взета от Комунистическата партия, завръщането му става невероятно.
Фердинанд умира през 1948 година в Германия. Тялото му е положено във краткотраен ковчег в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в град Кобург , пред саркофазите на майка му и татко му. Последното му предпочитание обаче е да бъде заровен в България.
Няколко инициативни комитета след 1989 година си слагат за цел да върнат тленните му остатъци в България, само че това по този начин и не се случва. През 2011 година има опит те да бъде пренесени в католическата катедрала в Пловдив, където е заровена брачната половинка му Мария Луиза, само че до осъществяване на концепцията не се стига.
Сега новата самодейност е на Фонда „ Цар Борис и Царица Йоанна “ към Царския замък „ Врана “ в София. Фондът е неправителствена организация, която има за цел да съхранява паметта и историческото завещание на българската царска династия. Неин патрон е Симеон Сакскобурготски.
В известието си до медиите още в средата на май от фонда споделиха, че желаят да погребат останките в София, тъй като „ по този начин ще се отдаде нужната респект към един дълготраен държавен глава и главнокомандващ, който макар редица спорни оценки за някои моменти от ръководството му е дал доста за развиването и модернизацията на страната ни “.
Кои в действителност са несъгласията към Фердинанд
Историкът и учител в Новия български университет Стефан Дечев показва, че споделя необятно публикуваното мнение измежду българските историци, че в случай че властването на Фердинанд беше завършило през 1910 година, цялостната оценка за него като монарх щеше да е по-скоро позитивна.
„ Защото в действителност прави доста за модернизацията на страната “, показва Дечев. Това включва икономически напредък, строителство на железници, заводи, пристанища, публични здания. За евентуалната цялостна оценка за Фердинанд би повлияло и оповестяването на независимостта – един от най-важните държавни актове.
„ Но оттова нататък – след 1911 година нещата стоят друго “, споделя Дечев.
По думите му цар Фердинанд носи отговорност за смяната в Конституцията, която му дава право да подписва секрети контракти. С това той на процедура носи отговорност за външната политика.
„ Подготовката на Балканската война е негова значително, а най-после имаме един неуспех. Няма по какъв начин да не носи отговорност и за 16 юни 1913 година – когато България атакува съдружниците си и това деяние провокира Междусъюзническата война. Няма по какъв начин да не носи отговорност и за изхода от Първата международна война “, добавя Дечев.
Именно поради това и съгласно него няма да е редно Фердинанд да бъде заровен с прекомерно високи почести.
„ По отношение на връщането на тленните остатъци аз не бих споделил, че имам мнение – да съм за или срещу. Едно нещо обаче съм сигурен – че не би било редно това да стане с ангажирането на прекомерно доста държавни институции и прекомерно фанфарно “, споделя той.
Причините са изброените от него несъгласия, в това число и паметта на жертвите по време на войните.
В понеделник от Фонд " Цар Борис и кралица Йоанна " оповестиха, че тленните остатъци ще бъдат пренесени от Германия до България с боен аероплан, а траурната гала ще бъде отворена за жители.
Засега от президентството, Министерския съвет и Община София не са казвали дали ще изпратят свои представители на церемонията.
Обективният диалог за историята
Сред полемиките към преместването на тленните остатъци на цар Фердинанд обаче има и още нещо, което съгласно Дечев е значимо за отбелязване. Инициативата идва на фона на едни към момента съществуващи разделения за това по какъв начин би трябвало да се гледа на България отпреди 9 септември 1944 година Те надалеч не са свързани единствено с Фердинанд, само че и с тематиката за, да вземем за пример.
В тази връзка Дечев вижда една „ трайна наклонност на безрезервно отношение към монархическата институция и това, което е било тогава “. А обективният диалог за този исторически интервал по този начин и към момента не се е състоял.
„ Има едно предпочитание за излъскване на облика на царска България, отивайки до идеализации на това, което е било тогава. Това едно зряло общество и една зряла историческа просвета не би могла да си го разреши “, споделя Дечев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ