Как компания за кафе докара Финалите на АТР в Торино
Цели 12 години Лондон имаше удоволствието да бъде хазаин на Финалите на АТР – шампионатът, който събира осемте най-хубави тенисисти през сезона във вълнуващи борби за един финален път през годината с опция за рекорден награден фонд и за скъпи точки за ранглистата, които се приближават оптимално до тези, раздавани в шампионатите от Големия шлем.
Никой различен град не е бил толкоз дълго хазаин на шампионата, тъй че откриването на последваща дестинация за най-елитния АТР шампионат беше предстоящо събитие. Кандидати не липсваха – над 40 града от целия свят изявиха предпочитание при кандидатстването през 2018-а. До финалния стадий доближиха Сингапур, Токио и Манчестър, само че пред всички тях бе предпочетен италианският град Торино.
В оня миг през 2019-а решението бе изненадващо, само че три години и две издания на Финалите в Торино по-късно то наподобява допустимо най-правилното. Но по какъв начин се стигна до това Торино да бъде предпочетен пред такива мегаполиси и да одобри толкоз първокласен шампионат? В основата на отговора стои едно име, познато по целия свят – Lavazza. Именно фамозният бранд кафе се оказва основен за докарването на най-хубавите тенисисти в света в четвъртия най-населен град на Ботуша. Град, в който през 1895 година Луиджи Лаваца открива своя първи магазин и стартира да основава разнообразни блендове кафе на база на желанията на клиентите си.
„ Не беше елементарно. Торино в никакъв случай не е имал подобен интернационален шампионат. Ние имахме знанието, Имахме доверието на АТР за разлика от останалите претенденти, знаехме по какъв начин да действаме. За нас беше по-лесно да разбираем на кмета на града и на президента на провинцията, че можем да помогнем. Разбира се, вършим го за Lavazza, само че го вършим и за града, с цел да увеличим известността на нашия роден град. Правим го, тъй като обичаме нашия град. Част от бизнеса е, само че да го създадем тук в Торино беше съвършената композиция “, споделя Марко Лаваца, вицепрезидент на компанията и част от четвъртото потомство от фамозната фамилия.
Официалното кафе на Големия шлем
Това, че Lavazza има въздействие в света на тениса въобще не е инцидентно. Всичко стартира през 2011-а, когато компанията се трансформира в сътрудник на най-големия тенис шампионат в света Уимбълдън. Оттам нещата не престават да се задълбочават, с цел да стигнем досега, в който италианската марка става „ публично кафе “ на всеки един от шампионатите от Големия шлем. Днес това е единственият бранд за храни и питиета, който е спонсор по едно и също време на Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open.
Колаборацията е плодотворна за всички страни и поради качеството на продуктите на Lavazza. Смята се, че в границите на този към този момент над 10-годишен интервал на тенис шампионатите са изпити над 10 милиона чаши кафе. Финалите на АТР бяха идната разумна стъпка, а приемането на шампионата в родния град на марката е сбъднатата фантазия за Марко Лаваца и останалата част от фамилията, което продължава да развива компанията, живеейки в Торино и съхранявайки завета и полезностите на създателя Луиджи.
Спортът – значима част в тактиката на компанията
Както в приготвянето на кафето, една от най-прочутите италиански семейства е измежду новаторите и във връзка с рекламата посредством спорта, осъзнавайки доста рано капацитета в това отношение. Още през 50-те години на предишния век Lavazza е основен спонсор на най-големия голф шампионат в страната – Italian Open. Следват партньорства в ските, конните спортове, Формула 1 и несъмнено, във футбола. Към момента компанията е сътрудник на локалната горделивост във футбола „ Ювентус “, както и на британските грандове „ Ливърпул “ и „ Арсенал “.
Тенисът обаче несъмнено е огромният фокус в последните години. Освен с „ мейджър “ шампионатите марката си сътрудничи сполучливо с Мастърсите в Индиън Уелс и Канада, както и с АТР шампионатите в Хамбург и Щутгарт. Всичко това дава и едно в допълнение благосъстояние на Lavazza, защото компанията получава доста обширна противоположна връзка и учи навиците на пиянство на кафе в другите страни, което оказва помощ и за развиването на продуктите след това.
Един от най-прочутите посланици на компанията е бил не какъв да е, а някогашният №1 в света Андре Агаси. През годините марката работи с огромни имена като Пат Кеш, Каролине Возняки, Тони Надал, Карлос Моя, Матс Виландер, Фабрис Санторо и Анжелик Кербер. В момента напълно разумно водещо лице е Яник Синер. През тази година той не съумя да се класира на Финалите, само че бе в Торино и канеше почитателите да посетят Espressoland – зона с интерактивна игра, която има за цел да трансформира всеки тенис почитател и във почитател на италианското еспресо, демонстрирайки в шест стъпки посредством призмата на тениса по какъв начин в действителност се основава същинското еспресо.
Торино – град, който обича тениса
Тазгодишното издание на Финалите, извоювано от Новак Джокович, бе второто в Торино. Турнирът ще остане в първата италианска столица до 2025-а година и несъмнено е огромната спортна горделивост на локалните. За два дни в града усетих какъв брой огромно е вълнението на всички от това, че одобряват при себе си осемте най-хубави през годината. На съвсем всяка витрина може да видите знак, обвързван с тениса – било то топки, ретро ракета или просто надписът „ Il grande tennis è a Torino “ („ Страхотният тенис е в Торино “).
Плакати с Финалите можете да зърнете на всеки метър, а основният площад Piazza Castello е трансфорат в нещо като „ площад на тениса “ с няколко мини корта, на които треньори от Италианската тенис федерация дават уроци на всички искащи деца и възрастни.
Голямата атракция тази година бе и направеният тенис корт от кафе, предопределено за изхвърляне. То бе модифицирано в партньорство със Spezio Meta, стартъп от Милано, чиято задача е да ограничи отпадъците посредством даване на разнообразни тласъци за изобретателни способи на преработване.
Именно на корта от кафе, подложен в централата на Lavazza, бе презентацията на тенисистите. Всички те се подписаха върху необикновената настилка, а приходите от продадените подписи отидоха в поддръжка на интернационалната организация „ Save the Children “, която към този момент над един век пробва да даде бъдеще на деца в риск.
Атмосферата в самата зала „ Pala Alpitour “ също е отлична и по нищо не си проличава, че за жал на италианците тази година нямаше нито един техен представител в конкуренцията. Страхотно скимване е и слагането на подготвителен корт на входа на залата. Това обезпечава опцията феновете да следят най-хубавите в света безусловно от един-два метра разстояние.
Италианският взрив в тениса
За тази обич към тениса в Торино сигурно оказват помощ резултатите и цялостното отношение към играта в Италия в последните години. В тях свикнахме да приказваме за взрива на Италия на АТР равнище. Всъщност началото сякаш бе обещано от дамите – Франческа Скиавоне (Ролан Гарос 2010) и Флавия Пенета (US Open 2015) завоюваха трофеи от Шлема, а Сара Ерани (Ролан Гарос 2012) и Роберта Винчи (US Open 2015) играха финали в границите на единствено няколко години. През 2019-а Фабио Фонини се трансформира в едвам третият италианец в топ 10 при мъжете след Адриано Паната и Корадо Баразути.
А в тези години Италианската тенис федерация бе вкарала в ход своя проект за развиване, включващ впечатляващо взаимоотношение сред треньори и играчи от най-ранна възраст, обмяна на хрумвания и на подготвителни проекти, както и доста дейна активност посредством районните тенис центрове. Важен детайл във всичко това са и непрекъснатите шампионати при децата, позволяващи регулярно „ сверяване на часовниците “ и отсяване на най-големите гении, с които да се работи още по-активно.
Всичко това е пренесено като методика и в мъжкия тенис. Турнирът в Торино бе петият АТР шампионат през сезона на италианска земя. Никоя друга страна не може да се похвали с толкоз доста. Италия е рекордьор и по проведени Чалънджър шампионати. ITF конкуренциите на Ботуша също са съвсем всяка седмица. Всичко това подсигурява извънредно доста благоприятни условия за игра на локалните гении без да се постанова да напущат родината си, което значи и доста по-малко разноски – нещо, което е изключително скъпо, когато си при започване на пътя си в тениса и нямаш доходи.
Обмяната на опит измежду треньорите също продължава и на най-високо равнище. Федерацията е значим детайл в това отношение. Ключова роля играе техническият шеф Умберто Риана. Той участва на разнообразни шампионати във всяка допустима седмица. В тях той играе ролята на нещо като асистент треньор за всеки един от италианските тенисисти, давайки препоръки, помагайки в подготовката и в разбора на противниците. Резултатите не закъсняват – Матео Беретини и Яник Синер към този момент доближиха до топ 10, Лоренцо Музети и роденият в Торино Лоренцо Сонего също са в топ 50, а даже в един миг Италия имаше 10 представители в топ 100. Към момента страната има 14 тенисисти сред №100 и №200 като осем от тях са под 21-годишна възраст.
„ Идва това ново потомство и се веселя, че има доста италиански играчи. Преди 7-8 години дамите на Италия бяха доста по-добри от мъжете. Сега са мъжете, само че мисля, че девойките помогнаха за напредъка на Италия в тениса. За мен Синер е бъдещето на тениса. Ако не първи, то сигурно ще бъде в топ 3 “, счита Марко Лаваца.
И по този начин по всичко наподобява, че Торино и Италия още дълги години ще се любуват на страховит тенис и все по-добри резултати на своите локални герои, чиито победи ще разискват всяка заран на по чаша еспресо, несъмнено.
