Симеон II: Имаме нужда от 200-300 хиляди чужденци, които да работят тук
Царят сподели тежката си дума за бежанците у нас.
Най-хубавото възприятие е възприятието на съпричастност, което може би в нашето общество липсва от време на време.
Това съобщи Симеон Сакскобургготски по време на полемика в двореца „ Врана “, отдадена на тематиката на показване на приноса на наложително разселените лица и покровителство за приобщаване на бежанците в България, заяви Българска телеграфна агенция.
Аз съм дълготраен емигрант по насила, тъй че имам специфична емпатия към тази тематика.
Затова и през днешния ден взех решение да участвам. Благодаря на всички, които се отзоваха и със своите познания ни обогатиха, както и способстват за оправянето с известни предубеждения и предразсъдъци, уточни той.
С огромна част от тематиките обществото би трябвало да се заангажира. Понякога има персонално отношение към „ непознатото “, към „ външното “. Аз съм го виждал, да вземем за пример, когато съм бил някъде на учебно заведение в чужбина, когато ни гледаха с съмнение. В наши дни можем да преодолеем това и да свалим тази завеса, счита Симеон Сакскобургготски.
Имаме потребност от 200-300 хиляди чужденци, които да работят тук.
Никой не взима хляба на другия, само че е въпрос на неизбежни модерни закони, счита той.
Организатори на форума, който се организира в царския замък „ Врана “, са „ ПанЕвропа България “, Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България и Либералният институт за политически разбори (ЛИПА).
По данни на уредниците след ескалацията на спора в Украйна през 2022 година над 193 000 души са получили краткотрайна протекция в България. Като външна граница на Европейския съюз (ЕС), България играе решаваща роля за закрилата на бежанците и приема разселени лица освен от Украйна, само че и от страни като Сирия и Афганистан. Въпреки това
България остава една от дребното страни в Европейски Съюз без национална интеграционна политика.
Това събитие цели да подчертае смисъла на приобщаващите политики, които дават опция на бежанците да упражняват пълноценно правата си и да способстват интензивно за общностите, които ги одобряват. Истинската интеграция се реализира в границите на общността, като предизвиква взаимното развиване и резистентност, които обогатяват както бежанците, по този начин и приемащото ги общество, показаха уредниците.
Форумът включваше полемики, отдадени историите на бежанците за приемащите ги общности, като участниците споделиха персонални истории за достижения, резистентност и положително влияние върху развиването на общността. Сред участниците бяха Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците в България, Петко Николов, длъжностен министър на стопанската система и промишлеността, заместник-министри на образованието и на труда и обществената политика, специалисти, режисьори, писатели, представители на бизнеса.
Най-хубавото възприятие е възприятието на съпричастност, което може би в нашето общество липсва от време на време.
Това съобщи Симеон Сакскобургготски по време на полемика в двореца „ Врана “, отдадена на тематиката на показване на приноса на наложително разселените лица и покровителство за приобщаване на бежанците в България, заяви Българска телеграфна агенция.
Аз съм дълготраен емигрант по насила, тъй че имам специфична емпатия към тази тематика.
Затова и през днешния ден взех решение да участвам. Благодаря на всички, които се отзоваха и със своите познания ни обогатиха, както и способстват за оправянето с известни предубеждения и предразсъдъци, уточни той.
С огромна част от тематиките обществото би трябвало да се заангажира. Понякога има персонално отношение към „ непознатото “, към „ външното “. Аз съм го виждал, да вземем за пример, когато съм бил някъде на учебно заведение в чужбина, когато ни гледаха с съмнение. В наши дни можем да преодолеем това и да свалим тази завеса, счита Симеон Сакскобургготски.
Имаме потребност от 200-300 хиляди чужденци, които да работят тук.
Никой не взима хляба на другия, само че е въпрос на неизбежни модерни закони, счита той.
Организатори на форума, който се организира в царския замък „ Врана “, са „ ПанЕвропа България “, Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България и Либералният институт за политически разбори (ЛИПА).
По данни на уредниците след ескалацията на спора в Украйна през 2022 година над 193 000 души са получили краткотрайна протекция в България. Като външна граница на Европейския съюз (ЕС), България играе решаваща роля за закрилата на бежанците и приема разселени лица освен от Украйна, само че и от страни като Сирия и Афганистан. Въпреки това
България остава една от дребното страни в Европейски Съюз без национална интеграционна политика.
Това събитие цели да подчертае смисъла на приобщаващите политики, които дават опция на бежанците да упражняват пълноценно правата си и да способстват интензивно за общностите, които ги одобряват. Истинската интеграция се реализира в границите на общността, като предизвиква взаимното развиване и резистентност, които обогатяват както бежанците, по този начин и приемащото ги общество, показаха уредниците.
Форумът включваше полемики, отдадени историите на бежанците за приемащите ги общности, като участниците споделиха персонални истории за достижения, резистентност и положително влияние върху развиването на общността. Сред участниците бяха Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците в България, Петко Николов, длъжностен министър на стопанската система и промишлеността, заместник-министри на образованието и на труда и обществената политика, специалисти, режисьори, писатели, представители на бизнеса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ