Царският орел Aquila heliaca или още Кръстат орел е един

Царският орел Aquila heliaca или още Кръстат орел е един от най-едрите орли в България, с малко по-малки размери от скалния орел. Размерите на тялото варират от 72 до 84 сантиметра, а размаха на крилата е сред 180 и 215 сантиметра. Възрастните птици са мрачно кафяви, съвсем черни, с доста присъщ златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща величина, които могат да отсъстват изцяло при някои човеци. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво сивкав с тъмни тънки напречни линии на върха, завършващи с тъмна линия. Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава характерния за тях ярко кафяв външен тип. Маховите пера при младите птици са отмерено тъмни завършващи със ярък заден борд. Възрастно оперение се доближава сред 4-тата и 6-тата година.

 Царският орел избира хълмисти региони, където гористи места или такива с линии или групи дървета се редуват с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел избира единични високи дървета, растящи настрана или измежду линии растителност около реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или покрай поляни, постоянно в непосредствена непосредственост до селища, пътища и обработваеми площи. В предишното типът е гнездил и в овощни градини. Всички известни сигурни гнездови залежи са ситуирани сред 25 и 1 230 м н.в. Царският орел е моногамен тип. Двойката е мощно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите залежи са заемани от царския орел в продължение на доста години. Брачните игри стартират през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и внезапно пикиране със свити крила до избрана точка и бързо издигане по инерция.

 Гнездото се строи от двете птици и е ситуирано на дървета на височина най-често от 7 до 26 м от земята. То е построено от сухи клони и е с размери от 120 до 220 см. Дебелината му е от 30 до 90 см. Двойките постоянно имат повече от едно гнездо, само че нормално употребяват едно и също в продължение на няколко години. Гнездата на една двойка са отдалечени едно от друго на не повече от 5 км. След втората половина на март и началото на април женската снася нормално 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Те са овални, бели, изпъстрени с редки жълто-кафяви петна. Мътят и двете птици. Инкубационният интервал продължава 43 дни. Малките напущат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават в близост, като родителите не престават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си регион до втората половина на септември - края на октомври. Възрастните птици са непрекъснати. Младите птици правят скитания, които не са добре проучени. В България зимуват половонезрели птици от Централна Европа.

 Царският орел ловува по открити терени - пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, от време на време в продължение на часове, ловната територия от желана наблюдателна точка, при забелязване на жертва я нападна със стремглав невисок полет. В места с обилие на лалугери орлите от време на време се спускат с бръснещ полет на сантиметри над секторите с най-голяма плътност на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат следени да изчакват жертвите си кацнали директно до входовете на укритията им.

 Основната храна на царския орел в България е таралежа (Erinaceus romanicus). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът, полевките, белият щъркел и други Като неспециализиран див звяр той има разнообразно меню, включващо над 100 разнообразни типа животни. През зимата се ускорява делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел лишава плячката, добита от други грабливи птици. Това държание е изключително особено за младите царски орли, нямащи задоволително опит в ловуването.

Заплахи

Безпокойство

 Безпокойството от страна на индивида е съществена причина за гнездови крах. В България доста от дърветата с гнезда са ситуирани в открити пространства и покрай обработваеми площи. Орлите са привикнали с обичайните селскостопански действия, като пашата, оранта или придвижване на каруци и коли по черните пътища. В Сакар можем да забележим по какъв начин пастир със стадото си минава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с друго държание, предизвиква овакантяване на гнездото Примери за това са появяването на камион с служащи, туристи, провеждането на сечи наоколо до гнездото или овчари, викащи мощно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото заради изстиване или прегряване.

Намаляване на числеността на лалугера

 Лалугерът е значима част от хранителния набор на царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Макар че орлите могат да превключват и на други жертви, неналичието на плячка с висока компактност може да е причина за невисок гнездови триумф.

Социално-икономически промени

 Обезлюдяването на селата и намаляването на броя на овцете и други домашни животни води до обрастване на пасищата. Определени типове треви и шубраци се развиват бурно, израстват високо и потискат растежа на останалите растения. Условията за живот стават неподходящи за лалугерите. Те се нуждаят от разнородни типове растения за храна и ниска трева, която да не им пречи да тичат и виждат враговете си. В обрасналите пасища лалугерите изчезват. А те са главната храна на царските орли. Когато има задоволително овце, те опасват отмерено тревите и не разрешават несъразмерното обрастване на пасищата.

Интензивното селско стопанство

 Интензивното земеделие, обвързвано с потреблението на доста пестициди, и въвеждането на монокултурите трансформира ловните местообитания и води до понижаване на основните типове жертви. По време на окрупняването на земята са изсечени и доста от старите дървета сред нивите, където орлите гнездят.

Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство

 Изсичането на старите гори, селективно изсичане на зрелите дървета и залесяване на пасища води до разрушаването и на размножителните и питателните местообитания. В последните десетина години сериозна опасност е всеобщото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са главно на тополи, защото те нормално са единствените високи дървета, оживели в ниските елементи на страната. От 16 известни гнезда 13 са на тополи. Засиленото търсене на тополова дървесина за експорт провокира широкомащабна както законна, по този начин и противозаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола. Дори две дървета с гнезда на царски орли бяха отсечени, а в трети случай защитата избави дървото в последния миг. Липсата на задоволително подобаващи за гнездене дървета принуждава орлите да гнездят в места, където са постоянно обезпокоени, което води до загиване на люпилата.

Електропроводи

 Електропреносната мрежа съставлява заплаха за доста типове птици. Те умират най-често от токов удар, когато допрян два проводника или проводник и заземена част от оборудването. При понижена видимост птици умират и вследствие на стълкновение с проводниците. Степента на риск зависи от дизайна на стълбовете и разположението на проводниците. В България огромен % от електропроводите са рискови. Някои от тях съставляват същински смъртоносни клопки, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За страдание, те не могат да разграничават рисковите от безвредните. Колко от тях умират от електрическия ток, е към момента незнайно.

Пожари

 Пожарите могат директно да разрушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се усили фрапантно през последните пет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в регионите значими за царския орел. През 2000 година пожар в Средна гора беше спрян единствено на няколко метра от гнездото на царския орел.

Отстрел

 През четиридесетте години на 20 век стартира всеобща акция против грабливите птици. Обявили са ги за " нездравословни " и всеобщо са ги избивали. Разсъждавали са по следния обикновен метод: " грабливите птици ядат зайци и яребици, в случай че ги унищожим, ще има повече за нас ". Ловците даже са били длъжни да показват всяка година крайници на убити грабливи птици за легализация на ловните билети. Разбира се, след време науката екология разкрила, че множеството от грабливите птици се хранят с гризачи и даже са " потребни " за нас, хората. А дребното, които се хранят с дивеч, също имат извънредно значимо място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които съумели да унищожат съвсем изцяло грабливите птици, мислейки, че по този начин ще се усили броят на белите яребици. Станало тъкмо обратното — броят на яребиците понижен неведнъж спрямо времето преди акцията против грабливите птици. Оказало се, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе огромни размери, тъй като болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали доста от здравите и болестта взело пагубни размери.

 Днес всички типове грабливи птици са предпазени от закона. За доста от типовете обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, към този момент са изчезнали изцяло от природата на България. Други, като царския орел и ловния сокол, са на границата на изгубването... Все още обаче бракониерите подвигат пушки против грабливите птици, с цел да ги трансфорат в грозни препарати, или просто с цел да тестват точността си. Модата да се излагат препарирани животни в гостни и заведения взема най-вече жертви. Наистина е тъпо и демонстрация на доста неприятен усет птиците, знак на великолепие и почитани от нашите предци, да се трансформират в закачени по стените чучела!

Отравяне

 Масовото потребление на отровни примамки против вълците през петдесетте години на предишния век е друга причина за изгубването на царските орли. Отровата се е поставяла в мъртвец на умряло животно, с цел да се привлекат вълците да ядат от месото и да се отровят. Орлите също ядат мърша. Те бързо откриват труповете на умрели животни и надлежно умират от отровата. Сега потреблението на отрова е строго неразрешено, тъй като съставлява опасност освен за домашните животни и дивеча, а и за хората. За страдание слагането на отровни примамки не е изцяло прекъснато. Все още има хора, които го вършат, въпреки и застрашени от сурово наказване. През лятото на 2003 г. бяха отровени 3 от последните оживели белоглави лешояда в Източните Родопи.

Пътно-транспортни катастрофи

 Голяма част от дивите животни умират при ПТП-та. Има доста статистически данни за намирането на блъснати от МПС-ва царски орли, които умират на място.

Използването на клопки

 Капаните, сложени край мъртвец на умряло животно за лов на вълци, съставляват опасност за орлите. Те кацат край натрупа и могат да бъдат убити или осакатени от клопките. В България има няколко регистрирани случая на потърпевши по този метод скални орли.

Ограбване на гнезда

 Неправилно ориентиран интерес към природата у някои хора е причина за ограбването на гнездата на грабливи птици, в това число и на царски орли. Взетите орлета нормално умират, защото развъждането им в домашни условия не е лесна задача. Но даже и да оцелеят, те са обречени да прекарат живота си в плен и са вечно изгубени за природата. Ако пък бъдат пуснати на независимост, бързо умират от апетит, заради неумението им да ловуват или биват убити от бракониери, тъй като са изгубили боязън от хората.

Замърсяване на околната среда

 Безогледното потребление на пестициди в селското стопанство е причина за загиването на доста птици. По време на погрешно извършена акция против полевките през 1989 година бяха изтровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава починаха и царски орли.

Природни бедствия

 Силният вятър и бурите могат да бъдат причина за рухването на гнездата. Няколко сходни случая бяха регистрирани в България, само че за благополучие отвън размножителния интервал. В Словакия 12,5% от случаите на гнездови крах са резултат от рухването на гнездата.