Църквата уважава през днешния ден св. мчци. Леонтий, Ипатий и

Църквата почита през днешния ден св. мчци. Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски.

При римския император Веспасиан (царувал 70-79 г.) един сановник, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и крах тамошните християни. Адриан доброволно приел това наставление, защото мразел християните и имал безмилостен характер.

Когато пристигнал в района, донесли му, че в град Триполи, около планината Ливан, се намира един военачалник Леонтий, който има религия в Христа, и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан наложително пратил сцена Ипатий с няколко бойци да задържи Леонтий.

Действително Леонтий обръщал много езичници към Христа, защото чрез своя добродетелен живот той придобил голямо влияние върху жителите на Триполи и бил уважаван и обичан от тях. По народност той бил грък, славел се с храброст, мъдрост и осведоменост, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и честно.

Приближавайки се до Триполи трибунът ненадейно тежко болен и бил принуден да спре на пътя. Състоянието му се влошавало и бойците очаквали гибелта на своя началник. През нощта обаче на Ипатий се явил на сън ангел Божий, който му споделил: Ако искаш да оздравееш, то заедно с бойците си извикай три пъти: “Боже Леонтиев, помогни ми! ". Ипатий разказал чудния сън на бойците си.

Един от присъстващите, на име Теодул, слушал разказа на Ипатий с извънредно внимание, разпитвал в елементи за видението и сърцето му се разпалвало с любов към незнайния Бог. Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на сцена с висок глас извикали три пъти: “Боже Леонтиев, помогни! ". И неотложно болният оздравял.

Всички бойци почнали да ядат, да пият и се веселят. Само Теодул не вземал присъединение в общото развлечение, а седейки встрани, мислел. Най-после той пристъпил до сцена, напомнил му за даденото наставление, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали заедно.

Когато към този миг приближавали до града, сам Леонтий излязъл да ги посрещне, приветствал ги и запитал: “Кого търсите? ". Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий – дали отговор Ипатий и Теодул. – След нас идва нашят началник Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го утвърди с почит, защото чул, че Леонтий е човек самоуверен, интелигентен и грижлив служител на нашите богове.

– Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град – дал отговор Леонтий. – Да идем у дома! Ще си починете, а по-късно ще ви покажа индивида, който считате грижлив служител на боговете. Той не е приятел на тия богове, които почитате, а е християнин, и има религия в Господа Иисуса Христа.

Пътниците приели неговото предложение и отишли у дома му. Стопанинът ги приел с голяма приятност. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.

– Аз съм Леонтий, който вие търсите – споделил той. – Аз съм войник на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.

Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали: Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, защото и ние желаеме да бъдем християни!

След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното излекуване на Ипатий чрез името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от приятност, и когато те свършили своя разказ, той извикал: Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да вдървен истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени против мене.

Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето съчувствие и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!

Едва произнесъл тая молитва и ослепителен облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица – Отца и Сина и Светия Дух. След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели дрехи и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.

Между това в града пристигнали бойците, които придружавали сцена. Те с отвращение разбрали, че началниците им приели християнската вяра. В града също по този метод мнозина били недоволни от това и станало безпокойство.

Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали: “Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! ". Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.

Той пристигнал след два дни и повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята вяра. Адриан заповядал жестоко да го бият и още един път да го отведат в тъмницата.

След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, ако не се отрекат от Христа, и им обещал богатство и почести, ако се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни благосъстояния и не се бояли от краткотрайни премеждия. Те останали верни на Бога.

Адриан заповядал да ги мъчат: жестоко ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-накрая ги осъдили на крах. С думите: “Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ", те навели глави под секирата.

След това Адриан повикал още един път Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати богатства, ако се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор: По-добре сам ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и освобождение. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързали на шията тежък камък.

Адриан заповядал да го мъчат до самата крах и свети Леонтий умрял под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му около града.