Църквата се оказва по-мащабна от очакваното и може да промени

Църквата се оказва по-мащабна от предстоящото и може да промени визиите за средновековната нематериалност в района

Манастирът " Свети Яни " край Ахтопол разкрива нови пластове от историята. Репортер на Флагман.бг разговаря с доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей и началник на археологическите изследвания на манастира „ Св. Йоан Предтеча “ край Ахтопол по време на 23-ата Кръгла маса по въпросите на историята и археологията. Събитието се състоя обичайно в Ахтопол, където бяха показани последните открития от археологическите експедиции на полуострова.

– Доц. Петрунова, какви са новите находки, които открихте на „ Свети Яни “?

–.Историята е малко по-сложна, тъй като заради неуредици в Министерството на културата се наложи на два пъти да вършим експедиции. Но това в действителност усили броя на находките – от предходната година имаме съвсем 100. Макар че копахме в безусловно неловко за археологията време. Буквално спазихме си септември–октомври, само че след това се наложи да дойдем и през ноември, когато към този момент беше доста студено. Нямаше сняг, само че беше неприятно за археологически изследвания.

– Въпреки това през днешния ден разбрахме, че сте свършили страхотна работа...

– Да, свърши се доста добра работа. Отново съм сюрпризирана – ще го кажа и в отчета – от многото неща, които са се запазили, макар систематичното заличаване на полуострова от военното отделение и други изкопни действия. Вече имаме разкрити над 80 гроба, някои от тях със непокътнати находки, което ни дава по-сигурна датировка.

– От по кое време датирате манастира?

– Засега няма смяна – манастирът „ Свети Йоан Предтеча “ е основан през XII век. Поне досега не сме разкрили данни за по-ранно битие.

– Има ли нови открития към самата черква?

– Да, параметрите ѝ се разшириха. Първоначално мислехме, че е дребна, само че в този момент не бързам да разгласявам дефинитивни резултати от измерванията, защото би трябвало да довършим разкопките. Но мисля, че е огромна базилика и може би ще се окаже най-голямата на Южното Черноморие – над 14 метра. За страдание напредваме постепенно поради многото военни уреди, които са разрушили елементи от църквата.

– Споменахте за забавен гроб с харонов обол?

– Да, за първи път открихме харонов обол в един от гробовете, което дава още една сигурна датировка. Освен това намерихме остатъци от няколко разнообразни типа покрития от разнообразни интервали. Аз оставих сегменти от тях, тъй че при възобновяване на църквата – което е задачата ни – ще имаме достоверна основа.

– Какво планува планът за полуострова?

– Както знаете, имаме създаден повсеместен план за историко-археологически парк. Ще има места за културни изяви, в това число амфитеатър, който би трябвало да се построи зад главната постройка. Сега обаче е значимо да се намерят средства за архитектурното проучване на постройката, с цел да я приспособим за изложения и събития. Археологията ни даде доста повече от предстоящото.

– Кога планирате да продължите работа?

– Традиционно – септември и октомври, по този начин е и планувано. Но има сериозен проблем – тази година парите за археология ще бъдат доста малко.

– Какво значи „ доста малко “? Колко са орязани средствата като %?

– Не мога да бъда безапелационна, тъй като публично към момента нищо не е обявено. Говоря от страна на Министерството на културата – няма информация с какви средства ще се финансират кандидатстващите планове. Но се носят клюки, че сумата ще бъде към милион и половина – против 7 милиона предходната година. Това е фрапантно по-малко.

– Имате ли отговор от министъра за тази сесия?

– Не. До момента никой не ни е съобщил точна цифра.