Църквата се меси в дипломатическите въпроси на страната, а в

Църквата се меси в дипломатическите въпроси на страната, а в това време не желае страната да се меси в църковните каузи. Църквата би трябвало да отговори дали върви ръка за ръка със "Златна зора" /крайна националистическа партия - бел.ред./. Ако, това не е по този начин, да ни каже по какъв начин да преговаряме със Скопие.

Това са единствено част от въпросите, които задават от гръцкото министерство на външните работи, оповестени в днешния брой на "Катимерини", във връзка последното решение на Светия синод на Православната черква на Елада /ПЦЕ/ във връзка с договарянията за разрешаване на разногласието за името на Република Македония. Църквата се разгласи против потреблението на термина Македония в името на Република Македония.

"Катимерини" разгласява в 5 точки позициите на Министерство на външните работи. Статията, която е озаглавена - "Открит фронт на църквата за името" се появи единствено няколко часа откакто Православната черква на Елада популяризира формалното си известие.

Ето и петте точки:

1. Дали управлението на църквата реши да върви дружно с неонацистките структури на "Златна Зора?".

2. Дали църквата намерено реши да се меси в политиката на страната ни? Тя прекрачи границите на своите пълномощия. Църквата може да ни каже какво име желае и по този начин държавното управление да договаря със Скопие.

3. Църквата даже не попита държавното управление, с цел да получи информация за договарянията.

4. Църквата се меси в държавните и дипломатически каузи по съществени национални въпроси от външната ни политика, а в това време не желае страната да се меси в нейните каузи.

5. Църквата би трябвало да бъде доста деликатна и да се концентрира върху националния интерес, а не върху персоналните ползи на архиереите.

Пред "Катимерини" представител на Светия синод на Православната черква на Елада е декларирал, че "църквата не се меси в политиката, само че има право на лично мнение слушайки мъката на гръцкия народ". Представителят на Светия синод предлага на управляващите в Атина да се извърнат към главата на Православната черква на Елада, до Вселенския патриарх в Истанбул, които най-добре познавали въпросите свързани с църквата в Скопие". /БГНЕС