Църквата почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София
Църквата уважава паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София през днешния ден.
Тя отдава респект на мъдростта и добродетелите. Имен ден честват София, Соня, Севда, Вяра, Надежда, Надя, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен.
София значи мъдрост. Мъдрост, която не приказва, тъй като знае, вижда и оказва помощ. Тя черпи силата си от вярата, вярата и любовта. И ги подарява на света. Мъдростта има своите многочислени превъплъщения в антични и модерни философии и религии.
На този ден и столицата на България празнува за следващ път своя празник - на Света София и нейните дъщери.
Църковното поверие споделя, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в обич към Господа Иисус Христос.
София и дъщерите й не скривали своята религия и я изповядвали намерено. Като схванал това император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче показала невероятна мощ от самото начало.
Момичетата не устоят на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след гибелта на децата си умира и майка им, която също била заровена при тях.
Църква уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, защото от епохи наред народът ни има вяра, че положителното в никакъв случай не се не помни и един ден ще бъде възнаградено. Всеки демонстрира състрадание към човек, изпаднал в неволя, а гостенин не се връща, даже и да е непредвиден.
На празника именниците посрещат посетители, като в доста къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, благополучие и обич. Пеят се песни и се играят хора.
Денят е разгласен и за празник на столицата ни - София, чието име на гръцки значи " премъдрост ".
