Св. Полиевкт и приятелят му Неарх загинали за вярата - Общество
Църквата уважава през днешния ден Св. мчк Полиевкт. Той живял по времето на император Валериан, бил почитан боец, а прелестна дружба го свързвала с различен войник - Неарх.
Неарх бил християнин и споделял с езичника Полиевкт упованията си на Христовата религия.
Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт. Неарх се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. И най-много се боял от една раздяла във вечността.
В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар Полиевкт съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. Един ден той отишъл на градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и почнал да ги унищожава. Веднага го заловили и предали на изтезания. Палачите му го осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство св. страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи: Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в личната си кръв.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх.
Неарх бил християнин и споделял с езичника Полиевкт упованията си на Христовата религия.
Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт. Неарх се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. И най-много се боял от една раздяла във вечността.
В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар Полиевкт съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. Един ден той отишъл на градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и почнал да ги унищожава. Веднага го заловили и предали на изтезания. Палачите му го осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство св. страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи: Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в личната си кръв.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ