Християните почитат св. Григорий Български, народът тачи Бабинден - Общество
Църквата уважава през днешния ден св. Григорий, еп. Български, преп. Георги Хозевит, св. Емилиан изповедник и преп. Домника. Народът отбелязва Бабинден - един от огромните национални празници, отдаден на “бабите ” – дамите, които оказват помощ при раждане.
Празникът е отдаден на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Бабинден се празнува на две разнообразни дати - на 8-и и на 21 януари по остарял и нов жанр.
Бабинден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: “Да се червите като таз вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера. ”
Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се прави в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките, толкоз да е здравето), подскача нагоре, с цел да са пъргави децата. Жената подарява бабата с риза, чорапи, платно и забрадка с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, подарява детето с чорапки и риза.
Бабата акушерка поставя празнична софра за всички дами, на които е бабувала, и ги кани на посетители. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя подарък: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат единствено дами. Чак по-късно идват мъжете и стартира веселието.
Сведенията за св. Григорий са нищожни. Предполага се, че това е " презвитер и духовник Григорий, клирик на всички български църкви ", който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893 -927) и Петър (927 - 969).
Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, изключително като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я добавя с бележки от библейските книги и други исторически монументи.
Допуска се, че е превел и известната " Хроника " на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за свещеник на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след гибелта му, а в катедралата " Св. София " в Охрид даже е имало дребен трон, отдаден на него.
Свети Емилиан, свещеник на Кизик, приел премеждия за уважение на иконите през 815 година при император Лъв Арменец. Паметта му се чества и на 8 август.
Празникът е отдаден на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Бабинден се празнува на две разнообразни дати - на 8-и и на 21 януари по остарял и нов жанр.
Бабинден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: “Да се червите като таз вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера. ”
Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се прави в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките, толкоз да е здравето), подскача нагоре, с цел да са пъргави децата. Жената подарява бабата с риза, чорапи, платно и забрадка с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, подарява детето с чорапки и риза.
Бабата акушерка поставя празнична софра за всички дами, на които е бабувала, и ги кани на посетители. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя подарък: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат единствено дами. Чак по-късно идват мъжете и стартира веселието.
Сведенията за св. Григорий са нищожни. Предполага се, че това е " презвитер и духовник Григорий, клирик на всички български църкви ", който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893 -927) и Петър (927 - 969).
Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, изключително като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я добавя с бележки от библейските книги и други исторически монументи.
Допуска се, че е превел и известната " Хроника " на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за свещеник на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след гибелта му, а в катедралата " Св. София " в Охрид даже е имало дребен трон, отдаден на него.
Свети Емилиан, свещеник на Кизик, приел премеждия за уважение на иконите през 815 година при император Лъв Арменец. Паметта му се чества и на 8 август.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ