Св. Кир бил прочут лекар и чудотворец - Общество
Църквата уважава през днешния ден св. безсребърници и чудотворци Кир и Йоан и св. мъченица Атанасия и дъщерите й Теоктиста, Теодотия и Евдоксия. Те се почитат и на 28 юни.
Св. безсребреник и вълшебник Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Каноп и се прочул като популярен доктор в Александрия. Той бил надълбоко набожен християнин и като лекувал с голям триумф разнообразни заболявания, от никого не приемал никаква премия за своите писания. Малко се употребил от рецептите на Хипократ и Гален, а въодушевено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че главната причина за всички заболявания са греховете, които провокират тежки премеждия на тялото и още по-тежки старадания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, в сравнение с с тогавашната медицина. Благодарни за своето изцеление и удивени от истините на неговата евангелска религия, мнозина от жителите на този център на елинистичната просвета ставали възторжени изповедници на християнската религия.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският доктор Кир избягал в Аравийската пустиня. Св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и огромни множества народ всеобщо приемали християнството.
Тази популярност достигнала Йерусалим, където бил дошъл от Едеса младият боец Йоан. Като чул за александрийския доктор Кир и за неговите чудни каузи, вярващият в Христа едески боец издирил великия Божи ласкател и станал негов неразлъчен сателит и най-усърден имитатор.
По това време в неговия роден град Каноп била затворена поради християнската си религия една благородна жена Атанасия дружно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Кир и Йоан скоро пристигнали в град Каноп. Техните въодушевени слова по този начин укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те изцяло се успокоили за тяхната бъдеща орис.
Градоначалникът обаче скоро схванал за пристигналите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската разпоредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният шеф Сириан незабавно заповядал да доведат непознатите.
Никакви увещания и обещания не поколебали уверената увереност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил освен грубо да се разправи с тях, само че да употребява тяхното мъчение за заплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят по какъв начин се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.
Мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били раздрани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по целия свят Диоклетианови мъчения. Но жестокият градоначалник не постигнал задачата си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и почнали да изтезават с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се разграничават от героичните мъже. Управителят наредил неотложно да обезглавят светата майка и нейните дъщери. За да си отмъсти за това ненадейно проваляне от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни страдания светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и по-късно обезглавил и тях на същото място на 31 януари.
Тайни християни взели техните свещени остатъци и ги погребали в два обособени гроба – двамата мъже в единия, четирите дами в другия.
За да ограничи езическия фетиш на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в издигнатата още от вуйчо му Теофил Александрийски черква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.
Св. безсребреник и вълшебник Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Каноп и се прочул като популярен доктор в Александрия. Той бил надълбоко набожен християнин и като лекувал с голям триумф разнообразни заболявания, от никого не приемал никаква премия за своите писания. Малко се употребил от рецептите на Хипократ и Гален, а въодушевено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че главната причина за всички заболявания са греховете, които провокират тежки премеждия на тялото и още по-тежки старадания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, в сравнение с с тогавашната медицина. Благодарни за своето изцеление и удивени от истините на неговата евангелска религия, мнозина от жителите на този център на елинистичната просвета ставали възторжени изповедници на християнската религия.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският доктор Кир избягал в Аравийската пустиня. Св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и огромни множества народ всеобщо приемали християнството.
Тази популярност достигнала Йерусалим, където бил дошъл от Едеса младият боец Йоан. Като чул за александрийския доктор Кир и за неговите чудни каузи, вярващият в Христа едески боец издирил великия Божи ласкател и станал негов неразлъчен сателит и най-усърден имитатор.
По това време в неговия роден град Каноп била затворена поради християнската си религия една благородна жена Атанасия дружно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Кир и Йоан скоро пристигнали в град Каноп. Техните въодушевени слова по този начин укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те изцяло се успокоили за тяхната бъдеща орис.
Градоначалникът обаче скоро схванал за пристигналите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската разпоредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният шеф Сириан незабавно заповядал да доведат непознатите.
Никакви увещания и обещания не поколебали уверената увереност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил освен грубо да се разправи с тях, само че да употребява тяхното мъчение за заплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят по какъв начин се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.
Мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били раздрани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по целия свят Диоклетианови мъчения. Но жестокият градоначалник не постигнал задачата си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и почнали да изтезават с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се разграничават от героичните мъже. Управителят наредил неотложно да обезглавят светата майка и нейните дъщери. За да си отмъсти за това ненадейно проваляне от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни страдания светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и по-късно обезглавил и тях на същото място на 31 януари.
Тайни християни взели техните свещени остатъци и ги погребали в два обособени гроба – двамата мъже в единия, четирите дами в другия.
За да ограничи езическия фетиш на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в издигнатата още от вуйчо му Теофил Александрийски черква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ