Св. Неофит възкресил собствената си майка |
Църквата уважава през днешния ден паметта на Св. страдалец Неофит, Св. преподобни Максим Изповедник и Св. Агнеса. Имен ден честват Максим, Максимилиан, Агнеса и Неофит, както и Валери и Валерия.
Името Максим идва от латински език и значи " максимален ", " най-велик ". Името Валери идва от латинското Valerius, родово име от valeo - " мощен съм ", " здрав ". Неофит е от гръцки език и значи " новопокръстен ". Името Агнеса е гръцко и значи чиста и непорочна, сходно на агне.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит също има имен ден през днешния ден. В митрополитския катедрален храм " Св. великомъченица Неделя " в София Белоградчишкият свещеник Поликарп - викарий на патриарха, ще отслужи Света литургия.
Преподобни Максим Изповедник бил от Цариград. Получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста. Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в античния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, чието дете бил Неофит. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал учебно заведение, показал изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, до момента в който те ядели, се молил пред изображението на светия кръст, което самичък начертавал върху източните врати на родния си град. Надарен от детство с чудотворство, дребният Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиянство на другарчетата му. Негово огромно знамение било възкресението на личната му майка. Но той изключително се показал като изумителен страдалец за Христовата религия.
На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп с един лъв. Гонението срещу християните било в цялостна мощ. По случай някакъв езически празник локалните шефове Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, тъй като във Витиния обитавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, основният подстрекател на кървавото гонение.
Всред разгара на шумното езическо тържество внезапно на тържището се появил юношата Неофит. Ангел Божи го пренесъл на площада, с цел да свидетелствува пред всички истинността на християнската си религия. Докато неговите съграждани едвам познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния младеж, Неофит произнесъл смело изобличение на празната езическа религия в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил същинския Бог. Занемелият от изненада и яд Декий на вятъра увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той използвал върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и грубо го били с волски жили. Мъките единствено увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за смирение и вразумление на обезумелите езичници. Изуменият шеф се видял в знамение пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тюрма и изтичал до императорския дворец.
Августът и неговият кесар решили сами да видят този превъзходен момък и на другия ден събрали популацията на Херакловото игрище, където били сложени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и претендирал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското наличие, нито мощно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени порти, като се надявали, че и костите му ще се трансфорат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта незасегнат.
Мъчителите завели юношата на арената и пуснали против съблечения Неофит мечки стръвници, само че те като укротени животни превили крайници пред мъченика, а след това се отдалечили. Накрай довели голям и заплашителен лъв, само че той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да раздра юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.
Поразеният изтезател в безсилна завист заповядал да убият Неофит. Тогава един богохулник го пронизал с копието си. Така юношата-мъченик популяризирал Бога със гибелта си на 21 януари 290 година.
Името Максим идва от латински език и значи " максимален ", " най-велик ". Името Валери идва от латинското Valerius, родово име от valeo - " мощен съм ", " здрав ". Неофит е от гръцки език и значи " новопокръстен ". Името Агнеса е гръцко и значи чиста и непорочна, сходно на агне.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит също има имен ден през днешния ден. В митрополитския катедрален храм " Св. великомъченица Неделя " в София Белоградчишкият свещеник Поликарп - викарий на патриарха, ще отслужи Света литургия.
Преподобни Максим Изповедник бил от Цариград. Получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста. Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в античния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, чието дете бил Неофит. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал учебно заведение, показал изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, до момента в който те ядели, се молил пред изображението на светия кръст, което самичък начертавал върху източните врати на родния си град. Надарен от детство с чудотворство, дребният Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиянство на другарчетата му. Негово огромно знамение било възкресението на личната му майка. Но той изключително се показал като изумителен страдалец за Христовата религия.
На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп с един лъв. Гонението срещу християните било в цялостна мощ. По случай някакъв езически празник локалните шефове Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, тъй като във Витиния обитавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, основният подстрекател на кървавото гонение.
Всред разгара на шумното езическо тържество внезапно на тържището се появил юношата Неофит. Ангел Божи го пренесъл на площада, с цел да свидетелствува пред всички истинността на християнската си религия. Докато неговите съграждани едвам познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния младеж, Неофит произнесъл смело изобличение на празната езическа религия в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил същинския Бог. Занемелият от изненада и яд Декий на вятъра увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той използвал върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и грубо го били с волски жили. Мъките единствено увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за смирение и вразумление на обезумелите езичници. Изуменият шеф се видял в знамение пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тюрма и изтичал до императорския дворец.
Августът и неговият кесар решили сами да видят този превъзходен момък и на другия ден събрали популацията на Херакловото игрище, където били сложени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и претендирал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското наличие, нито мощно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени порти, като се надявали, че и костите му ще се трансфорат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта незасегнат.
Мъчителите завели юношата на арената и пуснали против съблечения Неофит мечки стръвници, само че те като укротени животни превили крайници пред мъченика, а след това се отдалечили. Накрай довели голям и заплашителен лъв, само че той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да раздра юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.
Поразеният изтезател в безсилна завист заповядал да убият Неофит. Тогава един богохулник го пронизал с копието си. Така юношата-мъченик популяризирал Бога със гибелта си на 21 януари 290 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ