Патриарх Даниил: Да носим кръста си на християни с достойнство
Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници - Въздвижение на Светия Кръст Господен или Кръстовден.
На този ден вярващите се прекланят пред кръста, знак на вярата и спасението.
„ Вижте каква е силата на кръста, когато Свети Апостол Петър бил наказан на гибел на разпятие, той споделил: „ Аз не съм заслужен да бъда разпнат като Господа “. И поискал да бъде разпнат с главата надолу. Готов да страда, тъй като е получил живот. И ние по този начин да се окуражим и да носим кръста си на християни с достолепие “, сподели българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Кръстът в християнството е знак на спасението и успеха над злото. Българската православна черква прави поклонение пред него четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Народни вярвания и обичаи
Според поверията в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание. На този ден се съблюдава непоколебим пост, а най-възрастната жена в дома подготвя ритуален самун – кръстова пита, декориран с кръст.
Празникът е обвързван с края на лятото и началото на есенния селскостопански сезон. В предишното е считан за начало на есента и момента, когато денят и нощта се „ кръстосват “. От Кръстовден стартира и сеитбата на зимните житни култури, а в някои региони празникът е именуван Гроздоберник, тъй като бележи началото на гроздобера.
Църковното поверие споделя, че Света Елена, майка на император Константин Велики, разкрила Гроба Господен и Кръста, на който бил разпнат Христос. Чрез досег до него бил възкресен неотдавна умрял човек, което удостоверило, че това е същинският животворящ кръст.
На 14 септември 335 година над пещерата на Гроба Господен бил осветлен храм. За да могат всички поклонници да видят Светия кръст, епископът го повдигнал над главите им – отсам идва и името на празника „ Въздвижение “.
