Разбоишкият манастир е портал във времето
Църквата на все по-известния Разбоишки манастир близо до София доста прилича на непристъпните храмове и манастири, издигнати по света. Скътана е по рида Тупаница в скалите на Комско-Кознишкия дял на Западна Стара планина и естествено поражда въпроса по какъв начин е издигната. В същото време храмът „ Въведение
Богородично ”, чието име носи и манастирският комплекс долу от църквата край река Нишава, прилича на тези скални ниши в Източните Родопи, които неизвестно по какъв начин и по кое време са издълбани с непознати през днешния ден умения.
Църквата си има митове, а дребното останали хора в граничното село Разбоище са уверени, че Богородица пази святото място. Като доказателство се описват истории за огнени кълба и бяла светлина, която постоянно обгръща удивителната скална черква. Това става както нощем, по този начин и през деня. Никой не смее да припари до храма дни наред по-късно, макар че невероятните феномени въздействат благотворно на целия регион, настояват хората в Разбоище и околните селища Труден и Букоровци, където също има манастир.
Наричат Разбоишкия манастир портал във времето. Но дали става въпрос за историческото време с неговите мемоари, свидетелства и митове, или за фантастичния и физичен смисъл на този портал – отговорът е самостоятелен и съгласно вярата на всеки. Колкото и малко хора да са останалите да живеят в пограничната територия, те са здрави българи с непрекъснати усмивки и бодър взор за компликациите на земното съществуване. Казват, че един час седмично, прекаран във високата скална черква на Разбоишкия манастир, лекува всяка болест и неразположение.
В храма човек усеща някакво завихряне, някаква мощ, която като че ли го завърта и тегли от него злото и тъмнината. Тук даже в най-студените зимни дни е топло, уютно и прелестно, без да е запалена печка или да гори нещо друго: Казват, че всичко идва от любовта на Божията Майка, която желае да научи хората да се обичат като братя.
Когато монасите исихасти и отшелници от многочислените дребни пещери в близост решили да строят черква, Богородица им показала къде да се издига храмът, гласи легендата. В началото градежът почнал долу в ниското. Но всяка заран майсторите намирали издигнатото денем, качено горе на скалите. Накрая разбрали, че това е божи знак и вдигнали църквата в скалите. Богородица се явила в съня на един от монасите и му споделила, че храмът би трябвало да бъде на мястото, където монасите се събират да й се молят, а самата тя ще го закриля.
Така през днешния ден дребната черква се издига на повече от 50 метра в скалите и до нея се стига по каменни стълби. Най-вероятното време на построяването й е в края на Второто българско царство. Самият манастир три пъти е разрушаван и издиган още веднъж.
Преданието за волята на Богородица не е единственото за това необичайно, свято и откъснато от шумотевицата на деня място. Легендата твърди, че църквата в скалите в миналото е била тракийско светилище. Предполага се, че през V-VI век на мястото на светилището е построена раннохристиянска черква. Досега е непокътнат строшен каменен кръст, който евентуално е употребен за ритуали преди епохи. Открит е и гравиран древен жертвен камък с жертвена плоча.
Има поверие, съгласно което манастирът, именуван в началото по името на несъществуващо към този момент в региона населено място Курджиловци – Курджиловски, е зазидан по времето на Асеневци. Защо е направено, остава незнайно. Друга легенда приказва за анонимен християнски държател, който употребявал скалния манастир като укритие от византийските войски в края на Първото българско царство. Някои краеведи даже позволяват, че може би става въпрос за наследници на цар Самуил, само че съответни доказателства за това не са открити.
Има обаче свидетелства в оживели като по знамение в опожаряванията на обителта книги. И тези свидетелства разкриват имената на многочислени донори.
Това е и доказателство, че Разбоишкият манастир през междинните епохи е имал значимо духовно значение, а регионът към река Нишава е бил оживен и развъртян стопански. През Второто българско царство и първите години на османското господство Годечка област е огромен манастирски център, част от Софийската Света гора. Днес и към този момент са останали тишината, красивата природа и високата черква в скалите.
Легендата споделя, че когато свети Сава Сръбски (1169 - 1236) тръгнал на път за Йерусалим, Великите пости го заварили в Разбоишкия манастир и той прекарал в него повече от 40 дни. Така вследствие на неговия престой мястото станало свято и оттогава до през днешния ден от скалата извира лековита вода. Средновековната обител приютява и исихастите през ХIII – ХIV век. Меката варовикова канара им разрешава да разширят и оформят килиите си, като си създадат и дребни параклиси. „ Отделните пещери имали естествена връзка между тях и това дава опция на отшелниците исихасти да се укриват и маневрират бързо при положение на заплаха и нахлуване. Изобилието на дялани камъни, следите от хоросан и строителна керамика са красноречиво доказателство от изчезналите манастирски здания.
По течението на река Нишава, отляво, там, където е бил скалният манастирски комплекс, има следи от коларски пътища и пешеходни пътеки. Те са водели до околните села – изчезналото Курджиловци, Разбоище, Туден, Чепърлянци и Беренде.
Съществува поверие, че остарялото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана черкезин по националност, поради хората от прилежащо несъществуващо в този момент населено място Курджиловци, които нападали керваните му. През 1570 година васалът събира турски башибозук и потегля през селата Калотина, Беренде, Липинци, Чепърлянци, след което унищожава Чепърлянския манастир. Село Курджиловци оказва гневна опозиция, само че е завладяно и изравнено със земята.
В манастира оцелява един духовник, който унищожава дървената стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозукът, откакто не може да доближи до обителта, продължава пътя си, като унищожава Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир “ и „ Василовския манастир.
Инфо: Уикенд
