Патриарх Даниил: Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот
Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот, споделя Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в първото си просторно изявление, оповестено в специфичния брой на официоза на Българската православна черква - " Църковен вестник ", оповестиха от Българската патриаршия.
С новия предстоятел на БПЦ-БП Патриарх Даниил разговаря основният редактор на вестника Александра Карамихалева - за мислите, с които е приел своя избор, за целите в неговото служение, за Българската православна черква и провокациите на нашето време, за ролята на Църквата в обществото, за връзките на БПЦ-БП с другите Поместни църкви и с държавната власт, и за основната задача на Църквата.
" Лични усещания, персонално другарство съм имал с блаженопочиналите патриарси Максим и Неофит - моите непосредствени прародители на патриаршеския трон. Дядо Максим ме ръкоположи в епископство, с неговото слово и упътвания поех епископското служение. Така се случи, че дядо Неофит пък ме напъти при избора ми за Видински митрополит. С неговото благословение поех по този път и носих това смирение. Това, което характеризираше и двамата предстоятели, бе една изключителна човещина. Изключителна човещина! Смирение, което ги правеше да са покрай Бога и покрай хората ", споделя в изявлението си новоизбраният български патриарх за своите предшестници - патриарсите Максим и Неофит.
В същото време те носеха с огромно достолепие патриаршеското служение, отбелязва Патриарх Даниил. " Свидетел съм по какъв начин в качеството му на ръководител на Светия синод дядо Неофит с уравновесения си метод и с вниманието, с което подхождаше към всеки въпрос, който се преглежда в Светия синод, в последна сметка даваше опция да се вземат положителни решения. Решенията, които се взимат от Светия синод са значими, касаят цялата Църква и когато се взимат след реализирано единодушие сред архиереите, това се отразява благотворно на всички. Патриарх Неофит с неговата благост, примирение, доброта, със способността си да замълчи, да не каже нищо ненужно, внасяше този по този начин необходим мир посред ни ", споделя новият български патриарх.
" Забележително е, че и при двамата мои прародители това примирение и благост се съчетаваха и с изключителна неотстъпчивост във връзка с вярата. Дядо Максим преведе нашата Църква през сложните години на разкола. Единствено мъдростта, последователността, доблестта, смелостта и твърдостта в отстояване на каноничния ред на българския патриарх Максим и на голям брой почтени български архиереи, измежду които и тогавашният Левкийски свещеник Неофит, предстоящ български патриарх, резервираха БПЦ от цялостна злополука и опустошение ", отбелязва Патриарх Даниил.
" Дядо Неофит, колкото и безсилен физически да беше в последно време, при толкоз опити за въздействие от страна на мощни политически фактори в обществото, не отстъпи от своята строго църковна позиция. Въпреки несъгласията, които провокираха раздори и разделения сред обособени Поместни църкви, с помощта на твърдото и кардинално придържане към строго канонични позиции, Българската православна черква съумя да резервира общението си с всички останали сестри -Поместни православни църкви и да запази своето вътрешно единение и мир. Това е за мен и техният образец - те бяха носители и изразители на единството на светата ни Църква ", акцентира българският патриарх, предава Българска телеграфна агенция.
В изявлението патриархът приказва и за вярата, наблягайки, че всичко потегля от нея. " На какво ни учи вярата? Вярата ни е доста съответна и има съответни измерения в нашето ежедневие. В " Символа на вярата " изповядваме истините за Триединния Бог, за Едната свята Съборна и апостолска Църква, за възкресението на мъртвите - това са съществени истини на вярата ни. Но в това време, вярата ни учи по какъв начин на практика да постоянстваме в общуването, единението ни с Бога, по какъв начин животът, който Господ Иисус Христос донесе и ни дава да оживи и нашите сърца, какво да вършим, че да се очистват сърцата ни от пристрастеностите и там лека-полека да се въдворява насладата, за която св. деятел Павел споделя:
" Царството Божие не е ядене и пиво, а наслада в Духа Светаго ", отбелязва Патриарх Даниил. И прибавя, че вярата ни учи по какъв начин да се преборим с егоизма си, със себелюбието си, със завистта, с омразата... и по какъв начин да постоянстваме в молитвата.
Работата с държавните институции за въвеждането на предмета " Религия - православие " в главната стратегия от първи до 12 клас също е значима, отбелязва Негово Светейшество.
Той споделя, че Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот. " Ето, исторически видяно, има светци, които са царе, царици, военачалници, лекари, просветители. Те, бидейки с Бога и в Църквата, са изпълнявали своите отговорности всеки в своята сфера. Щом те са посочили, че добросъвестното, жертвоготовно осъществяване на техните отговорности с Божията помощ дават добър резултат, и за тях самите, и за другите хора, за какво да не се стремим всички да бъдем такива и да им подражаваме? Човек, където и да се намира, в която и област на живота да се труди с добра съвест, има опция да стане облик и сходство на Бога. Има ли тогава такава сфера, където Църквата да не може да помогне на хората да бъдат облик и сходство на Бога и да послужат добре на Бога и на ближните? ", насочва въпрос Патриарх Даниил.
Според него, за жалост, към момента същества подобен анахронизъм и неправилно схващане, че Църквата е археологическа находка от предишното. " Оценява се нейната историческа роля, прави оценка се, че тя е възпитала у народа ни тези добродетели, които в този момент считаме за част от нашата национална еднаквост. Но за какво да не сме поредни в мисленето си и да не приемем, че щом Църквата тогава е съумяла да даде мощ и религия на народа ни да преодолее толкоз тежки тествания, може да го направи и в този момент? ", споделя Негово Светейшество.
Патриарх Даниил отбелязва също: " Радваме се, че у актуалните наши държавници, е налице това схващане и те от ден на ден припознават ролята на Църквата и в актуалното ни общество, осъзнават какъв брой значима е духовността, вярното образование на децата и младежите, а и на всички индивиди в така наречен всемирен, обичайни полезности. А тези полезности не са нищо друго, с изключение на това, което естествено, изначално е присъщо на индивида като създание Божие. Всяко положително право в последна сметка се основава на естественото право, заложено от Бога ".
С новия предстоятел на БПЦ-БП Патриарх Даниил разговаря основният редактор на вестника Александра Карамихалева - за мислите, с които е приел своя избор, за целите в неговото служение, за Българската православна черква и провокациите на нашето време, за ролята на Църквата в обществото, за връзките на БПЦ-БП с другите Поместни църкви и с държавната власт, и за основната задача на Църквата.
" Лични усещания, персонално другарство съм имал с блаженопочиналите патриарси Максим и Неофит - моите непосредствени прародители на патриаршеския трон. Дядо Максим ме ръкоположи в епископство, с неговото слово и упътвания поех епископското служение. Така се случи, че дядо Неофит пък ме напъти при избора ми за Видински митрополит. С неговото благословение поех по този път и носих това смирение. Това, което характеризираше и двамата предстоятели, бе една изключителна човещина. Изключителна човещина! Смирение, което ги правеше да са покрай Бога и покрай хората ", споделя в изявлението си новоизбраният български патриарх за своите предшестници - патриарсите Максим и Неофит.
В същото време те носеха с огромно достолепие патриаршеското служение, отбелязва Патриарх Даниил. " Свидетел съм по какъв начин в качеството му на ръководител на Светия синод дядо Неофит с уравновесения си метод и с вниманието, с което подхождаше към всеки въпрос, който се преглежда в Светия синод, в последна сметка даваше опция да се вземат положителни решения. Решенията, които се взимат от Светия синод са значими, касаят цялата Църква и когато се взимат след реализирано единодушие сред архиереите, това се отразява благотворно на всички. Патриарх Неофит с неговата благост, примирение, доброта, със способността си да замълчи, да не каже нищо ненужно, внасяше този по този начин необходим мир посред ни ", споделя новият български патриарх.
" Забележително е, че и при двамата мои прародители това примирение и благост се съчетаваха и с изключителна неотстъпчивост във връзка с вярата. Дядо Максим преведе нашата Църква през сложните години на разкола. Единствено мъдростта, последователността, доблестта, смелостта и твърдостта в отстояване на каноничния ред на българския патриарх Максим и на голям брой почтени български архиереи, измежду които и тогавашният Левкийски свещеник Неофит, предстоящ български патриарх, резервираха БПЦ от цялостна злополука и опустошение ", отбелязва Патриарх Даниил.
" Дядо Неофит, колкото и безсилен физически да беше в последно време, при толкоз опити за въздействие от страна на мощни политически фактори в обществото, не отстъпи от своята строго църковна позиция. Въпреки несъгласията, които провокираха раздори и разделения сред обособени Поместни църкви, с помощта на твърдото и кардинално придържане към строго канонични позиции, Българската православна черква съумя да резервира общението си с всички останали сестри -Поместни православни църкви и да запази своето вътрешно единение и мир. Това е за мен и техният образец - те бяха носители и изразители на единството на светата ни Църква ", акцентира българският патриарх, предава Българска телеграфна агенция.
В изявлението патриархът приказва и за вярата, наблягайки, че всичко потегля от нея. " На какво ни учи вярата? Вярата ни е доста съответна и има съответни измерения в нашето ежедневие. В " Символа на вярата " изповядваме истините за Триединния Бог, за Едната свята Съборна и апостолска Църква, за възкресението на мъртвите - това са съществени истини на вярата ни. Но в това време, вярата ни учи по какъв начин на практика да постоянстваме в общуването, единението ни с Бога, по какъв начин животът, който Господ Иисус Христос донесе и ни дава да оживи и нашите сърца, какво да вършим, че да се очистват сърцата ни от пристрастеностите и там лека-полека да се въдворява насладата, за която св. деятел Павел споделя:
" Царството Божие не е ядене и пиво, а наслада в Духа Светаго ", отбелязва Патриарх Даниил. И прибавя, че вярата ни учи по какъв начин да се преборим с егоизма си, със себелюбието си, със завистта, с омразата... и по какъв начин да постоянстваме в молитвата.
Работата с държавните институции за въвеждането на предмета " Религия - православие " в главната стратегия от първи до 12 клас също е значима, отбелязва Негово Светейшество.
Той споделя, че Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот. " Ето, исторически видяно, има светци, които са царе, царици, военачалници, лекари, просветители. Те, бидейки с Бога и в Църквата, са изпълнявали своите отговорности всеки в своята сфера. Щом те са посочили, че добросъвестното, жертвоготовно осъществяване на техните отговорности с Божията помощ дават добър резултат, и за тях самите, и за другите хора, за какво да не се стремим всички да бъдем такива и да им подражаваме? Човек, където и да се намира, в която и област на живота да се труди с добра съвест, има опция да стане облик и сходство на Бога. Има ли тогава такава сфера, където Църквата да не може да помогне на хората да бъдат облик и сходство на Бога и да послужат добре на Бога и на ближните? ", насочва въпрос Патриарх Даниил.
Според него, за жалост, към момента същества подобен анахронизъм и неправилно схващане, че Църквата е археологическа находка от предишното. " Оценява се нейната историческа роля, прави оценка се, че тя е възпитала у народа ни тези добродетели, които в този момент считаме за част от нашата национална еднаквост. Но за какво да не сме поредни в мисленето си и да не приемем, че щом Църквата тогава е съумяла да даде мощ и религия на народа ни да преодолее толкоз тежки тествания, може да го направи и в този момент? ", споделя Негово Светейшество.
Патриарх Даниил отбелязва също: " Радваме се, че у актуалните наши държавници, е налице това схващане и те от ден на ден припознават ролята на Църквата и в актуалното ни общество, осъзнават какъв брой значима е духовността, вярното образование на децата и младежите, а и на всички индивиди в така наречен всемирен, обичайни полезности. А тези полезности не са нищо друго, с изключение на това, което естествено, изначално е присъщо на индивида като създание Божие. Всяко положително право в последна сметка се основава на естественото право, заложено от Бога ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ