Почитаме свети Ефрем Сириец
Църковният преподавател преподобни Ефрем Сирин се родил към 306 година през времето на Константин Велики (306–337 г.) в град Низибия (Низибия, или Низибида, - огромен и оживен град в Месопотамия), провинция Мигдония, която граничела с Персийското царство. Според сирийски актове той бил наследник на езически сановник, само че съгласно инструкции в личните му съчинения неговите родители били елементарни земеделци и положителни християни. Между неговите прародители и сродници имало няколко мъченици и самият той бил учтив в боязън Божи от ранно детство.
На сън била открита на майка му бъдещата популярност на нейния наследник. С изключително привидение през време на непредвиденото му престояване в тюрма, където бил затворен по неразбирателство, той самият бил свикан към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл. Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал възпитаник на Св. Яков, който в 314 година заел Низибийската епископска катедра. Той скоро придобил славата на популярен молитвеник и умен ментор, а някои братя имали видения, които свидетелствували, че на св. Ефрем била дадена особена берекет от Св. Дух да проповядва и поучава християните.
През своя дълъг молитвен живот преподобни Ефрем посетил доста страни, взел присъединяване със своя свещеник Яков Низибийски в Никейския I Вселенски събор (325 г.), а съгласно някои предания бил и в египетските пустини при великите нитрийски подвижници.
Но множеството от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги даже и в стихове, да вземем за пример против Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. Писание. До наше време са се запазили доста негови беседи, директиви, проповеди, увещателни слова към монасите, интерпретации на Св. Писание, доста съчинения по догматически въпроси, доста молебствия и песнопения, предопределени за богослужебна приложимост и известната на всички негова великопостна молитва "Господи и Владико на моя живот... ", плод на популярен нравствен опит. Според преданието, той написал към 300 стихотворения и посредством тях толкоз сполучливо противодействувал на еретическите учения, че еретиците го нападнали с оръжие, като едвам не го умъртвили. Това не охладило неговата ревнивост да популяризира божествените истини, така че мнозина го наричали "Сирския оракул ".
Предмет на неговите беседи и поуки били най-вече смирението, помненето на гибелта и съда, покаянието, благоговението пред Бога, бдителността към самия себе си, битката с гордостта, в действителност всичко – проникнато от радостното очакване на Божията благосклонност. Св. Григорий Нисийски (331–394 г.) писал за него – "за Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: денонощно по лицето му се леели сълзи, само че лицето на Ефрем сияело от това. "
В 338 година починал настойникът на Ефрем, св. Яков Низибийски, а през 350 година Сепор II (309–380 г.) завладял Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град ситуиран на половината път сред Низибия и Антиохия. Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил очевидно по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни.
За своето прехранване преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, само че въпреки всичко той се теготил от живота в огромния град и по съвета на някой си дъртак Юлиан отишъл на героизъм в една от прилежащите на Едеса планини. Обаче на същия дъртак било намерено във привидение, че Ефрем е определен от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, още веднъж се заел с тълкуването на Св. Писание. Проповедта му привличала към него мнозина. Той още веднъж почнал да се отегчава от непрекъснатото скупчване на народа към него и изискал още веднъж да се отдалечи в пустинята. Но по пътя му се явил ангел: "Къде бягаш ти, Ефреме? "
– Искам да пребивавам в мълчание, по тази причина тичам от мълвата и от изкушенията на света.
– Убой се, с цел да не се извърши над тебе написаното слово: "Ефрем е сходен на млад вол, който желае да освободи шията си от ярема... "
Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За триумфа на работата си той основал в Едеса учебно заведение, от което по-късно излезли доста популярни учители на Сирийската черква. Впрочем, от време на време той въпреки всичко се отдалечавал за мълчание и молитвен героизъм в пустинята и даже основал близо до Едеса дребна обител – само че по-късно отначало се прибирал в Едеса, където с поученията си привеждал към смирение и придобивал за Бога доста души.
Голям другар на св. Ефрем бил преподобни Авраамий Затворник (336 г.). Те двамата постоянно се посещавали един различен и прекарвали известно време в благочестиви беседи.
Невероятно било смирението на св. Ефрем Сирин. Настъпил ужас един ден в Низибия, до момента в който той бил още там. Градът бил разчувствуван от новината, че дъщерята на изтъкнат търговец очаквала дете от Ефрема "светията ". Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая непредвидена неволя някакъв Божи промисъл. Запитан пред очевидци от самия епископ св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с огромно обезсърчение промълвил: "Наистина, отче мой, аз съгреших и съм отговорен! " Всички изтърпнали пред това безспорно самопризнание на най-лошите клюки. Само светият дъртак Яков не изоставил своя послушник и Ефрем траял да живее при него. Идва и денят, когато бащата на неверната госпожица и в наличие на епископа дава детето в ръцете на бедния Ефрем.
– Ето наследник ти, гледай си го!
– Наистина, отци мои, аз съм доста неверен. Но апелирам ви: Молете се за мене, нека бъда опрощение от Бога!
Героично понесеният позор от почтения Божи човек скоро бил многократно възмезден. Сам Бог му внушава, по какъв начин да възвърне положителното си име. В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Яков с детето на ръце. Взел позволение от него и за общо учудване той се възкачил на амвона, вдигнал нависоко пеленачето и с висок глас му споделил:
– Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината! Кажи, кой е татко ти!
– Ефрем, домакинът на митрополията! – три пъти повторило пеленачето. Цялата черква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата амнистия. Преподобният добродушно ги увещавал никого да не осъждат преждевременно.
Веднъж св. Ефрем Сирин имал привидение. Видял на сън извисен до небето огнен дирек и чул глас: "Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен дирек, подобен е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска! " Понеже не знаел гръцки език, а единствено родния си сирийски св. Ефрем Сирин, съпроводен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Умилен от това привидение, Ефрем почнал гласно да слави Василия, а след службата те се срещнали и беседвали другарски. И двамата от дълго време към този момент знаели един за различен. Василий Велики го запитал:
– Честний отче, за какво ти не си ръкоположен за презвитер, като си заслужен за това?
– Аз съм неверен, владико – отвърнал Ефрем.
– О, в случай че бих могъл да имам единствено твоите грехове! – въздъхнал Василий и добавил:
– Да преклоним колене!
И когато коленичили, св. Василий упълномощил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон. След това св. Ефрем отлично проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за духовник и се завърнал в Едеса. Там той траял предходния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поуки, като постоянно избягвал човешката респект и краткотрайната популярност. Един път народът желал принудително да го улови и да го сложи за свещеник, само че той се престорил на вманиачен и тичал по града, влачейки дрехата си, до момента в който за свещеник бил отдаден различен.
Преподобни Ефрем малко спял, малко се хранел – едвам не почине от безсилие. Денем и нощем обитавал в молебствия и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който доста писал и приказвал. За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да приказва, само че не и мозъкът му. А благодатта Божия била толкоз изобилна в него, щото той молел от време на време Бога: "Намали вълните на благодатта Си! "
Преживял богоугодно доста години, преподобни Ефрем Сирин безшумно отминал във вечността, като навреме написал популярния си Завет към учениците си, тъй като му било намерено, по кое време ще почине. Той умрял в ръцете на един от обичаните си възпитаници през 373 година. Съгласно наследството му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви. Днес неговият гроб се демонстрира в крайградския манастир "Св. Сергий ". Части от светите му мощи се съхраняват в храма "Св. Преображение " на Синайския манастир.
Свети Ефрем Сирин е един от античните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Св. Йоан Рилски цитира неговия "Паренесис " ( "Увещание ") в своя Завет.
На сън била открита на майка му бъдещата популярност на нейния наследник. С изключително привидение през време на непредвиденото му престояване в тюрма, където бил затворен по неразбирателство, той самият бил свикан към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл. Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал възпитаник на Св. Яков, който в 314 година заел Низибийската епископска катедра. Той скоро придобил славата на популярен молитвеник и умен ментор, а някои братя имали видения, които свидетелствували, че на св. Ефрем била дадена особена берекет от Св. Дух да проповядва и поучава християните.
През своя дълъг молитвен живот преподобни Ефрем посетил доста страни, взел присъединяване със своя свещеник Яков Низибийски в Никейския I Вселенски събор (325 г.), а съгласно някои предания бил и в египетските пустини при великите нитрийски подвижници.
Но множеството от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги даже и в стихове, да вземем за пример против Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. Писание. До наше време са се запазили доста негови беседи, директиви, проповеди, увещателни слова към монасите, интерпретации на Св. Писание, доста съчинения по догматически въпроси, доста молебствия и песнопения, предопределени за богослужебна приложимост и известната на всички негова великопостна молитва "Господи и Владико на моя живот... ", плод на популярен нравствен опит. Според преданието, той написал към 300 стихотворения и посредством тях толкоз сполучливо противодействувал на еретическите учения, че еретиците го нападнали с оръжие, като едвам не го умъртвили. Това не охладило неговата ревнивост да популяризира божествените истини, така че мнозина го наричали "Сирския оракул ".
Предмет на неговите беседи и поуки били най-вече смирението, помненето на гибелта и съда, покаянието, благоговението пред Бога, бдителността към самия себе си, битката с гордостта, в действителност всичко – проникнато от радостното очакване на Божията благосклонност. Св. Григорий Нисийски (331–394 г.) писал за него – "за Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: денонощно по лицето му се леели сълзи, само че лицето на Ефрем сияело от това. "
В 338 година починал настойникът на Ефрем, св. Яков Низибийски, а през 350 година Сепор II (309–380 г.) завладял Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град ситуиран на половината път сред Низибия и Антиохия. Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил очевидно по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни.
За своето прехранване преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, само че въпреки всичко той се теготил от живота в огромния град и по съвета на някой си дъртак Юлиан отишъл на героизъм в една от прилежащите на Едеса планини. Обаче на същия дъртак било намерено във привидение, че Ефрем е определен от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, още веднъж се заел с тълкуването на Св. Писание. Проповедта му привличала към него мнозина. Той още веднъж почнал да се отегчава от непрекъснатото скупчване на народа към него и изискал още веднъж да се отдалечи в пустинята. Но по пътя му се явил ангел: "Къде бягаш ти, Ефреме? "
– Искам да пребивавам в мълчание, по тази причина тичам от мълвата и от изкушенията на света.
– Убой се, с цел да не се извърши над тебе написаното слово: "Ефрем е сходен на млад вол, който желае да освободи шията си от ярема... "
Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За триумфа на работата си той основал в Едеса учебно заведение, от което по-късно излезли доста популярни учители на Сирийската черква. Впрочем, от време на време той въпреки всичко се отдалечавал за мълчание и молитвен героизъм в пустинята и даже основал близо до Едеса дребна обител – само че по-късно отначало се прибирал в Едеса, където с поученията си привеждал към смирение и придобивал за Бога доста души.
Голям другар на св. Ефрем бил преподобни Авраамий Затворник (336 г.). Те двамата постоянно се посещавали един различен и прекарвали известно време в благочестиви беседи.
Невероятно било смирението на св. Ефрем Сирин. Настъпил ужас един ден в Низибия, до момента в който той бил още там. Градът бил разчувствуван от новината, че дъщерята на изтъкнат търговец очаквала дете от Ефрема "светията ". Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая непредвидена неволя някакъв Божи промисъл. Запитан пред очевидци от самия епископ св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с огромно обезсърчение промълвил: "Наистина, отче мой, аз съгреших и съм отговорен! " Всички изтърпнали пред това безспорно самопризнание на най-лошите клюки. Само светият дъртак Яков не изоставил своя послушник и Ефрем траял да живее при него. Идва и денят, когато бащата на неверната госпожица и в наличие на епископа дава детето в ръцете на бедния Ефрем.
– Ето наследник ти, гледай си го!
– Наистина, отци мои, аз съм доста неверен. Но апелирам ви: Молете се за мене, нека бъда опрощение от Бога!
Героично понесеният позор от почтения Божи човек скоро бил многократно възмезден. Сам Бог му внушава, по какъв начин да възвърне положителното си име. В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Яков с детето на ръце. Взел позволение от него и за общо учудване той се възкачил на амвона, вдигнал нависоко пеленачето и с висок глас му споделил:
– Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината! Кажи, кой е татко ти!
– Ефрем, домакинът на митрополията! – три пъти повторило пеленачето. Цялата черква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата амнистия. Преподобният добродушно ги увещавал никого да не осъждат преждевременно.
Веднъж св. Ефрем Сирин имал привидение. Видял на сън извисен до небето огнен дирек и чул глас: "Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен дирек, подобен е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска! " Понеже не знаел гръцки език, а единствено родния си сирийски св. Ефрем Сирин, съпроводен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Умилен от това привидение, Ефрем почнал гласно да слави Василия, а след службата те се срещнали и беседвали другарски. И двамата от дълго време към този момент знаели един за различен. Василий Велики го запитал:
– Честний отче, за какво ти не си ръкоположен за презвитер, като си заслужен за това?
– Аз съм неверен, владико – отвърнал Ефрем.
– О, в случай че бих могъл да имам единствено твоите грехове! – въздъхнал Василий и добавил:
– Да преклоним колене!
И когато коленичили, св. Василий упълномощил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон. След това св. Ефрем отлично проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за духовник и се завърнал в Едеса. Там той траял предходния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поуки, като постоянно избягвал човешката респект и краткотрайната популярност. Един път народът желал принудително да го улови и да го сложи за свещеник, само че той се престорил на вманиачен и тичал по града, влачейки дрехата си, до момента в който за свещеник бил отдаден различен.
Преподобни Ефрем малко спял, малко се хранел – едвам не почине от безсилие. Денем и нощем обитавал в молебствия и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който доста писал и приказвал. За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да приказва, само че не и мозъкът му. А благодатта Божия била толкоз изобилна в него, щото той молел от време на време Бога: "Намали вълните на благодатта Си! "
Преживял богоугодно доста години, преподобни Ефрем Сирин безшумно отминал във вечността, като навреме написал популярния си Завет към учениците си, тъй като му било намерено, по кое време ще почине. Той умрял в ръцете на един от обичаните си възпитаници през 373 година. Съгласно наследството му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви. Днес неговият гроб се демонстрира в крайградския манастир "Св. Сергий ". Части от светите му мощи се съхраняват в храма "Св. Преображение " на Синайския манастир.
Свети Ефрем Сирин е един от античните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Св. Йоан Рилски цитира неговия "Паренесис " ( "Увещание ") в своя Завет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ