30 май 1431 г. - Жана д`Арк е изгорена на кладата
Църковният съд в Руан упреква Жана д`Арк в разкол и на 30 май 1431 година я изгаря на клада на площада на остарелия пазар. Когато пламъците я обземат, тя моли за кръст, който да държат пред нея, и на няколко пъти проплаква: „ Исусе! “ Много от присъстващите плачат. След като умира, англичаните демонстрират обгорялото тяло, с цел да не се основава легендата, че е съумяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, с цел да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в Сена.
Света Жана д`Арк, известна още като Орлеанската дева, е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата черква. Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което твърди всички, че е направлявана от Бог и повежда френската войска в няколко значими борби по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната.
Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, упрекната в непокорство и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Двадесет и пет години след изтезанието папа Каликст III преразглежда делото, признава я за почтена и я прогласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а канонизирана през 1920 година Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.
Тя остава значима фигура в Западната цивилизация. Името ѝ е увековечено във филми, книги и музикални творби.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1431 година — Стогодишната война: В Руан, Франция, 19-годишната Жана д`Арк е изгорена на клада от британско насочения арбитражен съд.
• 1498 година — Христофор Колумб се насочва на третата си експедиция.
• 1527 година — Основан е Марбургския университет в Марбург, първият протестантски университет в света.
• 1814 година — Наполеоновите войни: Подписан е Парижкия контракт, с който френските граници са върнати към положението си през 1792 година
• 1876 година — Априлското въстание: Ръководителите на Трети революционен окръг се събират отпред със Стоян Заимов във врачанската черква „ Възнесение “ и афишират въстанието. Сформирана е дребна чета.
• 1876 година — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев води стълкновение на Милин камък.
• 1876 година — В Цариград е осъществен държавен прелом, управителен от Мидхат паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V.
• 1913 година — Подписан е Лондонския кротичък контракт, с който се поставя завършек на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач.
• 1917 година — Александрос I става крал на Гърция.
• 1918 година — Народнолибералите на Добри Петков напущат държавното управление и то губи болшинството си в 17 Обикновено национално заседание.
• 1922 година — Във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн.
• 1934 година — Политическият кръг Звено се саморазпуска.
• 1941 година — Втората международна война: Германската войска завладяват остров Крит.
• 1942 година — Втората международна война: Британската авиация прави бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
• 1949 година — Приета е Конституцията на Източна Германия.
• 1966 година — 300 самолета на Съединени американски щати бомбардират Северен Виетнам.
• 1967 година — Африканската страна Биафра афишира независимостта си от Нигерия.
• 1968 година — Бийтълс стартират да записват своя Бял албум.
• 1968 година — Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска Народното събрание в послание по радиото. Непосредствено по-късно близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж.
• 1971 година — Програма Маринър: Изстрелян е безпилотният галактически уред Маринър 9, чиято основна цел е картографиране на повърхността на Марс.
• 1975 година — В София е открит Домът на руската просвета и просвета.
• 1980 година — Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 година
• 1982 година — Испания става 16-тата страна-членка на НАТО.
• 1986 година — Европейската галактическа организация изстрелва ракетата Ариана-2.
• 1998 година — Мощно земетресение в Северен Афганистан лишава живота на над 5000 души.
Родени
• 1220 година — Александър Невски, съветски княз, светец († 1263 г.)
• 1782 година — Константин Полторацки, съветски офицер († 1858 г.)
• 1814 година — Михаил Бакунин, съветски бунтовник († 1876 г.)
• 1845 година — Амадей I, Крал на Испания († 1880 г.)
• 1846 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер († 1920 г.)
• 1876 година — Жан Нику, шведски фабрикант († 1930 г.)
• 1881 година — Георг декор Кюхлер, немски фелдмаршал († 1968 г.)
• 1896 година — Хауърд Хоукс, американски режисьор († 1977 г.)
• 1901 година — Христо Бръзицов, български журналист († 1980 г.)
• 1907 година — Антон Маринович, български сценичен и кинорежисьор († 1976 г.)
• 1921 година — Джейми Юис, южноафрикански режисьор сценарист и продуцент († 1996 г.)
• 1922 година — Александър Матковски, историк от Република Македония († 1992 г.)
• 1922 година — Хал Клемънт, американски публицист († 2003 г.)
• 1928 година — Густав Леонхард, нидерландски музикант († 2012 г.)
• 1930 година — Цвета Унджиева, български академик († 2000 г.)
• 1934 година — Алексей Леонов, руски космонавт
• 1937 година — Любиша Георгиевски, сценичен режисьор, публицист и политик
• 1940 година — Дейвид Ейкройд, американски артист
• 1946 година — Драган Джаич, сръбски футболист
• 1949 година — Симеон Симев, публицист от Република Македония
• 1950 година — Бертран Деланое, френски политик
• 1958 година — Мари Фредкинсон, шведска поп-певица (Роксет)
• 1961 година — Иван Говедаров, български футболист
• 1964 година — Венко Андоновски, публицист от Република Македония
• 1964 година — Ивайло Калфин, български политик
• 1964 година — Том Морело, американски китарист
• 1971 година — Петьо Гарвански, български инженер
• 1972 година — Юахим Рьонинг, норвежки кинорежисьор
• 1980 година — Йоахим Щандфест, австрийски футболист
• 1980 година — Стивън Джерард, британски футболист
• 1981 година — Андрей Аршавин, съветски футболист
• 1986 година — Паша Парфени, молдовски артист
• 1989 година — Александра Дюлгеру, румънска тенисистка
• 1990 година — Юна, корейска певица
Починали
• 339 година — Евсевий Кесарийски, византийски историк (* 263 г.)
• 1416 година — Йероним Пражки, чешки академик (* 1379 г.)
• 1574 година — Шарл IX, крал на Франция (* 1550 г.)
• 1593 година — Кристофър Марлоу, британски драматург (* 1564 г.)
• 1640 година — Петер Паул Рубенс, фламандски художник (* 1577 г.)
• 1744 година — Александър Поуп, британски стихотворец (* 1688 г.)
• 1770 година — Франсоа Буше, френски художник (* 1703 г.)
• 1778 година — Волтер, френски мъдрец (* 1694 г.)
• 1808 година — Луи-Шарл Орлеански, френски аристократ (* 1779 г.)
• 1903 година — Дичо Андонов, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1905 година — Богдан Югович Хайнц, челник на сръбската агитация (* 1882 г.)
• 1912 година — Уилбър Райт, американски авиатор (* 1867 г.)
• 1916 година — Джон Сингълтън Мосби, американски боен деятел (* 1933 г.)
• 1920 година — Стефан Паприков, български военачалник (* 1858 г.)
• 1941 година — Иван Томов, морски капитан (* 1898 г.)
• 1941 година — Рама VII, крал на Сиам (* 1893 г.)
• 1942 година — Борис Сафонов, съвенски боен водач (* 1915 г.)
• 1949 година — Марку Беза, румънски публицист (* 1882 г.)
• 1954 година — Кларънс Оберндорф, американски психиатър (* 1882 г.)
• 1960 година — Борис Пастернак, съветски публицист, притежател на Нобелова премия за литература през 1958 година (* 1890 г.)
• 1960 година — Луи Йелмслев, датски езиковед († 1899 година
• 1963 година — Невена Дончева, българска певица (* 1909 г.)
• 1967 година — Клод Рейнс, американски артист (* 1889 г.)
• 1978 година — Тецу Катаяма, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
• 1979 година — Илка Попова, българска певица (* 1905 г.)
• 1981 година — Зиаур Рахман, президент на Бангладеш (* 1936 г.)
• 1985 година — Григориос Майстрос, гръцки свещеник (* 1917 г.)
• 1993 година — Сън Ра, американски музикант (* 1914 г.)
• 2001 година — Георги Божилов, български художник (* 1935 г.)
• 2007 година — Делчо Делчев, български военачалник (* 1920 г.)
• 2009 година — Нончо Воденичаров, български артист (* 1955 г.)
• 2012 година — Андрю Хъксли, британски физиолог и биофизик, притежател на Нобелова премия (* 1917 г.)
Празници
• Ангуила — Ден на Ангуила (1967 година, въвеждане на независима полиция, с сан на народен празник)
• Украйна — Ден на служащите в издателствата, книгоразпространението и полиграфията
Източник: Wikipedia, obekti.bg
Света Жана д`Арк, известна още като Орлеанската дева, е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата черква. Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което твърди всички, че е направлявана от Бог и повежда френската войска в няколко значими борби по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната.
Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, упрекната в непокорство и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Двадесет и пет години след изтезанието папа Каликст III преразглежда делото, признава я за почтена и я прогласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а канонизирана през 1920 година Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.
Тя остава значима фигура в Западната цивилизация. Името ѝ е увековечено във филми, книги и музикални творби.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1431 година — Стогодишната война: В Руан, Франция, 19-годишната Жана д`Арк е изгорена на клада от британско насочения арбитражен съд.
• 1498 година — Христофор Колумб се насочва на третата си експедиция.
• 1527 година — Основан е Марбургския университет в Марбург, първият протестантски университет в света.
• 1814 година — Наполеоновите войни: Подписан е Парижкия контракт, с който френските граници са върнати към положението си през 1792 година
• 1876 година — Априлското въстание: Ръководителите на Трети революционен окръг се събират отпред със Стоян Заимов във врачанската черква „ Възнесение “ и афишират въстанието. Сформирана е дребна чета.
• 1876 година — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев води стълкновение на Милин камък.
• 1876 година — В Цариград е осъществен държавен прелом, управителен от Мидхат паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V.
• 1913 година — Подписан е Лондонския кротичък контракт, с който се поставя завършек на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач.
• 1917 година — Александрос I става крал на Гърция.
• 1918 година — Народнолибералите на Добри Петков напущат държавното управление и то губи болшинството си в 17 Обикновено национално заседание.
• 1922 година — Във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн.
• 1934 година — Политическият кръг Звено се саморазпуска.
• 1941 година — Втората международна война: Германската войска завладяват остров Крит.
• 1942 година — Втората международна война: Британската авиация прави бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
• 1949 година — Приета е Конституцията на Източна Германия.
• 1966 година — 300 самолета на Съединени американски щати бомбардират Северен Виетнам.
• 1967 година — Африканската страна Биафра афишира независимостта си от Нигерия.
• 1968 година — Бийтълс стартират да записват своя Бял албум.
• 1968 година — Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска Народното събрание в послание по радиото. Непосредствено по-късно близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж.
• 1971 година — Програма Маринър: Изстрелян е безпилотният галактически уред Маринър 9, чиято основна цел е картографиране на повърхността на Марс.
• 1975 година — В София е открит Домът на руската просвета и просвета.
• 1980 година — Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 година
• 1982 година — Испания става 16-тата страна-членка на НАТО.
• 1986 година — Европейската галактическа организация изстрелва ракетата Ариана-2.
• 1998 година — Мощно земетресение в Северен Афганистан лишава живота на над 5000 души.
Родени
• 1220 година — Александър Невски, съветски княз, светец († 1263 г.)
• 1782 година — Константин Полторацки, съветски офицер († 1858 г.)
• 1814 година — Михаил Бакунин, съветски бунтовник († 1876 г.)
• 1845 година — Амадей I, Крал на Испания († 1880 г.)
• 1846 година — Петер Карл Фаберже, съветски бижутер († 1920 г.)
• 1876 година — Жан Нику, шведски фабрикант († 1930 г.)
• 1881 година — Георг декор Кюхлер, немски фелдмаршал († 1968 г.)
• 1896 година — Хауърд Хоукс, американски режисьор († 1977 г.)
• 1901 година — Христо Бръзицов, български журналист († 1980 г.)
• 1907 година — Антон Маринович, български сценичен и кинорежисьор († 1976 г.)
• 1921 година — Джейми Юис, южноафрикански режисьор сценарист и продуцент († 1996 г.)
• 1922 година — Александър Матковски, историк от Република Македония († 1992 г.)
• 1922 година — Хал Клемънт, американски публицист († 2003 г.)
• 1928 година — Густав Леонхард, нидерландски музикант († 2012 г.)
• 1930 година — Цвета Унджиева, български академик († 2000 г.)
• 1934 година — Алексей Леонов, руски космонавт
• 1937 година — Любиша Георгиевски, сценичен режисьор, публицист и политик
• 1940 година — Дейвид Ейкройд, американски артист
• 1946 година — Драган Джаич, сръбски футболист
• 1949 година — Симеон Симев, публицист от Република Македония
• 1950 година — Бертран Деланое, френски политик
• 1958 година — Мари Фредкинсон, шведска поп-певица (Роксет)
• 1961 година — Иван Говедаров, български футболист
• 1964 година — Венко Андоновски, публицист от Република Македония
• 1964 година — Ивайло Калфин, български политик
• 1964 година — Том Морело, американски китарист
• 1971 година — Петьо Гарвански, български инженер
• 1972 година — Юахим Рьонинг, норвежки кинорежисьор
• 1980 година — Йоахим Щандфест, австрийски футболист
• 1980 година — Стивън Джерард, британски футболист
• 1981 година — Андрей Аршавин, съветски футболист
• 1986 година — Паша Парфени, молдовски артист
• 1989 година — Александра Дюлгеру, румънска тенисистка
• 1990 година — Юна, корейска певица
Починали
• 339 година — Евсевий Кесарийски, византийски историк (* 263 г.)
• 1416 година — Йероним Пражки, чешки академик (* 1379 г.)
• 1574 година — Шарл IX, крал на Франция (* 1550 г.)
• 1593 година — Кристофър Марлоу, британски драматург (* 1564 г.)
• 1640 година — Петер Паул Рубенс, фламандски художник (* 1577 г.)
• 1744 година — Александър Поуп, британски стихотворец (* 1688 г.)
• 1770 година — Франсоа Буше, френски художник (* 1703 г.)
• 1778 година — Волтер, френски мъдрец (* 1694 г.)
• 1808 година — Луи-Шарл Орлеански, френски аристократ (* 1779 г.)
• 1903 година — Дичо Андонов, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1905 година — Богдан Югович Хайнц, челник на сръбската агитация (* 1882 г.)
• 1912 година — Уилбър Райт, американски авиатор (* 1867 г.)
• 1916 година — Джон Сингълтън Мосби, американски боен деятел (* 1933 г.)
• 1920 година — Стефан Паприков, български военачалник (* 1858 г.)
• 1941 година — Иван Томов, морски капитан (* 1898 г.)
• 1941 година — Рама VII, крал на Сиам (* 1893 г.)
• 1942 година — Борис Сафонов, съвенски боен водач (* 1915 г.)
• 1949 година — Марку Беза, румънски публицист (* 1882 г.)
• 1954 година — Кларънс Оберндорф, американски психиатър (* 1882 г.)
• 1960 година — Борис Пастернак, съветски публицист, притежател на Нобелова премия за литература през 1958 година (* 1890 г.)
• 1960 година — Луи Йелмслев, датски езиковед († 1899 година
• 1963 година — Невена Дончева, българска певица (* 1909 г.)
• 1967 година — Клод Рейнс, американски артист (* 1889 г.)
• 1978 година — Тецу Катаяма, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
• 1979 година — Илка Попова, българска певица (* 1905 г.)
• 1981 година — Зиаур Рахман, президент на Бангладеш (* 1936 г.)
• 1985 година — Григориос Майстрос, гръцки свещеник (* 1917 г.)
• 1993 година — Сън Ра, американски музикант (* 1914 г.)
• 2001 година — Георги Божилов, български художник (* 1935 г.)
• 2007 година — Делчо Делчев, български военачалник (* 1920 г.)
• 2009 година — Нончо Воденичаров, български артист (* 1955 г.)
• 2012 година — Андрю Хъксли, британски физиолог и биофизик, притежател на Нобелова премия (* 1917 г.)
Празници
• Ангуила — Ден на Ангуила (1967 година, въвеждане на независима полиция, с сан на народен празник)
• Украйна — Ден на служащите в издателствата, книгоразпространението и полиграфията
Източник: Wikipedia, obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ