Истанбул: Комшо, пазарът е пълен, нали?
Цариград. Седмица след локалния избор.
Няма празен билборд, на който да не се вижда претендентът за кмет Бинали Йълдъръм. Заедно с Реджеп Ердоган. Вперили взор в бъдещето (само на плакатите), и на двамата им се наложи да гледат повече в чувалите. С бюлетини. И да търсят победа в “бастиона на Тайпи”. Но Истанбул падна. В съпротива. Засега. Колкото и от пресата това да не проличава.
Ала за вестник ти трябват най-малко две свободни ръце. Нали? С тях обаче ти сервират шафран, по-късно всевъзможни чайове, които лекуват всичко. Само не и гибелта. С едната длан режат локум от горния рафт (истински бил, без нишесте), с другата - загребват шепа фъстъци. Подават ми перде. “Благодаря” - споделям, както написа на плаката. Следва друго предложение...
Пробвам да смъкна цена на чаршията. Отказват ми (имаше факсимиле за пазарлъка, а?). Струва 80 турски лири. Толкоз! “Откъде си?” Обяснявам. На британски. И със свободни ръце. От общи приказки вземам решение, че може да си изпрося нещо (кавга, пердах, две халви повече...), само че ще запитвам за изборите. “И в този момент какво ще вършиме, щом Истанбул към този момент е червен?”- жалко, само че го изръсих. “Комшо, на нас вие (демек - клиентите) сте ни значими. Не тия, дето ръководят, кметуват. Пазарът е цялостен, нали? Има за всички! И за тях има!” (по смисъл предавам).
Не ядох пердах за тоя въпрос. Ядох още локум. На облага...
Курсив вместо скоби за разяснение. Партията на справедливостта и развиването загуби в Истанбул, както и в столицата Анкара - провал, считан от мнозина за огромно проваляне на Ердоган. Той обаче желае наново броене на гласовете в 38 изборни региона в Истанбул. Нещо повече - чуват се апели за отменяне на резултатите в 39-ия избирателен регион.
Кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу, който към този момент се разгласи за кмет на града на Босфора, упреква ръководещите, че желаят да печелят време, с цел да прикрият следите от възможни злоупотреби по време на гласуването предходната неделя (31 март).
Глобализацията в локалния свят на Константинопол (както повече го обичам) ‘разделя толкоз, колкото и събира’ (по Зигмунт Бауман). Тук всичко става първично и бързо, тъй като опашката в никакъв случай не свършва. А индивидът?! Човекът е печен на скара сафрид, напъхан в питка. И има цена, която не всеки път е колкото даде. Не-ви-на-ги. Хората обаче са туристи, подредени в индиански влакна към общата “Виа Долороса” на ол инклузива. А в мегаполиса може да ти се случи всичко. Само не и да се изгубиш. Харесваш си минаре (може и в строеж) за насочна точка и караш по него. Нещо като градска астрономия.
Но човек би трябвало да си гледа и в краката! Особено когато минава около налягали върху вестници с ликовете на “победителите” майки с малчугани. Бежанска рецесия или общоприета беднотия? “Стандартна беднотия?!” И следва: “Please, we are from Sirya! Help us!” Десетки прокъсани табели от стърчащи ръце. Без лица. Но с идентична тъга. Бели бродници в мразовит свят. На търговия. Която стига до гигантските небостъргачи и жилища по върховете (че в този момент е съвременно!), минава през съмнителни подлези, и се качва на Галата, с цел да откупи виновността си. От деня след на следващия ден. Дали с молитва към Мекка и Йерусалим, дали с подхвърлен симид. Все тая! Идва идната група. А ти си още сафрид. Върху афиш. Но към този момент превтасал от предложение.
Няма празен билборд, на който да не се вижда претендентът за кмет Бинали Йълдъръм. Заедно с Реджеп Ердоган. Вперили взор в бъдещето (само на плакатите), и на двамата им се наложи да гледат повече в чувалите. С бюлетини. И да търсят победа в “бастиона на Тайпи”. Но Истанбул падна. В съпротива. Засега. Колкото и от пресата това да не проличава.
Ала за вестник ти трябват най-малко две свободни ръце. Нали? С тях обаче ти сервират шафран, по-късно всевъзможни чайове, които лекуват всичко. Само не и гибелта. С едната длан режат локум от горния рафт (истински бил, без нишесте), с другата - загребват шепа фъстъци. Подават ми перде. “Благодаря” - споделям, както написа на плаката. Следва друго предложение...
Пробвам да смъкна цена на чаршията. Отказват ми (имаше факсимиле за пазарлъка, а?). Струва 80 турски лири. Толкоз! “Откъде си?” Обяснявам. На британски. И със свободни ръце. От общи приказки вземам решение, че може да си изпрося нещо (кавга, пердах, две халви повече...), само че ще запитвам за изборите. “И в този момент какво ще вършиме, щом Истанбул към този момент е червен?”- жалко, само че го изръсих. “Комшо, на нас вие (демек - клиентите) сте ни значими. Не тия, дето ръководят, кметуват. Пазарът е цялостен, нали? Има за всички! И за тях има!” (по смисъл предавам).
Не ядох пердах за тоя въпрос. Ядох още локум. На облага...
Курсив вместо скоби за разяснение. Партията на справедливостта и развиването загуби в Истанбул, както и в столицата Анкара - провал, считан от мнозина за огромно проваляне на Ердоган. Той обаче желае наново броене на гласовете в 38 изборни региона в Истанбул. Нещо повече - чуват се апели за отменяне на резултатите в 39-ия избирателен регион.
Кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу, който към този момент се разгласи за кмет на града на Босфора, упреква ръководещите, че желаят да печелят време, с цел да прикрият следите от възможни злоупотреби по време на гласуването предходната неделя (31 март).
Глобализацията в локалния свят на Константинопол (както повече го обичам) ‘разделя толкоз, колкото и събира’ (по Зигмунт Бауман). Тук всичко става първично и бързо, тъй като опашката в никакъв случай не свършва. А индивидът?! Човекът е печен на скара сафрид, напъхан в питка. И има цена, която не всеки път е колкото даде. Не-ви-на-ги. Хората обаче са туристи, подредени в индиански влакна към общата “Виа Долороса” на ол инклузива. А в мегаполиса може да ти се случи всичко. Само не и да се изгубиш. Харесваш си минаре (може и в строеж) за насочна точка и караш по него. Нещо като градска астрономия.
Но човек би трябвало да си гледа и в краката! Особено когато минава около налягали върху вестници с ликовете на “победителите” майки с малчугани. Бежанска рецесия или общоприета беднотия? “Стандартна беднотия?!” И следва: “Please, we are from Sirya! Help us!” Десетки прокъсани табели от стърчащи ръце. Без лица. Но с идентична тъга. Бели бродници в мразовит свят. На търговия. Която стига до гигантските небостъргачи и жилища по върховете (че в този момент е съвременно!), минава през съмнителни подлези, и се качва на Галата, с цел да откупи виновността си. От деня след на следващия ден. Дали с молитва към Мекка и Йерусалим, дали с подхвърлен симид. Все тая! Идва идната група. А ти си още сафрид. Върху афиш. Но към този момент превтасал от предложение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ