10 интересни факта за Цар Симеон Велики
Цар Симеон Велики ръководи Първата българска страна 34 години. По време на неговото ръководство границите на царството ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо море. Държавата ни е най-голямата мощ в цяла Източна Европа, а царуването на Симеон е несъмнено от историците като “Златен век “ на българската просвета.
През 864 или 865 година се ражда Симеон, третият наследник на княз Борис I Михаил. Точната дата на раждането му също е незнайна. Според писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик през 923-924 година Симеон е на 60 години. Неговото раждане съответствува с времето, по което Борис I покръства българите.
За младежките години на Симеон също не се знае доста. Той е подготвян за духовна дейност, по тази причина е изпратен в Магнаурската школа в Константинопол. Най-големият син на Борис и престолонаследник – Владимир Расате, обаче взема решение да върне езичеството, а Енравота (вторият син) – умира. Тогава Борис взема решение да отстрани Владимир Расате от трона и обявява Симеон за новия български цар. Той довършва делото на татко си и издига България в битка за превъзходство с Византия.
Днес ви представяме 10 забавни обстоятелството за живота на цар Симеон Велики и постиженията по време на неговото ръководство.
1. Нарушаване на 30-годишния мир с Византия
Още с изкачването си на престола Симеон стартира война с Византия и приключва 30-годишния мир, подписан от княз Борис I след покръстването. Причината за спора е решението, взето на Църковния събор във Велики Преслав през 893 година – гръцкият език и гръцките духовници са сменени с български. Това не се харесва на императорския двор и българското пазарище е преместено от Цариград в Солун, а по този метод България се изолира от столицата и се засягат държавните и стопански ползи. 
2. „ Първата икономическа война в Европа “
Въпреки опитите да уреди въпроса по дипломатически път, Симеон не съумява. Следва междудържавен спор, който историците дефинират като „ Първата икономическа война в Европа “. През 894 година Симеон повежда войските си към Тракия, където побеждава византийците, пратени против него. Византия съумява да притегли маджарите на своя страна, а те нахлуват и унищожават Североизточна България. Симеон се съюзява с печенегите. През 896 година българи и печенеги съумяват да нанесат проваляне на маджарите и да ги прогонят на запад в Панония.
3. Териториални придобивки
През 896 година Симеон повежда войските си и нанася съществено проваляне на ромеите при крепостта Булгарофигон в Източна Тракия. Българското пазарище е върнато в Цариград и статуквото е възобновено с още териториални придобивки. В началото на 10 век Симеон превзема териториите по Адриатическото крайбрежие и региона Драч (дн. Албания), а в Наръшкия надпис е маркиран опитът му да завладее Солун. 
4. Мечтания Константинопол
Мечтата на Симеон за Константинопол постепенно се засилва и през 913 година той води войските си натам. Във византийската столица води договаряния, по време на които е коронясан символично за „ цар на българите “ от Николай Мистик. Симеон има опция да вземе престола, като стане регент на малолетния по това време Константин VІІ Багренородни, но кралица Зоя прави прелом и отказва споразумение с българите.
5. „ Цар на българите и василевс на ромеите “
Симеон мощно недоволства от измяната на кралица Зоя, а в подмяна опустошава цяла Източна Тракия и завладява Адрианополис. След малко мъртвило двете страни още веднъж са във война. През 917 година цар Симеон предвожда българите и нанася най-тежкото проваляне на византийската войска, водена от Лъв Фока. След това Симеон стартира да се назовава „ Цар на българите и василевс на ромеите “. 
6. Проблеми със Сръбското княжество
През 918 и 919 година войната продължава в Елада и Тракия. Появяват се проблеми и със Сръбското княжество, което е съдружник на Византия. След сполучлив поход против Сърбия князът им е заловен в плен и сменен с правилния на България Павле Бранович.
7. Нов опит за Цариград
През 922 година цар Симеон още веднъж прави опит да превземе Цариград, само че този път търси помощ от арабската флота. Преговорите с арабите се провалят, само че българските войски към този момент са край Босфора. Тогава император Роман Лакапин желае договаряния. На 9 септември 923 година Симеон и Лакапин се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го поздравява на гръцки като „ василевс на ромеите “ и след доста дарове императорът склонява цар Симеон да се отдръпна. 
8. България на три морета
През 924 година Симеон сполучливо причислява към България Сръбското княжество. Това е последното Симеоново завладяване, след което България придобива истинско имперско господство с изход на три морета.
9. Цар Симеон Велики и „ Златният век “
Като аналог с купата на Карл Велики, в историята остава названието ”Велики ” и за цар Симеон поради неговите военни победи. Дори се счита, че цар Симеон превъзхожда Карл Велики по просвета и обучение. Като ученик на Магнаурската школа, кандидат за василевс и основател на българския ”Златен век ” със лична книжнина и книжовност. 
10. Личен живот
Цар Симеон се дами два пъти през своя живот. За първата му брачна половинка не се знае почти нищо. От нея Симеон има наследник на име Михаил, който поради ниския генезис на майка му, е изключен от наследяването на трона и е пратен в манастир. Втората му съпруга е сестра на авторитетния благородник Георги Сурсувул. От нея Симеон има трима синове. Петър го наследява като цар на България през 927 година и ръководи до смъртта си през 969 година. Иван е вторият му наследник, той провежда несполучлив скрит план срещу брат си през 929 година, след което бяга в Източната Римска империя.
Според лангобардския хронист Лиутпранд третият наследник на Симеон – Вениамин, имал силата да се трансформира ненадейно във вълк или друго хищно животно. Симеон има и няколко дъщери, една от които се пробва да ожени за император Константин VII през 913 година, само че това се проваля с връщането на власт на императрица Зоя.
Цар Симеон Велики умира на 27 май 927 година от сърдечен удар.
