Чий е този цар? Какво ни казва една нова книга за споровете около Самуиловата държава
Цар Самуил ръководи от 997 до 1014 година Повече от 1000 години по-късно името му обаче провокира разногласия. Несъгласието е сред български, сръбски и македонски историци. Чий е Самуил и Самуиловата страна?
Преди дни на книжния пазар за появи новата книга на историка Румен Даскалов „ Историографски разногласия за Средновековието. Българо-сръбски, българо-македонски “.
Тъй като трудът е огромен по размер, ще пренебрегвам множеството и разнородни тематики на диспути, които се засягат в него, и ще се спра само на това какво ни споделя за Самуиловата страна и за разногласията сред български и сръбски, а от един миг нататък - и югославски и македонски създатели.
Тя е предостатъчна, с цел да даде визия за залозите и противоречивите въпроси в самобитните „ историографски войни “ от последното столетие.
Българският мироглед и измененията в него
От книгата на Даскалов научаваме по какъв начин се оформя възгледът на българската историография. Според него, страната на комитопулите (цар Самуил е първият от династията на комитопулите - бел. ред.) е „ западно българско царство “ съществуващо редом с източното.
Самуиловата страна е българска освен по държавна традиция, само че и по население, което има такова схващане от горе до долу.
Срещаното в изворите име „ българин “, в това число и в Битолския надпис , се придвижва върху всички жители на Самуиловото царство без изключение. Дори и откритата по-късно сръбска власт в Македония не съумява да го промени.
Ала до момента в който до Втората международна война в България историците акцентират приемствеността на царската купа, патриаршията и административна уредба сред Първото българско царство и Самуиловата страна, добавяйки след това и открития през 50-те Битолски надпис, то в годините на комунистическия режим възгледите последователно еволюират към една по-голяма твърдолинейност.
Дължи се на събитието, че самото разбиране за последователност към този момент не задоволява и се търси цялостна еднаквост сред двете страни.
От края на 60-те и началото на 70-те години тази линия се задълбочава, с цел да влезе концепцията за „ непрекъсната държавна линия “ и в „ многотомната “ история на Българска академия на науките.
В този смисъл, имайки поради някои текстове на Петър Хр. Петров , Румен Даскалов разяснява: „ Нека единствено отбележа, че басните на Петър Петров са оповестени в официозно издание на Българска академия на науките и самият той е бил професор по история в Софийския университет. Както ще забележим, в това отношение той сполучливо съперничи на най-изобретателните македонски историци. “
Сръбската и след това югославска историография
Според сръбския мироглед е основано ново царство, което без никаква аргументация един път е „ славяно-македонска страна “, един път „ македонско славянско царство “ и „ македонска страна “, въпреки без да се влага в това етнически смисъл. (Но за хърватски историци страната е „ българска “).
И за множеството югославски създатели след края на Втората международна война (особено сръбски, хърватски и словенски) идеологически Самуиловото царство е обвързвано със остарялото българско царство и както неговите основатели, по този начин и самите ромеи го назовават „ българско “.
Целта на Самуил не се обрисува да е възобновяване на остарялото българско царство, а цялата му агресия е ориентирана в южна посока
Самуил ляга върху традициите и наследството на Симеонова и Петрова България. Но всъщност, това било и „ ново създание “. Центърът на тежестта му е ситуиран на югозапад и днешна Македония е негово ядро. Целта на Самуил не се обрисува да е възобновяване на остарялото българско царство, а цялата му агресия е ориентирана в южна посока.
В този смисъл разнообразни югославски създатели, без да отхвърлят легитимацията посредством българската царска традиция, приказват даже за „ славянска страна в Македония “.
Някои обаче поясняват израза „ българин по жанр “ от Битолския надпис на Иван Владислав като въпреки всичко изява на схващане за етническа принадлежност, което българската власт популяризира над върхушката в Самуиловата страна.
Изобщо сериозната югославска медиевистика не отхвърля следването на българската царска традиция, даже и известно българско етническо схващане измежду върхушката, правейки ангажимента и за Самуиловото царство като ново създание.
Никой от уважаваните югославски медиевисти не приказва нито за „ македонски “ темперамент на страната
Но въпреки и различавайки се от твърдолинейната българска историография, никой от уважаваните югославски медиевисти не приказва нито за „ македонски “ темперамент на страната, нито за „ македонски народ “ през Средновековието, нито пък търсят някакво етническо разграничение сред Самуиловата страна, от една страна, и подчинената източна част на Симеоновото и Петрово царство, от друга.
Македонска историография
В това време комунистически Белград освен поддържа политически македонската позиция, само че и разрешава разгръщането ѝ в националистически дух. Това става даже по метод, който не е разрешен на нито една друга югославска историография от републиките.
Още с първата от 1953 година „ История на народите на Югославия “ в Средновековието се търсят „ македонски славяни “, „ македонци “ и „ македонски народ “. То пък е забележима за Р. Даскалов политически стимулирана отстъпка на сръбските, хърватски и словенски историци пред македонските им сътрудници.
Ето за какво Самуилово царство попада като „ македонска страна “ и „ македонско царство “. Всички извори правилно го назовават „ българско “ и популацията му „ българи “, само че това е заради идеологическите държавно-правни и църковни връзки в феодален смисъл сред Самуиловото царство и страната на Симеон и Петър.
Македонските създатели са съгласно Р. Даскалов сериозни към етнизирането само по отношение на българската историография, а на доста места сами етнизират македонските славяни и са склонни да позволяват последователност там, тръгвайки от същите предпоставки като на българските историци, само че в противоположна посока.
Самуиловата страна на Сърджан Пириватрич
След измененията през 1989-1991 година и в двете страни се предъвкват тези от предходните десетилетия – един път изцяло идентична страна в България и напълно ново създание в някогашната югославска република.
Поради това и няма по какъв начин в събитие през втората половина на 90-те да не се трансформира книгата на Сърджан Пириватрич за Самуловата страна. За него тя е напълно в българските държавни и царски обичаи и хората от върхушката са се считали за българи, както проличава от надписа на Йоан Владислав „ българин родом “.
Пириватрич акцентира по какъв начин няма никаква причина жителите на Самуиловата страна да не се назовават българи, а самата страна – България. И съгласно него обаче, тя е и българска, само че и ново създание. Заедно с това младият сръбски медиевист изрича и запаси до каква степен българското етническо схващане отива в дълбочина на по-долните обществени нива.
Български и македонски реакции на труда на Пириватрич
Приветствайки и превеждайки труда на български език, твърдолинейната българска историография няма по какъв начин да си замълчи, задето сръбският историк не отчитал „ напредналия развой на одобряване на българската средновековна националност “.
Не може да не възрази и против възгледа му, че въпреки и следвайки българската царска и църковна традиция, страната въпреки всичко била и „ ново създание “.
Показателни за реакциите в югозападната ни съседка са възгледите на македонския историк и неотдавна шеф на Института за национална история Митко Панов . Той е засегнат най-много задето С. Пириватрич отстъпва от югославския „ уравновесен консенсус “ за Самуиловата страна и приема тезата на българската историография за българския й темперамент.
Митко Панов и „ Ослепената страна “
Решавайки да поправи всички неточности, М. Панов самичък написва монография на британски език „ Ослепената страна “.
Там той пази тезата по какъв начин в своето придържане към византийската имперска идеология, византийските създатели са направили голяма неправда към Самуиловата страна, като са я изопачили и даже „ ослепили “ (по метафората в заглавието), като я нарекли българска, лишавайки я от нейния самоинициативен темперамент и лична еднаквост (не се споделя само „ македонска “, с цел да премине въпреки всичко през ситото на рецензирането в влиятелното издателство).
Византийската идеология изисквала новата страна да не се признава за ново образувание.
Румен Даскалов добре разкрива по какъв начин злоупотребата с изтъкнати създатели и най-нови теории е впечатляваща, като с несъразмерен метод Панов е мощно сериозен към българската историография, само че не и към македонската.
Всъщност, както разкрива и Даскалов, „ ревизионизмът “ на Панов и задачата на цялото претенциозно упражнение е осъвременена, само че остаряла по същността си македонска теза по етническия въпрос.
А в този момент накъде
Както се вижда от книгата на Даскалов, множеството от дебатите са въпрос на интерпретация и най-често свръхинтерпретация на обстоятелства предвид на предпоставени тези и удържане на национална позиция от днешна позиция.
Например, съществуването на българската царска и патриаршеска купа приемане ли е на българска държавност или значи само легитимация на друга и друга страна посредством предходната българска?
Преместването на центъра на страната и патриаршията в днешна Македония какво значение има – никакво или огромно?
Как се трансформират с това пренасяне на държавния център задачите на външната политика и разнообразни ли са те или са все същите?
Защо откакто се отвоюва още веднъж източната част центърът не се реалокира на изток? Смяната на династията какво значение има за приемствеността с Първото българско царство или е спиране на връзката?
Ясно засвидетелствано в историческите извори име „ българи “ етническо ли е или просто държавнополитическо? Стига ли българизирането и до тогавашните славяни в днешна Македония?
Развитието на българската медиевистика след 1989 година върви към тежък, твърдолинеен шовинизъм
За страдание, както показва и Р. Даскалов, до момента в който книгата на С. Пириватрич е пресен лъх в сръбската медиевистика, то развиването на българската след 1989 година, върви към тежък, твърдолинеен шовинизъм, който вследствие на изострения спор от последните няколко години със Северна Македония продължава юначен да копае дъното и да се отдалечава от достиженията на сериозната историческа просвета.
Поне три генерации се надпреварват кое ще каже по-голяма нелепост, а към този момент се задава и четвърто, за жалост, и то сякаш обещаващо по неправилния метод. Преобладават юбилейни и полемизиращи със Скопие издания, които главно тиражират остарели тези в твърдолинеен дух.
Видяхме, че сходни трендове се следят и в Северна Македония. Последните клюки са, че гореспоменатият нов шеф на Института за национална история ще е новият съпредседател и на Смесената историческа комисия от македонска страна.
Всъщност, в случай че искаш комисия, която да не свърши никаква работа, постави в нея тези български историци и македонски " историчари ", които са писали към този момент за Самуиловата страна и са там, с цел да не правят отстъпка от към този момент написаното.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Преди дни на книжния пазар за появи новата книга на историка Румен Даскалов „ Историографски разногласия за Средновековието. Българо-сръбски, българо-македонски “.
Тъй като трудът е огромен по размер, ще пренебрегвам множеството и разнородни тематики на диспути, които се засягат в него, и ще се спра само на това какво ни споделя за Самуиловата страна и за разногласията сред български и сръбски, а от един миг нататък - и югославски и македонски създатели.
Тя е предостатъчна, с цел да даде визия за залозите и противоречивите въпроси в самобитните „ историографски войни “ от последното столетие.
Българският мироглед и измененията в него
От книгата на Даскалов научаваме по какъв начин се оформя възгледът на българската историография. Според него, страната на комитопулите (цар Самуил е първият от династията на комитопулите - бел. ред.) е „ западно българско царство “ съществуващо редом с източното.
Самуиловата страна е българска освен по държавна традиция, само че и по население, което има такова схващане от горе до долу.
Срещаното в изворите име „ българин “, в това число и в Битолския надпис , се придвижва върху всички жители на Самуиловото царство без изключение. Дори и откритата по-късно сръбска власт в Македония не съумява да го промени.
Ала до момента в който до Втората международна война в България историците акцентират приемствеността на царската купа, патриаршията и административна уредба сред Първото българско царство и Самуиловата страна, добавяйки след това и открития през 50-те Битолски надпис, то в годините на комунистическия режим възгледите последователно еволюират към една по-голяма твърдолинейност.
Дължи се на събитието, че самото разбиране за последователност към този момент не задоволява и се търси цялостна еднаквост сред двете страни.
От края на 60-те и началото на 70-те години тази линия се задълбочава, с цел да влезе концепцията за „ непрекъсната държавна линия “ и в „ многотомната “ история на Българска академия на науките.
В този смисъл, имайки поради някои текстове на Петър Хр. Петров , Румен Даскалов разяснява: „ Нека единствено отбележа, че басните на Петър Петров са оповестени в официозно издание на Българска академия на науките и самият той е бил професор по история в Софийския университет. Както ще забележим, в това отношение той сполучливо съперничи на най-изобретателните македонски историци. “
Сръбската и след това югославска историография
Според сръбския мироглед е основано ново царство, което без никаква аргументация един път е „ славяно-македонска страна “, един път „ македонско славянско царство “ и „ македонска страна “, въпреки без да се влага в това етнически смисъл. (Но за хърватски историци страната е „ българска “).
И за множеството югославски създатели след края на Втората международна война (особено сръбски, хърватски и словенски) идеологически Самуиловото царство е обвързвано със остарялото българско царство и както неговите основатели, по този начин и самите ромеи го назовават „ българско “.
Целта на Самуил не се обрисува да е възобновяване на остарялото българско царство, а цялата му агресия е ориентирана в южна посока
Самуил ляга върху традициите и наследството на Симеонова и Петрова България. Но всъщност, това било и „ ново създание “. Центърът на тежестта му е ситуиран на югозапад и днешна Македония е негово ядро. Целта на Самуил не се обрисува да е възобновяване на остарялото българско царство, а цялата му агресия е ориентирана в южна посока.
В този смисъл разнообразни югославски създатели, без да отхвърлят легитимацията посредством българската царска традиция, приказват даже за „ славянска страна в Македония “.
Някои обаче поясняват израза „ българин по жанр “ от Битолския надпис на Иван Владислав като въпреки всичко изява на схващане за етническа принадлежност, което българската власт популяризира над върхушката в Самуиловата страна.
Изобщо сериозната югославска медиевистика не отхвърля следването на българската царска традиция, даже и известно българско етническо схващане измежду върхушката, правейки ангажимента и за Самуиловото царство като ново създание.
Никой от уважаваните югославски медиевисти не приказва нито за „ македонски “ темперамент на страната
Но въпреки и различавайки се от твърдолинейната българска историография, никой от уважаваните югославски медиевисти не приказва нито за „ македонски “ темперамент на страната, нито за „ македонски народ “ през Средновековието, нито пък търсят някакво етническо разграничение сред Самуиловата страна, от една страна, и подчинената източна част на Симеоновото и Петрово царство, от друга.
Македонска историография
В това време комунистически Белград освен поддържа политически македонската позиция, само че и разрешава разгръщането ѝ в националистически дух. Това става даже по метод, който не е разрешен на нито една друга югославска историография от републиките.
Още с първата от 1953 година „ История на народите на Югославия “ в Средновековието се търсят „ македонски славяни “, „ македонци “ и „ македонски народ “. То пък е забележима за Р. Даскалов политически стимулирана отстъпка на сръбските, хърватски и словенски историци пред македонските им сътрудници.
Ето за какво Самуилово царство попада като „ македонска страна “ и „ македонско царство “. Всички извори правилно го назовават „ българско “ и популацията му „ българи “, само че това е заради идеологическите държавно-правни и църковни връзки в феодален смисъл сред Самуиловото царство и страната на Симеон и Петър.
Македонските създатели са съгласно Р. Даскалов сериозни към етнизирането само по отношение на българската историография, а на доста места сами етнизират македонските славяни и са склонни да позволяват последователност там, тръгвайки от същите предпоставки като на българските историци, само че в противоположна посока.
Самуиловата страна на Сърджан Пириватрич
След измененията през 1989-1991 година и в двете страни се предъвкват тези от предходните десетилетия – един път изцяло идентична страна в България и напълно ново създание в някогашната югославска република.
Поради това и няма по какъв начин в събитие през втората половина на 90-те да не се трансформира книгата на Сърджан Пириватрич за Самуловата страна. За него тя е напълно в българските държавни и царски обичаи и хората от върхушката са се считали за българи, както проличава от надписа на Йоан Владислав „ българин родом “.
Пириватрич акцентира по какъв начин няма никаква причина жителите на Самуиловата страна да не се назовават българи, а самата страна – България. И съгласно него обаче, тя е и българска, само че и ново създание. Заедно с това младият сръбски медиевист изрича и запаси до каква степен българското етническо схващане отива в дълбочина на по-долните обществени нива.
Български и македонски реакции на труда на Пириватрич
Приветствайки и превеждайки труда на български език, твърдолинейната българска историография няма по какъв начин да си замълчи, задето сръбският историк не отчитал „ напредналия развой на одобряване на българската средновековна националност “.
Не може да не възрази и против възгледа му, че въпреки и следвайки българската царска и църковна традиция, страната въпреки всичко била и „ ново създание “.
Показателни за реакциите в югозападната ни съседка са възгледите на македонския историк и неотдавна шеф на Института за национална история Митко Панов . Той е засегнат най-много задето С. Пириватрич отстъпва от югославския „ уравновесен консенсус “ за Самуиловата страна и приема тезата на българската историография за българския й темперамент.
Митко Панов и „ Ослепената страна “
Решавайки да поправи всички неточности, М. Панов самичък написва монография на британски език „ Ослепената страна “.
Там той пази тезата по какъв начин в своето придържане към византийската имперска идеология, византийските създатели са направили голяма неправда към Самуиловата страна, като са я изопачили и даже „ ослепили “ (по метафората в заглавието), като я нарекли българска, лишавайки я от нейния самоинициативен темперамент и лична еднаквост (не се споделя само „ македонска “, с цел да премине въпреки всичко през ситото на рецензирането в влиятелното издателство).
Византийската идеология изисквала новата страна да не се признава за ново образувание.
Румен Даскалов добре разкрива по какъв начин злоупотребата с изтъкнати създатели и най-нови теории е впечатляваща, като с несъразмерен метод Панов е мощно сериозен към българската историография, само че не и към македонската.
Всъщност, както разкрива и Даскалов, „ ревизионизмът “ на Панов и задачата на цялото претенциозно упражнение е осъвременена, само че остаряла по същността си македонска теза по етническия въпрос.
А в този момент накъде
Както се вижда от книгата на Даскалов, множеството от дебатите са въпрос на интерпретация и най-често свръхинтерпретация на обстоятелства предвид на предпоставени тези и удържане на национална позиция от днешна позиция.
Например, съществуването на българската царска и патриаршеска купа приемане ли е на българска държавност или значи само легитимация на друга и друга страна посредством предходната българска?
Преместването на центъра на страната и патриаршията в днешна Македония какво значение има – никакво или огромно?
Как се трансформират с това пренасяне на държавния център задачите на външната политика и разнообразни ли са те или са все същите?
Защо откакто се отвоюва още веднъж източната част центърът не се реалокира на изток? Смяната на династията какво значение има за приемствеността с Първото българско царство или е спиране на връзката?
Ясно засвидетелствано в историческите извори име „ българи “ етническо ли е или просто държавнополитическо? Стига ли българизирането и до тогавашните славяни в днешна Македония?
Развитието на българската медиевистика след 1989 година върви към тежък, твърдолинеен шовинизъм
За страдание, както показва и Р. Даскалов, до момента в който книгата на С. Пириватрич е пресен лъх в сръбската медиевистика, то развиването на българската след 1989 година, върви към тежък, твърдолинеен шовинизъм, който вследствие на изострения спор от последните няколко години със Северна Македония продължава юначен да копае дъното и да се отдалечава от достиженията на сериозната историческа просвета.
Поне три генерации се надпреварват кое ще каже по-голяма нелепост, а към този момент се задава и четвърто, за жалост, и то сякаш обещаващо по неправилния метод. Преобладават юбилейни и полемизиращи със Скопие издания, които главно тиражират остарели тези в твърдолинеен дух.
Видяхме, че сходни трендове се следят и в Северна Македония. Последните клюки са, че гореспоменатият нов шеф на Института за национална история ще е новият съпредседател и на Смесената историческа комисия от македонска страна.
Всъщност, в случай че искаш комисия, която да не свърши никаква работа, постави в нея тези български историци и македонски " историчари ", които са писали към този момент за Самуиловата страна и са там, с цел да не правят отстъпка от към този момент написаното.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ