Цар Мидас е живял през 8 век пр.н.е.Археолози в Турция

Цар Мидас е живял през 8 век пр.н.е.
Археолози в Турция са създали монументално изобретение, обвързвано с именития цар Мидас, оповестено в American Journal of Archaeology. Някои откриватели допускат, че откритата антична гробница е принадлежала на член от фамилията на именития цар Мидас, до момента в който доста други се опълчват на това изказване. Цар Мидас е живял през 8 век пр.н.е. Той е прочут в фолклора с „ докосването на Мидас “, защото всичко, до което се допре, се трансформира в злато. Смята се, че този мит е зародил заради голямото му благосъстояние. Разследването разкри, че гробницата има корени в античното царство Фригия (1200–675 година прочие Хр.). Откриването на гробницата надалеч от столицата на царството хвърли светлина върху обществената конструкция на Фригия.

Според Live Science гробницата е била открита в тумулуса Караагач в северозападния регион Бозююк в Турция. Екипът е разкрил няколко скъпи погребални блага в гробницата. Тя е била открита през 2010 година посредством сателитни фотоси, а откривателите са разкрили вреди, породени от плячкосване. Академичните разкопки са почнали през 2013 година Проучването се занимава с архитектурата на гробницата, както и с погребалните блага. Цялата конструкция е ситуирана на към 8 метра над натурален рид и се издига на към 30 метра над околната низина. Според приблизителните калкулации диаметърът ѝ е към 33 метра.

Гробницата имала камери, направени от дърво. Дизайнът й бил колосален, сходен на елитни погребения покрай Гордион. Погребалните блага, открити в погребението, са били открити и в кралски погребения в столицата на Фригийското царство, известна като Гордион. Погребалните блага варирали от голям брой керамични съдове до изящни бронзови съдове. Един от керамичните съдове носел фригийско име, а съдовете били украсени с претекстове, изобразяващи подиуми от лов, борби и процесии.

Бронзовите съдове са разпознати като ситули.

Тези съдове вършат гробницата да се откроява, защото единственото друго заравяне, в което са били открити, е било евентуално мястото за отмора на бащата на Мидас, Гордияс. Всички тези характерности сочат, че притежателят на погребението е бил значима фигура във фригийските властови структури. Датирането на артефактите сочи, че гробницата е била издигната сред 740 и 690 година пр.н.е.

Бяха открити няколко човешки остатъци, само че нито един от тях не е обвързван с жителя на гробницата. Някои от тях са разпознати като част от гробището, което е съществувало на мястото преди тумулуса, до момента в който доста други евентуално са били сложени там след построяването на фригийската гробница. 

„ Новооткритият тумулус е неповторим с това, че съдържа гробове, обхващащи интервал от съвсем три хилядолетия “, показа археологът Брайън Роуз от Университета на Пенсилвания, който не е взел участие в изследването. 

Местоположението на гробницата, 100 благи западно от античната столица на царството в Гордион, допуска, че политическата власт на империята не е била съсредоточена в едно място. Лицето, заровено в гробницата, очевидно е било видно, а фактът, че тумулусът Караагач е бил определен за мястото на почивката му, допуска основната позиция на обекта в обществената динамичност. Находката допуска, че политическото въздействие е било публикувано в цялото антично царство в централна Анадола.