Цар Иван Стефан е първороден син на цар Михаил III

Цар Иван Стефан е първороден наследник на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна-Неда. След като татко му се възкачва на търновския трон през 1323 година, Иван Стефан е посочен като правоприемник на престола. Когато Михаил III взема решение да се разведе с Анна-Неда и да се ожени за Теодора Палеологина през 1324 година , Иван Стефан е заточен дружно с братята и майка си.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

През лятото на 1330 година, когато е на 30 години, след борбата при Велбъжд, става цар на България благодарение на чичо си Белаур и вуйчо си крал Стефан Дечански . По силата на това решение е изпратено писмо до Анна-Неда и синовете ѝ да тръгнат незабавно към Търново. Впоследствие в българската столица идват сръбски велможи, съпроводени от сръбска военна част  със задача да улеснят възкачването на Иван Стефан. Те носят и писмото на Стефан Дечански, което подрежда, много заповедно, на българските боляри да одобряват племенника му за собствен цар:

„ … както беше ваш стопанин и цар неговият татко Михаил цар, подобен да бъде за вас и неговия наследник Стефан, стопанин и цар ваш, и за всичко това да ме послушате “.

По този метод през втората половина на месец август 1330 година Иван Стефан става цар на България. Чрез него сърбите се надяват да засилят политическото си въздействие в България. След като това се случва, войските на Стефан Урош III Дечански напущат българските лимити.

С коронацията на Иван Стефан в Търново се обособяват две болярски групировки . Едната отпред с Анна-Неда и чичото на новия цар – видинският диктатор Белаур , която поддържа открилата се обстановка в страната, а другата се състои от последователи на Асеневата династия , която е управлявана от ловешкия диктатор Иван Александър .

Възцаряването на Иван Стефан и мощното въздействие на неговата майка принуждава вдовицата на цар Михаил III Шишман, кралица Теодора Палеологина да замине с децата си в Константинопол при своя брат – византийския император Андроник III, като едвам съумява да избави живота си с бягството. Това дава мотив на императора да наруши съюзните си връзки с България , подписани по отношение на общи военни дейности във войната против Сърбия от 1330 година Той привиква съвет от доближените си сановници, който излиза с решение да изостави войната със Сърбия, на назад във времето. Мотивите са, че без поддръжката на България, сърбите няма да дръзнат, да водят война сами против ромеите.

От друга страна един възможен поход против българското царство наподобява обещаващ. Така византийските сили, намиращи се в Сърбия по време на общите българо-ромейски военни дейности, се изтеглят и пренасочват към България , с което императорът демонстрира, че претендира да отмъсти за прогонването на сестра му от Търново.

Василевсът идва с част от войските си в Одрин , с цел да събере още хора. През септември 1330 година, взема решение, че е настъпил момента, като се възползва от безредиците в България, нахлува в българските земи. За малко време завладява региона сред Диампол и Черно море, Градовете Анхиало, Месемврия, Аетос (дн. Айтос), Ктения, Русокастро и Диампол, се предават без пердах. И защото военни дейности не са водени, в резултат на което няма съображение за грабежи, офанзивата е прекъсната заради дефицит на снабдяване.

Тези обилни териториални загуби утежняват така и така тежкото състояние на цар Иван Стефан  и виновността безспорно е хвърлена върху него. Противниците на сръбското въздействие в страната се засилват. В създалото се състояние Иван Стефан не съумява да резервира трона си. Недоволството към ръководството прераства в открит протест .

През първите месеци на 1331 година протовестиарият Раксин и логотетът Филип провеждат сполучлив дворцов прелом . За нов цар е определен племенникът на Михаил Шишман, ловешкият диктатор Иван Александър , който изиграва най-дейна роля в свалянето на своя предходник от престола. Деспот Белаур, като най-изявен покровител на Иван Стефан и надлежно съперник на проведения против него прелом, реагира против смяната на българския трон, само че тъй като няма задоволително въздействие в Търново, реалокира центъра на съпротивата си в своя видински апанаж, като лишава тази територия от царството . Вече като някогашен цар, Иван Стефан дружно с майка си побягва в Сърбия при крал Стефан Дечански, а неговият брат Шишман II, отива във владенията на Златната орда.

В Сърбия остават за към година и половина, тъй като след скорошната гибел на сръбския крал през 1331 година и възкачването на сина му Стефан Душан на престола на 8 септември 1331 година се стига до възстановяване на връзките с България , които са скрепени на Великден 1332 година с брак сред новия сръбски държател и сестрата на българския цар Иван Александър, Елена . Анна-Неда и Иван Стефан са принудени от новия крал да изоставен Сърбия. През същата година се откриват в Дубровник , само че и там не са мечтани. За да не се провокира война сред Дубровник и Сърбия, защото сръбският крал изисква по молба на цар Иван Александър предаването на някогашната българска кралица и нейния наследник, прибягват до ловкост.

За да заблуди българите и сърбите, царицата Анна Неда афишира, че след погребението на сина си отпътува за Константинопол . За по огромна меродавност даже му устройва фиктивно заравяне в един бенедиктиснски манастир на остров Крон, като поставя в земята един фактически умрял дубровнишки търговец . След този спектакъл българският цар се снабдява с подправена идентичност на мъртвия търговец и под името Никола Цапина напуща Дубровник. През декември 1338 година дружно с майка си идва в Неапол и се открива да живее в двореца на крал Роберто I Мъдри . На всички приеми в Южна Италия, Иван Стефан се показва под името Людовик . Сключва брак с извънбрачна щерка на княза на Таранто – Филипo I – Мария . След брака е разгласен за „ катехумен “, очакващ формалното си католическо кръщение.

През 1342 година съпровожда бъдещия император Йоан VI Кантакузин при бягството му от Константинопол. Това му обезпечава 20 години спокоен живот, само че през 1363 година, е покорен в Гуардавале дружно с един български свещеник от свитата му при една междуособна война за възобновяване на църковната страна на папата, на чиято страна се бори. Отведен е в пандиза на Сиена. През 1373 година умира в Неапол .

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Михаил III Шишман – дипломация, бракове и военни дейности