Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър, роден

Българската история с Румен Петков: Иван Шишман – цар на Търновското царство

Цар Иван Шишман е наследник на цар Иван Александър , роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ . Той наследява престола след гибелта на своя татко заради обстоятелството, че първородният наследник от първата му жена Теодора Басараб – Михаил Асен, умира в пердах с турците . Вторият наследник Иван Срацимир е към този момент държател на Видинското царство от 1356 година

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

Така с претекста, че Иван Шишман е ”багренороден ”, т.е. роден след възцаряването на своя татко, царицата еврейка извоюва търновския трон за своя наследник . Цар Иван Шишман поема страната, разграничена на три страни. На него се пада достойнството да ръководи Търновското царство, което обгръща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин държател е брат му Иван Срацимир, а Добруджа се ръководи от диктатор Добротица .

След борбата при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад завладява цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман . За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е заставен да води договаряния за мир и да се признае за васал . Условието е да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара (Тамара Мария Шишман) – за жена. Така през 1373 година търновската принцеса отива принудително в харема на султана в тогавашната столица Бурса. Тя обаче резервира християнската си религия.

В Бориловия синодик ориста ѝ е оценена като една от най-големите саможертви в българската история . Гробът на Кера Тамара в Бурса е непокътнат и до през днешния ден във фамилната гробница на Османовци, паралелно до този на султан Мурад I, и посетителите го знаят като мястото на „ българската кралица Марийче “. Съгласно волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита , а върху гроба ѝ е засят ечемик.

През 1385 година турският главнокомандващ Лала Шахин паша, който има седалище в Пловдив, получава заповед от султан Мурад I да превземе и град София . Софийското поле се явява основно за по-нататъшните военни дейности на завоевателите. Турският военачалник обсажда софийската цитадела, която се брани героично под командата на воеводата Янко . Загубите се усилват и Лала Шахин се принуждава да доложи на Мурад І за неуспехите си.

Султанът взема решение да назначи Индже Балабан бей, зависещ на Лала Шехин, за комендант на войските, на които е предоставено да завладеят София. От рапорта на Индже Балабан бей до султан Мурад се схваща, че град София не е високомерен със мощ, а с ловкост . Воеводата на София, Янко е хванат след надхитряване. До София е изпратен умел сокалар на име Узендже Севендик, който се предава и декларира на Янко, че е избягал от сънародниците си, с цел да се покръсти в София. Янко му повярва, прибира го при себе си и даже отива с него на лов наоколо до турските предни линии.

През нощта Узендже Севендик отива до най-близката застава и благодарение на доведени турци го залавя и води в Пловдив. Там храбрият Янко, окован с вериги, е изпратен при султана в Одрин. На собствен ред Индже Балабан още веднъж повежда войските към София. Оставен с градоначалник в неопределеност градът капитулира . По този въпрос е писал и турският академик странник Евлия Челеби. Той споделя, че Балабан паша обсажда града с многочислени войски и тъкмо след 70 дни принуждава гарнизона да излезе вън и да се съобщи.

От всички народности, които живеят в град София излизат представители при Балабан, те му предават ключовете с молба да им пощади живота и позволи да останат в града. Балабан се отнася благосклонно единствено към българите и дубровчаните, на които дефинира и място за живеене, а на другите заповядва да изоставен града. Съгласно записките му крепостта, която е била с величина 47 000 крачки, е съборена в продължение на 40 дни .

През 1386 година цар Иван Шишман повежда война и против влашкия държател Дан І , който побеждава и убива на 23 септември с.г. Негов правоприемник става Мирчо І Стари. Той е наследник на подчинения на българския цар челник Радул І, татко на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад III Цепеш (граф Дракула). По същото време турците настъпват на запад и завладяват Пирот и Ниш . Срещу османското нахлуване е проведена коалиция от сръбския княз Лазар Хребелянович и босненския крал Стефан Твърдко I Котроманич. Към тях се причислява и цар Иван Шишман, само че не съумява да изпрати армия.

През 1387 година при гр. Плочник на р. Топлица турците претърпяват първото си огромно проваляне . Тази победа обаче не е употребена за разширение на обединението и за общ отпор против завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари против България, неудовлетворен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета.

През 1388 година 30-хилядна турска армия под командването на Али паша минава Източна Стара планина и завладява Овеч (дн. Провадия), Шумен, Мадара и Тутракан . Завоевателят обсажда и най-силната цитадела Никопол , която се отбранява от самия цар Иван Шишман. След продължителна блокада царят желае мир . Турците му оферират да съобщи Силистра, само че той отхвърля.

Следват нови офанзиви на османците, ръководени от самия султан Мурад. Иван Шишман е заставен да отстъпи Силистра, с цел да резервира Никопол . Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява мощно териториите на Иван Шишман.

Добруджанското деспотство резервира своята столица Калиакра и Варна. На 15 юни 1389 година на Косово поле против турците се изправят съюзените сили на сърби и босненци . Въпреки гибелта на Мурад, турците, под командването на сина му Баязид I Йълдъръм, нанасят проваляне на сърбите и ги принуждават да признаят васална взаимозависимост.

През 1392 година османците проникват в Южна Унгария и я опустошават. Крал Сигизмунд нанася контраудар и разрушава един турски отряд. Тази победа предизвиква Иван Шишман да отхвърли васалитета към султана и да потърси съюз с крал Сигизмунд за обща битка със завоевателя. Като научава за договарянията на българския цар с унгарците, султан Баязид взема решение да го накаже .

През пролетта на 1393 година той подхваща поход против Търново и го обсажда . През това време цар Иван Шишман се намира в Никопол по отношение на договарянията с Унгария, от която чака военна помощ. Обсадата на Търново продължава три месеца без триумф. На края турците обхванат през една от портите на Царевец. Както написа Цамблак, Търновград пада в ръцете на турците, ”след като прегрешението надви ”, което навежда на мисълта за изменничество.

Превземането на ”царствения град ” става на 17 юли 1393 година Населението на Търново е подложено на жестокости, а градът на опустошение. Екзекутирани са 110 видни боляри и първенци , огромен брой от членовете на знатни фамилии са изпратени в Мала Азия, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. След завладяването на Търново ударът на султан Баязид се насочва към Никопол, където се е укрепил цар Иван Шишман. Причината българският държател да избра Никополската цитадела е основното й разположение на брега на р. Дунав , откъдето поддържа връзки с Унгария и влашките земи. Съгласно турските летописи градът е високомерен след блокада. Цар Иван Шишман е обезглавен по заповед на султан Баязид на 3 юни 1395 година в Никопол.

Присъединете се към нашия