Цар Фьодор III Алексеевич е един от най-необичайните, прогресивни и

Цар Фьодор III Алексеевич е един от най-необичайните, прогресивни и в същото време трагични владетели в съветската история.

Роден на 9 юни 1661 година, той ръководи напълно за малко (1676 – 1682) и умира едвам на 20-годишна възраст. Въпреки че остава в сянката на по-младия си полубрат Петър Велики, Фьодор в действителност слага основите на модернизацията на Русия. Управлението му е белязано от тежки физически премеждия, радикални промени и разчупване на вековни обичаи.

Фьодор страда от рождение от мистериозна болест, за която се счита, че е било тежка форма на скорбут. Краката му са толкоз подути и парализирани, че през по-голямата част от времето е носен на носилка или се придвижва в количка. В контрастност с болното си тяло, той има ослепителен разум. Образован от учения духовник Симеон Полоцки, младият цар приказва свободно латински и полски, написа лирика и обожава музиката.

Фьодор е влюбен в полската просвета. По негово време в съветския двор за първи път се прокрадва западният жанр. Той заповядва на придворните да бръснат брадите си (нещо, което по-късно Петър Велики постанова насилствено) и да заменят обичайните тежки съветски кафтани с по-леки полски облекла. Той подписва плана за основаването на Славяно-гръко-латинската академия – първото висше образователно заведение в Русия.

Най-важното му дело е премахването на системата местничество. Дотогава постовете в страната и армията са се раздавали съгласно знатността на рода, а не съгласно качествата. Фьодор изгаря обществено всички родословни книги на болярите, с цел да спре разногласията им за власт, и вкарва назначението по заслуги.

Най-големият скандал по негово време е обвързван с женитбата му. Според съветската традиция, царят би трябвало да избере брачна половинка посредством специфичен обзор на девици от най-знатните родове. Фьодор обаче нарушава протокола. Той се влюбва в Агафия Грушецка, госпожица с полски генезис и по-нисък благороднически сан, откакто я вижда инцидентно по време на църковно шествие. Влиятелният болярски клан Милославски прави всичко допустимо да провали брака, като популяризира клюки, че момичето е развратно. Фьодор се застъпва за нея, проверява клеветата и санкционира сурово заговорниците, след което се дами по обич.

Първата брачна половинка на царя провокира потрес в консервативното общество. Тя отхвърля да живее изолирана в женските палати, появява се обществено пред хора с разпуснати коси и без обичайните забрадки, носи европейски рокли и поучава царя по държавни въпроси. Тя даже упорства пред Фьодор да открие учебни заведения за дамите, което за XVII век в Русия е било нечувано светотатство.

Агафия умира при раждане, а бебето я последва дни по-късно. Съкрушеният Фьодор е заставен да се ожени бързо повторно за Марфа Апраксина, само че единствено два месеца след сватбата царят умира. Тъй като не оставя директен правоприемник, гибелта му отваря кутията на Пандора. В двореца избухва кървясъл скандал сред двете майчини крила на династията Романови – Милославски и Наришкини. Това води до фамозния Стрелецки протест (1682 г.), при който пред очите на 10-годишния предстоящ Петър Велики са заклани негови близки родственици.

Петър I Алексеевич Велики, също роден на 9 юни, единствено че 11 години след своя полубрат Фьодор, е една от най-колосалните, само че и най-противоречивите фигури в международната история. Той безусловно изтръгва Русия от Средновековието и я трансформира в международна суперсила, само че методите му са брутални, а персоналният му живот – изпълнен със кавги, екстравагантност и принуждение.

Петър е бил висок малко над 203 см, което за XVII век е било същинско знамение. Въпреки големия си растеж обаче, той е имал непропорционално дребна глава, тесни плещи и дребни стъпала (номер 38-39), което е правело походката му странна и разлюляна. Страдал е от тежки нервни тикове, които изкривявали лицето му в моменти на яд. Изпадал е в неконтролируеми пристъпи на гняв, по време на които е можел да пребие най-близките си другари.

Създава пародийна организация, наречена „ Всепиянски, всешутовски и най-екстравагантен събор “. Членовете му, съветски велможи, провеждали огромни оргии, на които се подигравали с църковните ритуали. Пиенето на големи количества алкохол било наложително, а отводът се наказвал. Царят е имал фикс идея по медицината, изключително по денталната. Той постоянно носел със себе си торба с хирургически принадлежности и персонално вадел зъбите на своите придворни при най-малкото недоволство, постоянно изваждайки и здрави зъби по нехайство.

По време на „ Великата дипломатическа задача “ в Европа, Петър пътува тайно под подправеното име Пьотр Михайлов. Поради двуметровия му растеж обаче, всички незабавно разбирали кой е. По време на престоя си в Англия той и антуражът му наемат имение и безусловно го унищожават с разгулен забави, съсипвайки скъпи градини и картини.

Решен да модернизира Русия по европейски модел, Петър не разрешава обичайните дълги бради на съветските боляри. Тези, които желали да запазят брадата си, трябвало да заплащат голям годишен налог и да носят специфичен бронзов жетон („ Брадова пошлина “). На тези, които отказвали да платят, царят персонално рязал брадите с ножица.

Петър основава първия съветски музей, в който събира анатомични аномалии, препарирани двуглави животни и деформирани човешки зародиши в стъкленици. За да притегли гости в този злокобен музей, той предложил безвъзмездна чаша водка на всеки клиент.

Най-голямата черна точка в биографията му е убийството на личния му първороден наследник, царевич Алексей. Наследникът се опълчва на промените на татко си и бяга в чужбина. Петър го подмамва да се върне, упреква го в държавна измяна и персонално взе участие в изтезанията му в Петропавловската цитадела, където младежът умира от раните си.

Втората му брачна половинка, Екатерина I, някогашна селянка и слугиня, имала спекулация с нейния секретар Вилим Монс. Когато схваща, Петър упреква Монс в корупция и го обезглавява. Според известна градска легенда, императорът наредил отрязаната глава на любовника да бъде балсамирана в стъклен буркан и сложена в спалнята на императрицата, с цел да ѝ припомня за изневярата ѝ.

Въпреки бруталността си, Петър умира като мъж с правила. През ноември 1724 година той вижда заседнала лодка с бойци в ледените води на Финския залив и персонално навлиза до кръста във водата, с цел да ги избави. Вследствие на това развива тежко инфектиране на пикочните пътища и умира в жестоки страдания при започване на 1725 година, без да успее да остави явен правоприемник.