Баща ми бояджията
Цапането с багра на всякакви неща е дивотия. Всяко цапане. На всевъзможни неща. И на евросгради, и на монументи, и на Съдебната палата, и на Общината... Това, дето копеленца безнаказано драскат графитите си върху преди малко ремонтирани фасади, също е дивотия. Дето малоумни деятели заливат с алена багра кожени палта в отбрана на животните - също.
Но дали пък е тъкмо по този начин? Дали всяко цапане на всяко нещо е дивотия? Дали всяко ликвидиране е закононарушение и би трябвало да бъде спряно? Да спрем ли да колим свине за пържоли и кюфтета или да забраним антибиотиците, тъй като всеобщо избиват почтени бактерии? Може да се окаже, че има хубаво заливане с багра и неприятно заливане с багра. Остава да се разберем кой ще дефинира кое какво е.
Добро ли е да сториш зло на злия? Или да сториш зло на злия е възможно и дори похвално, до момента в който да сториш същото зло на положителния е възмутително и укорително. Излиза, че актът няма значение, а единствено посоката. Така е и с военните спорове. Вижте една и съща война каква беше за България до 1944 и каква стана по-късно! Една и съща. Въпросът остава отново този - да се договорим кой ще споделя кое е положително и кое е зло. Нали, щом към този момент не е Бог, все би трябвало да е някой?
Но стига сме философствали (когато стартира да мъдрувам, ми се повдига от самия себе си), седнали сме да приказваме за друго.
Големият въпрос на последното сградно омаскаряване не е цветът на боята, нито дали клепането с багра е позволена форма на гражданска позиция. Въпросът дори не е и причинителят, тъй като в случай че Костя™ Копейкин® беше оплискал с алена багра не постройката на Европейската комисия, а съветското посолство, функциите на дюдюкащите и аплодиращите щяха да се разменят.
Въпросът е какво е отношението ни към Европа. Как след 15 години участие в Европейски Съюз я оценяваме, по какъв начин желаеме да постъпим с нея. Сещам се за 4 метода.
Харесваме Европа, оставаме в нея и се борим против всекиго, който желае да ѝ навреди. Не харесваме Европа, само че оставаме в нея с вяра да я променим по този начин, че да ни хареса. Не харесваме Европа и желаеме да я напуснем, пък след това тя да си троши главата както знае. Не харесваме Европа и желаеме да я унищожим.
Според мен рационалната позиция се разказва от точка 2. и то единствено ненапълно, тъй като в Европа има както какво да харесаш, по този начин и какво да не харесаш. Защото в случай че беше единствено неприятна и в нея нямаше нищо положително, изборът щеше да е доста елементарен - или 3, или 4.
Има доста неща, поради които Европа заслужава да не бъде харесвана - агресивното олевяване, нахлуването на културния марксизъм, възхода да чиновническата аристокрация, зелените безумия, в случай че щете и политиката по време на пандемията с имунизациите и документите, която вкара " Възраждане " в политиката. Но ние продължаваме да имаме вяра, че здравият разсъдък към момента е жив и към момента нищо непоправимо не се е случило. Вярваме, че към момента " над звездите Бог е безсънен ", както се пее в Одата на насладата. Ако в къщата ти протече покривът и се спука отходната тръба, не изгаряш къщата, нито се изнасяш от нея, нито пък я плискаш с алена багра, а я ремонтираш. Горе-долу по този начин, мисля, е рационално да гледаме на днешния Европейски съюз - като на другояче уютна къща със спукана отходна тръба.
Всяко нещо си има цена. Вижте. Човекът в никакъв случай не е живял толкоз цивилизовано, толкоз пищно, толкоз обезпечено и предпазено, както след Втората международна война. Защото Европейският съюз стартира по този начин - като съглашение за въглища и стомана, което пречи на нормалните обвинени да подхванат последваща война. Пречи им с чисто стопански механизми. Те не стартират война, тъй като нямат спекулация, а не че за една нощ са станали ангели небесни.
Като погледнем днешните технологии, като погледнем днешното опазване на здравето (в софтуерно, научно, само че не и в организационно и кадрово отношение), като погледнем законодателството и правораздаването, обществените политики, културата (с някои крещящи изключения-извращения), ще си речем, че в никакъв случай не сме били по-близо до построяването на парадайса на земята. Но още от Вавилонската кула знаем, че за такива официални, безсъдържателни опити се заплаща жестока цена. Добре е да гледаме на завоеванията си както като на нещо реализирано, по този начин и като на нещо харизано. И тогава няма да изпитваме единствено горделивост, само че и признателност. Благодарността ще ни помогне да задържим това, което толкоз ни наподобява на земен парадайс, по-дълго, преди да се самоунищожи.
Но махалото се клати и всичко настрана от неговата равновесна точка - все едно в коя посока - е девиация.
Това е, коства ми се, значимият въпрос. А всички, които вандалстват и безчинстват в нашите градове, несъмнено, че са уроди и не трябва да бъдат търпени. Защото добър свършек на анархията (на атаксията) не е имало, няма и няма да има. Днес Костя™ Копейкин® увлича евроскептичния недоволник, тъй като такава топка му е вдигната. Ако му вдигнат друга, ще я отиграе и нея. Също като либералите-антифашисти. Ако Втората международна война беше приключила по другия метод, в този момент от тях по-ревностни нацисти нямаше да има.
Това е, което мисля по-въпроса. Щеше ми се да кажа нещо и за татко, тъй като сложих заглавие " Баща ми бояджията " в памет на оня превъзходен мюзикъл с Коста Цонев отпреди 50 години, само че не се сетих какво и си останах единствено с боята. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Но дали пък е тъкмо по този начин? Дали всяко цапане на всяко нещо е дивотия? Дали всяко ликвидиране е закононарушение и би трябвало да бъде спряно? Да спрем ли да колим свине за пържоли и кюфтета или да забраним антибиотиците, тъй като всеобщо избиват почтени бактерии? Може да се окаже, че има хубаво заливане с багра и неприятно заливане с багра. Остава да се разберем кой ще дефинира кое какво е.
Добро ли е да сториш зло на злия? Или да сториш зло на злия е възможно и дори похвално, до момента в който да сториш същото зло на положителния е възмутително и укорително. Излиза, че актът няма значение, а единствено посоката. Така е и с военните спорове. Вижте една и съща война каква беше за България до 1944 и каква стана по-късно! Една и съща. Въпросът остава отново този - да се договорим кой ще споделя кое е положително и кое е зло. Нали, щом към този момент не е Бог, все би трябвало да е някой?
Но стига сме философствали (когато стартира да мъдрувам, ми се повдига от самия себе си), седнали сме да приказваме за друго.
Големият въпрос на последното сградно омаскаряване не е цветът на боята, нито дали клепането с багра е позволена форма на гражданска позиция. Въпросът дори не е и причинителят, тъй като в случай че Костя™ Копейкин® беше оплискал с алена багра не постройката на Европейската комисия, а съветското посолство, функциите на дюдюкащите и аплодиращите щяха да се разменят.
Въпросът е какво е отношението ни към Европа. Как след 15 години участие в Европейски Съюз я оценяваме, по какъв начин желаеме да постъпим с нея. Сещам се за 4 метода.
Харесваме Европа, оставаме в нея и се борим против всекиго, който желае да ѝ навреди. Не харесваме Европа, само че оставаме в нея с вяра да я променим по този начин, че да ни хареса. Не харесваме Европа и желаеме да я напуснем, пък след това тя да си троши главата както знае. Не харесваме Европа и желаеме да я унищожим.
Според мен рационалната позиция се разказва от точка 2. и то единствено ненапълно, тъй като в Европа има както какво да харесаш, по този начин и какво да не харесаш. Защото в случай че беше единствено неприятна и в нея нямаше нищо положително, изборът щеше да е доста елементарен - или 3, или 4.
Има доста неща, поради които Европа заслужава да не бъде харесвана - агресивното олевяване, нахлуването на културния марксизъм, възхода да чиновническата аристокрация, зелените безумия, в случай че щете и политиката по време на пандемията с имунизациите и документите, която вкара " Възраждане " в политиката. Но ние продължаваме да имаме вяра, че здравият разсъдък към момента е жив и към момента нищо непоправимо не се е случило. Вярваме, че към момента " над звездите Бог е безсънен ", както се пее в Одата на насладата. Ако в къщата ти протече покривът и се спука отходната тръба, не изгаряш къщата, нито се изнасяш от нея, нито пък я плискаш с алена багра, а я ремонтираш. Горе-долу по този начин, мисля, е рационално да гледаме на днешния Европейски съюз - като на другояче уютна къща със спукана отходна тръба.
Всяко нещо си има цена. Вижте. Човекът в никакъв случай не е живял толкоз цивилизовано, толкоз пищно, толкоз обезпечено и предпазено, както след Втората международна война. Защото Европейският съюз стартира по този начин - като съглашение за въглища и стомана, което пречи на нормалните обвинени да подхванат последваща война. Пречи им с чисто стопански механизми. Те не стартират война, тъй като нямат спекулация, а не че за една нощ са станали ангели небесни.
Като погледнем днешните технологии, като погледнем днешното опазване на здравето (в софтуерно, научно, само че не и в организационно и кадрово отношение), като погледнем законодателството и правораздаването, обществените политики, културата (с някои крещящи изключения-извращения), ще си речем, че в никакъв случай не сме били по-близо до построяването на парадайса на земята. Но още от Вавилонската кула знаем, че за такива официални, безсъдържателни опити се заплаща жестока цена. Добре е да гледаме на завоеванията си както като на нещо реализирано, по този начин и като на нещо харизано. И тогава няма да изпитваме единствено горделивост, само че и признателност. Благодарността ще ни помогне да задържим това, което толкоз ни наподобява на земен парадайс, по-дълго, преди да се самоунищожи.
Но махалото се клати и всичко настрана от неговата равновесна точка - все едно в коя посока - е девиация.
Това е, коства ми се, значимият въпрос. А всички, които вандалстват и безчинстват в нашите градове, несъмнено, че са уроди и не трябва да бъдат търпени. Защото добър свършек на анархията (на атаксията) не е имало, няма и няма да има. Днес Костя™ Копейкин® увлича евроскептичния недоволник, тъй като такава топка му е вдигната. Ако му вдигнат друга, ще я отиграе и нея. Също като либералите-антифашисти. Ако Втората международна война беше приключила по другия метод, в този момент от тях по-ревностни нацисти нямаше да има.
Това е, което мисля по-въпроса. Щеше ми се да кажа нещо и за татко, тъй като сложих заглавие " Баща ми бояджията " в памет на оня превъзходен мюзикъл с Коста Цонев отпреди 50 години, само че не се сетих какво и си останах единствено с боята. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ