Гражданите трябва да яхнат политиците, както политиците яхат тях
Цън Цон е български предприемач от китайски генезис, ръководител на Съвета за стопански и дипломатически връзки и консултант в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по въпроси, свързани с Китай.
Г-н Цон, вие сте китаец с българско поданство и развивате бизнеса си у нас. Как четете политическата и икономическа обстановки в България от последните месеци?
Сегашната обстановка общо не е приятна за бизнеса, който желае успокоение, дълготрайна тактика и тишина. Средният и дребният бизнес би трябвало да имат визия за развиване за най-малко 10 година напред. Вероятно и държавното управление не знае в кои браншове на стопанската система да се концентрира. Като прибавим и ковид, някои сектори могат да банкрутират за 2-3 месеца. Затова обстановката би трябвало да се успокои оптимално бързо.
Какво чувате от митинга?
През последната година сериозната маса на недоволството в България внезапно се повиши. За всяка страна стопанската система е най-важна. Китай всичко друго може да зареже, само че стопанската система би трябвало да върви. Човек мисли много друго, когато е гладен. А в България доста бизнеси банкрутират, усилват се безработните, хората не могат да изплащат заемите си. Като прибавим и гафовете на ръководещите, всичко това е задоволително, с цел да изкара хората на улицата.
Не е ли парадоксално, че улицата приказва повече за оставки и полезности, в сравнение с за заплати и работни места?
Така е, тъй като доста хора на прочувствена основа слагат неправилната оценка, че в случай че сегашните ръководещи през днешния ден подадат оставка, на следващия ден животът ще се оправи. Истината не е такава. Трябва да се приказва за работата, за стопанската система. Ирационалното в обществото е известно още от древността. Но не е и нужно всеки да е разумен, такива би трябвало да са водачите. Те са длъжни да гледат по-дългосрочно в бъдещето, да виждат и международните трендове.
У нас още от времето на социализма редовият българин беше отучен да мисли и разсъждава геостратегически, линията постоянно се спускаше от горната страна.
Затова най-важни са младите, образованите и амбициозните. Те, дружно с по опитните, би трябвало да виждат проблемите в същността им. Да са наясно след оставката за кого ще се гласоподава.
Според Вас този митинг цивилен ли е, или е политически?
И едното, и другото.
Ще се получи ли нещо свястно, в случай че гражданската сила не бъде ориентирана към политически цели?
Протестиращите не би трябвало да се нервират от това, че избрани политически лица яхват недоволството. Напротив, би трябвало да се възползват от това. Иначе по какъв начин настояванията им ще влязат в Народното събрание и коя изпълнителна власт ще ги осъществя – пенсиите, заплатите, цените? Гражданите би трябвало да яхнат политиците, както политиците яхат тях. Това е хубавичко народна власт.
Тези дейности в България нормално се разказват като нечисти и неточни похвати – политиците да яхват митингите.
Може би не е прелестно някой да се възползва от теб, само че в случай че си задоволително зрял и предвидлив, ще знаеш, че и ти имаш потребност от него. Зависимостта е взаимна, контролът също. Така наподобява огромната картина.
Роди ли митингът качествени водачи, които вникват в тази симбиоза?
Ако приемем социологическите изследвания, очевидно да. Доколко сегашните извънпарламентарни партии ще могат да работят дружно, това е различен въпрос. Има потребност от промяна на кръвта. Не единствено в политиката. На всеки 10 година кръвта в един публичен организъм би трябвало да се освежава. По-късно се схваща дали тя е чиста или мръсна. Но промяната е наложителна. Който ръководи прекомерно дълго, губи връзката с действителността. Защо в Съединени американски щати властта е двумандатна?
Има ли някаква прилика сред „ китайската народна власт “ и сегашната народна власт в България?
В Китай е мъчно да се приказва за народна власт, може да се приказва за избрана доза свободи. И наклонността е, че тя ще бъде ограничавана от ден на ден. В България неприятното е, че сериозна маса от хората са небогати. Единствено образованието ще повдигне виталното ниво. В Китай за едно място в университет се борят 500-1000 кандидат-студенти, в България за един кандидат-студент се борят три университета. Няма по какъв начин да има качествено образовани жители по този метод.
Образование на промоция?
То е като в бизнеса – бориш се за клиенти, правиш им дарове, в един миг те ти се качват на главата.
Говорим за бизнес, за какво задграничните вложения заобикалят българския терен? Само проблемите с върховенството на закона ли ги стопират?
Не е единствено това. България е добре позиционирана с географското си разположение, член е на Европейски Съюз и НАТО, което също доста оказва помощ. Но преимуществата са дотук. В България има дефицит на квалифицирана работна ръка. На вложителя може да му обяснявате какъв брой ниски са налозите, само че те и нулеви да са, когато няма квалифициран личен състав - нищо няма да се получи. И отново се върнахме на образованието.
Вие в кои браншове инвестирате?
В лозарския бизнес. Имаме и ниви, търгуваме също с розово масло.
Най-тежката корупция у нас е тъкмо в земеделския бранш, изключително злоупотребата с евросредства.
Корупцията е неприятна, само че в нашия отрасъл значително хора работят почтено. Проблемът ни е същия - работната ръка и дълготрайната тактика. Бизнесът би трябвало да знае накъде отива страната, какви са концепциите й, с цел да може да се приспособи. Най-лошо е, когато страната се лашка ту на ляво, ту на дясно.
Има ли сега положителни благоприятни условия да се построи работещ бизнес мост сред България и Китай?
В кратковременен аспект не виждам огромни благоприятни условия. Коронавирусът промени доста неща, политиката на Съединени американски щати също. Сега Китай е в нежелана обстановка. Бизнесът не трябва да се концентрира в това да влезе в един пазар непременно – когато се стараеш прекомерно доста, никой няма да го оцени. Ако прекалено се натискаш за китайските пазари, там те почитат по-малко. Когато видят, че се справяш добре, сами ще те поканят. Тогава диалогът потегля в разнообразни равнища. В тези връзки значимо е кой кого търси. Много българи считат, че в случай че вземат от китайския пазар 0,0001 %, това е пробив. Не е по този начин, стъпалото за влизане в големия китайски пазар е доста високо – трябват огромни вложения, реклама, ПР. Европейският пазар е по-подходящ за българския бизнес.
Пътят на коприната няма ли да отвори нови хоризонти и за нас?
Ще отвори, само че би трябвало да мине време. Това е един от разновидностите посредством общи начинания да се стъпи на китайския пазар. Но през днешния ден фокусът на Китай не е в Пътя на коприната.
През европейския взор Китай постоянно е бил огромна тайнственост. Как се развиват под повърхността борбите за власт в сегашен Китай – приказва се за огромно сблъскване сред консервативната партийна номенклатура към Си Дзинпин и прозападните комсомолци към премиера Ли Къцян?
Много комплицирана за пояснение е китайската политика. В цялата ни история не е имало миг без опълчване на разнообразни лагери в битката за властта. И в този момент няма изключение от правилото.
Дори в еднопартийната страна тече изострен политически живот?
Разбира се. Битката сред групите в ККП може да има доста тежки последици. Китай е в тежко състояние и са вероятни национализации в огромни мащаби.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Цон, вие сте китаец с българско поданство и развивате бизнеса си у нас. Как четете политическата и икономическа обстановки в България от последните месеци?
Сегашната обстановка общо не е приятна за бизнеса, който желае успокоение, дълготрайна тактика и тишина. Средният и дребният бизнес би трябвало да имат визия за развиване за най-малко 10 година напред. Вероятно и държавното управление не знае в кои браншове на стопанската система да се концентрира. Като прибавим и ковид, някои сектори могат да банкрутират за 2-3 месеца. Затова обстановката би трябвало да се успокои оптимално бързо.
Какво чувате от митинга?
През последната година сериозната маса на недоволството в България внезапно се повиши. За всяка страна стопанската система е най-важна. Китай всичко друго може да зареже, само че стопанската система би трябвало да върви. Човек мисли много друго, когато е гладен. А в България доста бизнеси банкрутират, усилват се безработните, хората не могат да изплащат заемите си. Като прибавим и гафовете на ръководещите, всичко това е задоволително, с цел да изкара хората на улицата.
Не е ли парадоксално, че улицата приказва повече за оставки и полезности, в сравнение с за заплати и работни места?
Така е, тъй като доста хора на прочувствена основа слагат неправилната оценка, че в случай че сегашните ръководещи през днешния ден подадат оставка, на следващия ден животът ще се оправи. Истината не е такава. Трябва да се приказва за работата, за стопанската система. Ирационалното в обществото е известно още от древността. Но не е и нужно всеки да е разумен, такива би трябвало да са водачите. Те са длъжни да гледат по-дългосрочно в бъдещето, да виждат и международните трендове.
У нас още от времето на социализма редовият българин беше отучен да мисли и разсъждава геостратегически, линията постоянно се спускаше от горната страна.
Затова най-важни са младите, образованите и амбициозните. Те, дружно с по опитните, би трябвало да виждат проблемите в същността им. Да са наясно след оставката за кого ще се гласоподава.
Според Вас този митинг цивилен ли е, или е политически?
И едното, и другото.
Ще се получи ли нещо свястно, в случай че гражданската сила не бъде ориентирана към политически цели?
Протестиращите не би трябвало да се нервират от това, че избрани политически лица яхват недоволството. Напротив, би трябвало да се възползват от това. Иначе по какъв начин настояванията им ще влязат в Народното събрание и коя изпълнителна власт ще ги осъществя – пенсиите, заплатите, цените? Гражданите би трябвало да яхнат политиците, както политиците яхат тях. Това е хубавичко народна власт.
Тези дейности в България нормално се разказват като нечисти и неточни похвати – политиците да яхват митингите.
Може би не е прелестно някой да се възползва от теб, само че в случай че си задоволително зрял и предвидлив, ще знаеш, че и ти имаш потребност от него. Зависимостта е взаимна, контролът също. Така наподобява огромната картина.
Роди ли митингът качествени водачи, които вникват в тази симбиоза?
Ако приемем социологическите изследвания, очевидно да. Доколко сегашните извънпарламентарни партии ще могат да работят дружно, това е различен въпрос. Има потребност от промяна на кръвта. Не единствено в политиката. На всеки 10 година кръвта в един публичен организъм би трябвало да се освежава. По-късно се схваща дали тя е чиста или мръсна. Но промяната е наложителна. Който ръководи прекомерно дълго, губи връзката с действителността. Защо в Съединени американски щати властта е двумандатна?
Има ли някаква прилика сред „ китайската народна власт “ и сегашната народна власт в България?
В Китай е мъчно да се приказва за народна власт, може да се приказва за избрана доза свободи. И наклонността е, че тя ще бъде ограничавана от ден на ден. В България неприятното е, че сериозна маса от хората са небогати. Единствено образованието ще повдигне виталното ниво. В Китай за едно място в университет се борят 500-1000 кандидат-студенти, в България за един кандидат-студент се борят три университета. Няма по какъв начин да има качествено образовани жители по този метод.
Образование на промоция?
То е като в бизнеса – бориш се за клиенти, правиш им дарове, в един миг те ти се качват на главата.
Говорим за бизнес, за какво задграничните вложения заобикалят българския терен? Само проблемите с върховенството на закона ли ги стопират?
Не е единствено това. България е добре позиционирана с географското си разположение, член е на Европейски Съюз и НАТО, което също доста оказва помощ. Но преимуществата са дотук. В България има дефицит на квалифицирана работна ръка. На вложителя може да му обяснявате какъв брой ниски са налозите, само че те и нулеви да са, когато няма квалифициран личен състав - нищо няма да се получи. И отново се върнахме на образованието.
Вие в кои браншове инвестирате?
В лозарския бизнес. Имаме и ниви, търгуваме също с розово масло.
Най-тежката корупция у нас е тъкмо в земеделския бранш, изключително злоупотребата с евросредства.
Корупцията е неприятна, само че в нашия отрасъл значително хора работят почтено. Проблемът ни е същия - работната ръка и дълготрайната тактика. Бизнесът би трябвало да знае накъде отива страната, какви са концепциите й, с цел да може да се приспособи. Най-лошо е, когато страната се лашка ту на ляво, ту на дясно.
Има ли сега положителни благоприятни условия да се построи работещ бизнес мост сред България и Китай?
В кратковременен аспект не виждам огромни благоприятни условия. Коронавирусът промени доста неща, политиката на Съединени американски щати също. Сега Китай е в нежелана обстановка. Бизнесът не трябва да се концентрира в това да влезе в един пазар непременно – когато се стараеш прекомерно доста, никой няма да го оцени. Ако прекалено се натискаш за китайските пазари, там те почитат по-малко. Когато видят, че се справяш добре, сами ще те поканят. Тогава диалогът потегля в разнообразни равнища. В тези връзки значимо е кой кого търси. Много българи считат, че в случай че вземат от китайския пазар 0,0001 %, това е пробив. Не е по този начин, стъпалото за влизане в големия китайски пазар е доста високо – трябват огромни вложения, реклама, ПР. Европейският пазар е по-подходящ за българския бизнес.
Пътят на коприната няма ли да отвори нови хоризонти и за нас?
Ще отвори, само че би трябвало да мине време. Това е един от разновидностите посредством общи начинания да се стъпи на китайския пазар. Но през днешния ден фокусът на Китай не е в Пътя на коприната.
През европейския взор Китай постоянно е бил огромна тайнственост. Как се развиват под повърхността борбите за власт в сегашен Китай – приказва се за огромно сблъскване сред консервативната партийна номенклатура към Си Дзинпин и прозападните комсомолци към премиера Ли Къцян?
Много комплицирана за пояснение е китайската политика. В цялата ни история не е имало миг без опълчване на разнообразни лагери в битката за властта. И в този момент няма изключение от правилото.
Дори в еднопартийната страна тече изострен политически живот?
Разбира се. Битката сред групите в ККП може да има доста тежки последици. Китай е в тежко състояние и са вероятни национализации в огромни мащаби.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ