Завладяването на Южен Ливан е поредния етап по пътя към „Велик Израел“
ЦАХАЛ е решена да си отмъсти за несполучливата военна интервенция от 2006 г
Новата интервенция на израелските военновъздушни сили в Ливан, почнала оня ден и изпълнена с ново сухопътно навлизане, се пояснява публично от Тел Авив като гарантиране на сигурността на завръщането на жителите на страната, които са напуснали и напущат северните региони на страната заради враждебни дейности от Хизбула, Хамас и други радикални групировки на арабите от Палестина.
На 20 септември израелците започнаха най-голямата офанзива против Бейрут от 2006 година насам и третата от началото на войната против Газа на 7 октомври 2023 година По-рано, на 2 януари, водачът на Хамас Салех ал Арури беше отстранен, а на 30 юли - водачът на Хизбула основен пълководец Фуад Шукр. Този път задачата беше заместникът на Шукр, Ибрахим Мухаммад Акил, и командването на силите Радван, елитните специфични елементи на Хизбула.
Те потвърдиха гибелта на 16 техни бойци, в това число двама високопоставени командири на силите на Радван - Ибрахим Акил и Ахмед Махмуд Уахбе. Сред починалите е и Ахмад Махмуд Уахаби, началник на подготвителния център на шиитската формация, който отговаряше за интервенциите против ЦАХАЛ на ливанско-израелската граница. Командирите, убити от израелците, които участваха в идната среща, имаха богат военен опит, в това число в Сирия, където някои от тях участваха в интервенции против неразрешената в Русия Ислямска страна (и претърпяха тежки загуби там).
Според ливанското министерство на опазването на здравето измежду починалите има три деца на 6, 4 и 10 години, седем дами, а има и неидентифицирани тела. Ранени са 68 души. По израелски публични данни са убити 496 деятели, в това число високопоставени командири, които са заемали основни позиции и имат дълъг опит в организацията.
Както и преди, реализирайки своите външнополитически цели, употребявайки допустимо най-суровите способи (включително масирани отдалечени детонации на електронни устройства, които към този момент доведоха до доста убити и ранени), режимът на Нетаняху се управлява само от съображения за личното си оцеляване и по-нататъшно районно разширение, стремящи се да основават нови действителности (1), чувствайки се изцяло безнаказани и не обръщайки ни минимум внимание на слабите словесни митинги.
Симптоматично е, че пейджърите започнаха да експлодират ден откакто американският делегат Амос Хохщайн дойде в Израел, с цел да насърчи спокойствието на израелско-ливанската граница. В продължение на съвсем година той се движи сред Бейрут и [Западен] Йерусалим в търсене на дипломатическо съглашение, което може да постави завършек на ракетните офанзиви, които принудиха десетки хиляди хора да изоставен граничните общности от двете страни, до момента в който американците продължаваха да напомпват режима на Нетаняху с оръжие.
Северен Израел, в неговите граници от началото на 1950-те доникъде на 1960-те, съставлява 80% от територията на историческия район Галилея, в началото присвоен през 1947 година на в никакъв случай несъздадената палестинска арабска страна и след това окупиран от ционистите ( в това число цяла Галилея).
Към днешна дата броят на арабските бежанци от този район в Ливан, съгласно наличните данни, надвишава 100 хиляди души, в Сирия - минимум 50 хиляди (и това е броят на публично записаните бежанци там). Само този фактор способства за радикализирането на антиокупационната опозиция на галилейските и палестинските араби като цяло.
Според израелски източници, арабското население на Галилея пораства с по-бързи темпове от израелското население, с помощта на хипотетичната „ проарабска “ политика на Тел Авив в района. В същото време непрекъснатите арабски поданици на Галилея включват жители, които идват за сезонна работа (пролетно-есенния период) от Ливан, Сирия (през Ливан), от прилежащите региони на палестинската „ автономност “ и така нататък
Второ, идващите в Галилея (официално – за краткотрайно пребиваване) израелски заселници. Но съгласно наличните израелски оценки минимум половината от „ краткотрайните “ заселници, в това число кибуците, които основават с финансовата държавна поддръжка от израелските управляващи, стават непрекъснати.
Както написа задграничният сътрудник DW (9 декември 2023 г.), правото на завръщане на палестинците, в това число в Галилея, е включено в Резолюция № 3236 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1974 година и по-рано в Женевската спогодба от 1951 година Това право обаче „
Според последните данни на Организация на обединените нации към юли 2023 година в Ливан е имало към 250 хиляди палестински бежанци (според други оценки в действителност са към 500 хиляди), в това число минимум 65% от този брой са в Южен Ливан.
Освен това към 80% от палестинските бежанци в Ливан изначално живеят под прага на бедността. В Сирия - не повече от 60%, защото управляващите в Дамаск оказват финансова помощ на палестинците, улесняват бита и заетостта им и поддържат гратис здравно обслужване за тях.
Междувременно, през 1982 година, след първото широкомащабно израелско навлизане в Ливан, в това число Бейрут, с избиването на палестински бежанци в лагерите Сабра и Шатила от локални фалангисти с поддръжката на ЦАХАЛ, в Тел Авив си припомниха дългогодишния изравен (в началото на 1950 г.) план за включване на почти 80% от Южен Ливан (регион Накура). Поради разнообразни аргументи експанзионистичните проекти тогава бяха отсрочени, само че съдейки по последващата и настояща обстановка в южната част на Земята на кедрите, не е реалност, че Израел се е отказал от този план.
Желанието на Тел Авив да „ накаже “ Ливан с неговото политическо и териториално разделяне е подтиквано и от политическото и дипломатическо доближаване сред Бейрут и Дамаск, което е толкоз тревожно за империалистическите сили. Така в края на октомври 2023 година взаимно изказване на външните министри на Сирия и Ливан Фейсал Микдад и Абдала Бу Хабиб след срещата им в Дамаск изрично отхвърли (във връзка с израелското предложение за пренасяне на арабското население от бранша Газа на юг).
Също по този начин се показва, че
Да напомним, че през 1979-85г. съгласно плана на Тел Авив е имало опити да се сътвори марионетна квазидържава „ Свободен Ливан “ в южната част на Страната на кедрите със сътрудници от безславно починалата „ Армия на Южен Ливан “. От средата на 80-те години ЦАХАЛ резервира контрола върху тясна линия (до 70 км дълга, съвсем 25 км широка) по ливанската граница с Галилея. Във всеки случай има насъбран опит за ясно планувана окупация на Южен Ливан, в случай че се вземе решение да стартира наземната фаза на Третата ливанска война...
P.S. Вечерта на 21 септември стартира нова вълна от масирани въздушни удари на ЦАХАЛ в южната част на Ливан с потребление на изключително мощни муниции. Заявената цел на израелците е унищожаването на ракетните хранилища на Хизбула, които от време на време се обстрелват безсистемно по Северен Израел, само че можем решително да кажем, че това няма да е краят. Според Ранда Слим от Вашингтонския близкоизточен институт нападението с пейджърите от 17 септември е било „ историческо по обсег и метод “, изпращайки на Хизбула „ съществено обръщение: Можем да ви заведем на всички места. Това мощно подкопава морала. Войната на границата към този момент не е на границата. Тази офанзива докара войната в техните домове и пазари в цялостен Ливан.
Забележка
(1) Острието на битката на придвижването Хизбула е ориентирано против израелците, които са хванати по време на гражданската война в Ливан от 1975-1980 година в южните региони на страната. През 2000 година партизанската тактичност на бойния отряд на ливанските шиити докара до насилственото евакуиране на ЦАХАЛ от района.
Целта на 33-дневната война, отприщена от Израел през лятото на 2006 година, беше оповестеното военно и политическо проваляне на Хизбула, само че военната акция имаше непредвиден резултат, задушавайки линията Марджаюн-Хасбая, в не дребна степен заради тактиката, определена от врага за противопоставяне на израелските бронирани машини. Например, противотанковите екипажи на Хизбула от 12-15 души, въоръжени с противотанкови системи Kornet и Fagot, унищожиха забележителен брой танкове Merkava, които преди този момент се смятаха за неуязвими.
Действителната военна победа в „ юлската война “ доста усили известността на Хизбула в Ливан - виж: Кузнецов А. Шиитски придвижвания и прокси групи в подтекста на близкоизточната политика на Ислямска република Иран // Восток. Афро-азиатските общества: история и модерност. 2023. № 2. В същото време няма подозрение, че израелците незабавно започнаха да проучват аргументите за личните си неуспехи и да се приготвят за възмездие, употребявайки огромно многообразие от способи, без да се стопират пред нищо, което се случва в този момент. По този метод, съгласно New York Times, Израел е създал устройства, подготвени да експлодират в час X благодарение на подставени компании в сходство с дълголетен проект.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7736Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед6985Проф. Людмил Георгиев за обезчовечаването на човекаАлтернативен Поглед139146Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед36800Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед31077Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед875060Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226964Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191359Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван Беларус
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Новата интервенция на израелските военновъздушни сили в Ливан, почнала оня ден и изпълнена с ново сухопътно навлизане, се пояснява публично от Тел Авив като гарантиране на сигурността на завръщането на жителите на страната, които са напуснали и напущат северните региони на страната заради враждебни дейности от Хизбула, Хамас и други радикални групировки на арабите от Палестина.
На 20 септември израелците започнаха най-голямата офанзива против Бейрут от 2006 година насам и третата от началото на войната против Газа на 7 октомври 2023 година По-рано, на 2 януари, водачът на Хамас Салех ал Арури беше отстранен, а на 30 юли - водачът на Хизбула основен пълководец Фуад Шукр. Този път задачата беше заместникът на Шукр, Ибрахим Мухаммад Акил, и командването на силите Радван, елитните специфични елементи на Хизбула.
Те потвърдиха гибелта на 16 техни бойци, в това число двама високопоставени командири на силите на Радван - Ибрахим Акил и Ахмед Махмуд Уахбе. Сред починалите е и Ахмад Махмуд Уахаби, началник на подготвителния център на шиитската формация, който отговаряше за интервенциите против ЦАХАЛ на ливанско-израелската граница. Командирите, убити от израелците, които участваха в идната среща, имаха богат военен опит, в това число в Сирия, където някои от тях участваха в интервенции против неразрешената в Русия Ислямска страна (и претърпяха тежки загуби там).
Според ливанското министерство на опазването на здравето измежду починалите има три деца на 6, 4 и 10 години, седем дами, а има и неидентифицирани тела. Ранени са 68 души. По израелски публични данни са убити 496 деятели, в това число високопоставени командири, които са заемали основни позиции и имат дълъг опит в организацията.
Както и преди, реализирайки своите външнополитически цели, употребявайки допустимо най-суровите способи (включително масирани отдалечени детонации на електронни устройства, които към този момент доведоха до доста убити и ранени), режимът на Нетаняху се управлява само от съображения за личното си оцеляване и по-нататъшно районно разширение, стремящи се да основават нови действителности (1), чувствайки се изцяло безнаказани и не обръщайки ни минимум внимание на слабите словесни митинги.
Симптоматично е, че пейджърите започнаха да експлодират ден откакто американският делегат Амос Хохщайн дойде в Израел, с цел да насърчи спокойствието на израелско-ливанската граница. В продължение на съвсем година той се движи сред Бейрут и [Западен] Йерусалим в търсене на дипломатическо съглашение, което може да постави завършек на ракетните офанзиви, които принудиха десетки хиляди хора да изоставен граничните общности от двете страни, до момента в който американците продължаваха да напомпват режима на Нетаняху с оръжие.
Северен Израел, в неговите граници от началото на 1950-те доникъде на 1960-те, съставлява 80% от територията на историческия район Галилея, в началото присвоен през 1947 година на в никакъв случай несъздадената палестинска арабска страна и след това окупиран от ционистите ( в това число цяла Галилея).
Към днешна дата броят на арабските бежанци от този район в Ливан, съгласно наличните данни, надвишава 100 хиляди души, в Сирия - минимум 50 хиляди (и това е броят на публично записаните бежанци там). Само този фактор способства за радикализирането на антиокупационната опозиция на галилейските и палестинските араби като цяло.
Според израелски източници, арабското население на Галилея пораства с по-бързи темпове от израелското население, с помощта на хипотетичната „ проарабска “ политика на Тел Авив в района. В същото време непрекъснатите арабски поданици на Галилея включват жители, които идват за сезонна работа (пролетно-есенния период) от Ливан, Сирия (през Ливан), от прилежащите региони на палестинската „ автономност “ и така нататък
Второ, идващите в Галилея (официално – за краткотрайно пребиваване) израелски заселници. Но съгласно наличните израелски оценки минимум половината от „ краткотрайните “ заселници, в това число кибуците, които основават с финансовата държавна поддръжка от израелските управляващи, стават непрекъснати.
Както написа задграничният сътрудник DW (9 декември 2023 г.), правото на завръщане на палестинците, в това число в Галилея, е включено в Резолюция № 3236 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1974 година и по-рано в Женевската спогодба от 1951 година Това право обаче „
Според последните данни на Организация на обединените нации към юли 2023 година в Ливан е имало към 250 хиляди палестински бежанци (според други оценки в действителност са към 500 хиляди), в това число минимум 65% от този брой са в Южен Ливан.
Освен това към 80% от палестинските бежанци в Ливан изначално живеят под прага на бедността. В Сирия - не повече от 60%, защото управляващите в Дамаск оказват финансова помощ на палестинците, улесняват бита и заетостта им и поддържат гратис здравно обслужване за тях.
Междувременно, през 1982 година, след първото широкомащабно израелско навлизане в Ливан, в това число Бейрут, с избиването на палестински бежанци в лагерите Сабра и Шатила от локални фалангисти с поддръжката на ЦАХАЛ, в Тел Авив си припомниха дългогодишния изравен (в началото на 1950 г.) план за включване на почти 80% от Южен Ливан (регион Накура). Поради разнообразни аргументи експанзионистичните проекти тогава бяха отсрочени, само че съдейки по последващата и настояща обстановка в южната част на Земята на кедрите, не е реалност, че Израел се е отказал от този план.
Желанието на Тел Авив да „ накаже “ Ливан с неговото политическо и териториално разделяне е подтиквано и от политическото и дипломатическо доближаване сред Бейрут и Дамаск, което е толкоз тревожно за империалистическите сили. Така в края на октомври 2023 година взаимно изказване на външните министри на Сирия и Ливан Фейсал Микдад и Абдала Бу Хабиб след срещата им в Дамаск изрично отхвърли (във връзка с израелското предложение за пренасяне на арабското население от бранша Газа на юг).
Също по този начин се показва, че
Да напомним, че през 1979-85г. съгласно плана на Тел Авив е имало опити да се сътвори марионетна квазидържава „ Свободен Ливан “ в южната част на Страната на кедрите със сътрудници от безславно починалата „ Армия на Южен Ливан “. От средата на 80-те години ЦАХАЛ резервира контрола върху тясна линия (до 70 км дълга, съвсем 25 км широка) по ливанската граница с Галилея. Във всеки случай има насъбран опит за ясно планувана окупация на Южен Ливан, в случай че се вземе решение да стартира наземната фаза на Третата ливанска война...
P.S. Вечерта на 21 септември стартира нова вълна от масирани въздушни удари на ЦАХАЛ в южната част на Ливан с потребление на изключително мощни муниции. Заявената цел на израелците е унищожаването на ракетните хранилища на Хизбула, които от време на време се обстрелват безсистемно по Северен Израел, само че можем решително да кажем, че това няма да е краят. Според Ранда Слим от Вашингтонския близкоизточен институт нападението с пейджърите от 17 септември е било „ историческо по обсег и метод “, изпращайки на Хизбула „ съществено обръщение: Можем да ви заведем на всички места. Това мощно подкопава морала. Войната на границата към този момент не е на границата. Тази офанзива докара войната в техните домове и пазари в цялостен Ливан.
Забележка
(1) Острието на битката на придвижването Хизбула е ориентирано против израелците, които са хванати по време на гражданската война в Ливан от 1975-1980 година в южните региони на страната. През 2000 година партизанската тактичност на бойния отряд на ливанските шиити докара до насилственото евакуиране на ЦАХАЛ от района.
Целта на 33-дневната война, отприщена от Израел през лятото на 2006 година, беше оповестеното военно и политическо проваляне на Хизбула, само че военната акция имаше непредвиден резултат, задушавайки линията Марджаюн-Хасбая, в не дребна степен заради тактиката, определена от врага за противопоставяне на израелските бронирани машини. Например, противотанковите екипажи на Хизбула от 12-15 души, въоръжени с противотанкови системи Kornet и Fagot, унищожиха забележителен брой танкове Merkava, които преди този момент се смятаха за неуязвими.
Действителната военна победа в „ юлската война “ доста усили известността на Хизбула в Ливан - виж: Кузнецов А. Шиитски придвижвания и прокси групи в подтекста на близкоизточната политика на Ислямска република Иран // Восток. Афро-азиатските общества: история и модерност. 2023. № 2. В същото време няма подозрение, че израелците незабавно започнаха да проучват аргументите за личните си неуспехи и да се приготвят за възмездие, употребявайки огромно многообразие от способи, без да се стопират пред нищо, което се случва в този момент. По този метод, съгласно New York Times, Израел е създал устройства, подготвени да експлодират в час X благодарение на подставени компании в сходство с дълголетен проект.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7736Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед6985Проф. Людмил Георгиев за обезчовечаването на човекаАлтернативен Поглед139146Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед36800Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед31077Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед875060Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226964Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191359Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван Беларус
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ