Трюфелът - кралската подправка
Трюфелът е скъпо наслаждение за вкусовите и сетивните рецептори. Струва колкото каратите на скъпоценните камъни, с които украсяват короните си аристократите.
Кралската фалшификация
В кухните на кралската династия на Хабсбургите трюфелът бил синоним на гастрономична и житейска изтънченост. Използвал се като допълнение към изящните трапезни блюда - придворните готвачи овкусявали с трюфел и зехтина, сосовете, маслините и зеленчуците. Смесвали го със сладкарския крем на тортите. Говори се, че императрица Сиси доста харесвала парченцата италиански трюфел върху плодовата си закуска. Те й давали сили и сила. Трюфелът се приема като бързодействащ афродизиак и поради тази си популярност държи непрекъснато високи ценови равнища. За жал трюфелът има релативно пай период на продължителност и не може да играе ролята на дългогодишен скъп актив.
Храната на боговете
Наричат трюфела храната на боговете поради легендата, че Зевс обичал да си играе на топчета с дребните уханни грудки, преди да му ги сервират с храната. Дали Зевс се е забавлявал с трюфели не можем да знаем сигурно, само че в здравословните и потребни качества на естествения балсам сме уверени, без да сме крале и богове.
Гъба
Трюфелът е тип гъба, която живее в коренната система на дърветата. Размножава се посредством спори, като образуването й е най-усилено напролет и ранното лято. Грудката има неправилна форма - от време на време обла, различен път е осеяна с израстъци, със мощно изразен достоверен мирис. Отвътре е с голям брой вдлъбнатини или мраморни петна и е с величина от джанка до грейпфрут и доста рядко на помело.
Видове трюфели
Съществуват към 100 типа трюфели, които са сезонни – зимни и летни. Зимните са най-тачените от познавачите, те се намират по-трудно и имат по-висока цена. На цвят трюфелите са бели, черни, има и сиво-бели, червени, тъмнокафяви и бежови. Белият трюфел е най-ценен, саморасъл и не може да се добива изкуствено във ферми. Цената му, според от качествените индикатори, доближава до 8-10 хиляди евро на кг в реномираната борса Urbani Tartufo, Италия. Най-известните труфели са: бял трюфел от Алба – Пиемонт (Tuber Magnatum Pico), черен от Авиньон (Tubel Melanosporum Vitt.), черен летен (Tubel Aestivum Vill.), сиво-бял (Tubel macalatum Vitt.) и други Трюфелът носи почерка на мястото, откъдето е открит и ухае на гъба, с нотки на дъжд, на горски цветя, на плодове и треви... Или носи аромата на дървото, в чиято коренова система е расъл. Консумира се единствено вътрешната част на грудката, като външната се отстранява.
Трюфелът като лек
Трюфелът е неповторим естествен артикул, който въздейства извънредно добре на здравето, съдържа витамини, пречиства кръвта и зарежда с сила и сили. Предписва се като лекарство на заболели от подагра, с висок холестерол и с алкохолизъм. Съществуват неядливи трюфели, които могат да бъдат рискови при консумация. Те се разпознават по наситения черен цвят от вътрешната страна на плода и при разсичане са еднородни. Трюфелът не се предлага за деца под 10 годишна възраст, поради съществуването на стероиди в състава му.
Консумация и предпазване
Трюфелът се употребява свеж, с цел да се усетят най-добре високите му кулинарни стойности. Степента на прохлада дефинира и цената му. Може да се резервира в добър търговски и гастрономичен тип към 20-25 дни. Съхранява се измит от земната маса, в която е расъл в суха, платнена торба или стъклен съд с похлупак. В ледник се слага при температура +2-5 градуса. Както всяка гъба, по този начин и трюфелът диша и образува конденз по стените на съда, в който е подложен. За по-дълготрайно опазване на грудката с непроменени качества се предлага водните капки да се попиват с мека хартия всекидневно. Непосредствено преди консумация се мие с вода, след което се подсушава и се поставя върху ястието, за което е предопределен.
Кулинарни съчетания
Изключително е подобаващ за овкусяване и гарниране на месни ястия, салати, яйца, сирена, пасти, антипасти, сладолед, шоколад, торти и кремове. Настърган върху ароматно висококвалитетно кафе, прави напитката божествена.
Трюфелът в България
В България трюфел се търси и намира в проветриви иглолистни и смесени гори на Странджа, Родопите, Стара планина и Плана толкоз постоянно, че към този момент е световна и кулинарна тематика. Родната скъпоценна грудка има лично разпознаваемо ДНК, по-дребна е от европейските си събратя, отличава се със характерен мирис, който се разграничава от трюфелите от Апенините, Пиринеите и Алпите. На територията на България има залежи на трюфели, които се експлоатират най-вече за експорт, само че задоволяват и потребностите на родните фенове на това лакомство.
Съзаклятниците
Събирачите на трюфели са забавни и потайни хора – не обичат да приказват за местата, от които вадят находките си. Те бродят на мръкване из шубраците, разказват и маркират с невидими за нас знаци дърветата, в корените на които са намерили трюфели. Съзаклятничат и не си издават в никакъв случай полетата с трюфелни местообиталища. Трюфелът се добива благодарение на особено подготвени кучета от породите пойнтер, лагото романьоло, шпаньоли, даже и с безпородни, само че с положително подушване и развъртян темперамент на търсачи. На места във Франция, Италия, Испания и Португалия вместо кучета се употребяват свине, които постоянно повреждат трюфелите, като ги нахапват.
Гастрономично бижу
Големите шеф-готвачи от Европа и по света, както и ценители и колекционери на кулинарни аромати са главните купувачи на трюфели. Тузарските заведения за хранене с една, две или три звезди " Мишлен " (Michelin) обезателно прибавят към изисканите си вкусотии частички естествен, ядлив " черен елмаз ". От храна за свине в предишното, през вековете станала храна за богопомазани, през днешния ден трюфелът е налично гастрономично бижу за всеки фен на красивата, вкусна и неординарда храна. В кулинарните магазини по целия свят могат да се намерят дребни бурканчета с евтини консервирани трюфели за овкусяване на храни и питиета.
Цените на трюфелите стартират от 100 лв. и могат да доближат до 10 000 лв. за кг. Цената им зависи от кой тип са трюфелите, с какво качество са и в коя страна се търгуват. Съществуват над 100 типа трюфели, само че ценени са единствено няколко. Белият зимен трюфел се смята за един от най-големите деликатеси в света и се среща най-много в Южна Франция и Северна Италия. Откриват се и в доста други страни, само че в по-малки количества. Въпреки това, главно се търгуват в Италия, Франция, Съединени американски щати и Германия.
Черен трюфел /Tuber Melanosporum/ - кръстен е на район във Франция. Расте най-вече под лешник и дъбови дървета. Достига до 7 см в диаметър и тегло до 100 година Среща се в Италия и Испания, само че най-много във Франция, където е доста високо скъп. Черният трюфел е объл, от време на време със заоблени издатъци. Покрит е с кафеникаво-черна кора с гъсто ситуирани брадавици. Вътрешността му е сивкаво-кафява или мораво-черна и мраморно нашарена с белезникави, само че тънки жилки. 
Бял трюфел /Tuber magnatum/ - това е най-редкият трюфел и надлежно и най-цененият. Расте най-вече във Франция, Италия, Хърватия, само че е намиран и в територията на нашата страна. Белият трюфел има размери 5-12 см, само че не изключено да се срещнат по-големи екземпляри. Формата е овална, с голям брой вдлъбнатини, повърхността е леко кадифена. Вътрешността е бяла или сивкаво-жълта, с бледи тънки жилки. Вирее в хълмисти места, ситуирани на 600 метра надморска височина. Събира се от късна есен до ранна пролет. 
Черен бъбрековиден трюфел /Tuber mesentericum Vitt./ - има овална, само че не доста кръгла форма, с огромни или дребни вдлъбнатини в основата. При прорез тези вдлъбнатини му придават бъбрековидна форма. Има черна кора, а вътрешността му е сиво-кафява с леко вълнисти жилки. Размерът му доста рядко надвишава този на яйце. Не се среща доста постоянно, пораства под дъб, леска, бреза и бук. Среща се само в Европа. 
Черен зимен трюфел /Tuber brumale Vitt./ - нормално е заоблен ил със напълно слаби издатини. Има черна или доста мрачно ливада кора, с компактно ситуирани брадавици. Вътрешността му е тъмно-кафява или сивкаво черна, с необятни мраморни петна. Размерът на зимния трюфел е малко по-голям от кокоше яйце. Намира се през есента и началото на зимата под дъб и леска. Най-разпространен е в Централна и Южна Америка. Ароматът и усетът му са малко по-силни, само че въпреки всичко са много приятни.
Черен равен трюфел /Tuber Macrosporum Vitt./ - не е толкоз прочут и се търгува рядко, само че за сметка на това е високо скъп. Има закръглена форма и бучки, с черно-морава кора и дребни неравни брадавици. Сърцевината му е розово-кафява със светло-сиви жилки. Има мощен мирис и леко чеснов усет. Вирее под дъб, върба и топола в рамките на Централна и Южна Европа.
Сиво-бял трюфел /Tuber maculatum Vitt./ - има по-ниска цена от белия трюфел, само че младите екземпляри извънредно наподобяват на белите си събратя и доста постоянно се бъркат с тях.
След като узреят стават по-тъмни. Първоначално има лек и прелестен мирис, който по-късно става по-блудкав и чеснов. Расте в иглолистни и широколистни гори, в интервала от януари до март.
Инфо: www.higviewart.com
