Вежди Рашидов проговори за битката си с рака
Трябваше единствено да открия съвещанието на този парламент като най-възрастния, а станах ръководител. Самата дума " най-възрастния " би трябвало да ви подсказва, че към този момент ми е време малко и безгрижник да се върна да бъда. Като Хемингуей малко и аз да изживея старостта по един хубав метод, около някое море, записки да напиша.
Това показа ръководителят на 48-ото национално заседание Вежди Рашидов в персонално изявление пред Десислава Банова-Плевнелиева в предаването " Събуди се " по Нова тв. Той бе запитан дали ще се кандидатира още веднъж за народен представител при последващи избори.
" Много сложен въпрос. Бях поканен от моя другар Бойко Борисов. Ние сме остарели другари, по тази причина виждам да бъда колкото мога до него и да му оказвам помощ. Аз се отхвърлих от трети мандат като министър. Отидох при него и му споделих: Стига. Останах в Народното събрание, тъй като бях спечелил избори в Пловдив, само че беше отвратителна атмосфера. След това отидох при него и му споделих: Дотук съм. Но започнаха огромни градове да имат потребност от известни и известни. Мен ме обичат хората, това доста ми оказва помощ, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме желаеха да се върна. Изгубихме от Слави Пловдив, само че се върнах и си го взехме. Така се стигна до председателския пост ", описа Рашидов.
" Това не е било моя фантазия и не съм го желал. По-скоро станах жертва, с цел да спася една обстановка, от което страната имаше потребност - да се гласоподават законите. Но това, че България не може да се успокои и да се направи държавно управление, не ме радва. Хората имат потребност да се успокои и стабилизира страната. За мен е без значение кой ще ръководи, въпросът е да може да ръководи ", разяснява ръководителят на Народното събрание.
Запитан дали желае да изкрещи нещо на депутатите, с цел да го чуят най-сетне, Рашидов отговори:
" Няма смисъл. Хора, които и себе си не чуват, няма по какъв начин да чуят различен. когато превърнеш средата си в една говорилня - да ползваш фрази и думи, които нямат никакъв смисъл и значение за историята, е безсмислено да се пробвам да споделям каквото и да е по-умно, в сравнение с може да поеме залата. "
Рашидов се върна в детските си години, когато е изгубил майка си. Майка се губи мъчно, неналичието й остава, само че животът ме изтърколи на разнообразни места - бях в сиропиталища, растяхме, дивеехме, страдахме, биехме се, радвахме се, като всички деца, описа той.
В живота съм желал да бъда едно нещо - огромен художник. Господ ми даде късмет, осъществих фантазията си. Всичко останало - не съм полагал никакви старания за нищо, описа още Рашидов.
Животът по този начин ме завъртя - потеглих по веднъж и всичко, каквото бях, се случи, без аз да съм желаел или полагал големи старания. Такава ми е ориста, изясни той.
1980 година, откакто стреляха по папа Йоан Павел, аз участвах в Равена, в Центъра на Данте, в международно биенале с една статуя " Вратата на чистилището ". И сред 500 творби интернационалното жури оцени моята работа с огромната премия и златния орден на името на Данте Алигиери, Ватиканската премия. В Равена получих 10 милиона лири - към 10 хиляди $, доста пари бяха. И във Ватикана Йоан Павел ми връчи златния орден, който ми е доста скъп и до през днешния ден, описа Рашидов.
Първата реакция на човек - да се върна и да се похваля, да се развеселявам. Кацам в София - цялостна тишина, все едно нищо на никое място не се е случило. Миналата година ме направиха почетен член на испанските художници и златния орден на кралския кръг на Испания. Тишина. Така става това, за жалост, това е нашият нрав - желаеме единствено ние. Това ни прави по-малки от всички. Аз съм мечтал българинът отсам да живее и да е огромно име. Това не го позволяваме ние самите, между тях. Така е и с Шенген - ние го вършим, разяснява той.
Така се разминах с тази фантазия, че тук ще бъда огромен художник, с горест в гласа сподели Вежди.
Моята татковина, моята земя - аз съм леко прочувствен. Погребал съм тук родственици и близки. Избрах това да е моята татковина, само че, със страдание, на 72 година откривам, че ние сме един хубав и прокълнат народ. Всичко това подухва една огромна горест - за какво съм се мъчил да бъда огромен, като няма кого да развеселявам. Защо съм избрал да пребивавам на място, където не те обичат. Защото ние не се обичаме, като вървим по улицата от нас лъха ненавист. Каквото е и в Народното събрание. С ненавист няма по какъв начин да стигнем - омразата ражда ненавист, разяснява Рашидов.
Призна, че има доста грехове и неточности, като всеки естествен човек. Имал грехове към децата, брачната половинка си, към другари. Но аз имам едно неприятно качество от дребен - когато схвана, че съм сбъркал, да отида и да се извиня. А е неприятно, тъй като да се извиниш се оказва най-трудното нещо, сподели още той.
Политиката ми взе. Политиката даде опция на доста хора да се ровят в персоналния ми живот, да хвърлят прилагателни. Всичко това обществено основава облик, който въздейства върху фамилии и другари, сподели още ръководителят на Народното събрание.
Рашидов показа и по какъв начин е минал през тежкия интервал на битка с рака.
Направиха ми биоскопия, взеха да изследват. Любо Спасов, да е жив и здрав, доста ми е помагал, излезе и вика: Вежди, имаш рак на гърлото. В петък ми споделиха - недоброкачествен е. И ме помолиха по най-бързия метод да избера къде да се церя, преди да съм направил разсейки. Веднага ударих жлезата. В Германия, 3 месеца, бях си отишъл, 36 кг надолу. Сега съм добре, храня се, понапълнях, показа той.
Това е ракът. В момента, в който го чуеш - веднъж умираш. Следващи пътища - постоянно умираш. И с ясно схващане, когато човек е естествен и образован, чака гибелта. Трудно ходех, мъчно се хранех. Затова и в Народното събрание се извиних, че мъчно приказвам, имам нарушени гласни струни, само че приказвам, сподели още Рашидов.
Съпругата му Снежана е най-силното и трайно нещо, което е имал до себе си. Обичам я. Без нея може би през днешния ден нямаше да бъда жив, тя е извънреден човек. Аз съм попадал на положителни хора, мисля че е до края. Тя по тази причина е свята тази обич, разчувства се Рашидов.
Най-голямото знамение в живота е оцеляването, по никакъв начин не е малко. Самият живот е знамение. Чудо е, че ме има и ме виждат. Прекрасно е човек да живее с хора, че виждам всички, които обичам, приключи той.
Това показа ръководителят на 48-ото национално заседание Вежди Рашидов в персонално изявление пред Десислава Банова-Плевнелиева в предаването " Събуди се " по Нова тв. Той бе запитан дали ще се кандидатира още веднъж за народен представител при последващи избори.
" Много сложен въпрос. Бях поканен от моя другар Бойко Борисов. Ние сме остарели другари, по тази причина виждам да бъда колкото мога до него и да му оказвам помощ. Аз се отхвърлих от трети мандат като министър. Отидох при него и му споделих: Стига. Останах в Народното събрание, тъй като бях спечелил избори в Пловдив, само че беше отвратителна атмосфера. След това отидох при него и му споделих: Дотук съм. Но започнаха огромни градове да имат потребност от известни и известни. Мен ме обичат хората, това доста ми оказва помощ, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме желаеха да се върна. Изгубихме от Слави Пловдив, само че се върнах и си го взехме. Така се стигна до председателския пост ", описа Рашидов.
" Това не е било моя фантазия и не съм го желал. По-скоро станах жертва, с цел да спася една обстановка, от което страната имаше потребност - да се гласоподават законите. Но това, че България не може да се успокои и да се направи държавно управление, не ме радва. Хората имат потребност да се успокои и стабилизира страната. За мен е без значение кой ще ръководи, въпросът е да може да ръководи ", разяснява ръководителят на Народното събрание.
Запитан дали желае да изкрещи нещо на депутатите, с цел да го чуят най-сетне, Рашидов отговори:
" Няма смисъл. Хора, които и себе си не чуват, няма по какъв начин да чуят различен. когато превърнеш средата си в една говорилня - да ползваш фрази и думи, които нямат никакъв смисъл и значение за историята, е безсмислено да се пробвам да споделям каквото и да е по-умно, в сравнение с може да поеме залата. "
Рашидов се върна в детските си години, когато е изгубил майка си. Майка се губи мъчно, неналичието й остава, само че животът ме изтърколи на разнообразни места - бях в сиропиталища, растяхме, дивеехме, страдахме, биехме се, радвахме се, като всички деца, описа той.
В живота съм желал да бъда едно нещо - огромен художник. Господ ми даде късмет, осъществих фантазията си. Всичко останало - не съм полагал никакви старания за нищо, описа още Рашидов.
Животът по този начин ме завъртя - потеглих по веднъж и всичко, каквото бях, се случи, без аз да съм желаел или полагал големи старания. Такава ми е ориста, изясни той.
1980 година, откакто стреляха по папа Йоан Павел, аз участвах в Равена, в Центъра на Данте, в международно биенале с една статуя " Вратата на чистилището ". И сред 500 творби интернационалното жури оцени моята работа с огромната премия и златния орден на името на Данте Алигиери, Ватиканската премия. В Равена получих 10 милиона лири - към 10 хиляди $, доста пари бяха. И във Ватикана Йоан Павел ми връчи златния орден, който ми е доста скъп и до през днешния ден, описа Рашидов.
Първата реакция на човек - да се върна и да се похваля, да се развеселявам. Кацам в София - цялостна тишина, все едно нищо на никое място не се е случило. Миналата година ме направиха почетен член на испанските художници и златния орден на кралския кръг на Испания. Тишина. Така става това, за жалост, това е нашият нрав - желаеме единствено ние. Това ни прави по-малки от всички. Аз съм мечтал българинът отсам да живее и да е огромно име. Това не го позволяваме ние самите, между тях. Така е и с Шенген - ние го вършим, разяснява той.
Така се разминах с тази фантазия, че тук ще бъда огромен художник, с горест в гласа сподели Вежди.
Моята татковина, моята земя - аз съм леко прочувствен. Погребал съм тук родственици и близки. Избрах това да е моята татковина, само че, със страдание, на 72 година откривам, че ние сме един хубав и прокълнат народ. Всичко това подухва една огромна горест - за какво съм се мъчил да бъда огромен, като няма кого да развеселявам. Защо съм избрал да пребивавам на място, където не те обичат. Защото ние не се обичаме, като вървим по улицата от нас лъха ненавист. Каквото е и в Народното събрание. С ненавист няма по какъв начин да стигнем - омразата ражда ненавист, разяснява Рашидов.
Призна, че има доста грехове и неточности, като всеки естествен човек. Имал грехове към децата, брачната половинка си, към другари. Но аз имам едно неприятно качество от дребен - когато схвана, че съм сбъркал, да отида и да се извиня. А е неприятно, тъй като да се извиниш се оказва най-трудното нещо, сподели още той.
Политиката ми взе. Политиката даде опция на доста хора да се ровят в персоналния ми живот, да хвърлят прилагателни. Всичко това обществено основава облик, който въздейства върху фамилии и другари, сподели още ръководителят на Народното събрание.
Рашидов показа и по какъв начин е минал през тежкия интервал на битка с рака.
Направиха ми биоскопия, взеха да изследват. Любо Спасов, да е жив и здрав, доста ми е помагал, излезе и вика: Вежди, имаш рак на гърлото. В петък ми споделиха - недоброкачествен е. И ме помолиха по най-бързия метод да избера къде да се церя, преди да съм направил разсейки. Веднага ударих жлезата. В Германия, 3 месеца, бях си отишъл, 36 кг надолу. Сега съм добре, храня се, понапълнях, показа той.
Това е ракът. В момента, в който го чуеш - веднъж умираш. Следващи пътища - постоянно умираш. И с ясно схващане, когато човек е естествен и образован, чака гибелта. Трудно ходех, мъчно се хранех. Затова и в Народното събрание се извиних, че мъчно приказвам, имам нарушени гласни струни, само че приказвам, сподели още Рашидов.
Съпругата му Снежана е най-силното и трайно нещо, което е имал до себе си. Обичам я. Без нея може би през днешния ден нямаше да бъда жив, тя е извънреден човек. Аз съм попадал на положителни хора, мисля че е до края. Тя по тази причина е свята тази обич, разчувства се Рашидов.
Най-голямото знамение в живота е оцеляването, по никакъв начин не е малко. Самият живот е знамение. Чудо е, че ме има и ме виждат. Прекрасно е човек да живее с хора, че виждам всички, които обичам, приключи той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ