Отново мазут по плажовете: Тревога сред туристи и еколози за състоянието на морето
Трябваше от дълго време да е останало в историята. Мястото му е в албумите със старите фотоси от морето, когато беше част от пейзажа. Но той се завърна. Мазут беляза цялото ни крайбрежие.
" Цели части на моменти - ето толкоз огромни през метър да кажем и чудехме се какво е това, и веднага като застанахме през вчерашния ден тук на Царево при издърпване на котвата ръцете ми задачите в мазут. След това слизаме на плажа там, до момента в който отида на заведението, поглеждам си краката изпод намазани с мазут ", описа плажуващ.
" Отвратително е, извънредно е. Имаше и кученца - задачите от бели бяха станали далматинци ", сподели почиващ.
" Това е доста притеснително, тъй като тук наподобява малко по-див плаж, трябваше за е малко по-чисто ", разяснява различен плажуващ.
Първите сигнали за черните мазни петна се появиха на 18 юни, само че морето сервира нови порции съвсем всеки ден. От Тюленово до Ахтопол.
" Сега ще фотографирам по какъв начин взимам от водата проба – от ахтополския плаж, тук насреща зад бетонния възел се намира плажът на Ахтопол, в стъклено бурканче с дървена лъжичка, по-скоро клечка… Да се надяваме, че няма да се омажа, тъй като споделиха локалните търговци, че всички разредители са били изкупени от туристите и към този момент няма с какво да се почисти. Първа проба - втората проба ще бъде от плажа при гръцкото учебно заведение ", изясни Гери Николова.
Проба от нефтено замърсяване взимаме и екипът ни. Тя ще ни каже какво е тъкмо то, а може да подскаже и от къде идва. Според еколозите на " Грийпийс ", доста евентуално източникът да е този огромен нефтен разлив от 15 юни. Много по-голям е от всички останали, които може да се видят от сателитните фотоси. На 25 километра от Маслен нос, при умерено време, теченията, които тук са противоположни на часовниковата стрелка, биха могли да го прихванат и ги разпилеят по южното крайбрежие.
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Ние следим сателитни данни още през цялото време. От сателитните данни проличава, че петната по повърхността на морето, надалеч не са едно и две, за жалост са повече. Това не е изключение, а е непрекъсната картина. Какво може да се е случило? За да се ревизира, първо би трябвало да се види сателитните данни, да се проучват добре, да се откри дали това, което наподобява на леке на замърсяване е такова. Добре е това нещо да се облети с дрон, да се отиде на място. За страдание, опциите на съответните служби по морето са лимитирани по тая линия. Нямат подобен инструментариум, доколкото аз знам. "
Първата догадка в сходни обстановки съвсем постоянно е за незаконно изхвърлени отпадъчни или сантинни води от някой транспортен съд. Въпреки че разливът от сателитната фотография е доста по-голям и не дава отговор напълно на дългите линии, които корабите извършители оставят след себе си.
Христо Панчев, " Грийнпийс ": " Корабите по принцип заплащат такса това да бъде осъществено по естествен метод на пристанищата. И когато се сътвори едно непрестанно чувство за безотговорност и безвластие в нашите териториални води, такива неща стартират да се случват по-често. Разбира се, приказва се за остарели фракции и риск да изплува някакво замърсяване. Не може да се изключи такова нещо, само че отново химическият разбор би трябвало да покаже това дали е по този начин. Без тези принадлежности, за които казахме, институциите могат само да обикалят плажовете и да пишат наставления за почистването им, което е никаква работа. "
Но изхвърляне на сантинни корабни води от дълго време е изпаднало надолу в класацията на нормалните обвинени замърсители.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: " Аз бях дете в 60-те години, когато също по плажовете излязоха тези петна. Те се образуват от дребни оттечки нефтeни, които са вероятни единствено при по-старите кораби. Съвременните кораби, Dry cargo, както и танкерите наложително, имат по този начин наречените системи от ОДМЕ. Те са Oil Discharge Monitoring System, които управляват изхвърлянето на баластните и на сантинните води. Т.е. това са нефтено-водни смеси. Контролират се, записите се резервират най-малко 3 години. Освен това те са и автоматизирани. Ако се откри по време на изхвърлянето, нефтени частици в изхвърляната вода, повече от 15 елементи на 1 милион, автоматически се стопира изхвърлянето. Освен това, във всяко пространство ще се прави инспекция на баластните системи, прави се и на сантините, прави се инспекция на тези записи. Гледат се нефтените, баласните и сентинните дневници, превъртят от " Морска администрация ", т.е. контролът е цялостен. "
Още повече, че отпадните води са като пръстов отпечатък – анализът им елементарно може да уточни причинителя.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: " Баластни танкове на всеки транспортен съд са що годе неповторими т.е. Имат разнообразни замърсители в тях. То не е единствено нефта, само че е разнообразни замърсители за това, къде е плавал корабът. Така че елементарно могат да бъдат открити. Но проблем за Черно море са и дребните остарели кораби. Виж тях, към този момент никой не ги следи. "
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Не може да пропуснем съветския горист флот, който, за жалост, страната остава сляпа за него. Това са едни допотопни съдове, които са за скраб. Работят с изключени предаватели и те на процедура са незаконни отвред и рискови. Прехвърлят гориво от транспортен съд в транспортен съд. Това основава невиждан риск за Черно море. "
Официалният разбор на министерството на превоза, обаче, препраща надалеч към обратно в неопределимо място и време. Според специалистите на министерството замърсяването по крайбрежието не е резултат от неотдавнашен нефтен разлив в българската акватория. То се дължало на катранени топчета от остаряло нефтено замърсяване, остатъчни тежки фракции на нефтопродукти, за които не може да се дефинира състав и генезис.
А нашите проби от Ахтопол към този момент са пристигнали и една университетска лаборатория по химия ни дава опция да създадем разбор.
Мария Чернева, Българска национална телевизия: " Какво мърси нашите плажове ще разберем единствено след 30 секунди. Изследването е доста бързо и става с инфрачервен спектрометър, нужна е единствено една капка. "
Изследването е качествено, т.е. дава състава. Но не дава процентно съответствие. Т.е. няма по какъв начин да послужи като пръстов отпечатък. Но пък резултатът е напълно безапелационен. Това е керосин и една общоприета добавка към горивата. Вярно е, че керосинът също е тежка секта и би могъл да е остаряло отсрочване, само че не и добавката за горивата. Или профилът на евентуалния причинител е танкер, който по всяка възможност е превозвал самолетно гориво като карго и откакто го е разтоварил, е решил да си измие цистерните на 25 километра от брега. Но от министерството на превоза по този начин и не ни показаха специалист, с който да разясняваме тези наблюдения, нито ни изпратиха протоколите от 15 юни на Европейската организация за морска сигурност. Вместо тях получихме тези от 19 и 20 юни. Отразеното там също е задоволително тревожно. На 19 юни е имало четири разлива, три от тях, в зелено – или с ниска възможност да провокира съществени екологични вреди. Едно от тях, обаче е с жълт код, 3 квадратни километра, много по-голямо, 70 километра във вътрешността в български води, с разпознат замърсител. Каква е реакцията на нашите управляващи – нямаше кого да попитаме.
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Защото ние в този момент го виждаме това замърсяване в този момент по плажовете, тъй като е лято. Но истината е, че и през зимата изплуват такива фракции, само че тогава това не влиза в новините. И за това е редно всички ние като жители да пожелаваме повече от институциите, да бъдем по-много прецизни към личното си държание, какво къде изхвърляме даже и към държанието на близките. "
Тодор Георгиев: " Аз не виждам какъв е казусът да отделят едни 5 до 15 милиона евро годишно да се абонираме към някой спътник, което да се следи непрестанно нашето черноморско крайбрежие. "
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Пак споделям, службите, знам, че има хора по морето, които правят с душа и сърце тая работа, обичат морето. Работят в районните инспекции, по околна среда, във Варна и Бургас, да вземем за пример, или други и желаят да могат да се свършат работата. И за това е редно страната и министерството да премислят бюджетите си, с цел да може най-малко един дрон да се пусне, с цел да се откри това какво е. "
Тодор Георгиев: " Като споделих спътници, да се върна на това, че имаме 4 черноморски организации интернационалните. Това са всички страни, които са в това … Те са бюджетни НПО-та, които биха могли да се схванат за взаимно наблюдаване на спътниците. Не знам за какво не го вършат да ви кажа почтено. Извън тази сфера съм. Но, да вземем за пример, доста ме заболя, когато преди пет години ми се наложи да слагаме на пет кораба по милион и половина $ на всеки скрубер-система. Това са системите за ликвидиране на изгорелите газове. Това болезно влиза като пари, тъй като в края краищата ги плащаш от джоба си. Да, същата работа и със системите за мониторингът. Също са толкоз скъпи. Но в последна края, откакто конвенцията повелява, в случай че не го изпълниш, не можеш да плаваш. "
Освен четирите петролни замърсявания регистрирани от Европейската организация за морска сигурност, на идващия ден са маркирани още два. Много платформи, които наблюдават сателитните изображения последните дни, всекидневно вадят нови дири. В множеството случаи даже ги свързват с траекториите на кораби, минавали по това време.
" Цели части на моменти - ето толкоз огромни през метър да кажем и чудехме се какво е това, и веднага като застанахме през вчерашния ден тук на Царево при издърпване на котвата ръцете ми задачите в мазут. След това слизаме на плажа там, до момента в който отида на заведението, поглеждам си краката изпод намазани с мазут ", описа плажуващ.
" Отвратително е, извънредно е. Имаше и кученца - задачите от бели бяха станали далматинци ", сподели почиващ.
" Това е доста притеснително, тъй като тук наподобява малко по-див плаж, трябваше за е малко по-чисто ", разяснява различен плажуващ.
Първите сигнали за черните мазни петна се появиха на 18 юни, само че морето сервира нови порции съвсем всеки ден. От Тюленово до Ахтопол.
" Сега ще фотографирам по какъв начин взимам от водата проба – от ахтополския плаж, тук насреща зад бетонния възел се намира плажът на Ахтопол, в стъклено бурканче с дървена лъжичка, по-скоро клечка… Да се надяваме, че няма да се омажа, тъй като споделиха локалните търговци, че всички разредители са били изкупени от туристите и към този момент няма с какво да се почисти. Първа проба - втората проба ще бъде от плажа при гръцкото учебно заведение ", изясни Гери Николова.
Проба от нефтено замърсяване взимаме и екипът ни. Тя ще ни каже какво е тъкмо то, а може да подскаже и от къде идва. Според еколозите на " Грийпийс ", доста евентуално източникът да е този огромен нефтен разлив от 15 юни. Много по-голям е от всички останали, които може да се видят от сателитните фотоси. На 25 километра от Маслен нос, при умерено време, теченията, които тук са противоположни на часовниковата стрелка, биха могли да го прихванат и ги разпилеят по южното крайбрежие.
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Ние следим сателитни данни още през цялото време. От сателитните данни проличава, че петната по повърхността на морето, надалеч не са едно и две, за жалост са повече. Това не е изключение, а е непрекъсната картина. Какво може да се е случило? За да се ревизира, първо би трябвало да се види сателитните данни, да се проучват добре, да се откри дали това, което наподобява на леке на замърсяване е такова. Добре е това нещо да се облети с дрон, да се отиде на място. За страдание, опциите на съответните служби по морето са лимитирани по тая линия. Нямат подобен инструментариум, доколкото аз знам. "
Първата догадка в сходни обстановки съвсем постоянно е за незаконно изхвърлени отпадъчни или сантинни води от някой транспортен съд. Въпреки че разливът от сателитната фотография е доста по-голям и не дава отговор напълно на дългите линии, които корабите извършители оставят след себе си.
Христо Панчев, " Грийнпийс ": " Корабите по принцип заплащат такса това да бъде осъществено по естествен метод на пристанищата. И когато се сътвори едно непрестанно чувство за безотговорност и безвластие в нашите териториални води, такива неща стартират да се случват по-често. Разбира се, приказва се за остарели фракции и риск да изплува някакво замърсяване. Не може да се изключи такова нещо, само че отново химическият разбор би трябвало да покаже това дали е по този начин. Без тези принадлежности, за които казахме, институциите могат само да обикалят плажовете и да пишат наставления за почистването им, което е никаква работа. "
Но изхвърляне на сантинни корабни води от дълго време е изпаднало надолу в класацията на нормалните обвинени замърсители.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: " Аз бях дете в 60-те години, когато също по плажовете излязоха тези петна. Те се образуват от дребни оттечки нефтeни, които са вероятни единствено при по-старите кораби. Съвременните кораби, Dry cargo, както и танкерите наложително, имат по този начин наречените системи от ОДМЕ. Те са Oil Discharge Monitoring System, които управляват изхвърлянето на баластните и на сантинните води. Т.е. това са нефтено-водни смеси. Контролират се, записите се резервират най-малко 3 години. Освен това те са и автоматизирани. Ако се откри по време на изхвърлянето, нефтени частици в изхвърляната вода, повече от 15 елементи на 1 милион, автоматически се стопира изхвърлянето. Освен това, във всяко пространство ще се прави инспекция на баластните системи, прави се и на сантините, прави се инспекция на тези записи. Гледат се нефтените, баласните и сентинните дневници, превъртят от " Морска администрация ", т.е. контролът е цялостен. "
Още повече, че отпадните води са като пръстов отпечатък – анализът им елементарно може да уточни причинителя.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: " Баластни танкове на всеки транспортен съд са що годе неповторими т.е. Имат разнообразни замърсители в тях. То не е единствено нефта, само че е разнообразни замърсители за това, къде е плавал корабът. Така че елементарно могат да бъдат открити. Но проблем за Черно море са и дребните остарели кораби. Виж тях, към този момент никой не ги следи. "
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Не може да пропуснем съветския горист флот, който, за жалост, страната остава сляпа за него. Това са едни допотопни съдове, които са за скраб. Работят с изключени предаватели и те на процедура са незаконни отвред и рискови. Прехвърлят гориво от транспортен съд в транспортен съд. Това основава невиждан риск за Черно море. "
Официалният разбор на министерството на превоза, обаче, препраща надалеч към обратно в неопределимо място и време. Според специалистите на министерството замърсяването по крайбрежието не е резултат от неотдавнашен нефтен разлив в българската акватория. То се дължало на катранени топчета от остаряло нефтено замърсяване, остатъчни тежки фракции на нефтопродукти, за които не може да се дефинира състав и генезис.
А нашите проби от Ахтопол към този момент са пристигнали и една университетска лаборатория по химия ни дава опция да създадем разбор.
Мария Чернева, Българска национална телевизия: " Какво мърси нашите плажове ще разберем единствено след 30 секунди. Изследването е доста бързо и става с инфрачервен спектрометър, нужна е единствено една капка. "
Изследването е качествено, т.е. дава състава. Но не дава процентно съответствие. Т.е. няма по какъв начин да послужи като пръстов отпечатък. Но пък резултатът е напълно безапелационен. Това е керосин и една общоприета добавка към горивата. Вярно е, че керосинът също е тежка секта и би могъл да е остаряло отсрочване, само че не и добавката за горивата. Или профилът на евентуалния причинител е танкер, който по всяка възможност е превозвал самолетно гориво като карго и откакто го е разтоварил, е решил да си измие цистерните на 25 километра от брега. Но от министерството на превоза по този начин и не ни показаха специалист, с който да разясняваме тези наблюдения, нито ни изпратиха протоколите от 15 юни на Европейската организация за морска сигурност. Вместо тях получихме тези от 19 и 20 юни. Отразеното там също е задоволително тревожно. На 19 юни е имало четири разлива, три от тях, в зелено – или с ниска възможност да провокира съществени екологични вреди. Едно от тях, обаче е с жълт код, 3 квадратни километра, много по-голямо, 70 километра във вътрешността в български води, с разпознат замърсител. Каква е реакцията на нашите управляващи – нямаше кого да попитаме.
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Защото ние в този момент го виждаме това замърсяване в този момент по плажовете, тъй като е лято. Но истината е, че и през зимата изплуват такива фракции, само че тогава това не влиза в новините. И за това е редно всички ние като жители да пожелаваме повече от институциите, да бъдем по-много прецизни към личното си държание, какво къде изхвърляме даже и към държанието на близките. "
Тодор Георгиев: " Аз не виждам какъв е казусът да отделят едни 5 до 15 милиона евро годишно да се абонираме към някой спътник, което да се следи непрестанно нашето черноморско крайбрежие. "
Христо Панчев, еколог, " Грийнпийс ": " Пак споделям, службите, знам, че има хора по морето, които правят с душа и сърце тая работа, обичат морето. Работят в районните инспекции, по околна среда, във Варна и Бургас, да вземем за пример, или други и желаят да могат да се свършат работата. И за това е редно страната и министерството да премислят бюджетите си, с цел да може най-малко един дрон да се пусне, с цел да се откри това какво е. "
Тодор Георгиев: " Като споделих спътници, да се върна на това, че имаме 4 черноморски организации интернационалните. Това са всички страни, които са в това … Те са бюджетни НПО-та, които биха могли да се схванат за взаимно наблюдаване на спътниците. Не знам за какво не го вършат да ви кажа почтено. Извън тази сфера съм. Но, да вземем за пример, доста ме заболя, когато преди пет години ми се наложи да слагаме на пет кораба по милион и половина $ на всеки скрубер-система. Това са системите за ликвидиране на изгорелите газове. Това болезно влиза като пари, тъй като в края краищата ги плащаш от джоба си. Да, същата работа и със системите за мониторингът. Също са толкоз скъпи. Но в последна края, откакто конвенцията повелява, в случай че не го изпълниш, не можеш да плаваш. "
Освен четирите петролни замърсявания регистрирани от Европейската организация за морска сигурност, на идващия ден са маркирани още два. Много платформи, които наблюдават сателитните изображения последните дни, всекидневно вадят нови дири. В множеството случаи даже ги свързват с траекториите на кораби, минавали по това време.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ