А точно с ъглошлайф ли? Отговори на въпросите, които си задавате за съветския паметник
Трябваше ли в действителност да го режат? И тъкмо с ъглошлайф ли? Въпросите към демонтажа на Паметника на руската войска не са малко. Но главният измежду тях е: ще го забележим ли в миналото някъде отново? Тук са отговорите.
Казват, че го смъкват, с цел да го реставрират и изложат в музей. Нямат обаче нито проект кой и по какъв начин ще го реставрира, нито изясненост къде може да бъде изложен. Става дума за Паметника на руската войска, чийто преди повече от седмица.
Недоволни гласове се чуват доста. Едни не престават да държат, че паметникът би трябвало да стои в центъра на София. Други са удовлетворени, че най-сетне монументът ще освободи пространството против Софийския университет. Част от тях обаче също са недоволни - че оповестеното желание не е за унищожаване на паметника, а за неговото възстановяване. Макар и на друго място.
Рязането на паметника парче по парче с ъглошлайф изненада всеобщата аудитория. Някои видяха в това прекомерна гласност. Привържениците на паметника даже започнаха да приказват за " отрязване " и " транжиране ". За експертите обаче няма толкоз изненади.
Въпреки това, свалянето на централните бронзови фигури на паметника провокира обвинявания в непрофесионализъм и липса на организация.
Свободна Европа потърси скулптора Марин Марков , с който е съгласувана работата по демонтажа, както и други и реставратори на метал, с цел да намерим отговори на главните въпроси:
Защо трябваше скулпторите да бъдат нарязани?Точно с ъглошлайф ли се прави това?И какво ще се случи след демонтажа?
Специалистите не са единомислещи кой е най-хубавият метод за събаряне на подобен вид паметници. Всъщност това се случва за първи път в България, сподели за Свободна Европа доктор Петя Пенкова , основен помощник в Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН) със компетентност реституция на метал. Бронзови монументи са били демонтирани и преди, само че в никакъв случай – толкоз огромни, и не за по-късно да бъдат реставрирани.
Съветският боец е без глава. Демонтажът на руския монумент в фотоси
Но до момента в който съответният ремонт е казус, то методът към бъдещето на монумента не е. Областната администрация на София към момента не знае по какъв начин ще бъдат реставрирани фигурите, макар че това е оповестеното желание.
Всичко това основава подозрения, че въобще се цели реституция, и опасения, че нарязаните фигури може да си останат единствено части, събиращи прахуляк в някой склад, споделят експертите.
Как се случи демонтажът
Късно предишния понеделник първа падна ръката с автомата. След нея – главата на руския боец. После полетя дамата с дете в ръцете, а ден по-късно – и служащият до нея.
Пред Свободна Европа регионалната шефка на София Вяра Тодева сподели, че тази поредност при демонтажа следва Плана за сигурност и здраве, предоставен от регионалната администрация.
В петък тя разгласява за първи път и самия Това се случи по искане на проруските партии Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, които се опълчиха на свалянето на паметника.
До демонтирането му се стигна след наново решение на Столичния общински съвет (СОС) през март тази година. Призиви за това има още от началото на 90-те, когато е взето и първото решение на СОС за ремонт на монумента, защото той е издигнат с пропагандни цели от комунистическия режим. Досега обаче това решение по този начин и не беше изпълнено.
През октомври регионалната администрация разпореди на скулптора Марин Марков да изготви експертно мнение за положението на фигурите от паметника. То откри съществени увреждания и пукнатини в тях, които съгласно оценката го вършат рисков за преминаващите в близост хора. Затова Марков предложи въпросните бронзови композиции да бъдат демонтирани.
Впоследствие беше направен и План за сигурност и здраве, в който беше написана всяка от стъпките по свалянето им. В него е записано, че фигурите следва да бъдат демонтирани парче по парче – по този начин както и са били качвани в средата на предишния век и по-късно заварявани.
В проекта е записана и съответната поредност - кой откъс от бронзовите фигури по кое време да бъде свален, започвайки първо с ръката на руския боец с автомата. Записано е и че дейностите по самото рязане и събаряне на частите би трябвало да приключат най-късно до 19 декември.
В събота обаче стана ясно, че два дни по-рано министерството на културата е наредило демонтажът да бъде спрян. Причината не е самата технология на унищожаване на паметника, а – съгласно министерството – това, че дейностите не са били авансово съгласувани с него.
Защо се реже
Извън обвиняванията, че не са спазени законовите процедури обаче, през последните дни се чуха и рецензии към самия развой на разглобяване на паметника. Според една от тях разрязването на бронзовите скулптури на по-малки части е погрешно и съставлява ненужна провокация към съперниците на демонтажа.
През Свободна Европа скулпторът Марин Марков , с който е съгласувана тази технология, сподели, че това е бил единственият вероятен метод фигурите да се смъкват от постамента. Те са сложени на височина от близо 20 метра и тежат общо най-малко 30 тона. По думите му такава солидна комбинация няма по какъв начин да бъде просто вързана и свалена едновременно от кран. В допълнение към това до кръста всички фигури са цялостни с бетон.
„ Няма по какъв начин, би трябвало да се срежат. Краката се разцепват като черупки, с цел да може да се освободят от бетона “, сподели Марков.
Така фигурите се смъкват на 2-3 части, а размерът на обособените елементи е съгласуван с оптималната тежест, която може да издържи кранът (4-5 тона), добави Марков. Освен това рязането им не съставлява проблем, тъй като се реже по линиите, по които са били заварявани частите и при построяването на паметника.
Защо с ъглошлайф
Специалистите обаче не са напълно единомислещи по въпроса. Реставраторката на метал Петя Пенкова от НАИМ-БАН сподели пред Свободна Европа, че не вижда по-уместен метод за разглобяване на паметника. Според нея рязането няма по никакъв метод да затрудни евентуалната бъдеща реституция на фигурите,
Скулпторът и някогашен длъжностен министър Велислав Минеков , който е началник на катедра „ Метал “ в Националната художествена академия,, че при опит цялата структура да бъде свалена и превозена едновременно, има риск тя да се раздра.
По думите му обаче рязането на части по този метод може да докара и до увреждания на фигурите, а реставрацията им по-късно ще се оскъпи в допълнение. В изявление за БНР той дефинира метода на ремонт, определен от настоящия екип, като непрофесионален.
„ Чисто софтуерният развой доста ме смущава “, сподели Минеков.
„ Реагира се в последния миг, с голямо неведение “, добави той.
Липса на професионализъм се видя, да вземем за пример, предишния понеделник, когато беше свалена първата част от руския боец – ръката с автомат „ Шпагин “. Това се случи по мрачно, като служащ светеше с фенерче от телефон на различен, който режеше фигурата с ъглошлайф.
В Плана за сигурност и здраве, в който са записани изискванията за демонтажа, категорично е записано, че работа по мрачно не се планува, по тази причина и няма планувано осветяване.
Пред Свободна Европа скулпторът Марин Марков сподели, че не счита, че тези действия би трябвало да се правят през тъмните часове на денонощието. Той обаче отбрани потреблението на ъглошлайф (флекс) като сподели, че то няма задоволително положителни други възможности.
„ Флексът е пълен 1 мм, не оставя необятна диря. Един милиметър на тази фигура е нищо “, сподели Марков.
Според него другата опция – бронзовите фигури да се срежат с така наречен плазмен резач, не е добра. В взаимозависимост от типа си тези принадлежности са по-мощни и оставят по-широка диря, което значи, че могат да лишават до 6-8 мм от материала.
Реставраторката Петя Пенкова също е на мнение, че с ъглошлайфа се получава чист срез. Така по думите ѝ по-късно, когато се стигне до събиране назад на детайлите, заварки ще могат да се създадат на същите места като преди.
Пенкова обаче обръща внимание на друго – по тип и мащаб демонтажът на Паметника на руската войска е невиждан за България. Бронзови монументи са били премахвани – краткотрайно или за непрекъснато – и преди, само че този паметник е по-сложен от тях. Няма място за съпоставяне нито с паметника „ Цар Освободител “ пред Народното събрание, който беше свален за реституция преди години посредством нарязване на части, нито с демонтажа на паметника „ 1300 години България “ пред НДК.
И в двата случая дейностите бяха съгласувани със скулптора Марин Марков.
Реставрация или на склад?
Дали обаче при Паметника на руската войска въобще ще се стигне до реституция? Специалистите слагат това под въпрос, макар че точно такова е декларираното желание на Областната администрация.
По проект монументът би трябвало да бъде изместен на място за краткотрайно предпазване, след което да бъде реставриран. След това той би трябвало да бъде изложен на уместно място, където да извършва просветителни, а не пропагандни функционалности.
Първоначално регионалната администрация отхвърляше да заяви къде ще бъдат преместени краткотрайно частите от него, само че в петък от оповестения План за сигурност се разбра, че за това е определен терен край село Лозен покрай София.
Кой и по какъв начин ще прави реставрацията и къде по-късно ще бъде показван монументът обаче остава изцяло незнайно. Според експертите това основава подозрения, че паметникът въобще в миналото ще бъде изложен.
От регионалната администрация споделиха, че занапред следва да бъде оповестена социална поръчка за реставрацията. Все още се търси и подобаващото място за дълготрайното му слагане. Първоначално се смяташе, че монументът ще бъде изложен в Музея на социалистическото изкуство, само че шефът му Николай Ущавалийски неотдавна сподели, че това няма по какъв начин да стане.
По думите на Петя Пенкова по предписание при сходни обекти е добре още преди демонтажа да има явен проект за бъдещата реституция.
„ Когато човек прави по-дългосрочен проект, би трябвало да има визия за всички стадии напред “, показва Пенкова.
„ Сега малко се върви по вълната на страстите “, добавя тя.
Пред Свободна Европа регионалната шефка на София Вяра Тодева оправда неналичието на идея за бъдещето на паметника с наложителността на дейностите. По думите ѝ те са почнали, тъй като той е бил рисков.
„ Нормално е той да бъде свален за реституция, тъй като търсенето на реализатор може да отнеме и 6 месеца, зависи какъв брой ще се проточи публичната поръчка. Ние няма по какъв начин да държим това скеле на място, с цел да чакаме да се избере реализатор “, сподели Тодева.
Според Пенкова обаче методът, по който се работи, провокира подозрения, че отрязаните елементи просто ще бъдат складирани някъде. Директорът на Музея за социалистическо изкуство Николай Ущавалийски споделя това безпокойство.
Пред Свободна Европа той напомни случая с фигурите от паметника „ 1300 години България “ – те бяха демонтирани с концепцията да бъдат реставрирани и по-късно изложени точно в музея. Вече 6 години по-късно обаче това не се случва. В този случай за реставратор беше определен същият ваятел Марин Марков, който съгласува демонтажа и на Паметника на руската войска.
От Регионалния исторически музей в София потвърдиха пред Свободна Европа, че фигурите от въпросния паметник пред НДК все още отлежават в техен склад. Няма идея къде и по кое време те да бъдат изложени.
„ Страхувам се да не стане същото и с Паметника на руската войска “, означи Николай Ущавалийски.
Казват, че го смъкват, с цел да го реставрират и изложат в музей. Нямат обаче нито проект кой и по какъв начин ще го реставрира, нито изясненост къде може да бъде изложен. Става дума за Паметника на руската войска, чийто преди повече от седмица.
Недоволни гласове се чуват доста. Едни не престават да държат, че паметникът би трябвало да стои в центъра на София. Други са удовлетворени, че най-сетне монументът ще освободи пространството против Софийския университет. Част от тях обаче също са недоволни - че оповестеното желание не е за унищожаване на паметника, а за неговото възстановяване. Макар и на друго място.
Рязането на паметника парче по парче с ъглошлайф изненада всеобщата аудитория. Някои видяха в това прекомерна гласност. Привържениците на паметника даже започнаха да приказват за " отрязване " и " транжиране ". За експертите обаче няма толкоз изненади.
Въпреки това, свалянето на централните бронзови фигури на паметника провокира обвинявания в непрофесионализъм и липса на организация.
Свободна Европа потърси скулптора Марин Марков , с който е съгласувана работата по демонтажа, както и други и реставратори на метал, с цел да намерим отговори на главните въпроси:
Защо трябваше скулпторите да бъдат нарязани?Точно с ъглошлайф ли се прави това?И какво ще се случи след демонтажа?
Специалистите не са единомислещи кой е най-хубавият метод за събаряне на подобен вид паметници. Всъщност това се случва за първи път в България, сподели за Свободна Европа доктор Петя Пенкова , основен помощник в Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН) със компетентност реституция на метал. Бронзови монументи са били демонтирани и преди, само че в никакъв случай – толкоз огромни, и не за по-късно да бъдат реставрирани.
Съветският боец е без глава. Демонтажът на руския монумент в фотоси
Но до момента в който съответният ремонт е казус, то методът към бъдещето на монумента не е. Областната администрация на София към момента не знае по какъв начин ще бъдат реставрирани фигурите, макар че това е оповестеното желание.
Всичко това основава подозрения, че въобще се цели реституция, и опасения, че нарязаните фигури може да си останат единствено части, събиращи прахуляк в някой склад, споделят експертите.
Как се случи демонтажът
Късно предишния понеделник първа падна ръката с автомата. След нея – главата на руския боец. После полетя дамата с дете в ръцете, а ден по-късно – и служащият до нея.
Пред Свободна Европа регионалната шефка на София Вяра Тодева сподели, че тази поредност при демонтажа следва Плана за сигурност и здраве, предоставен от регионалната администрация.
В петък тя разгласява за първи път и самия Това се случи по искане на проруските партии Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, които се опълчиха на свалянето на паметника.
До демонтирането му се стигна след наново решение на Столичния общински съвет (СОС) през март тази година. Призиви за това има още от началото на 90-те, когато е взето и първото решение на СОС за ремонт на монумента, защото той е издигнат с пропагандни цели от комунистическия режим. Досега обаче това решение по този начин и не беше изпълнено.
През октомври регионалната администрация разпореди на скулптора Марин Марков да изготви експертно мнение за положението на фигурите от паметника. То откри съществени увреждания и пукнатини в тях, които съгласно оценката го вършат рисков за преминаващите в близост хора. Затова Марков предложи въпросните бронзови композиции да бъдат демонтирани.
Впоследствие беше направен и План за сигурност и здраве, в който беше написана всяка от стъпките по свалянето им. В него е записано, че фигурите следва да бъдат демонтирани парче по парче – по този начин както и са били качвани в средата на предишния век и по-късно заварявани.
В проекта е записана и съответната поредност - кой откъс от бронзовите фигури по кое време да бъде свален, започвайки първо с ръката на руския боец с автомата. Записано е и че дейностите по самото рязане и събаряне на частите би трябвало да приключат най-късно до 19 декември.
В събота обаче стана ясно, че два дни по-рано министерството на културата е наредило демонтажът да бъде спрян. Причината не е самата технология на унищожаване на паметника, а – съгласно министерството – това, че дейностите не са били авансово съгласувани с него.
Защо се реже
Извън обвиняванията, че не са спазени законовите процедури обаче, през последните дни се чуха и рецензии към самия развой на разглобяване на паметника. Според една от тях разрязването на бронзовите скулптури на по-малки части е погрешно и съставлява ненужна провокация към съперниците на демонтажа.
През Свободна Европа скулпторът Марин Марков , с който е съгласувана тази технология, сподели, че това е бил единственият вероятен метод фигурите да се смъкват от постамента. Те са сложени на височина от близо 20 метра и тежат общо най-малко 30 тона. По думите му такава солидна комбинация няма по какъв начин да бъде просто вързана и свалена едновременно от кран. В допълнение към това до кръста всички фигури са цялостни с бетон.
„ Няма по какъв начин, би трябвало да се срежат. Краката се разцепват като черупки, с цел да може да се освободят от бетона “, сподели Марков.
Така фигурите се смъкват на 2-3 части, а размерът на обособените елементи е съгласуван с оптималната тежест, която може да издържи кранът (4-5 тона), добави Марков. Освен това рязането им не съставлява проблем, тъй като се реже по линиите, по които са били заварявани частите и при построяването на паметника.
Защо с ъглошлайф
Специалистите обаче не са напълно единомислещи по въпроса. Реставраторката на метал Петя Пенкова от НАИМ-БАН сподели пред Свободна Европа, че не вижда по-уместен метод за разглобяване на паметника. Според нея рязането няма по никакъв метод да затрудни евентуалната бъдеща реституция на фигурите,
Скулпторът и някогашен длъжностен министър Велислав Минеков , който е началник на катедра „ Метал “ в Националната художествена академия,, че при опит цялата структура да бъде свалена и превозена едновременно, има риск тя да се раздра.
По думите му обаче рязането на части по този метод може да докара и до увреждания на фигурите, а реставрацията им по-късно ще се оскъпи в допълнение. В изявление за БНР той дефинира метода на ремонт, определен от настоящия екип, като непрофесионален.
„ Чисто софтуерният развой доста ме смущава “, сподели Минеков.
„ Реагира се в последния миг, с голямо неведение “, добави той.
Липса на професионализъм се видя, да вземем за пример, предишния понеделник, когато беше свалена първата част от руския боец – ръката с автомат „ Шпагин “. Това се случи по мрачно, като служащ светеше с фенерче от телефон на различен, който режеше фигурата с ъглошлайф.
В Плана за сигурност и здраве, в който са записани изискванията за демонтажа, категорично е записано, че работа по мрачно не се планува, по тази причина и няма планувано осветяване.
Пред Свободна Европа скулпторът Марин Марков сподели, че не счита, че тези действия би трябвало да се правят през тъмните часове на денонощието. Той обаче отбрани потреблението на ъглошлайф (флекс) като сподели, че то няма задоволително положителни други възможности.
„ Флексът е пълен 1 мм, не оставя необятна диря. Един милиметър на тази фигура е нищо “, сподели Марков.
Според него другата опция – бронзовите фигури да се срежат с така наречен плазмен резач, не е добра. В взаимозависимост от типа си тези принадлежности са по-мощни и оставят по-широка диря, което значи, че могат да лишават до 6-8 мм от материала.
Реставраторката Петя Пенкова също е на мнение, че с ъглошлайфа се получава чист срез. Така по думите ѝ по-късно, когато се стигне до събиране назад на детайлите, заварки ще могат да се създадат на същите места като преди.
Пенкова обаче обръща внимание на друго – по тип и мащаб демонтажът на Паметника на руската войска е невиждан за България. Бронзови монументи са били премахвани – краткотрайно или за непрекъснато – и преди, само че този паметник е по-сложен от тях. Няма място за съпоставяне нито с паметника „ Цар Освободител “ пред Народното събрание, който беше свален за реституция преди години посредством нарязване на части, нито с демонтажа на паметника „ 1300 години България “ пред НДК.
И в двата случая дейностите бяха съгласувани със скулптора Марин Марков.
Реставрация или на склад?
Дали обаче при Паметника на руската войска въобще ще се стигне до реституция? Специалистите слагат това под въпрос, макар че точно такова е декларираното желание на Областната администрация.
По проект монументът би трябвало да бъде изместен на място за краткотрайно предпазване, след което да бъде реставриран. След това той би трябвало да бъде изложен на уместно място, където да извършва просветителни, а не пропагандни функционалности.
Първоначално регионалната администрация отхвърляше да заяви къде ще бъдат преместени краткотрайно частите от него, само че в петък от оповестения План за сигурност се разбра, че за това е определен терен край село Лозен покрай София.
Кой и по какъв начин ще прави реставрацията и къде по-късно ще бъде показван монументът обаче остава изцяло незнайно. Според експертите това основава подозрения, че паметникът въобще в миналото ще бъде изложен.
От регионалната администрация споделиха, че занапред следва да бъде оповестена социална поръчка за реставрацията. Все още се търси и подобаващото място за дълготрайното му слагане. Първоначално се смяташе, че монументът ще бъде изложен в Музея на социалистическото изкуство, само че шефът му Николай Ущавалийски неотдавна сподели, че това няма по какъв начин да стане.
По думите на Петя Пенкова по предписание при сходни обекти е добре още преди демонтажа да има явен проект за бъдещата реституция.
„ Когато човек прави по-дългосрочен проект, би трябвало да има визия за всички стадии напред “, показва Пенкова.
„ Сега малко се върви по вълната на страстите “, добавя тя.
Пред Свободна Европа регионалната шефка на София Вяра Тодева оправда неналичието на идея за бъдещето на паметника с наложителността на дейностите. По думите ѝ те са почнали, тъй като той е бил рисков.
„ Нормално е той да бъде свален за реституция, тъй като търсенето на реализатор може да отнеме и 6 месеца, зависи какъв брой ще се проточи публичната поръчка. Ние няма по какъв начин да държим това скеле на място, с цел да чакаме да се избере реализатор “, сподели Тодева.
Според Пенкова обаче методът, по който се работи, провокира подозрения, че отрязаните елементи просто ще бъдат складирани някъде. Директорът на Музея за социалистическо изкуство Николай Ущавалийски споделя това безпокойство.
Пред Свободна Европа той напомни случая с фигурите от паметника „ 1300 години България “ – те бяха демонтирани с концепцията да бъдат реставрирани и по-късно изложени точно в музея. Вече 6 години по-късно обаче това не се случва. В този случай за реставратор беше определен същият ваятел Марин Марков, който съгласува демонтажа и на Паметника на руската войска.
От Регионалния исторически музей в София потвърдиха пред Свободна Европа, че фигурите от въпросния паметник пред НДК все още отлежават в техен склад. Няма идея къде и по кое време те да бъдат изложени.
„ Страхувам се да не стане същото и с Паметника на руската войска “, означи Николай Ущавалийски.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ