Трябваше да минат пет години, за да започне обществото да

„ Трябваше да минат пет години, с цел да стартира обществото да осмисля мащаба на вредата, нанесена със прекъсването на огромните обекти. Срещу едни зрелища с напълно политическа устременост в зората на Промяната, през днешния ден равносметката е изчезнала инфраструктура, неведнъж оскъпена, разрушени различни направления, нарушен естествен живот на хората, през чиито градове минаваха тировете и не на последно място - тежкият въпрос какъв брой човешки живота можеха за бъдат избавени. Политическата непоклатимост, която ГЕРБ върна на жителите с образуването на кабинета “Желязков ”, е решителен фактор за излизане от безвремието. Работата на институциите към този момент дават резултати. Скоро хората ще се убедят, че съперниците ни са мощни единствено в говоренето. Но тези, които умеят да ръководят в полза на жителите, сме ние “.

Това написа в профила си във Facebook депутатът от ГЕРБ/СДС и някогашен районен министър Николай Нанков.

Той споделя публикация от „ 24 часа “ за това по какъв начин прекъсването на Автомагистрала „ Хемус “ разруши пътищата в Северна България.

Интерактивната карта на злополуките в България, която сътвори 18-годишният Мартин Атанасов преди няколко седмици, демонстрира няколко забавни трендове. Едната не е вест и се знае от дълго време – че тежките пътнотранспортни катастрофи не се случват на автомагистралите.

Другата обаче е видна единствено в случай че картата се прегледа по-обстойно. А тя е, че злополуките с жертви нормално стават на пътищата и пътните възли, които са към автомагистралите, т.е. там, където транспортните средства се принуждават от високата скорост и релативно спокойното придвижване да преминат към ниски скорости, неспособност за изпреварване поради по-тесния път и не на последно място – поради по-лошото положение на пътната настилка, написа медията.

Плевенска област не прави изключение от това предписание – автомагистрала “Хемус ” сега стига до границата сред Ловешка и Плевенска област и пътният травматизъм в Плевенско е един от най-високите в страната.

А от информация, която разгласява преди два дни във фейсбук профила си Диана Русинова - началник на неправителствената организация “Европейски център за транспортни политики ”, се вижда нещо доста значимо - внезапното нарастване на броя на злополуките с жертви там стартира през 2021 година, с цел да доближи апогея си през 2023 година А единствено за първите пет месеца на тази година в региона има към този момент 7 човешки жертви, включително и 12-годишната Сияна, чиято гибел отприщи справедливия яд на обществото. По всичко проличава, че в случай че върви по този начин, 2025-а ще бие върха по произшествия с съдбовен излаз за Плевенска област.

Обяснението, което дава Русинова и което е подсказано от бащата на Сияна Николай Попов, е, че тъкмо през 2021 година стартира построяването на скоростния път Мездра-Ботевград. По създание това не е ново трасе, а уголемение на съществуващия път с още едно платно с две ленти. Само че тогава е преценено, че придвижването на тирове ще натежи много на строителството, и те се отклоняват накъде ли не.

Включително и през прохода Петрохан, което в продължение на пет години създаваше проблеми. Това бе прекъснато едвам преди две седмици, когато с краткотрайна организация на придвижването трафикът бе пуснат по скоростния път, въпреки и единствено в едното платно и единствено за част от пътя. Но в продължение на пет години след прохода тежките камиони минаваха през близките села, което усили фрапантно злополуките в Монтанско, Врачанско и Видинско и унищожи непоправимо пътищата там.

Същото строителство стана причина тежкотоварният трафик, приближаващ от Варна в посока Враца и Видин, да се отклонява от по-прекия път през Ботевград и да обикаля през Телиш, Радомирци и Луковит. Което, като се изключи че усили пътния травматизъм по този маршрут, нанесе вреди и на цялата инфраструктура в района. Точно там стана случаят със Сияна, а месец след него тир за малко не се вряза в бензиностанция.

Пътни специалисти показват, че когато преди време са правени тези първокласни и второкласни пътища, те са били съобразени с тогавашните транспортни средства. Най-тежките камиони по това време са били 12-тонни с по 4 оси. Днес товарът стига до 36 тона, а в случай че има и ремарке, осите могат да бъдат до 11. Подобни транспортни средства са създали коловозите по пътищата в региона на Плевен до 10 см дълбоки. Зимно време водата в тези улеи замръзва и придвижването става напряко рисково, да не приказваме, че още повече унищожава покритието на пътя.

Всичко това можеше да се избегне или най-малко последствията да са по-поносими, в случай че строителството на скоростния път Мездра-Ботевград бе завършило в период, т.е. за 2 години и половина. Но през 2022, 2023 и 2024 година то на процедура беше спряно, до момента в който служебните държавни управления се опитваха да потвърдят, че договорите за построяването на скоростния път са противозаконни.