Край на насилието над длъжника
Трябваше да пристигна смяната, с цел да се разкрие пред обществото един абсурд. Един отрасъл отдавна е желал да се подчини на законови правила, само че властта е нехаела и не е направила нищо за сътвори регулаторна рамка за него.
Ето какво сподели председателката на Асоциацията за ръководство на вземанията Райна Миткова: „ Ние от години молим към политиците за законова регулаторна рамка на нашата активност. Това е една доста сензитивна тематика за обществото и е редно да има критерии кой се занимава с тази активност ” .
Вследствие на безплодните старания на бранша
нещата са докарани до цялостно безсрамие.
Длъжниците даже и не знаят кога и по какъв начин са минали в ръцете на колекторските компании, а когато това се случи основна роля в събирането на вземанията към този момент играе психическия тормоз.
Преди към месец обаче се надигна Отечествен фронт. Предводители станаха националният публичен бранител Диана Ковачева и Асоциацията за отбрана на потребителите. Икономическият министър и вицепремиер Корнелия Нинова яхна раздвижването и борбата против неточните събирачи на задължения се трансформира в първата й самодейност. А когато една социална тематика стане политическа, вероятността за промени - добри или неприятни, внезапно нараства.
" В Българска народна банка има регистрирани 17 колекторски компании, а сега към 40 компании – нито лицензирани, нито регистрирани - " вървят " из страната и тормозят народа ", разкри Нинова.
Тя съобщи още: " Спешно се нуждаем от законова уредба за събиране на вземанията от колекторските компании. България няма законодателна уредба. Голям проблем е, че незнайни и нелегитимни персони тероризират хората по села и градове. Този проблем е доста огромен " .
Омбудсманът предложи съответни ограничения,
които да залегнат в плана на закона. Една от тях е вземанията от консуматор да са непрехвърляеми, в случай че същият не е дал категорично и в писмена форма единодушието си за това и то преди прехвърлянето на несъбрания кредит. И още, в случай че единодушието му е залегнало в самостоятелно уговорена уговорка в контракта.
Друга норма би трябвало да изисква наложително даване при поискване от страна на длъжниците на правилна и точна информация какво са изплатили и какво остава да дължат. Трябва наложително да има известяван за прехвърлянето от предходния заемодател към колекторската компания, като е посочено кой е новият заемодател.
Към наложителните атрибути за такова прекачване са:
- основанието и падежа на вземането;
- общият размер на дължимата сума;
- общият размер на платената сума;
- банковата сметка на кредитора;
- рестриктивните мерки за новия заемодател да начислява такси, неустойки, наказания и лихви, които не са планувани в контракта.
Да бъде основан
специфичен указател на компаниите за събиране на вземания ,
желае още омбудсман Ковачева. Той би оказал помощ да се ускори контролът като се планува преустановяване на регистрацията на колектор при няколко нарушавания.
Да бъде направено и в детайли изложение на процедурата по извънсъдебно събиране на задължението с планувани експлицитни забрани и ограничавания за колекторите, желае още публичният бранител.
Ковачева подчертава върху обстоятелството, че нашата страна остава единствената в Европейския съюз, която не дава опция на длъжниците, които обективно и трайно не могат да погасяват своите отговорности, да решат този проблем.
„ БАНКЕРЪ ” потърси публично мнение от Асоциацията за ръководство на вземания.
„ АУВ е основана да работи в интерес на потребителите и бизнеса. Като такава, членовете ѝ се опълчват на всички нелоялни практики и поддържат работещи хрумвания, свързани със основаването на ефикасна законова рамка, която да подсигурява заслужено споразумяване на връзки сред кредиторите и техните клиенти. Асоциацията показва подготвеност да предложи своята експертиза. Членовете вършат и уточнението, че не начисляват такси върху дълга, оскъпяването произлиза от другите правосъдни такси ". Това обявиха от асоциацията и прецизираха, че " фирмите за ръководство на вземания събират само това, което е указано от закона ”.
Според Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП)
казусът с колекторските компании постоянно е бил поради методите,
които те употребяват и нерегламентираните с ясни правила действия.
" Неведнъж се е стигало до принуждение, а психическият тормоз над длъжниците е норма на държание за тези компании. И не на последно място - непрозрачните формули, по които те пресмятат наказателни лихви, възнаграждения на адвокати и други ".
Изключително притеснителна е тенденцията, която следим през последните 2 години, когато банките и други кредитни институции избират по-рано да продават неприятните си кредитни портфейли на колекторските компании, прибавят от АЗП. Предвид събитията, чакаме да стартира вълна от забавени заеми, които ще преминат в ръцете на тези компании, сигурни са от АЗП.
Пресен образец за това е абсурдът с Българската банка за развиване (ББР), която отпусна 75 000 000 лв. заем на компания за събиране на вземания, с цел да изкупи заеми от други две банки на обща стойност 500 000 000 лв., припомнят от АЗП. В своя отбрана от ББР обявиха, че отпуснатите средства са обезпечени посредством тази част от заемите, които са покрити с активи, оценени на 150 000 000 лв., акцентират от АЗП.
" Отново подчертаваме, че колекторските компании не се управляват от никого. Работят свободно на пазара, като сега оперират с задължения за над 3 милиарда лв. на българските жители. Масовата процедура е те да изкупят задължения на 15-20% от цената им, а в същото време не се дава опция първо на длъжника да изкупи дълга си от банката и едвам по-късно да бъде препоръчан на колекторските компании " , споделят от АЗП.
АЗП апелира да се подхващат нужните законодателни промени, които да подсигуряват следното:
1. Колекторските компании да подлежат на лицензионен режим;
2. Да се съблюдава психическата, обществената и просветителната склонност на чиновниците на колекторските компании;
3. Да има наложителна застрахова против допускане на грешки;
4. Институция, която да следи, управлява и контролира сектора;
5. Да се дефинира броят на телефоните диалози и срещите с дебитор в границите на работната седмица.
Кога ще се премине към реализацията на тези положителни планове? На този въпрос отговори ръководителят на Народното събрание Никола Минчев. Той изясни, че от първостепенна значимост е приемането на Държавния бюджет за тази година. В името на това той ще упорства депутатите да се концентрират напълно върху него, а не да се разсейват с други тематики. Едва по-късно ще се гледат други значими законови промени.
Очевидно ръководителят на Народното събрание не е дебитор и не е имал конфликт с колекторска компания. Дано и да няма.
За пострадалите този закон е даже по-голям от оня за бюджета, който не им споделя нищо.
Ето какво сподели председателката на Асоциацията за ръководство на вземанията Райна Миткова: „ Ние от години молим към политиците за законова регулаторна рамка на нашата активност. Това е една доста сензитивна тематика за обществото и е редно да има критерии кой се занимава с тази активност ” .
Вследствие на безплодните старания на бранша
нещата са докарани до цялостно безсрамие.
Длъжниците даже и не знаят кога и по какъв начин са минали в ръцете на колекторските компании, а когато това се случи основна роля в събирането на вземанията към този момент играе психическия тормоз.
Преди към месец обаче се надигна Отечествен фронт. Предводители станаха националният публичен бранител Диана Ковачева и Асоциацията за отбрана на потребителите. Икономическият министър и вицепремиер Корнелия Нинова яхна раздвижването и борбата против неточните събирачи на задължения се трансформира в първата й самодейност. А когато една социална тематика стане политическа, вероятността за промени - добри или неприятни, внезапно нараства.
" В Българска народна банка има регистрирани 17 колекторски компании, а сега към 40 компании – нито лицензирани, нито регистрирани - " вървят " из страната и тормозят народа ", разкри Нинова.
Тя съобщи още: " Спешно се нуждаем от законова уредба за събиране на вземанията от колекторските компании. България няма законодателна уредба. Голям проблем е, че незнайни и нелегитимни персони тероризират хората по села и градове. Този проблем е доста огромен " .
Омбудсманът предложи съответни ограничения,
които да залегнат в плана на закона. Една от тях е вземанията от консуматор да са непрехвърляеми, в случай че същият не е дал категорично и в писмена форма единодушието си за това и то преди прехвърлянето на несъбрания кредит. И още, в случай че единодушието му е залегнало в самостоятелно уговорена уговорка в контракта.
Друга норма би трябвало да изисква наложително даване при поискване от страна на длъжниците на правилна и точна информация какво са изплатили и какво остава да дължат. Трябва наложително да има известяван за прехвърлянето от предходния заемодател към колекторската компания, като е посочено кой е новият заемодател.
Към наложителните атрибути за такова прекачване са:
- основанието и падежа на вземането;
- общият размер на дължимата сума;
- общият размер на платената сума;
- банковата сметка на кредитора;
- рестриктивните мерки за новия заемодател да начислява такси, неустойки, наказания и лихви, които не са планувани в контракта.
Да бъде основан
специфичен указател на компаниите за събиране на вземания ,
желае още омбудсман Ковачева. Той би оказал помощ да се ускори контролът като се планува преустановяване на регистрацията на колектор при няколко нарушавания.
Да бъде направено и в детайли изложение на процедурата по извънсъдебно събиране на задължението с планувани експлицитни забрани и ограничавания за колекторите, желае още публичният бранител.
Ковачева подчертава върху обстоятелството, че нашата страна остава единствената в Европейския съюз, която не дава опция на длъжниците, които обективно и трайно не могат да погасяват своите отговорности, да решат този проблем.
„ БАНКЕРЪ ” потърси публично мнение от Асоциацията за ръководство на вземания.
„ АУВ е основана да работи в интерес на потребителите и бизнеса. Като такава, членовете ѝ се опълчват на всички нелоялни практики и поддържат работещи хрумвания, свързани със основаването на ефикасна законова рамка, която да подсигурява заслужено споразумяване на връзки сред кредиторите и техните клиенти. Асоциацията показва подготвеност да предложи своята експертиза. Членовете вършат и уточнението, че не начисляват такси върху дълга, оскъпяването произлиза от другите правосъдни такси ". Това обявиха от асоциацията и прецизираха, че " фирмите за ръководство на вземания събират само това, което е указано от закона ”.
Според Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП)
казусът с колекторските компании постоянно е бил поради методите,
които те употребяват и нерегламентираните с ясни правила действия.
" Неведнъж се е стигало до принуждение, а психическият тормоз над длъжниците е норма на държание за тези компании. И не на последно място - непрозрачните формули, по които те пресмятат наказателни лихви, възнаграждения на адвокати и други ".
Изключително притеснителна е тенденцията, която следим през последните 2 години, когато банките и други кредитни институции избират по-рано да продават неприятните си кредитни портфейли на колекторските компании, прибавят от АЗП. Предвид събитията, чакаме да стартира вълна от забавени заеми, които ще преминат в ръцете на тези компании, сигурни са от АЗП.
Пресен образец за това е абсурдът с Българската банка за развиване (ББР), която отпусна 75 000 000 лв. заем на компания за събиране на вземания, с цел да изкупи заеми от други две банки на обща стойност 500 000 000 лв., припомнят от АЗП. В своя отбрана от ББР обявиха, че отпуснатите средства са обезпечени посредством тази част от заемите, които са покрити с активи, оценени на 150 000 000 лв., акцентират от АЗП.
" Отново подчертаваме, че колекторските компании не се управляват от никого. Работят свободно на пазара, като сега оперират с задължения за над 3 милиарда лв. на българските жители. Масовата процедура е те да изкупят задължения на 15-20% от цената им, а в същото време не се дава опция първо на длъжника да изкупи дълга си от банката и едвам по-късно да бъде препоръчан на колекторските компании " , споделят от АЗП.
АЗП апелира да се подхващат нужните законодателни промени, които да подсигуряват следното:
1. Колекторските компании да подлежат на лицензионен режим;
2. Да се съблюдава психическата, обществената и просветителната склонност на чиновниците на колекторските компании;
3. Да има наложителна застрахова против допускане на грешки;
4. Институция, която да следи, управлява и контролира сектора;
5. Да се дефинира броят на телефоните диалози и срещите с дебитор в границите на работната седмица.
Кога ще се премине към реализацията на тези положителни планове? На този въпрос отговори ръководителят на Народното събрание Никола Минчев. Той изясни, че от първостепенна значимост е приемането на Държавния бюджет за тази година. В името на това той ще упорства депутатите да се концентрират напълно върху него, а не да се разсейват с други тематики. Едва по-късно ще се гледат други значими законови промени.
Очевидно ръководителят на Народното събрание не е дебитор и не е имал конфликт с колекторска компания. Дано и да няма.
За пострадалите този закон е даже по-голям от оня за бюджета, който не им споделя нищо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ