Икономист: Присъединяването към еврозоната ще ускори ръста на реалните заплати
Трябва обаче да се поддържа баланс сред растежа на заплащането и продуктивността на труда, изясни специалистът
Ръстът на работните заплати ще се форсира откакто България се причисли към еврозоната през 2026 година, демонстрира разбор на експерти. Това е главният и статистически най-значим резултат, който се чака от приемането на единната европейска валута, стига да се съди по опита на другите страни, които към този момент употребяват евро.
Прогнозата беше споделена от проф. доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания към Българската академия на науките по време на полемика, съгласно информация, предоставена от Българска телеграфна агенция.
Експертът обаче предизвести, че има значимо изискване, с цел да не се обезценят тези нараствания – би трябвало да се поддържа баланс сред растежа на заплащането и продуктивността на труда.
" Ако изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати ", акцентира проф. Йоцов.
В своя разбор икономистът е изследвал пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, от които 6 към този момент са част от еврозоната. Интересното в резултатите е, че доста от позитивните трендове след 2000 година – като повишение на заетостта, понижаване на безработицата, по-високите заплати и усъвършенстваната продуктивност – не се дължат толкоз на приемането на еврото, колкото на самата интеграция в Европейския съюз.
Не валутата, а промените са мотор на напредъка
Проф. Йоцов е безапелационен, че не просто промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са същинските мотори на икономическото доближаване сред страните.
Дискусията, в която взе участие икономистът, е част от кръгла маса за показване на резултатите от първия стадий на научноизследователския план " Адаптиране на пазара на труда в изискванията на участие в еврозоната: социално-икономическа динамичност, софтуерна рационализация, демографски промени и просветително преструктуриране ". Проектът е финансиран от Фонд " Научни проучвания " към Министерството на образованието и науката, като водеща организация е Софийският университет " Св. Климент Охридски " в партньорство с ИИИ при Българска академия на науките и Университета в Рединг във Англия.
По време на събитието бяха показани отчет за развиването на трудовия пазар в България за интервала 2003–2024 година и модели, прогнозиращи бъдещето му развиване.
Тревожни трендове на пазара на труда
Според доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева от СУ " Св. Климент Охридски " на българския пазар на труда се обрисуват няколко тревожни трендове – ще продължи спадът на работната мощ и заетостта, ще нараства делът на заетите с висше обучение макар съществуването на остатък от такива експерти.
Същевременно ще се задълбочава дефицитът на работна мощ със приблизително обучение, който няма да бъде преодолян без съществени промени в трудовата подвижност и миграционните процеси. Очаква се също намаляващо търсене на служащи с главно и по-ниско обучение, което евентуално ще изостри обществените и стопански проблеми.
Доц. Симеонова-Ганева означи, че предстоящият недостиг на работна мощ и увеличаващото се възнаграждение евентуално ще подтикват бизнеса да влага повече в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на дефицита на фрагменти.
Относно въвеждането на еврото в България, специалистът уточни, че се чакат редица позитивни резултати – по-нисък валутен риск, усъвършенстван достъп до финансиране, по-изгодни лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
Като част от плана в постройката на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е основан Съвместен проучвателен център в региона на новаторските политики на пазара на труда в България.
Ръстът на работните заплати ще се форсира откакто България се причисли към еврозоната през 2026 година, демонстрира разбор на експерти. Това е главният и статистически най-значим резултат, който се чака от приемането на единната европейска валута, стига да се съди по опита на другите страни, които към този момент употребяват евро.
Прогнозата беше споделена от проф. доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания към Българската академия на науките по време на полемика, съгласно информация, предоставена от Българска телеграфна агенция.
Експертът обаче предизвести, че има значимо изискване, с цел да не се обезценят тези нараствания – би трябвало да се поддържа баланс сред растежа на заплащането и продуктивността на труда.
" Ако изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати ", акцентира проф. Йоцов.
В своя разбор икономистът е изследвал пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, от които 6 към този момент са част от еврозоната. Интересното в резултатите е, че доста от позитивните трендове след 2000 година – като повишение на заетостта, понижаване на безработицата, по-високите заплати и усъвършенстваната продуктивност – не се дължат толкоз на приемането на еврото, колкото на самата интеграция в Европейския съюз.
Не валутата, а промените са мотор на напредъка
Проф. Йоцов е безапелационен, че не просто промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са същинските мотори на икономическото доближаване сред страните.
Дискусията, в която взе участие икономистът, е част от кръгла маса за показване на резултатите от първия стадий на научноизследователския план " Адаптиране на пазара на труда в изискванията на участие в еврозоната: социално-икономическа динамичност, софтуерна рационализация, демографски промени и просветително преструктуриране ". Проектът е финансиран от Фонд " Научни проучвания " към Министерството на образованието и науката, като водеща организация е Софийският университет " Св. Климент Охридски " в партньорство с ИИИ при Българска академия на науките и Университета в Рединг във Англия.
По време на събитието бяха показани отчет за развиването на трудовия пазар в България за интервала 2003–2024 година и модели, прогнозиращи бъдещето му развиване.
Тревожни трендове на пазара на труда
Според доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева от СУ " Св. Климент Охридски " на българския пазар на труда се обрисуват няколко тревожни трендове – ще продължи спадът на работната мощ и заетостта, ще нараства делът на заетите с висше обучение макар съществуването на остатък от такива експерти.
Същевременно ще се задълбочава дефицитът на работна мощ със приблизително обучение, който няма да бъде преодолян без съществени промени в трудовата подвижност и миграционните процеси. Очаква се също намаляващо търсене на служащи с главно и по-ниско обучение, което евентуално ще изостри обществените и стопански проблеми.
Доц. Симеонова-Ганева означи, че предстоящият недостиг на работна мощ и увеличаващото се възнаграждение евентуално ще подтикват бизнеса да влага повече в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на дефицита на фрагменти.
Относно въвеждането на еврото в България, специалистът уточни, че се чакат редица позитивни резултати – по-нисък валутен риск, усъвършенстван достъп до финансиране, по-изгодни лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
Като част от плана в постройката на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е основан Съвместен проучвателен център в региона на новаторските политики на пазара на труда в България.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ